Р Е Ш Е Н И Е
№246
гр.Шумен, 15 Ноември 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1.Р. Хаджииванова
2.С.
Стефанова
при секретаря Ж. Дучева като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №* по описа за 2019 год. на ШОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №255 от 22.03.2019г. по гр.д.№3518/2018г.
Районен съд - гр.Шумен е осъдил частен съдебен изпълнител , с рег. № на КЧСИ, с
район на действие Шуменски Окръжен съд, да заплати на Н.А.Т. с ЕГН ********** ***,
на основание чл.74 от ЗЧСИ, във връзка с чл.45 от ЗЗД сумата от 2600 лв.,
представляваща частично обезщетение за претърпени от него имуществени вреди,
вследствие незаконосъобразни действия на ЧСИ по изпълнително дело №2015*0400594
по описа на ЧСИ , и е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 24500 лв.,
като неоснователен и недоказан. На ищеца са присъдени 238,24 лв. деловодни
разноски - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска. С определение по чл.248, ал.1 от ГПК, решението е
допълнено в частта за разноските, като на ответната страна са присъдени 1130,76
лева деловодни разноски. Решението е постановено при участие на трети лица
помагачи на страната на ответника – ДЗИ Общо Застраховане“ АД с ЕИК и адв. И.Ц.Х.
от ШАК. От мотивите към атакуваното решение е видно, че съдът е уважил частично
предявения иск доколкото съдебния изпълнител не е приложил чл.494 от ГПК /в
редакцията му след ДВ бр. 86/2017г., и съобразно § 73 от ПЗР към ЗИД на ГПК/,
при провеждане на публичната продан на имота, съобразно която цената следвало
да бъде определена на основание чл.494, ал.2 от ГПК – 90% от началната цена по
първата продан, или - 8100 лв. С провеждането на първа продан при определяне на
нова начална цена по правилата на чл.485, връзка чл.468 от ГПК, без да са
налице предпоставките за това, а именно да е имало предходна насрочена продан
по чл.494 от ГПК, ЧСИ бил извършил нарушение на процесуалните правила. Пряката
и непосредствена последица от виновно допуснатото от ЧСИ нарушение била
претърпяната от ищеца вреда в размер на разликата между цената, която е
следвало да бъде определена на основание чл.494, ал.2 от ГПК, а именно 8100 лв.
и цената, на която е продаден имота, а именно 5500 лв. Така съдът е намерил, че
искът е основателен за сумата от 2600 лв., като в останалата му част до пълния
предявен размер от 24500 лв., като частичен иск от 42544,90 лв. е
неоснователен.
Недоволни от така постановеното решение останали и
двете страни. Ищеца обжалва решението в частта, с която е отхвърлена
претенцията му, и моли да бъде постановено друго, с което да се отмени
решението в атакуваната част и постановено друго, с което да бъде уважен изцяло
предявения иск. Ответника обжалва решението в частта, с която съдът е уважил
предявения срещу него иск, и моли решението да бъде отменено в тази част, както
и в частта за присъдени деловодни разноски, и да бъде постановено друго, с
което иска да се отхвърли.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемите страни са депозирали
отговори на жалбите на насрещните страни, в които излагат съображения за
неоснователността им.
Въззивните жалби са подадени в срок, редовни и
процесуално допустими.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата на ищцовата страна
Н.А.Т. за неоснователна, а на
ответника ЧСИ за основателна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искови
претенции от Н.А.Т. срещу ЧСИ , по чл.441 ГПК, вр. чл.74 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД. От
изложените фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и
отправения с нея петитум до съда /макар и не напълно детайлно и прецизно/ е
видно, че ищеца претендира обезщетение за причинени му от ответника вреди на
три конкретни основания. Ищеца сочи, че бил длъжник по изп.д. №10996/2018г. по
описа на ЧСИ ( с предходен № 594/2015г.
