Решение по дело №1003/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на В. К. Т. и Р. С. К., чрез адвокат В. К. Т. от АК – Варна, срещу Заповед № Г-2 от 10.01.2023г. на Главен архитект на община Варна, с която е одобрен Подробен устройствен план (ПУП) - План за регулация и застрояване (ПРЗ) за [УПИ] “за паркинг“, кв.123 и [УПИ] “за жил. строителство“, кв.176, по плана на ж.к. “Изгрев“, гр. Варна.

Жалбоподателите обосновават подробно правото си на собственост върху ПИ с [идентификатор], находящ се в гр. Варна, район “Приморски“, ж.к “Изгрев 1“, идентичен с процедирания с плана [УПИ], 5346, 5347, в кв. 176, която реална част е напълно идентична с ПИ със стар идентификатор10135.2552.5347. Представят надлежни титули за собственост, установяващи правата им върху горецитирания имот. Подчертават, че в качеството си на собственици на ПИ с [идентификатор], идентичен с реална част от новообразуван урегулиран поземлен имот III-1585, 5346, 5347, кв. 176, по плана на ж.к. “Изгрев“, гр. Варна, отразен в КК като ПИ с [идентификатор], не са давали съгласието си и не са подавали заявление за изработване на процесния ПУП - ПРЗ. Оспорват компетентността на административния орган, издал процесната заповед и сочат на нищожност на същата, като считат, че са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излагат доводи по същество на спора, а именно че заповедта не е съобразена с изискванията на закона за форма и съдържание, и че не са били уведомени в хода на административното производство за започването му и за процедирането на плана. Жалбоподателите твърдят, че същият не е такъв по чл.16 от ЗУТ, тъй като за процесната територия вече е била налична улична регулация, с която са определени обектите на социалната и на техническата инфраструктура - публична собственост. Считат, че административният орган е допуснал и нарушение на принципите за истинност, равенство и принципа на служебното начало, тъй като по преписката не са събрани всички необходими и относими доказателства. По изложените съображения се прави искане за отмяна на оспорваната заповед и се претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката В. К. Т. -лично, и чрез процесуален представител – адв. В. Т., поддържа жалбата. Сочи, че от доказателствата, събрани в хода на съдебното производство, безспорно е установена идентичността между имота, върху който жалбоподателките доказват вещни права, и част от новообразувания [УПИ], 5346,5347 “за жил. стр.“ , кв. 176 по плана на кв. „Изгрев“, гр. Варна. Това категорично потвърждава, както правото им на жалба, така и основателността на твърденията им за допуснати в производството пред органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Допълва, че заповедта е материално незаконосъобразна, с оглед на факта, че в противоречие с разпоредбата на чл. 16 от ЗУТ от някои от имотите, предмет на плана, се отнемат повече от 25% за необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост. Пледира за отмяна на заповедта. Поддържа искането за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, за които представя списък.

