Р А З П О Р Е Ж Д А
Н Е
Днес, 05.10.2018г. – Венелин Николаев съдия-докладчик по н.ч.х.д.
№2181/2018 г. по описа на РС-Плевен,
след като се запознах с материалите по делото, намирам за установено следното:
На 05.09.2018г. в РС-Плевен е
била депозирана тъжба от П.И.Г. ***, чрез процесуален представител адв. П.Д. против
М.Д.Н. *** тъжбата се посочва, че М.Н. е
депозирал сигнали до РП-Плевен, до Директора на ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ /ПБЗН/-София, до Директора на Регионална дирекция „ПБЗН”-Плевен
и до Началника на Дирекция за национален строителен контрол, в които е
разгласил позорни обстоятелства и му е преписал престъпление относно: „изпълнение
на служебните задължения от началника на Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението” – Плевен, главен инспектор П.И.Г., като е изискано да се
извърши проверка по случая и квалифицирате визираните действия, компетенциите и
качеството на изпълнение на служебните задължения от главен инспектор П.И.Г. и
съответно, ако се установят престъпления /нарушения от моя страна, да
предприемат необходимите последващи законосъобразни действия/“.
С протокол за избор от 05.09.2018г.
за съдия докладчик е бил определен Венелин Николаев.
При разглеждане на изискванията
на закона относно съдържанието на тъжбата съдията - докладчик е констатирал, че
същата не отговаря на условията на чл.81 от НПК, а именно в нея да бъдат
посочени обстоятелствата, при което е извършено престъплението – време, място и
начин. Съгласно константната практика на ВКС – тъжителят е длъжен да посочи
изчерпателно само фактическите обстоятелства на престъплението, но не и
неговата правна квалификация.
Фактическите обстоятелства са необходими на съда, като предварителна
преценка относно характера на извършеното деяние и неговата правна
квалификация. Във всички случаи, независимо от начина на разпространяване на
обидната или клеветническата информация, в тъжбата следва да бъде посочено
изрично обидният израз, съответно позорното обстоятелство или приписаното престъпление.
Когато частното обвинение е за обида, препоръчително е да се изпише дословно
обидният израз, независимо че е възможна да бъде нецензурен.
Когато обвинението е за клевета под формата на разпространяване на
позорни обстоятелства, е необходимо същите обстоятелства да бъдат възпроизведени
също дословно в тъжбата.
Съдията докладчик е констатирал тези пропуски и несъответствия в тъжбата
и е упражнил своите разяснителни правомощия, като е оставил тъжбата без
движение и с разпореждане от 10.09.2018г. е дал седемдневен срок на тъжителя за
отстраняване на посочените нередности. Съобщението е получено от
повереника на частния тъжител адв. Д. на 19.09.2018г. и на 20.09.2018г. от частния тъжител.
Даденият 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите е изтекъл
на 27.09.2017 г. – работен ден.
До тази дата вкл., в съда не е постъпила
молба, с която тъжителят да е отстранил нередовностите в тъжбата. Такава молба
е постъпила в деловоството на РС-Плевен на 03.10.2018г. Съдът намира, че
подадената след определения срок молба за отстраняване нередовностите на
тъжбата не следва да се взима предвид. За това са налице две съображения. На
първо място, смисълът да се дава срок на тъжителя да приведе тъжбата в
съответствие с изискванията на закона, е последният да се обвърже с определени
последици при неизпълнение в срока, а именно – прекратяване на производството.
В противен случай, съдът би поощрил бездействието на тъжителя като инициатор на
наказателното производство от частен характер, което би било за сметка на
обвиняваното лице и правото му на съдебен процес в разумен срок. Процесуалният
закон предвижда тъкмо обратното изискване – тъжителят да е активен и да
поддържа обвинението с арг. от чл.24, ал.5, т.5 от НПК. Становището, че
недостатъците на тъжбата подлежат на отстраняване в даден от съда срок и ако
това не бъде сторено без уважителна причина, делото може да се прекрати, е
застъпено и в Решение №203/27.06.2011 по дело №1077/2011 на ВКС, НК, III н.о.
На следващо
място, подадената молба от 03.10.2018г., с която се отговаря на указанията на
съда, е извън срока по чл.81, ал.3 от НПК, а именно – 6 месечен срок за
подаване на тъжбата, считано от деня, в който пострадалият е узнал за
извършване на престъплението (срокът от узнаване за престъплението е идентичен
преди и след изменението на НПК с ДВ, бр. 63 от 2017г.). В подадената тъжба се
твърди, че тъжителя е узнал за извършване на сочените престъпления
на 14.03.2018г., когато е получил
постановление на ОП-Плевен от 26.02.1018г. за отказ да се образува досъдебно
производство. Считано от тази дата,
шестмесечният срок за подаване на тъжбата е изтекъл на 14.09.2018г. В този срок нередовностите в тъжбата не са
били отстранени. Тъжителят следва да подаде тъжба, отговаряща по съдържание на
изискванията в чл.81, ал.1 от НПК, и в срока по чл.81, ал.3 от НПК. Тези две
разпоредби следва да бъдат едновременно изпълнени, за да бъде насрочено делото,
образувано по тъжбата. Това не е сторено от тъжителя, който в шестмесечния срок
по чл.81, ал.3 НПК не е подал редовна тъжба.
В допълнение
ще се посочи, че дори с молбата от 03.10.2018г., която е извън дадения от съда
срок и извън срока по чл.81, ал.3 от НПК, са останали нередовностите в тъжбата,
а именно да се изпишат индивидуализиращите белези на престъплението клевета, чрез дословно
възпроизвеждане на разпространените позорни обстоятелства или
чрез изписване на индивидуализиращите признаци на приписаното престъпление. В
този смисъл в инкриминирания израз, който е
бил вече посочен и в тъжбата от 05.09.2018г. „изпълнение на служебните задължения от началника на Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението” – Плевен, главен инспектор П.И.Г.,
като е изискано да се извърши проверка по случая и квалифицирате визираните
действия, компетенциите и качеството на изпълнение на служебните задължения от
главен инспектор П.И.Г. и съответно, ако се установят престъпления /нарушения
от моя страна, да предприемат необходимите последващи законосъобразни действия/“,
не се съдържат конкретни факти и обстоятелства, които обективно да имат позорящ
характер, нито такива, с които да се описват призраците на конкретно престъпление.
По всички
изложени съображения съдът намира, че в срока по чл.81, ал.3 от НПК не е
сезиран с редовна тъжба по смисъла на чл.81, ал.1 от НПК. Поради това следва да
се приложат указаните на тъжителя последици, в случай на неотстраняване
непълнотите в тъжбата в дадения от съда срок – прекратяване на наказателното
производство.
Така
мотивиран, съдът:
Р А З П О Р Е
Д И:
ПРЕКРАТЯВА на
основание чл.247а, ал.2, т.2, вр. с чл.250, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.5, т. 2,
вр. с чл.81, ал.1, вр. с ал.3 от НПК наказателното производство по н.ч.х.д.№2181/2018г.
по описа на РС Плевен.
Разпореждането
подлежи на обжалване по реда на глава 21 от НПК пред ОС Плевен в 15-днвен срок от получаване на препис от
разпореждането. Препис да се връчи на частния тъжител, повереника му и на подсъдимия,
на основание чл.250, ал.3 от НПК.
СЪДИЯ
ДОКЛАДЧИК:
/В.
Николаев/