по описа на ЧСИ ). Притежавал ½ ид.ч. от поземлен имот с площ 5899
кв.м., с идентификатор 83510.679.418, находящ се в кв. М., .... Поради
отсъствието му от страната не разбрал, че има образувано изпълнително дело,
като след завръщането си случайно научил, че имотът му бил продаден от ЧСИ при грубо нарушаване на правилата за
изпълнение, тъй като бил продаден за цена значително по-ниска от данъчната му
оценка. Видно от представената по изп.д. № 594/2015г. по описа на ЧСИ данъчна оценка на имота същата била в размер
на 96089,80 лв., а продаваната ½ ид.ч. била на стойност 48044,90 лв. Първото
основание на иска, ищеца намира в нарушение разпоредбата на чл.485, ал.5 от ГПК
/съобразно която началната цена при първата публична продан не може да е
по-ниска от данъчната оценка, когато такава е определена/, като началната цена
била обявена в размер на 5440 лв. и имотът бил продаден за 5500 лв. Второто
сочено от ищеца основание е, че имотът бил изнесен на публична продан без да е
извършен опис от ЧСИ . Обявлението за публична продажба се предхождало
единствено от оценка на имота, изготвена от вещото лице С.Б.. Ако се приеме, че
ответника не е описал имота, тъй като продължава изпълнителното производство,
ищеца излага и третото си основание - продажбата била осъществена при нарушение
на чл.494, ал.2 /грешно посочено ал.3/, изр.3 от ГПК. Взискателят не бил
поискал определяне на нова начална цена в законоустановения едноседмичен срок,
и имотът е трябвало да бъде освободен от изпълнение и възбрана, вместо да бъде
изнесен на публична продан. Пряката имуществена вреда причинена на ищеца била в
размер на 42544,90 лв., като с исковата молба е предявен частичен иск за 10000
лв, увеличен в последствие на 24500 лева.
От събраните по делото доказателства се установява
следното от фактическа страна: Видно от приложеното заверено копие на изпълнително
дело №2015*0400594 по описа на ЧСИ /с
правоприемник ЧСИ , на основание Заповед № СД-04-49/08.06.2017г. на МП на РБ/,
на 04.07.2013г. бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1436/2013г. по описа
на РС – гр. Шумен, с който ищецът Н.А.Т. бил осъден да заплати на „Кристал
глас“ ЕООД сумата от 11132,36 лв., представляваща главница по незаплатена
продажна цена за продажбата на 301,414
кв.м. стъклопакет, както лихва за забава в размер на 1947,18 лв. за периода от 10.09.2012г. до
22.05.2013г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК – 22.05.2013г. до изплащане на задължението, и
261,59 лв. държавна такса. На 10.07.2013г. въз основа на изпълнителния
лист било образувано изпълнително дело №
2013*0400639 по описа на ЧСИ * (стр.56 от делото), като било извършено
имуществено проучване на длъжника и били изпратени писма до НАП, Община Шумен и
ОДП Шумен – Пътна полиция. Била изпратена покана за доброволно изпълнение изх.
№ 11938/15.07.2013г., като длъжника не бил намерен на адреса. Била наложена възбрана
върху собствените на длъжника имоти, между които и процесния - ½ ид.ч. от поземлен имот, находяща се
в гр.Ш...с площ от 5899 кв.м., съставляваща имот 83510.679.418, вписана под
вх.№ 5056/16.07.2013г., акт № 40, том*, дело № */13г. на Служба по вписвания
Шумен. Уведомление за наложените забрани и за насрочването на опис на 02.09.2013г. било изпратено до съпругата
на ищеца – Д.А.Т.(стр.128-129), тъй като възбранените имоти били собственост на
длъжника и съпругата му – недлъжник. Било залепено уведомление поради
ненамирането лицето на адреса. На 28.08.2013г. взискателя подал заявление до
ЧСИ за назначаване на особен представител на длъжника и съпругата му -
недлъжник. По искане на ЧСИ Адвокатска колегия – Ш.определил за особен
представител на лицата адв. И.Ц.Х. от ШАК, която била назначена с Определение
от 30.09.3013г. по ч.гр.д. № 2779/2013г. по описа на Районен съд – Шумен. На
30.10.2013г. бил извършен опис на недвижим имот, находящ се в гр.Ш., кв. М.,
ул.““, стопански двор, с площ от 5899 кв.м.