Ответникът – Главният архитект на Община Варна, не се явява, не се представлява. С депозирана писмена молба с.д. № 12696/16.09.2024г. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне. В условията на евентуалност моли за присъждане на претендираните от жалбоподателите разноски в минимален размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Заинтересованата страна – „НАСКАР“ ЕООД в съдебно заседание се представлява от управителя на дружеството и процесуален представител – адв. Ж.. Същият оспорва жалбата като недопустима, по аргумент от чл. 131 на ЗУТ, като твърди, че жалбоподателките не попадат в кръга на заинтересованите лица по нито една от хипотезите на посочената правна норма. Сочи, че между жалбоподателките и „НАСКАР“ ЕООД има висящ спор пред общия съд, относно собствеността върху част от новообразувания [УПИ], 5346,5347 “за жил. стр.“ , кв. 176 по плана на кв. „Изгрев“, гр. Варна, който счита за преюдициален по отношение на настоящия спор. Настоява производството по делото да бъде прекратено или да бъде спряно до постановяване на съдебен акт, с който спорът за материално право да е решен окончателно. Алтернативно моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна, тъй като административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. В тази връзка подчертава, че законът императивно посочва кои са източниците на данни относно собствеността на засегнатите от разработката на плана имоти – КК и КР. Именно въз основа на тях органът преценява кои лица имат качеството на заинтересовани в административните производства от този вид. Счита, че при издаване на заповедта ответникът правилно е приложил материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на разноски на заинтересованата страна, съгласно представен списък.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване на основание чл. 215 ЗУТ. Кръгът на активно легитимираните да оспорят индивидуалните административни актове, с които се одобряват или изменят подробни устройствени планове, е изчерпателно определен в разпоредбите на чл.131, ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 1, засегнати от одобрен ПУП са собствениците или носителите на ограничени вещни права в засегнат имот или собствениците на съседни имоти при посочените в ал. 2 условия. За легитимацията при оспорване на устройствени планове и техните изменения е достатъчно доказването на правото на собственост или наличието на ограничени вещни права с надлежни актове, удостоверяващи тези права, каквито в случая са представени по делото. В настоящото производство оспорващите В. К. Т. и Р. С. К. се легитимират като собственици на ПИ с [идентификатор], идентичен с реална част от новообразуван урегулиран поземлен имот III-1585, 5346, 5347, кв. 176, по плана на ж.к. “Изгрев“, гр. Варна, отразен в КК като ПИ с [идентификатор], т.е. на един от процедираните с плана имоти. В този смисъл са както приетите по делото писмени доказателства – надлежни титули за собственост и справки за частична идентичност, така и заключението на изготвената и приета СТЕ. Актовете са първични източници на информация за вещни права, поради което не могат да бъдат игнорирани от съда и следва да бъдат зачетени като ползващи се с предимство пред вписванията в кадастралния регистър, които са с удостоверителен характер. Още повече, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5, изр. 2 ЗКИР, данните по ал. 2, т. 1, 2 и 4, в това число и данните за правото на собственост върху недвижимите имоти, са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят само доколкото източникът на тези данни има доказателствено значение. Активната процесуална легитимация е функция на установеното право на собственост, а не на вписването в КК и КР, като съдебната практика в обратния смисъл е изоставена /в този смисъл Определение № 5352 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3084/2021 г./.

Жалбата до съда е депозирана и в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, при все, че актът не е бил съобщена на жалбоподателите по надлежния ред. Предвид данните за връчване на копие от заповедта на жалбоподателите на 27.03.2024г. и подаването на жалбата по пощата на 10.04.2024г. /л.68/, очевидно законоустановеният срок е спазен.

Изложеното налага извод, че с жалбата е сезиран териториално и материално компетентният съд, при кумулативното наличие на всички положителни процесуални предпоставки, поради което същата се явява допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателките В. К. Т. и Р. С. К. се легитимират като собственици и обосновават правния си интерес от оспорване на Заповед № Г-2 от 10.01.2023г. с представените от л. 20 до л. 29 от делото титули за собственост и извадки от разписни листи към кадастралните планове, действали за прилежащата територия, в която попадат урегулираните с плана имоти, а именно:

С нотариален акт /НА/ № 21, том IV, дело № 1086/1988 г. от 01.04.1988 г. на нотариус с район на действие РС – Варна, Т. С. Т., [ЕГН], прехвърля с договор за издръжка и гледане на К. Т. К., [ЕГН], собствените на прехвърлителя 975/1300 кв.м ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел № 1544 по плана на ж.к. “Стойко Пеев“.

С НА № 118, том XIV, нот. дело № 4587/1988 г. от 28.11.1988 г. на нотариус с район на действие РС – Варна, С. Г. Т. (син на Г. С. Т.), [ЕГН] продава на съсобственика си К. Т. К., [ЕГН], собствените си  (една четвърт) ид.ч. от дворно място (лозе) с площ от 1300 кв.м., съставляващо парцел № 1544 по плана на ж.к “Стойко Пеев“.

Въз основа на горните нотариални актове К. Т. К. и жалбоподателката Р. С. К. са придобили целия имот – парцел № 1544 по плана на ж.к. “Стойко Пеев“ на гр. Варна в режим на съпружеска имуществена общност. Същата година – 1988, К. и Р. К. са се разпоредили в полза на децата си В. К. Т. и Т. К. Т. с част от придобития от тях имот като са им дарили равни дялове (на всеки по 600 кв.м.) общо 1200 кв.м. ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел № 1544 по плана на ж.к.“Стойко Пеев“, както следва: с НА № 126, том 16, нот. дело № 5495/1988 г. от 26.12.1988 г. на В. К. Т. са дарени 600/1300 кв.м. ид.ч. от имота, а с НА № 127, том 16, нот. дело № 5496 от 26.12.1988 г. на Т. К. Т. са дарени 600/1300 кв.м. ид.ч. от същия имот. За себе си дарителите са оставили 100 кв.м. от имота.

