№ 545
гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20221100900858 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, вр. Глава ХХI ГПК.
Образувано е по жалба на Б. Т. Ц., ЕГН: **********, чрез Адвокат Г. срещу Отказ №
20220429160744/03.05.2022 г. на длъжнастно лице при АВ – ТРРЮЛНЦ, постановен по
заявление с входящ № 20220429160744.
В жалбата са изложени твърдения, че постановеният отказ е незаконосъобразен.
В представения отговор се поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Жалбата е основателна.
Заявлението отговаря на формалните изисквания за редовност. Заявено е от лице от
кръга на изброените по чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ. Макар понастоящем практиката да е
противоречива относно въпроса дали съдружникът е легитимиран сам да подаде заявление
за вписване на промените в търговския регистър в хипотезата на настъпило прекратяване на
членственото му правоотношение при упражняване правото по чл. 125 ТЗ, настоящият
състав споделя позитивното становище по този въпрос. Касае е се до хипотеза, аналогична с
хипотезата на управителя, отправил уведомление да бъде заличен от партидата на ООД в
търговския регистър (чл. 141, ал. 5 от ТЗ). За напускащия съдружник е налице правен
интерес, тъй като заличаването му от ТР пряко влияе на неговата правна сфера. Поради
това, ако представляващият орган на едно ООД бездейства и не поиска заличаването му, по
аналогия от чл. 141, ал. 5 ТЗ, вр. чл. 46, ал. 2 вр., ал. 1 от ЗНА, следва да се приеме, че
напусналият съдружник е активно легитимиран да поиска вписване на промяната в
Търговския регистър.
Във фактическия състав на чл. 125, ал. 2 ТЗ, на доброволното едностранно
прекратяване на членственото правоотношение, не се включват други факти освен
1
отправяне на волеизявление, получаването му от дружеството и изтичане на определен срок,
чийто минимум е императивно определен от закона. От представените доказателства
/уведомление с вх. № 3 от 14.01.2021 година, подпис и печат от името на дружеството и
извлечение от входящия регистърен дневник на търговеца/ се установява, че съдружникът е
подал до дружеството уведомление, с което на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ е заявил
желанието си за прекратяване на членственото правоотношение с дружеството.
Представеното писмено уведомление, заедно с останалите представени документи отразява
волята на съдружника за прекратяване на участието му в дружеството, която е адресирана и
достигнала до дружеството /видно от удостовереното получаване и отразения входящ
номер/. Тоест, съдът приема за установена формирана воля за едностранно прекратяване на
членственото правоотношение. Заявлението е получено в дружеството и понастоящем е
изтекъл срокът от три месеца за предизвестие /не е уговорено нещо различно в
дружествения договор – чл. 16/. Извън фактическия състав на потестативното право на
прекратяване на членственото правоотношение е провеждането на общо събрание, което да
вземе решение относно дяловете на напускащия съдружник и да измени дружествения
договор в частта относно имената на съдружниците, размера на капитала и дяловете, както и
уреждане на имуществените последици от напускане на съдружника. Правната промяна при
упражняване на потестативното право на напускане настъпва с изтичане на определения в
закона/дружествения договор срок от получаване на уведомлението. Имуществените
отношения между напусналия съдружник и дружеството, уредени в чл. 127 ТЗ, са последица
от прекратяването на членственото правоотношение, а не негова предпоставка.
Или, длъжностното лице по регистрацията е постановило незаконосъобразен акт, който
следва да бъде отменен.
Съгласно нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.), в
производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален
кодекс. В случая, обаче, се касае до охранително производство, а в Част VI “Охранителни
производства”, Глава 49 “Общи правила” на ГПК, е предвидено, че разноските в
охранителното производство са за сметка на молителя (чл. 541 от ГПК). Законодателното
разрешение, дадено с приетите с ДВ, бр. 105 от 2020 г. изменения на разпоредбата на чл. 25
от ЗТРРЛЮНЦ не водят до промяна в характера на производството по обжалване отказ на
длъжностното лице по регистрацията. Поради горното жалбоподателят няма право на
разноски, а съответно – по аргумент от чл. 38, ал. 2 ЗАдв и адв. Г. също.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на Б. Т. Ц., ЕГН: ********** отказ №
20220429160744/03.05.2022 г. на длъжностно лице при АВ – ТРРЮЛНЦ, постановен по
2
заявление с входящ № 20220429160744, като УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише
по партидата на „Б.Е.“ ООД ЕИК; *******, заявените със заявление входящ №
20220429160744 промени.
Решението е окончателно /така ВКС, Второ ТО, ч.т.д. № 2176/2021 година/ и не
подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3