с идентификатор 83510.679.418; къща
и стопански постройки с дворно място от 850 св.м., застроено и незастроено
находящо се в гр.Ш., кв. М., с идентификатор 83510.679.156 с площ от 820 кв.м.,
ведно с построените в имота сгради, за което бил съставен Протокол за опис на
недвижим имот (стр.155 от делото). Първа публична продан на ½ ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 83510.679.418 била насрочена за периода от
15.12.2013г. до 15.01.2014г. с начална тръжна цена от 18000 лв. Проданта била
редовно разгласена, за което бил съставен протокол (стр.170 от делото). На
16.01.2014г. бил съставен протокол от ЧСИ и деловодител от ШРС, в който било
отразено, че нямало постъпили наддавателни предложения по насрочената публична
продан и било обявено, че не се е състояла. На 27.01.2014г. била депозирана
молба от взискателя, с която искал насрочването на нова публична продан –
такава била насрочена с резолюция на ЧСИ за периода от 17.02.2014г. до
18.03.2014г. при цена 80 % от първата. Втората продан била разгласена чрез
поставяне на обявление и изпращане на съобщения до лицата чрез особения
представител. На 18.03.2014г. бил съставен протокол, че няма постъпили
наддавателни предложения (стр.193 от делото) и на същата дата било постановено
от ЧСИ, че проданта не се е състояла. Следваща публична продан била насрочена
за периода от 23.05.2014г. до 23.06.2014г. при начална тръжна цена от 25500
лв.(стр.201), определена на основание заключение по назначена експертиза. На
24.06.2014г. бил съставен протокол, че липсват наддавателни предложения
(стр.214 от делото). По молба на взискателя с резолюция на ЧСИ от 09.07.2014г.
била насрочена следваща публична продан за периода от 28.07.2014г. до
28.08.2014г. Отново нямало наддавателни предложения и продан не се състояла. Следваща
публична продан (стр.248) по молба на
взискателя била насрочена от 29.09.2014г. до 29.10.2014г. при начална цена от
19500 лв., определена на основание заключение по назначената експертиза, която
била разгласена редовно, а на 24.06.2014г. бил съставен протокол, че липсват
наддавателни предложения (стр.214 от делото).
С резолюция от 09.07.2014г. била насрочена втора публична продан
(стр.277 от делото) за периода от 09.01.2015г. до 09.02.2015г. на цена 15600 лв. и отново били уведомени
всички лица. Уведомленията обаче били свалени, поради спиране на насрочената публична продан (стр.291, 292 от
делото). На 03.07.2015г. постъпило искане от взискателя по делото
изпълнителното дело по описа на ЧСИ *да бъде прекратено, като бъде изпратено за
продължаване от ЧСИ , като на
13.07.2015г. било образувано под № 2015*0400594. С Постановление от
14.07.2015г. на частния съдебен
изпълнител била определена на основание чл.485, във връзка с чл.468 от ГПК
начална цена за публичната продан на имот с идентификатор 83510.679.418 в
размер на 18825 лв., като публичната продан се насрочвала от 24.07.2015г. до
24.08.2015г. Публичната продан била
разгласена чрез съобщения и поставяне на обявления, включително и до кредитора
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, за което бил изготвен Протокол от 23.07.2015г. (стр.353 от делото). Видно от
представената по изп. дело данъчна оценка
целия имот бил на стойност 96089,80 лв.
На 25.08.2015г. било констатирано, че няма постъпили наддавателни
предложения и проданта не се състояла. Било поискана втора продан (стр.367 от
делото) и такава била насрочена с Обявление по Протокол № 709/08.09.2015г. за
периода от 28.09.2015г. до 28.10.2015г. при начална цена от 15060 лв.,
представляваща 80 % от първоначалната цена. Бил изготвен Протокол №
710/24.09.2015г. за разгласа на втората публична продан. В Протокол от
29.10.2015г. изготвен от служител на съда и приет от ЧСИ било предадено 1 брой
наддавателно предложение за имота. Видно от приложеното наддавателно
предложение (стр.403 от делото) взискателя предложил цена от 15337,77 лв. С
Протокол за отваряне на наддавателни предложения от 28.10.2015г. за купувач на имота бил обявен „Кристал глас“
ЕООД. На 10.11.2015г. постъпила молба от взискателя, че няма да довнесе цената
за имота, за който били обявени за купувачи (стр.421 от делото). С Обявление по
Протокол № 6/08.01.2016г. от 22.01.2016г. до 22.02.2016г. при начална тръжна
цена от 9000 лв. (стр. 428 от делото), определена на основание изготвено
заключение по назначена експертиза по изпълнителното дело била насрочена
следваща публична продан. По изпълнителното дело няма данни тази публична
продан да е била надлежно разгласявана съобразно чл.487 от ГПК, нито да е
обявявана за нестанала, нито да е съобщавано последното на взискателя. Със
Заявление вх. № 20 от 08.01.2018г. до ЧСИ (стр.457 от делото) взискателя „Кристал глас“
ЕООД поискал насрочването на поредна публична продан. На 09.03.2018г. ЧСИ
назначил вещо лице да оцени имота, като била насрочена публична продан за
09.03.2018г. – 09.04.2018г. Било
изготвено заключение по назначената експертиза, по което и ½ ид.ч. от
имота бил оценен от вещото лице на 6800 лв., а началната тръжна цена била
посочена на 5440 лв. Заключението било изготвено към 14.02.2018г., видно от
датата на декларацията подадена от вещото лице и издадената фактура (стр.479 от
делото). ЧСИ изготвил обявление за насрочената публична продан при начална цена от 5440 лв., като била
разгласена с Протокол от 08.03.2018г. Постъпило едно наддавателно предложение
(стр.511 от делото) и на 10.04.2018г. за купувач на имота бил обявен „Кристал
глас“ ЕООД за цена от 5500 лв. С Постановление от 11.05.2018г. ½ ид.ч.