К. Т. К. е починал на 06.01.2011 г., като след неговата смърт частта му от общия дял със съпругата му в размер на 100/1300 кв.м. ид.ч. от [имот номер] е наследен в равни части от неговите наследници по закон - съпругата му и двете му деца.

На 02.02.2022 г. е починал Т. К. Т. (син на К. и Р. К. и брат на В. К. Т.), като неговият дял от процесния имот е наследен от майка му - жалбоподателката Р. С..

Видно от представените на л. 24 и 25 от делото извадки от разписни листи към КП на м-ст „Франга дере до Домус дере“ от 1973 г. за собственици на [ПИ] (всеки от тях на 600 кв.м. идеални части) са вписани В. К. Т. и Т. К. Т. въз основа на цитираните по горе нотариални актове. За собственик на ПИ № 1544А е вписан Г. С. Т. на основание протокола за делба на ВРС от 27.11.1972 година.

Със Заповед за № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК е одобрена Кадастралната карта на Район „Приморски“. С нея [ПИ] (без нанесени дялове по съдебната делба от 1972г.) е индивидуализиран с кадастрален идентификатор – 10135.2552.1796.

На л. 50 от делото е представено Удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство, peг. № АУ012071ВН_09.02.2023 г., издадено от община Варна, дирекция “Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“, в уверение на това, че ПИ с пл. № 1544 по КП от 1973г. на „ Франга дере до Домуз дере" е частично идентичен с имот с пл. № 12259 по КП от 1956 г. на Крайбрежието, тъй като включва част от него, т.е. ПИ с пл. № 1544 по КП от 1973 г. включва част от имот с пл. № 12259 по КП от 1956 година.

На л. 50 (гръб) от делото е приложено друго Удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство, peг. № АУ012072ВН/09.02.2023 г., издадено от същата дирекция при община Варна. С него е удостоверено, че ПИ с пл. № 1544 по КП от 1973 г. на „ Франга дере до Домуз дере" е частично идентичен с [имот номер] (представляващ [имот номер] по КК на район „Приморски", гр. Варна, одобрена със Заповед за № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК), изобразен в Плана за улична регулация на кв. „Изгрев", одобрен с Решение № 552-6 по Протокол № 10/26-27.07.2012г. на ОС Варна.

Поземлен [имот номер] включва части от следните имоти по предходен (от 1973г.) кадастрален план: част от пл. № 1542, част от пл. № 1541, част от пл. № 1545, част от пл. М 1544 и част от пл. № 1547. При извършената от общинските служители справка в Кадастрално-административната информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е установено, че към момента на извършване на справката [имот номер] е разделен и на негово място са образувани имоти 10135.2552.5346 и 10135.2552.5347.

Със заявление вх. № 01-457143 от 19.11.2018 г. (л. 51 от делото) С. Г. Т. (син на съделителя Г. С. Т. и племенник на съделителя Т. С. Т. по делбата от 27.11.1972 г.) е поискал от СГКК – Варна извършване на административна услуга „нанасяне на промени в кадастралната карта“. Въз основа на заявлението, Началникът на СГКК – Варна е издал Заповед № 18-3106/ 21.03.2019 г., състоящо се в отразяване на границите на имоти пл. № 1544 и пл. № 1544А в съответствие с документи за собственост и преки геодезически замервания. Със заповедта е заличен [ПИ], като от площта му са образувани два нови ПИ – 1/ [ПИ] с площ от 1414 кв.м., собственост на Г. С. Т., съгласно протокол за съдебна делба № 10, том IIрег. № 1913 от 30.03.1988 г. на РС – Варна, и 2/ [ПИ] с площ от 1414 кв.м., за който няма данни за собственост. Със същата заповед в КК е нанесена сграда с [идентификатор], за която също е отразено, че липсват данни за собственост.

За извършената промяна в КК на район „Приморски“, гр. Варна досежно ПИ с [идентификатор] до оспорващата В. К. Т. и до нейния брат Т. К. Т. е изпратено писмо изх. № 24-8365/ 21.03.2019 г. (л. 55, гръб) от делото. За адрес и на двамата получатели е посочен: гр. Варна, ул. „Тихомир“ № 22, вх. 2, ап. 7. От представените на лист 57 от делото известия за доставяне е видно, че пощенските пратки са се върнали с отметка „непотърсени“. От доказателствата, приложени на л. 55 (лице и гръб) е видно, че за извършената промяна участниците в производството са уведомени с Уведомление изх. № 24-8365 от 21.03.2019 г., което на 18.02.2019 г. е поставено на таблото за съобщения на СГКК – Варна и е свалено на 26.02.2019 г., като, видно от представеното копие, втората дата е коригирана допълнително.

