РЕШЕНИЕ
№ 344
гр.Русе, 04.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
|
|
при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА к.а.н.д. № 325 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Териториална
дирекция „Дунавска” при Агенция „Митници”, против Решение № 394 от 26.07.2021 г.,
постановено по АНД № 665/2021 г. по описа на Районен съд –Русе, с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 1987 от 15.09.2020г. на Началник на отдел
„Митническо разузнаване и разследване Дунавска“, Главна дирекция „Митническо
разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление, Агенция „Митници,
с което по т. 1 за нарушение на чл. 126 ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните
складове (ЗАДС) и на основание чл. 126 ал. 1 т. 2 от ЗАДС на „АЛЕКС 96“ ООД,
гр.Русе е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000
(две хиляди) лева, а на основание чл. 124 ал. 1 ЗАДС е отнета в полза на
държавата стоката, предмет на нарушението.
В касационната жалба се излагат
доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила. Основният аргумент на касационният
жалбоподател е за незаконосъобразност на направения от районния съд извод за
неосъществено от обективна страна нарушение от страна на дружеството, тъй като
същото не е държало установената акцизна стока. Излагат се доводи, че за
съставомерност на нарушението по чл. 126 ал. 1 ЗАДС е ирелевантно основанието,
на което се държат стоките, както и дали същите са или не са негова
собственост, дали са видно или скрито място, тъй като предназначението,
произходът и собствеността върху тях не са елемент от състава на
нарушението
Иска се да се отмени решението и да
се постанови друго, с което да се потвърди НП. Претендират се и разноски за
двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – „АЛЕКС
96“ ООД, гр.Русе, представлявано от управителя Нина Марешка – Иванова,
действаща чрез адв.Н.П. от ВАК, оспорва жалбата, счита решението на РС – Русе
за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. В условията на
евентуалност оспорва направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава становище за неоснователност на жалбата, като счита, че решението
на районния съд следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията
на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С решението, постановено по АНД №
665/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, е отменено НП № 1987 от
15.09.2020г. на Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване
Дунавска“, с което за нарушение на чл. 126 ал. 1 от Закона за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС) и на основание чл. 126 ал. 1 т. 2 от ЗАДС на „АЛЕКС
96“ ООД, гр.Русе е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 (две хиляди) лева, а на основание чл. 124 ал. 1 ЗАДС е отнета в
полза на държавата стоката, предмет на нарушението – 20 литра нефтопродукт,
препарат на основата на леко масло – безоловен бензин за двигатели с октаново
число (RON)
95 или повече, но не повече от 98, съдържащ 3.5 % биоетанол и 152.200 литра
„тежко масло“, „газьол“, съдържащ биодизел, с тегловно съдържание на сяра,
непревишаващо 0.001 %.
В хода на съдебното производство
въззивната инстанция е установила следната фактическа обстановка:
На 24.04.2020 г., около 20.00 ч., на
паркинг в района на местостта „Кадъшева нива“, гр.Русе, митнически служители,
между които и св.Милен Василев, извършили проверка на товарна композиция от
влекач с рег.№ СВ 5010 ВТ и полуремарке - цистерна с рег.№ В 1572 ЕН. До
композицията проверяващите установили лицето Мариян Димитров Стоянов, който
източвал гориво от цистерната в пластмасова туба. Стоянов представил
свидетелствата за регистрация на влекача и полуремаркето, от които
проверяващите констатирали, че превозните средства са на „АЛЕКС 96“ ООД,
гр.Русе и обяснил, че бил водач на товарната композиция и че бил в
трудовоправни отношения с това дружество. Митническите служители извършили
проверка на цистерната, като премахнали поставените пломби и установили, че в
клетка № 1 се съдържа течност с мирис на дизелово гориво, а останалите клетки
били празни. За целите на проверката горивото било източено в седем 20-литрови
пластмасови туби. В 20-литровата пластмасова туба, в която Стоянов източвал
гориво, проверяващите констатирали течност с мирис на бензин. Тъй като Стоянов
не представил документи, удостоверяващи плащането, изчисляването или
обезпечаването на акциза на течностите с мирис на нефтопродукти, митническите
служители иззели тубите с намиращите се в тях течности. За извършената проверка
бил съставен протокол.
