Решение по дело №86/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.278, ал.1 от ГПК.

С определение № 616/26.11.2015 г., постановено по гр.д № 364 по описа за 2011 г., Момчилградският районен съд е оставил без уважение молбата на адв. Мария Ч. в качеството ѝ на пълномощник на Н. И. С. от Г., с правно основание чл.349, ал.6 от ГПК, за обезсилване на решение № 147/12.03.2014 г., постановено по гр.д. № 364 по описа за 2011 г. на Момчилграския районен съд, като неоснователна.

Недоволна от така постановеното определение е останала частната жалбодателка Н. И. С., представлявана от процесуалния си представител, която го обжалва като неправилно. В жалбата се излагат съображения, че делбата била извършена при условията на чл.349 от ГПК, а само разпределението било извършено по реда на чл.353 от ГПК. Сочи се, че постановеното решение било по конститутивен иск, а не по осъдителен, като за нито една от страните не била предвидена възможност да се снабди с изпълнителен лист, поради което задължението за заплащане на парично уравнение не подлежало на съдебно изпълнение. Диспозитивът на решението "осъжда" следвало да се тълкува само по реда и в сроковете по чл.349, ал.5 и ал.6 от ГПК. Твърди се, че практиката на ВКС сочела, че издаден изпълнителен лист по такъв вид решение по конститутивен иск се обезсилвал, респ. образуваното изпълнително производство се прекратявало. Счита, че молбата с правно основание чл.349, ал.6 от ГПК била основателна, тъй като били налице всички предпоставки за това и решението следвало да бъде обезсилено. Изключение от това правило имало само при съдебните спогодби, при които съдебната спогодба можела да бъде развалена по реда на чл.87 от ЗЗД. Жалбодателката не можела да се снабди с изпълнителен лист за присъдените суми за уравняване на дяловете, поради предписаната от специалната норма на чл.349, ал.6 от ГПК възможност да поиска обезсилване на решението по право. Моли съда да отмени обжалваното определение на Момчилградския районен съд и да уважи молбата на жалбодателката по чл.349, ал.6 от ГПК.

Ответникът Х. И. Й. не е представил отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК и не взема становище по жалбата..

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира:

Частната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Определението на Момчилградския районен съд е правилно.

Производството по гр.д. № 364 по описа за 2011 г. на Момчилградския районен съд е било образувано по предявен иск за делба на два поземлени имота, единият, застроен с двуетажна жилищна сграда, а другият със стопанска постройка, както и по отношение на три земеделски земи. Във втората фаза на делбата ищцата Н. И. С. е направила искане на основание чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане в неин дял на поземлен имот, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда. С решение № 147/12.03.2014 г., постановено по гр.д. № 364 по описа за 2011 г., Момчилградския районен съд е отхвърлил възлагателната претенция на Н. И. С. с правно основание чл.349, ал.2 от ГПК за поставяне в неин дял на поземления имот, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда. С решението си съдът е извършил делбата на основание чл.353 от ГПК, разпределяйки делбените имоти без да тегли жребий, като за уравняване на дяловете е осъдил Х. И. Й. да заплати на Н. И. С. сумата в размер на 14 185 лв.

При така установените данни следва да се посочи, че в случая делбата е извършена по реда на чл.353 от ГПК като делбените имоти са разпределени между съделителите без теглене на жребий. Тази хипотеза е различна от релевираната от жалбодателката хипотеза на възлагане на неподеляемо жилище, уредена в текста на чл.349 от ГПК. Редът и предпоставките за възлагане на неподеляемото жилище, респ. за обезсилване на решението при неплащане на сумите за уравняване, са неприложими при условията на чл.353 от ГПК, когато делбата се извършва без теглене на жребий. В тази връзка съделителката Н. И. С. няма правна възможност да иска обезсилване на решението поради неплащане на сумата за уравняване на дела й в шестмесечен срок по реда на чл.349, ал.6 от ГПК. Неоснователни са и изложените доводи, че жалбодателката не може да се снабди с изпълнителен лист за присъдените ѝ суми за уравняване на дела, както и доводите, че осъдителният диспозитив следвало да се тълкува само по реда и в сроковете по чл.349, ал.5 и ал.6 от ГПК. Няма никаква пречка Н. И. С. да се снабди с изпълнителен лист за присъдените и суми, както и да образува изпълнително производство.

Като е достигнал до такива правни фактически изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, а жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Разноски за тази инстанция не се претендират, а и такива не са направени, поради което не може да бъдат присъждани.

Водим от изложеното и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. И. С. против определение № 616/26.11.2015 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д № 364 по описа за 2011 г. на същия съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове:1. 2.