На 07.06.2021 г. С. Г. Т. е подал в СГКК – Варна нова заявление с вх. № 01-307419 (л. 58 от делото), с което е поискал извършване на административна услуга „нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти“, състояща се във вписването му като собственик на ПИ с [идентификатор] с площ от 1414 кв.м., стар номер 1667. Към заявлението е приложена Обяснителна записка, изготвена от правоспособно лице, което, след запознаване с представените от заявителя доказателства, е направило предложение до Началника на СГКК – Варна да се извърши исканата промяна в кадастралния регистър на недвижимите имоти в гр. Варна като отбелязването досежно [ПИ] бъде променено и от празен запис (липсващ собственик) да се запише, че същият е собственост на С. Г. Т.. Сред доказателствата, които са представени на правоспособното лице, подготвило проекта за изменение на КР, е НА № 199, том III, рег. № 1914, дело 712 от 06.12.1944 г. от варненски нотариус (л. 63 от делото). Заявената услуга е извършена след като е преценено, че са налице предвидените от закона предпоставки. На заявителя е издадена скица № 15-617557 от 09.06.2021 г. (л. 61 от делото), съответстваща на направените промени. В нея като предходен номер на имота по стар кадастрален план е вписан № 1667.

За горните промени в КК и КР на гр. Варна жалбоподателката Т. и нейният брат не са надлежно уведомени.

На 28.06.2021 г. въз основа на представените му документи, в т.ч. и на скицата от СГКК – Варна от 09.06.2021 г., нотариус с район на действие РС- Варна е съставил НА вх. рег. № 18503, акт № 176, том XLVIII, дело № 10777 на Службата по вписванията – РС Варна (л. 32 от делото), с който на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК С. Г. Т. е признат за собственик на ПИ с [идентификатор] с площ от 1414 кв. метра.

Видно от представения на л. 34 и 35 от делото НА от 13.09.2021 г. вх. рег. № 27814, акт № 105, том LXXIV, дело № 16570 на Службата по вписванията – РС Варна, С. Г. Т. се е разпоредил с [ПИ] и [ПИ] по КК на гр. Варна като ги е продал на „НАСКАР“ ЕООД – заинтересована страна в настоящото производство. От доказателствата, представени от ответника с административната преписка, се установява, че през м. 07.2022 г. по заявление на „НАСКАР“ ЕООД е образувано производство пред Началника на СГКК-Варна с искане за извършване на административна услуга “изменение на КК и КР“ на гр. Варна досежно няколко имота, сред които [ПИ] и [ПИ] като предложението е същите да бъдат обединени в един имот с проектен идентификатор, завършващ на 5777, с площ от 2774 кв.м., трайно предназначение – Урбанизирана, НТП – ниско застрояване (до 10 м).

Производството по издаване на оспорената Заповед № Г-2 от 10.01.2023г. на Главен архитект на община Варна е започнало по инициатива на заинтересованата страна „НАСКАР“ ЕООД. На 24.03.2022 г. от името на дружеството в Район „Приморски“ на Община Варна е депозирано Заявление рег. № АУ028746ПР (л. 21 от адм. преписка) за извършване на услуга 9067 – „допускане (разрешаване) на изработване на ПУП“. Към заявлението са приложени документи за собственост, легитимиращи „НАСКАР“ ЕООД като собственик на имотите, за които е поискано изработване на ПУП – [ПИ], [ПИ] и [ПИ]. След като установил, че не са налице законови пречки за извършване на услугата, на 27.06.2022 г. Главният архитект на Община Варна, оправомощен със Заповед № 5512/31.12.2019г. на Кмета на Община Варна /л.91 дело/, издал Заповед № 294 (л. 25 от преписката), с която е разрешено на заявителя изработването на проект за ПУП- ПРЗ за [ПИ], [ПИ] и [ПИ], кв.176, при съобразяване с влезлия в сила ПУП-ПУР на кв. „Изгрев“, одобрен с Решение № 552-6 от Протокол № 10/ 26,27.07.2012 г. на Общински съвет Варна.