На
29.04.2020 г. в склада за задържани стоки на Териториална дирекция „Дунавска“,
в присъствието на водача М.С., чрез сървейорска организация, било извършено
замерване на течностите в задържаните туби, като било установено, че течността
с мирис на бензин (обект
1) е с общо
количество 20 л. при 15 градуса по Целзий, а течността в останалите 7 туби (обект 2) е с общо количество 152.20 л. при 15
градуса по Целзий. От двата обекта били взети проби, за което бил съставен
протокол и били изпратени за експертиза. Извършената митническа лабораторна
експертиза (МЛЕ) установила, че изследваната течност
в обект 1 е нефтопродукт, препарат на основата на леко масло – безоловен бензин
за двигатели с октаново число (RON)
95 или повече, но не повече от 98, съдържащ 3.5 % биоетанол, а тази в обект 2 -
„тежко масло“, „газьол“, съдържащ биодизел, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо
0.001 %
Въз
основа на тези констатации и събрани доказателства срещу дружеството бил
съставен АУАН за нарушение на чл. 126 ал. 1 ЗАДС, тъй като държало акцизна
стока без данъчен документ по този закон ли фактура, или митническа декларация,
или придружителен административен документ/електронен административен документ
или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или
друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на
акциза. В последствие било издадено и атакуваното НП.
За
да уважи жалбата срещу оспореното пред него наказателно постановление,
районният съд е приел, че НП се явява необосновано, тъй като по делото не са
ангажирани доказателства, че дружеството е извършило нарушението, за което е
подведено под отговорност. Посочил е, че наказващият орган приел, без никакви
писмени доказателства и проведена проверка в тази насока, единствено и само въз
основа на обясненията на водача на товарната композиция и свидетелствата за
регистрация на същата, че „АЛЕКС 96“ ООД държало акцизни стоки без необходимите
документи. Преценил е, че този извод почива на непълна проверка и
предположения, което е недопустимо в административнонаказателното производство.
Същевременно в хода на съдебното производство дружеството е ангажирало писмени
доказателства, от които според районният съд се налага категоричен извод, че
дружеството не е държало установената акцизна стока, поради което не е
осъществило от обективна страна състава на нарушението, за което е санкционирано.
С такива мотиви въззивната инстанция е уважила жалбата и отменила наказателното
постановление.
Решението
на въззивната инстанция е правилно.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически
изводи.
Основното
възражение на касационният жалбоподател е относно неправилната според него преценка
на районният съд за неосъществен от страна на дружеството състав на нарушението
по чл. 126 ал. 1 ЗАДС, тъй като в случая релевантен е факта на неналичието на
документите, изискуеми съгласно цитираната правна норма – данъчен документ или
фактура или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза, към момента на проверката. Настоящата съдебна
инстанция не споделя това възражение и счита извод на районния съд за правилен
и обоснован, поради следните съображения: На първо място следва да се отбележи,
че видно от разпоредбата на чл. 126
ал. 1 ЗАДС субект на нарушението може да бъде всяко лице – физическо или
юридическо, законът не поставя ограничения в този смисъл. На следващо място –
от обективна страна състава на нарушението може да бъде осъществен чрез държане,
предлагане, продаване или превозване на акцизни стоки, т.е. изпълнителното
деяние се извършва чрез действие. На трето място за да е съставомерно деянието
тези акцизни стоки следва да са без данъчен документ по този закон или фактура,
или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
Анализът
на цитираната правна норма сочи, че за да е осъществен състава на нарушението
по чл. 126 ал. 1 ЗАДС следва да са налице всички елементи от обективна страна.