от поземления имот с идентификатор 83510.679.418 бил възложен на купувача
„Кристал глас“ ЕООД, влязло в законна сила на 22.05.2018г. В последствие била
заличена и възбраната върху ½ ид.ч. от имота по искане на купувача,
придобил собствеността.
Анализът на горната фактическа
обстановка налага следните правни изводи: Съдът
е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи
начин, който е поискан от ищеца. На първо место е
необходимо да се отбележи, че съобразно
чл.441 от ГПК, вр. чл.74 от ЗЧСИ отговорността на ЧСИ за вреди, причинени на
граждани от незаконосъобразно принудително изпълнение е деликтна и се реализира
при условията на чл.45 от ЗЗД, което предпоставя кумулативно наличие на
незаконосъобразно действие или бездействие на ЧСИ във връзка с дейността му на
орган по принудително изпълнение, настъпили в резултат на него вреди и причинно
следствена връзка между тях и противоправното поведение на деликвента.
Противоправността се състои в процесуалната незаконосъобразност на увреждащото
действие на ЧСИ, а вината му се презюмира, на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД. За
надлежно провеждане на защитата си ищецът по иска следва да установи, при
условията на пълно и главно доказване, кумулативно наличие на три елемента:
неправомерни действия на ЧСИ, вреда настъпила по повод и вследствие упражняване
на дейността на съдебния изпълнител и причинна връзка между настъпилата вреда и
действията му. При доказването им, ЧСИ дължи на увреденото лице обезщетение за
всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за всички
негативни последици върху имуществената сфера на увредения, вследствие директно
въздействие върху нея, който не биха настъпили без незаконосъобразното действие или бездействие
на ЧСИ. Съдът преценява законосъобразността на действията на ЧСИ независимо от
това дали те са били обжалвани и какво е решението по жалбата.
В настоящия случай, спорът се свежда до наличието на
сочените от ищеца незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител и наличието
на вреда от тези действия. Ищцовата страна не е успяла, при условията на главно
и пълно доказване, да установи сочения от нея правопораждащ фактически състав.
Ищеца е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на
съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от
тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин, наличието на твърдените
незаконосъобразни действия на ЧСИ, настъпили в резултат на тях вреди и причинно
следствена връзка между тях и противоправното поведение на деликвента. В
процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност
в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и
ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително
разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете
неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили
се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Първото изтъквано
от ищеца основание е нарушение на чл.485, ал.5 от ГПК, съобразно която норма -
началната цена при първата публична продан не може да е по-ниска от данъчната
оценка, когато такава е определена. От една страна разпоредбата е в сила след
публикуването и в ДВ бр. 86 от 2017 г., и въпреки идентичната разпоредба на
ал.2 в старата и редакция, процесната публична продан в никакъв случай не може
да се определи като първа такава, предвид многократните, неосъществили се опити
за проданта на имота, и продължаването на изпълнителното производство от
съдебния изпълнител след отнетата правоспособност на предходния, с прехвърляне
на служебния му архив на ЧСИ . Необходимо е да се отбележи, че началната цена е
функция от стойността на имота. Тя служи само като база за наддавателните
предложения, които евентуално биха постъпили, и чиято цел е в крайна сметка да
се постигне максимална продажна цена. Това не изключва възможността при липса
на достатъчно наддавателни предложения имуществото да се продаде в последствие
на значително по-ниска цена, както от експертната оценка, така и от данъчната,
в зависимост от пазарните реалности. Следващото основание на претенцията е
липсата на опис на имота от последния съдебен изпълнител. Както бе посочено по
- горе, изпълнителните действия на ответника са осъществявани в качеството му
на правоприемник на изпълнителното дело, и не е било необходимо тепърва да