Проектът за ПУП-ПРЗ е изработен от лица с пълна проектантска правоспособност, което не е спорно между страните по делото. За нуждите на производството по одобряването му е изискано становище от РИОСВ – Варна /л.32 преписка/ за необходимостта от провеждане на процедура по реда на Глава II от Наредбата за ОС. Отговорът на компетентния орган е, че за конкретния проект провеждане на такава процедура не е необходимо.

Проектът е внесен за одобрение в Район „Приморски“ със Заявление рег. № АУ028746ПР/13.10.2022 г. (л. 44 от преписката). На свое заседание от 25.10.2022 г., обективирано в Протокол № 37, ЕСУТ е разгледал проекта, включен в дневния ред под т. 21. Взето е решение за отправяне на предложение до компетентния орган да издаде заповед по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ.

На 10.01.2023 г. ответникът в производството – Главният архитект на Община Варна, действащ съгласно Заповед № 3016/23.09.2021г. на Кмета на Община Варна, е издал процесната Заповед № Г-2. С нея, на осн. чл.124а, ал.2 и ал.5 и чл.16, ал.1 от ЗУТ, е одобрен ПУП-ПРЗ, съгласно който поземлени имоти с идентификатори, завършващи на 1585 (южната част от него), 5346 и 5347, са обединени и урегулирани в един имот – [УПИ], 5346 и 5347 „за жилищно строителство“ в кв. 176 по плана на кв. „Изгрев“, гр. Варна, а от северната част на ПИ с идентификатор, завършващ на 1585, е образуван [УПИ] “за паркинг“, кв.123 ж.к. “Изгрев“, гр. Варна.

За изясняване на релевантните, спорни по делото факти, е допусната съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която дава отговори на въпроси, относими както към допустимостта на жалбата, така и към нейната основателност. Настоящият състав на съда кредитира заключението на вещото лице като дадено обективно, компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните. Същото е прието от страните в производството, след направените в съдебно заседание уточнения от вещото лице. Изложените по-горе факти, проследяващи собствеността на ПИ с [идентификатор], се потвърждават от заключението на експерта при даване отговор на въпрос № 1. Експертизата потвърждава обстоятелството, че извършената съобразно Протокол на РС – Варна от 1972 г. съдебна делба на ПИ с пл. № 1544 не е нанесена в КП от 1956 г. на м-ст „Крайбрежието”, както и в КП от 1973г. на „Франга дере до Домуз дере” (има се предвид графичната част). Отразена е само в разписния лист към плана от 1973 година. Вещото лице е установило, че ПИ с пл.№1544 по КП от 1973г. на „Франга дере до Домуз дере” е частично идентичен с имот с пл.№12259 по КП от 1956 г. на „Крайбрежието”. Поземлен имот с пл.№1544 по КП от 1973г. на „Франга дере до Домуз дере” включва част от имот с пл.№12259 по КП от 1956 г. на „Крайбрежието” (л.50). ПИ с пл.№1544 по КП от 1973г. на „Франга дере до Домуз дере” е частично идентичен с ПИ с [идентификатор] по кадастрална карта, одобрена със Заповед №РД-18- 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, в ПУП-ПУР /план за улична регулация/ на кв. „Изгрев“, одобрен с Решение №552-6 в Протокол №10 от 26- 27.07.2012 г. на Общински съвет Варна.

Уточнява се, че ПИ с [идентификатор] по КК, съгласно цитираната заповед на Изпълнителен директор на АГКК от 2008 г., включва части от имоти: пл.№1541, пл.№1542, пл.№1544, пл.№1545, пл.№1547 от предходен Кадастрален план от 1973г. на „Франга дере, до Домуз дере” (л.50). Констатирано е също, че ПИ с [идентификатор] по КК на Район „Приморски“ от 2008 г. е с площ 2827 кв.м. като със Заповед №18- 3106-21.03.2019 г. на Началника на СГКК-Варна (л.56) е разделен на ПИ с [идентификатор] с площ 1414 кв.м. и ПИ с [идентификатор] с площ 1414 кв.м. (л.53).

На поставен от съда въпрос по т. 1 от СТЕ, експертът отговаря, че оспореният към момента на изготвяне на СТЕ ПУП-ПРЗ е нанесен в действащата кадастрална карта, като имотите, предмет на разработката, са индивидуализирани като [УПИ] „за жил. строителство”, кв.176, който е идентичен с [ПИ], а [УПИ] „за паркинг”, кв.123 е идентичен с [ПИ].

