№ 956
гр. Перник, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20221720102789 по описа за 2022 година
Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от М. М. П. с
ЕГН **********, с постоянен адрес с. Д., чрез пълномощника си адв.Д. М. М., със съдебен
адрес, С., жк. „МЛ", ** ** ** **, против „Ай Ти Еф Груп" АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Лозене" ул. Сребърна № 16, бл. Парк Лейн
Офис Центьр, ет. 8, представлявано от ФГД, като се иска да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 50.00 лева /петдесет лева/, частична
претенция от общо 384.96 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за
паричен заем, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба – 18.05.2022г. до окончателното й изплащане, като се моли да
бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба, като оспорва исковете по
основание и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства се
установява, че на ** г. М. М. П. /с предишна фамилия В./ е сключила договор за паричен
заем № ** с „Ай ти еф груп" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в
размер на 1000 лева, видът на вноската е седмичен, броят на погасителните вноски е 16,
размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 6 от процесния договор е
уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две
1
физически лица, поръчител в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите
следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за
размер на трудовото вьзнаграждени, нетния размер на трудовото в ъзнаграждение да е в
размер на минимум 1 500 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да
има чиего ЦКР и д.р. или банкова гаранция в размер на 1067.36 лв
Още със сключване на договора, макар в същия да е посочен, че срокът е до
следващия ден за предоставяне на поръчител/ на ищцата е била начислена неустойка в
размер на 384.96 лв., тъй като същата не е представила в срок надлежни поръчители или
друг вид обезпечение, посочени в процесния договор.
Видно то заключението на вещото лице Я. П. А. по изслушаната по делото съдебно
счетоводна експертиза се установява, че съгласно предоставени от ответника справки, по
Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ" № 193812/** г. М. М. В. е платила общо 1
067,36 лева. С платената по Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ" № **/** г. от
кредитополучателя сума за периода от 22.12.2017 г. до 20.03.2018 г., в размер на 1 067,36
лева са погасени 1 000,00 лева главница и 310.00 лева договорна лихва. Вещото лице сочи,
че годишен размер на разходите по Договор за паричен заем № 3015822/15.08.2017 г.,
изчисленият по Приложение към чл. 19, ал. 2 от ЗПК е в размер на 48,92 %.
В проведеното съдебно заседание в което е изслушано вещото лице, процесуалния
представител на ищцата е представил разписка №** от 26.04.2018г., издадена от Easy Pay,
видно от която ищцата е превела на ответното дружество и сумата от 200.00 лева. Вещото
лице е заявило, че не е запознато с посочения документ и не го е взела при изготвяне на
заключението. Предвид горното съдът приема, че ищцата е заплати а и суми извън тези с
които е погасена главницата и договорната лихва.
Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :
В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени
в 19 точки на разпоредбата. В случая видно от договора за допълнителна услуга, касае
изцяло договора за заем. Поради изложеното независимо, че задълженията на ищцата са
произтичащи от договора за допълнителни услуги, то същите са относими към договора за
заем, тъй като обслужват същия. Поради горното макар и част от задълженията за ищцата да
са сключени като отделен договор, то по същество те са клаузи към договора и горните
правила важат и за тях.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл,
като не е включил възнаграждението за допълнителната услуга, в общата сума, дължима от
потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
2
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което договора за допълнителна услуга,
касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, е нищожен.
Съдът приема възражение на ищеца за нищожност на цитираната клауза за
осигуряване на обезпечение за основателно, а мотивите му за това почиват на критериите,
съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна
е неустойка, която е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Видно от сключения между страните договор, заемателят се е
задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, като
неизпълнението на това задължение е санкционирано със задължение за плащане на
неустойка. Уговорената неустойка е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договореното. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване,
доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. По
изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът не е породил
правно действие. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до
частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част.
За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната
и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в съдебната практика е възприета
изключително голямата разлика в престациите - Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по
описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2419/2015 г., III г. о., ГК.
Предвид всичко изложено става ясно, че по повод сключения договор за кредит
между страните ищцата е заплатила на ответното дружество на нищожно основание, което
не е породило действие между страните претендираната сума от 803.25 лева и същата
подлежи на връщане от кредитодателя.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищцата направените по делото разноски в размер на 202.40 лева а на адв. Д. М., сумата от
300.00 лева адвокатско възнаграждение определено по Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения във вр. с чл.38 от ЗА. Ответната страна е направила възражение,
че в случая не е налице хипотезата на чл.38 от ЗА.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд :
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
3
управление: гр. С., р-н „Лозене" ул. Сребърна № 16, бл. Парк Лейн Офис Центьр, ет. 8,
представлявано от ФГД, да заплати на М. М. П. с ЕГН **********, от с.Д. общ.Перник, със
съдебен адрес гр.С., жк. „МЛ", бл.112, вх.А, ет.2, **, чрез адв.Д. М., сумата в размер на
50.00 лева /петдесет лева/, частична претенция от общо 384.96 лв., представляваща
недължимо платени суми по договор за паричен заем №** от **г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба – 18.05.2022г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 202.40
лева.
ОСЪЖДА Ай Ти Еф Груп" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н „Лозене" ул. Сребърна № 16, бл. Парк Лейн Офис Центьр, ет. 8,
представлявано от ФГД, да заплати на адв.Д. М. М., сумата от 300.00 лева адвокатско
възнаграждение определено по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения във
вр. с чл.38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4