В настоящия случай АНО е следвало да докаже по категоричен начин (тъй като
негова е доказателствената тежест в административнонаказателното производство),
че именно „АЛЕКС 96“ ООД е държал
акцизна стока без изискуемите по закон документи. По делото не е спорно, че за
процесното гориво действително не са представени документи. Същевременно обаче
липсват доказателства, от които може да се изведе категоричен извод, че именно „АЛЕКС
96“ ООД е държал тези акцизни стоки. Изводите на АНО почиват единствено и само
на свидетелствата за регистрация на товарната композиция и на вписване в
протокола за извършена проверка, че шофьора на композицията М.С. бил назначен
на трудов договор в „АЛЕКС 96“ ООД, в какъвто смисъл са и показанията на
актосъставителя. Но тези писмени доказателства не са достатъчни, за да обосноват
извод за осъществено от дружеството изпълнително деяние на нарушението по чл.
126 ал. 1 ЗАДС. Законодателят в настоящия случай не е посочил изрично в какво
се изразява държането на акцизни стоки, поради което приложение следва да
намери общото разбиране за „държане“. Съгласно правната теория „държането“ е
упражняване на фактическа власт върху вещ, т.е. осъществява се със съответните
фактически действия. В тази връзка действително за съставомерността на
нарушението е ирелевантно чия собственост са акцизните стоки. От друга страна
юридическите лица могат да извършват както правни, така и фактически действия
именно чрез своите представители и служители, упълномощени за това. В случая,
за да докаже, че именно „АЛЕКС 96“ ООД държи процесните акцизни стоки, АНО е
следвало да събере доказателства в тази насока, което не е сторено. По
преписката липсват доказателства, че действително шофьора М.С., който е
управлявал товарната композиция и който е източвал горивото от нея, е
представител или служител на дружеството. В тази насока е само вписването в
протокола за извършена проверка от 24.04.2020 г., но без да е представен трудов
договор или да е изискана справка от дружеството или от НАП. Не става ясно и на
какво основание проверяващите са приели, че М.С. е шофьор именно в „АЛЕКС 96“
ООД. Св.Милен Василев твърди, че той му бил казал, че е служител на фирмата, но
това обстоятелство не се потвърждава от писмените обяснения на Стоянов към
протокола за проверка, напротив – опровергава се от представения в хода на
въззивното производство трудов договор. Самият актосъставител в с.з. заявява,
че не е изискал трудов договор на Стоянов, не му е изискал и пълномощно, когато
е присъствал на вземането на проби от иззетите акцизни стоки в склада на
митницата. При това положение се налага извода, че по делото липсват
доказателства, че именно „АЛЕКС 96“ ООД е държал процесните акцизни стоки без
необходимите документи. Само фактът, че
товарната композиция е собственост на „АЛЕКС 96“ ООД, както твърди АНО, не е
достатъчен, за да се изведе извод за осъществено от дружеството изпълнително
деяние на състава на чл. 126 ал. 1 ЗАДС.
Нещо
повече – видно е от двете свидетелства за регистрация, че дори и те не могат да
потвърдят заключението на актосъставителя, респективно на АНО, че влекача и
цистерната са собственост на „АЛЕКС 96“ ООД. Съгласно разпоредбите на чл. 33
ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.) „Свидетелството за регистрация се състои от
две части, съдържащи данни за превозното средство и собственика“, а ал. 3 – ал.
5 от същата разпоредба уреждат съдържанието на част 1 и част 2 от свидетелството
за регистрация. Съгласно Приложение № 5 към чл. 33 ал. 1 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. с латинската буква „С 2“ се обозначава собственика на превозното
средство, а с „С 3“ – физическо или юридическо лице, което може да ползва
превозното средство по силата на право, различно от правото на собственост. Видно
е от анализа на цитираната правна норма и съотнасянето й към информацията,
която е налична в двете свидетелства за регистрация, че всъщност „АЛЕКС 96“ ООД
не е собственик на товарната композиция, а само ползвател (вероятно въз основа
на договор за лизинг), при което единственото основание, на което се основава
АНО, също остава недоказано.