В съдебно заседание (л. 251 от делото) вещото лице е категорично, че никога процесният имот с [идентификатор] не е имал предходен номер 1667, какъвто е посочен в скиците, представени в нотариалните производства по съставяне на констативния НА от 28.06.2021 г., както и в производството от 13.09.2021 г. по закупуване на двата ПИ - 10135.2552.5347 и 10135.2552.5346, от заинтересованата страна „НАСКАР“ ЕООД. Това обстоятелство се потвърждава от съдържанието на приложеното към доказателствата (л. 103 от делото) писмо рег. № АУ027978ВН_001ВН от 04.04.2023 г., с което от Дирекция АГУП при Община Варна отговарят на жалбоподателката В. Т., че ПИ с № 1667 по предходен план няма. Такъв номер е имало в технически изработен за периода 1999г. – 2000г., но неодобрен кадастрален план на ж.к. „Изгрев“. Този план не е одобряван по законов ред и никога не е бил действащ за прилежащата територия, съответно – по него не са издавани скици за извършване на нотариални сделки, визи за проектиране и друго.

От приложеното към доказателствата Удостоверение за приет проект, издадено от СГКК-Варна, експертът е установил, че сграда с [идентификатор] с площ 15 кв.м. по актуалната КК на гр. Варна е заличена. При направения оглед на място е установено, че [ПИ] е ограден с ограда от телена мрежа. Имотът е обрасъл с треви, храсти и дървета с височина до около 2,00 м., а в процесната реална част не се вижда сграда, с оглед на което е изразено становище, че същата е съборена (отговор на въпрос 4).

Процесният ПУП-ПРЗ е съобразен с действащия към момента на одобряването му ОУП в относимата територия (отговор на въпрос № 6 от СТЕ). Според заключението на експертизата, външните регулационни линии на новите УПИ съвпадат с уличните регулационни линии, определени с ПУП-ПУР на ж.к. "Изгрев", гр. Варна. Вътрешните регулационни линии съвпадат с кадастралните граници на поземлените имоти (отговора на въпрос № 7). Всички ограничителни линии на застрояване в [УПИ]-"за жил. стр.", кв.176, са предвидени да отстоят на по 3м. от външните и вътрешните регулационни линии.

Становището на вещото лице (отговор на въпрос № 8), което се основава на извадката от графичната част на оспорения план ПУП-ПРЗ, е, че за територията на процедираните имоти е действащ само ПУП- ПУР (план за улична регулация) на кв. Изгрев, одобрен с Решение №552-6 в Протокол №10 от 26-27.07.2012 г. на Общински съвет Варна. Съгласно този ПУП-ПУР, ПИ с [идентификатор] има лице към новопроектираните улици от изток и юг, отнемащи част от имота, а през ПИ с [идентификатор] минава улица, която го разделя на две части.

Предвижданията на оспорения ПУП-ПРЗ са нанесени в действащата кадастрална карта като [УПИ] „за жил.строителство”, кв.176 и е идентичен с [ПИ], а [УПИ] „за паркинг”, кв.123 е идентичен с [ПИ]. Съответно, регулационните линии на новообразуваните [УПИ] и [УПИ] по плана на кв.”Изгрев”, гр. Варна, са граници на [ПИ] и [ПИ]. За тях оспорвания ПУП-ПРЗ е приложен по отношение на регулацията, но същата не е проведена на място. Външните регулационни линии на новите УПИ съвпадат с уличните регулационни линии, определни с ПУП-ПУР на ж.к."Изгрев", гр.Варна. Вътрешните регулационни линии съвпадат с кадастралните граници на засегнатите от плана поземлени имоти (отговор на въпрос № 9, в края).

Въз основа на таблицата в графичната част на оспорения план ПУП-ПРЗ вещото лице обосновава извод, че при урегулирането на [ПИ], [ПИ] и [ПИ] в два урегулирани поземлени имота- [УПИ] „за паркинг” и [УПИ] „за жил.строителство” на основание чл.16 от ЗУТ в полза на Общината се отстъпват общо 820 кв.м., съставляващи 22,44% от площта на имотите за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура. При изслушване на експертизата вещото лице уточнява, че процентът се изчислява на база УПИ, което включва трите имота. Оспореният ПУП-ПРЗ е изработен при условията на чл.16, ал.1 от ЗУТ върху действащата/актуалната КК на гр. Варна, одобрена със Заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последващи изменения от 16.09.2021 г. по отношение на [ПИ] и [ПИ] и от 30.12.2021г. по отношение на [ПИ], видно от приложените скици /л.10,11,12 от преписката към корицата/, както и при съобразяване на ПУП-ПУР на кв. „Изгрев“, одобрен с Решение №552-6 в Протокол №10 от 26-27.07.2012 г. на Общински съвет Варна.

