Р Е Ш Е Н И Е
№
260721 23.11.2020 г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански състав
на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия:
Дарина Йорданова
при секретаря Мирослава Енчева
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 3069 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на И.Н.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която са предявени срещу ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Скоблелев” 21, искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 от Закона за защита от дискриминацията /ЗЗДискр./, с искане съдът да установи наличието на дискриминационното отношение на ответника към ищеца, в качеството му на извърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна" в Затвора Бургас, изразяващо се в неравното третиране на лишените от свобода български и чужди граждани, с оглед различния разрешителен режим за получаване на колетни пратки, а именно – българските граждани нямат право да получават такива извън една хранителна пратка, за разлика от чуждите граждани, за които е разрешено получаването на колетни пратки. Иска се още и да бъде осъден ответника да преустанови дискриминационното отношение спрямо ищеца, като му бъде разрешено да получава колетни пратки. Ангажирани са доказателства.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор страна на ответника, който счита исковете за допустими, но неоснователни и излага подробни съображения за тяхното отхвърляне. Твърди, че не е налице дискриминация по отношение на ищеца, тъй като възможността за получаване на колетни пратки е нормативно установена в чл. 82 и чл. 98 ППЗИНЗС и организацията на работа в Затвора – Бургас е съобразена с нормативната уредба.
Предявените искове са с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 71 ЗЗДискр. всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска: 1. установяване на нарушението; 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Според задължителните указания дадени с Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. тълк.д. № 1/2016 г., ОСГК на ВКС и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 са подсъдни на районния съд.
Съдът дава правната квалификация на иска съобразно наведените доводи и оспорвания от ищеца. В случая той е избрал да защити своите права и законни интереси излагайки съображения за неравно третиране осъществено от затворническата администрация на Затвора гр. Бургас по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр, изразяващо се в поставянето му, като български гражданин лишен от свобода, в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица - лишени от свобода и задържани чужди граждани, по отношение на възможността да получават колетни пратки, както и що се отнася до разрешения списък на храни и предмети. Ответната ГД “ИН”, на която е възложено по закон прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода на територията на цялата страна, отговаря за противоправните действия на своите служители, без оглед на структурата, в която осъществяват своята дейност. Всички осъдени лица с наказания "доживотен затвор" следва да бъдат третирани от дирекцията по еднакъв начин, като не бъдат поставяни едни лица в по-неблагоприятно положение, спрямо други, в зависимост от затворническото заведение, в което се намират.
По делото е безспорно, че заповедите на Началника на Затвора гр. Бургас, уреждащи възможността за получаване на колетни пратки и разрешени предмети, са съобразени с предвижданията на ППЗИНЗС. Съгласно чл. 82, ал. 1 от ППЗИНЗС, лишените от свобода получават храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си, само по време на свиждане. Според чл. 82, ал. 4 от ППЗИНЗС лишените от свобода чужди граждани - осъдени, подсъдими и обвиняеми, могат да получават и колетни пратки по пощата от чужбина с храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си.
По смисъла на ЗНА и чл.75, ал. 1 АПК правилникът за прилагане на ЗИНЗС представлява подзаконов нормативен акт, който съдържа административно - правни норми, отнасящи се до неограничен и неопределен брой адресати, с многократно правно действие и издаден във връзка с прилагането на закона. Следователно поставянето в по-неблагоприятно положение на ищеца произтича не от издадените от Началника на Затвора заповеди, респ. от актове и действия на администрацията, а от прилагането на разпоредбите на ППЗИНЗС. Това обаче не може да бъде прието като дискриминационно отношение конкретно към ищеца, доколкото не се твърди и не се установява самият правилник да се прилага различно от ответника, към различните групи затворници – български и чужди граждани. Преценката за съответствието на чл. 82, ал. 1 и ал. 4 ППЗИНЗС с разпоредбата на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация, забраняваща всяка пряка или непряка дискриминация, не е в компетентността на районния съд. Настоящият състав не разполага с възможността да задължава съответния административен орган да изменя или отменя подзаконов нормативен акт, какъвто е ППЗИНЗС. Ето защо, защита на ищеца в настоящия процес не може да бъде реализирана по избрания от него ред. Оспорването на подзаконов нормативен акт в случай, че адресатът не е съгласен с някоя от неговите норми, става по реда на АПК /например чл. 128 и чл. 186 АПК/. В тази хипотеза компетентността би била на административните съдилища. Това е така, доколкото в мотивите на цитираното ТП № 1 от 16.01.2019 г. по тълк.д. № 1/2016 г., ОСГК и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, върховният съд е приел, че ЗЗДискр. предвижда различна подсъдност само в случаите по раздел I, когато се претендират вреди от нарушение на права по този или други закони, уреждащи равенство в третирането, в зависимост от органа, причинил неравенството в третирането, в хипотезата на чл. 74, ал. 2 от закона във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 5 Административнопроцесуалния кодекс, като исковете се предявяват по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Доколкото обаче настоящото производство не касае оспорване на подзаконовия нормативен акт по посочения ред, а от ищеца се сочи единствено нарушение на ЗЗДискр, то настоящият съд е обвързан от предмета на предявения иск.
По изложените по-горе съображения, съдът приема, че принципът на равно третиране не е нарушен, доколкото сочените като дискриминационни действия се основават и са съобразени с предвиденото в ППЗИНЗС. Забраната спрямо ищеца, наложена от затворническата администрация на Затвора – гр. Бургас, да получава колетни пратки и вещи, извън утвърдения списък, не поставя ищеца в неравно положение спрямо другите, изтърпяващи идентично наказание, по начин различен от нормативно установения. Ето защо, предявените искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДискр за установяване на дискриминацията и нейното преустановяване, са неоснователни.
Предвид изхода от делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, следва в тежест на ищеца да бъдат възложени направените от ответника разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Н.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Скоблелев” 21, искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 от Закона за защита от дискриминацията /ЗЗДискр./, за установяване наличието на дискриминационното отношение на ответника към ищеца, в качеството му на извърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна" в Затвора Бургас, изразяващо се в неравното третиране на лишените от свобода български и чужди граждани, с оглед различния разрешителен режим за получаване на колетни пратки и списък с разрешени предмети, както и за осъждане на ответника да преустанови дискриминационното отношение спрямо ищеца, като му бъде разрешено да получава колетни пратки, като неоснователни.
ОСЪЖДА И.Н.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Скоблелев” 21, сумата от 100 лв. (сто лева), представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
ММ