извършва първоначален опис на вече възбранения имот. Не е налице и последното
сочено от ищеца нарушение на чл.494, ал.2, изр.3 от ГПК. Разпоредбата изисква
при неосъществена втора публична продан, и ако в едноседмичен срок от
съобщението не бъде поискано определянето на нова начална цена, имотът да се
освободи от изпълнение, и възбраната да се заличава по искане на съдебния
изпълнител. Последният неуспешен опит за публична продан на имота по делото е с
Обявление на ЧСИ по протокол
№6/08.01.2016г., въз основа на подадена молба от взискателя "Кристал -
Глас" ЕООД вх.№115/08.01.2016г. за насрочване на поредна публична продан
на имота. За тази продан са били изготвени част от необходимите съобщения, но
те не са били надлежно връчени на всички заинтересовани страни в изпълнителното
производство, както и не са били разгласени съобразно чл.487, ал.2 от ГПК, не е
бил изготвен и протокол по ал.3 на нормата. В изпълнителното дело няма
доказателства за уведомяване на взискателя, както за неуспешното провеждане на
публичната продан, така и за отнетата правоспособност на ЧСИ , и прехвърляне
служебния му архив на ЧСИ . Първият документ в делото, след възлагането на
делото на ЧСИ е подадено от взискателя
заявление вх.№20/08.01.2018г., с което е поискано да бъде насрочена поредна
публична продан на процесния имот. С инициираната в последствие публична
продан, имота е бил продаден и възложен на взискателя. За да е приложима хипотезата
на чл.494, ал.2, изр.3 от ГПК, е необходимо взискателя да е бил уведомен за
неосъществената продан, за последиците от бездействието си, и да не е поискал
определяне на нова начална цена в едноседмичен срок от съобщението. Както бе
посочено, на взискателя не му е било съобщавано за последната неуспешна продан,
поради което не би могло да започне да тече едноседмичния законов срок. С
подаване на последното заявление надлежно е бил сезиран съдебния изпълнител,
което обосновава липсата на твърдяното нарушение. Ето защо, настоящата
инстанция намира, че ответникът не е осъществил сочените с исковата молба
незаконосъобразни действия, поради което и иска следва да се отхвърли.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на
първоинстанционният съд следва да се отмени в частта, с която е уважен иска за
сумата от 2600 лева, и са присъдени деловодни разноски, и постанови друго, с
което иска се отхвърли за тази част, и потвърди в частта, с която е отхвърлен
иска като неоснователен и недоказан. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на
въззиваемата страна ЧСИ следва да се
присъдят деловодни разноски за първата инстанция в размер на още 134,24 лева и
за въззивната инстанция в размер на 1702 лева.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №255 от 22.03.2019г. по гр.д.№3518/2018г. на Районен
съд - гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА, с
която Частен съдебен изпълнител , с рег. № на КЧСИ, с район на действие
Шуменски Окръжен съд, с адрес гр.Ш..., е
осъден да заплати на Н.А.Т. с ЕГН ********** ***, на основание чл.74 от ЗЧСИ, във връзка с чл.45 от ЗЗД сумата от 2600
лв. (две хиляди и шестстотин лева), представляваща частично обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия на
ЧСИ по изпълнително дело № 2015*0400594 по описа на ЧСИ , както и в частта, с
която са присъдени 238,24 лв. деловодни
разноски на ищцовата страна, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.А.Т. с ЕГН ********** срещу Частен съдебен изпълнител , с
рег. № на КЧСИ, иск с правно основание чл.441 ГПК вр. чл.74 от ЗЧСИ, вр. чл.45
от ЗЗД, за заплащане на сумата от 2600
лева /предявена като частична от общо 42544,90 лв./, представляваща обезщетение
за претърпени от него имуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия
на ЧСИ по изпълнително дело № 2015*0400594 по описа на ЧСИ , като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА решение №255 от 22.03.2019г. по гр.д.№3518/2018г. на Районен
съд - гр.Шумен, в останалата ОБЖАЛВАНА част.
ОСЪЖДА Н.А.Т. с ЕГН ********** да заплати на Частен
съдебен изпълнител , с рег. № на КЧСИ, сумата от 134,24 лева - представляваща деловодни разноски за първата
инстанция, и сумата от 1702 лева -
представляваща деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участие на трети лица
помагачи на страната на ответника – ДЗИ Общо Застраховане“ АД с ЕИК и адв. И.Ц.Х.
от ШАК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.