Одобрената регулация и предвиденото застрояване съответстват на изискванията на ЗУТ, Наредба № 7 на министъра на РРБ от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и другите нормативни изисквания. Експертизата сочи, че за обжалвания план е налице техническо задание за изработването му, но не съдържа всички изискуеми планове, схеми и други документи по чл. 108 от ЗУТ и по Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Пояснява, се обаче, че доколкото оспорваният план е в малък обхват, нужната информация по чл. 108 от ЗУТ се съдържа в приетите схеми и разработки към одобрения и вече влязъл в сила ПУП-ПУР на кв. „Изгрев“, поради което изработването на такива планове схеми и документи за процесните новообразувани УПИ не е необходимо.

Със Заповед № 0667/28.02.2023 г. на Зам. - кмета на Община Варна /л.218/, издадена на основание чл. 16, ал. 6 от ЗУТ, с която от новообразувания [УПИ] „за жил. строителство“ в кв. 176 по плана на кв. „Изгрев“, Варна, се отнемат общо 820 кв.м. за публична общинска собственост.

Съгласно съдебно удостоверение от Районен съд – Варна от 23.02.2024г. /л.15/, е образувано и не е приключило съдебно производство по гр. д. № 10559/2023 г. по описа на XXV състав с правно основание чл. 108 от ЗС и със страни: ищци В. К. Т. и Р. С.. К. и ответник „НАСКАР“ ЕООД.

При така установените факти, настоящия състав на АС - Варна намира от правна страна следното:

Неоснователни са доводите на заинтересованата страна за преюдициален характер на водения спор за собственост пред общия съд между жалбоподателите и „НАСКАР“ ЕООД, налагащ спирането на настоящото производство. В неговите рамки действително не може да се разрешавана спор за собственост, но и висящият граждански такъв за спор за материално право не е преюдициален спрямо административния спор. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му, поради което разрешаването на гражданския спор няма оношение към административния спор /в този смисъл Определение № 11133 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5256/2010 г.; Определение № 3741 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3373/2017 г.; Решение № 1318 от 7.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7217/2022 г. и др./.

Обжалваната заповед е издадена на 10.01.2013 г. на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ вр. чл. 128, ал.14 от същия закон. На лист 4 от делото е приложена Заповед № 3016/23.09.2021г. на кмета на Община Варна, с която същият делегира правомощията си по чл.129, ал.2 на Главния архитект на общината. Горното обуславя извод, че заповедта е издадена от компетентен орган в хипотезата на изрична делегация на правомощия, каквато има предвидена в §1, ал. 3 на ДР на ЗУТ. В този смисъл, възраженията на жалбоподателите за некомпетентност на органа и нищожност на атакуваната заповед са неоснователни.

Оспорената заповед е постановена при спазване на изискванията за форма и съдържание, установени в чл. 59, ал. 2 АПК и в специалния закон. Издадена е в писмена форма и съдържа два компонента – писмена част и графична част, които кореспондират помежду си. Съдържа необходимите реквизити - наименованието на органа, който я издава, фактически и правни основания за издаването й, разпоредителна част, дата на издаване и подпис на издалото я лице, поради което не са налице формални пороци, които да навеждат на извод за незаконосъобразност на акта, на основание чл.146, т. 2 от АПК.

Независимо от изложеното дотук, при издаване на процесната заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - не са уведомени жалбоподателите за започване на административното производство, и заповедта е издадена при неизясняване на фактическата обстановка, свързана със собствеността на единия от процедираните с плана имоти. Липсва пълно и всестранно изясняване на фактите по делото, заложено като основен принцип в чл. 35 АПК /в този смисъл решение № 9910/07.11.2022г. по адм. дело № 5250/2022г. на ВАС/.