По
преписката са налични доказателства, че не „АЛЕКС 96“ ООД, а друго лице държи
процесните акцизни стоки и не представя документи за тях, но поради неясни
причини проверката е насочена именно срещу касационния ответник, а не срещу
това лице.
За
пълнота на изложението следва да се добави и следното: В хода на
административнонаказателната проверка са допуснати процесуални нарушения, които
са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното дружество. Видно е
от протокола за извършена проверка от 24.04.2020 г., че М.С. е вписан в същия
като шофьор на трудов договор в „АЛЕКС 96“ ООД, като накрая е отбелязано, че на
основание чл. 6 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3/18.04.2006 г. за вземане на проби
и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки „лицето е
поканено да се яви в сградата на ТД Дунавска за установяване на точното
количество и вземане на проби на 29.04.2020 г.“ Не е уточнено кое лице е
поканено, но предвид обстоятелството, че по-горе в протокола се говори за
лицето М.С., очевидно именно той е бил поканен. Това обстоятелство е отразено и
в протокола за извършена проверка от 29.04.2020 г., в който е посочено, че М.С.,
в качеството на служител на „АЛЕКС 96“ ООД, е поканен да се яви на основание
чл. 6 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3/18.04.2006 г. От друга страна в протокола М.С.
е обозначен като проверявано лице и е подписал същия като присъствал на
проверката. Двата протокола за вземане на проби от 29.04.2020 г. с рег.№ 157 и рег.№ 158 са подписани от М.С.
като проверявано лице/или негов представител/. Същевременно нито към първия
протокол за извършена проверка от 24.04.2020 г., нито към втория протокол за
извършена проверка от 29.04.2020 г. и протоколите за вземане на проби, са
приложени доказателства, че М.С. е представител/упълномощен служител/ на „АЛЕКС
96“ ООД. При това положение се налага извода, че както първата проверка, така и
втората такава, включително и вземането на проби, са извършени в отсъствието на
представител на „АЛЕКС 96“ ООД, без дружеството да е било уведомявано по
какъвто и да е било начин от проверяващите, и без да му е била дадена
възможност да представи документи. Първото официално уведомяване на „АЛЕКС 96“
ООД за извършваната проверка е с писмо с рег.№ 32-150679/28.05.2020 г., с което
АНО го кани да се яви за съставяне на АУАН. Разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от Наредба № 3/18.04.2006 г. предвижда вземането
на проби за целите на контрола върху акцизните стоки да се извършва в
присъствието на проверяваното лице или негов представител. В следващите
разпоредби, уреждащи реда и начина за вземане на проби са предвидени редица
права и задължения за проверяваното лице като оказване на съдействие,
представяне на изискани от проверяващите документи, получаване на една крайна
проба и др. В случая „АЛЕКС 96“ ООД въобще не е могло да реализира
предоставените му от закона права и задължения в хода на проверката, тъй като
не му е дадена възможност за това. На проверките и вземането на проби е
присъствало лице, което не е нито представител, нито служител на дружеството.
Принципно това не би било съществено нарушение на процесуалните правила, ако
проверяваното лице беше именно М.С. или ако същият беше действително в
трудовоправни отношения с дружеството, но тъй като митническите служители са
приели, че именно „АЛЕКС 96“ ООД е проверяваното лице, следвало е да обезпечат
правото му на участие в извършваната проверка. Като не е сторил това, АНО е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
нарушаване на правото на защита на дружеството.
По изложените съображения следва да се
приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при
оценката на доказателствата и е приложил правилно материалния закон, като е
постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд - Русе
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 394 от 26.07.2021 г., постановено по АНД № 665/2021 г. по описа на Районен
съд –Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.