№ 54
гр. Троян, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20214340100671 по описа за 2021 година
„Фронтекс интернешънъл” ЕАД – гр. София, представител Л.Д. е
предявило против АТ. КР. СТ. от гр. Троян установителен иск за
съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК за общо сумата 537,40
лева, представляваща задължение по Договор за издавне и ползване на
кредитна карта от 03.02.2017 г., сключен между „Райфйзенбанк България”
ЕАД и А.С..
В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени
доказателства, в с. з. не се явява представител, изразено е писмено искане
съда да уважи изцяло предявения иск.
По реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК на ответника е назначен особен
представител – адв. Р.Г. от ЛАК. Представен е отговор в предвидения
месечен срок, с който се оспорва предявения иск. В с. з. ответника и
представителя не се явяват, представено е писмено становище по същество от
адв. Г., в който излага възражения, че кредита не е своевременно обявен на С.,
че е станал предсрочно изискуем, както и, че ответницата не е уведомена за
извършената цесия.
От приложените към делото писмени доказателства: Рамков договор №
1701232029146149 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта
1
RaiCARD Fix /Visa Classic / MasterCard/ Gold BILLA Visa Classic , Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на 07.12.2016 г.,
Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/
между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД от
07.12.2016 г., Конкретен договор за цесия /прехвърляне на вземания/ от
19.12.2019 г., Приложение № 1 А със заличени данни, Потвърждение за
сключена цесия на основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, Пълномощно,
упълномощаващо цесионера да уведоми длъжника на основание чл. 99, ал.3
от ЗЗД, обратна разписка, уведомление за извършено прехвърляне на
вземания /цесия/ и ч.гр.д. № 390 от 2021 г. на ТРС и от заключението на СИЕ с
вещо лице Н.Р., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 03.02.2017 г. между „Райфайзенбанк България“ ЕАД, в качеството
на кредитор и АТ. КР. СТ. – кредитополучател, бил сключен Рамков договор
№ 1701232029146149 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта
RaiCARD Fix/ Visa Classic/ MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic, който
договор е приложен като доказателство по делото и не се оспорва от
ответника. По силата на Договора банката е предоставила на
кредитополучателя карта, представляваща средство за отдалечен достъп по
електронен път до обслужващата кредита банкова сметка и наличния по
същата кредитен лимит. Установява се, че банката е изпълнила задължението
си да предостави одобрения лимит и да издаде и предаде на
кредитополучателя кредитна карта. Кредитополучателят от своя страна е
усвоил суми от одобрения кредитен лимит, в резултат на което за същия е
възникнало задължението да ги възстанови, ведно с начислената за срока на
ползването им договорна възнаградителна лихва съгласно годишен лихвен
процент, посочен в Договора. На основание чл. 139 от Договора
кредитополучателят има право по всяко време да погаси използвания
кредитен лимит, но в случай, че той не се възползва от тази възможност, то
погасяването следва да стане чрез заплащане на месечна база на минимални
погасителни вноски (МПВ), формирана съгласно правилото на чл. 43 от
Договора. Размерът на месечната погасителна вноска е конкретно посочен в
месечно извлечение, което се изпраща от банката на кредитополучателя, като
в Договора е изрично посочено, че неполучаването на извлечението не
освобождава кредитополучателя от задължението му да заплати МПВ.
Срокът за заплащане на МПВ е 20 дни след края на отчетния период посочен
в чл. 40 от договора за кредит, като е предоставена възможност на
картодържателя сам да избере един от посочените отчетни периоди. С. не е
изпълнявала изцяло и в срок задължението си за заплащане на минималната
месечна погасителна вноска, като падежът на първата изцяло/частично
непогасена минимална месечна вноска е настъпил на 02.05.2017 г. В чл. 14 от
Договора е посочено, че валидността на картата е 3 години, а в чл. 170 от
2
Договора е посочено, че договорът се счита за прекратен при изтичане на
валидността на картата. Видно от приложеното като доказателство
извлечение от регистъра на банкови карти воден от „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, картата е предадена в деня на сключване на договора, а
именно на 03.02.2017 г. Оттук може да бъде направен извода, че нейната
валидност е до 03.02.2020 г. В този случай приложение намира чл. 176 от
Договора, съгласно който след изтичане на валидността на картата договорът
остава в сила при условие, че има непогасени задължения към Банката, като
картодържателят е длъжен да ги погаси чрез ежемесечно да заплащане МВП
съгласно чл. 43 от Договора. На 02.05.2017 г. ответницата е изпаднала в
забава, като считано от тази дата са настъпили обективните предпоставки за
обявяване на предсрочна изискуемост съгласно договора за кредит –
неплащане в срок на четири МПВ. Настоящата искова молба изпълнява
ролята на уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на непогасените
суми по Рамков договор № 1701232029146149 за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix /Visa Classic/MasterCard Gold/
BILLA Visa Classic, което се явява субективна предпоставка за обявяване на
предсрочната изискуемост на вземането. Кредитодателят „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД е прехвърлил на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД вземането
си по процесния договор за кредит по силата на Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) на 07.12.2016 г. и Конкретен договор за
цесия (прехвърляне на вземания) от 19.12.2019 г. По силата на договора и на
основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит,
включително вземанията, претендирани в настоящото производство, става
ищеца. Размерът и основанието на прехвърленото вземане е
индивидуализиран в Приложение 1 А към конкретен договор за цесия
/прехвърляне на вземания/ от 19.12.2019 г. С оглед задължението си по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, цедентът „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е упълномощил
цесионера „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД да уведоми длъжника АТ. КР. СТ.