Всяко заинтересовано лице има право да бъде уведомено за започване на административно производство, за да може да упражни правото си на възражение, да взема становище, да прави искания. С това се гарантира правото му на защита. Неучастието на жалбоподателите в административното производство е попречило да бъдат установени всички относими към него факти и обстоятелства, и по своята същност е довело до процедирането и приемането на един план, при това по чл.16, ал.1 от ЗУТ, без тяхното знание и съгласие. Така са нарушени основни принципи на административния процес, закрепени законодателно в чл. 26, чл. 34 и чл. 35 от АПК, както и правото на защита на В. Т. и Р. К.. Нарушаването на правото на защита винаги е съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на оспорения административен акт. Тезата на заинтересованата страна в настоящото производство, че органът не е имал информация за собственическите права на двете жалбоподателки върху единия от процедираните имоти, не може да бъде основание тези техни права да не бъдат зачетени към настоящия момент. Действително КК и КР са източникът на информация за административния орган при процедиране на ПУП, но в случая не могат да бъдат пренебрегнати установените факти и да се отдаде приоритет на промяната в КК и КР по отношение на [ПИ]. Видно от представените доказателства и заключението на приетата СТЕ, правата на жалбоподателите върху [имот номер] са установени, не са отречени и следва да бъдат съобразени от настоящия съд. Последният действително, както заявява заинтересованата страна, не е компетентен да разреши спор за собственост, но не може да приеме за законосъобразна заповед, с която флагрантно се нарушава правото на защита. Допуснато е съществено процесуално нарушение, свързано с нарушено право на участие в процеса, и защита на правата на жалбоподателите, довело до неизясняване на всички факти и обстоятелства, свързани с казуса, поради което и заповедта следва да се отмени.

Констатираният порок пряко влече и несъответствие на заповедта с целта на закона, а именно - урегулирането на недвижимите имоти в разглежданата процедура да става по съгласие и желание на техните собственици. Несподеляема е тезата на заинтересованата страна, че процедирането на оспорения ПУП – ПРЗ по никакъв начин не засяга правото на собственост на жалбоподателите, тъй като същите биха получили подобрен, урегулиран имот, с автомобилен достъп и по – висока стойност. От една страна, жалбоподателите биха могли да имат изцяло различни намерения по отношение на поземления имот, несъвместими с процесното му процедиране. От друга страна, при евентуално реализиране на строителството в имота, съгласно издаденото разрешение за строеж, и осъществяване на продажбите на трети лица преди окончателното решаване на спора за материално право между “Наскар” ЕООД и жалбоподателите, правото на собственост на последните би било трудно възстановимо.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че неоснователно, и по – скоро декларативно, в жалбата се твърди материална незаконосъобразност на заповедта, тъй като планът не е такъв по чл.16 от ЗУТ, а впоследствие - че в нарушение на чл.16, ал.1 от ЗУТ, от имотите, попадащи в обхвата на разработката, се отнемат повече от допустимите 25% от площта им за необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост. От графичната част на плана и от заключението на експертизата, допълнително изяснени от вещото лице в зала, се установява безспорно, че с плана се отнемат под допустимия процент площи. Тъй като се касае за обединяване на имоти, същият се изчислява общо въз основа площта на трите имота, а не на отделните ПИ, които не са били регулирани преди това, или за които регулацията не е приложена. Не се установяват и други основания за материална незаконосъобразност на процесния ПУП – ПРЗ. Такива не се твърдят и обосновават от самите жалбоподатели, а и са отхвърлени от подробното заключение на изготвената и приета СТЕ.

С оглед изхода на спора, искането на жалбоподателките за присъждане на сторените по делото разноски се явява основателно, съгласно чл.143, ал.1 АПК. На същите следва да се присъдят доказаните такива, които съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, и направено уточнение в о.с.з. досежно допълнителния депозит за вещо лице, възлизат на 2600 лева, представляващи: адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева, изплатено в брой, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 429033/10.09.2024г., държавни такси от 20 лева и депозит за вещо лице от 1330 лева. При преценка на правната и фактическа сложност на делото, и процесуалната активност на пълномощника на жалбоподателките, съдът намира направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна, IX състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на В. К. Т. и Р. С. К. Заповед № Г-2 от 10.01.2023г. на Главен архитект на община Варна, с която е одобрен Подробен устройствен план (ПУП) - План за регулация и застрояване (ПРЗ) за [УПИ] “за паркинг“, кв.123 и [УПИ] “за жил. стр.“, кв.176, по плана на кв. “Изгрев“, гр. Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на В. К. Т. с [ЕГН] и Р. С. К. с [ЕГН] сума в размер на 2600 (две хиляди шестстотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.