за прехвърлянето на вземанията спрямо нея. Ищецът, в качеството на
пълномощник е изпратил препоръчана пратка, съдържаща уведомление за
цесията до посочения в договора адрес. Същият е посетен от пощенски
служител на „Български пощи" ЕАД, но той не открил нито длъжника нито
пълнолетно лице, което е съгласно да получи пратката и поради тази причина
е оставил уведомление с указан срок за получаване от техен офис. След като
срокът е изтекъл, пратката е върната в цялост на ищеца и оформена като
„непотърсена". Ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 от ГПК
пред ТРС. Образувано е ч. гр. д. № 390/2021 г., по което съда е издал заповед
за изпълнение, препис от която не е връчена на длъжника и съдът е дал
указание на кредитора да предяви иск против длъжника в едномесечен срок
от подаване на съобщението.
По делото е прието заключение по назначената икономическа
експертиза. Вещото лице Н.Р. се е запознала с доказателствата по делото и е
констатирала, че към 17.03.2017 г. е усвоен целия лимит по картата в размер
3
на 500 лева, като на 03.02.2017 г. е изтеглена от АТМ сумата 401 лева,
направено е плащане със сумата 78,00 лева и погасени такси при
осъществяване на касови операции- 24,02 лева. Размерът на начислените
договорни възнаградителни и наказателни лихви по Рамков договор №
1701232029146149 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта е
25,87 лева. Размерът на начислените такси, комисионни, застраховки и други
задължения е 21,99 лева – такса за надвишен кредитен лимит и 1,91 лева –
застраховка. Падежът на първата изцяло или частично непогасена вноска по
договора е 15.04.2017 г. Вещото лице Р. и изчислила и претендираните суми
по настоящето дело: 500 лева – главница и закона лихва за забава за
процесния период – 46,41 лева.
Особения представител на ответника е въвел възражения относно
несвоевременното обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В тази
връзка е цитирана практика на ВКС, с която се приема, че когато изявлението
на банката за предсрочна изискуемост на задължението е инкорпорирано в
исковата молба, то поражда правните си последици с връчване на преписа на
ответника, ако са налице предвидените в договора обективни предпоставки,
както беше описано горе. В този случай обявяването представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда, съгласно чл.
235 ал. 3 от ГПК.
Относно възражението, че ответницата не е уведомена за извършената
цесия, то видно от приложените доказателства, ищеца е положил
многобройно усилия да уведоми С., но същата не е намерена и следва да се
приеме, че е налице недобросъвестно поведение от нейна страна, от което
същата не може да черпи права.
С оглед на изложеното съда намира, че предявения установителен иск
се явява основателен и доказан. С. с подписването на договора се е задължила
да изпълни договорните си задължения. Установи се в процеса, че ответника е
неизправна страна по договора, като е спряла да погасява договорените
вноски по кредитния лимит.
Ще следва при този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
С. да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни
разноски в заповедното и в исковото произродство, съответно в размер на
75,00 лева и 775,00 лева.
При тези изводи съда мотивира своето решение.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул. „Хенрих Ибсен” № 15,
представител Л.Д., а именно, че АТ. КР. СТ., ЕГН **********, с постоянен и
4
настоящ адрес: гр. Троян, Ловешка област, ул. „Христо Ботев“ № 77, дължи
сумата 500,00 – петстотин лева, представляваща дължима главница по
Договор за издаване и ползване на кредитна карта, сключен на 03.02.2017 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.05.2021 г. до
окончателното й изплащане, сумата 46,41 - четиридесет и шест лева и
четиридесет и една стотинки, представляваща лихва за забава, от които
сумата 5,20 - пет лева и двадесет стотинки, начислена за периода от
04.02.2020 г. до 13.03.2020 г. и сумата 41,21 - четиридесет и един лева и
двадесет и една стотинки, начислена за периода от 14.07.2020 г. до 10.05.2021
г.
ОСЪЖДА АТ. КР. СТ., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Троян, Ловешка област, ул. „Христо Ботев“ № 77 да запалти на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул. „Хенрих Ибсен” № 15,
представител Л.Д. сумата 75,00 – седемдесет и пет лева, разноски по
заповедното производство, както и разноските в настоящето исково
производство в размер на 775,00 – седемстотин седемдесет и пет лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
5