РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. *, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело №
20211600100145 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Л.Г. Н.Г. Б.Г.. и М.Г..,
всички от * , селище *, Район *, Област * - *, действащи чрез пълномощник адвокат Т.Н.. ,
с която са предявени срещу ЗАД ОЗК-З гр. * обективно и субективно съединени
осъдителни искове с цена 26 000 лева частичен иск от 130 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди и с цена 174.60 лева обезщетение за имуществени вреди за всеки един
от ищците, ведно със законна лихва от 05.12.2020г., претърпени от тях от смъртта на М.Г.. ,
настъпила от ПТП с основание договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите .
Ищците твърдят в исковата си молба , че в резултат на ПТП настъпило на 23.10.2020
г., около 5:25 ч., на главния път * * - *, при км.92+350, е починал М.Г.. - гражданин на *,
който е пътувал в автобус „**" с рег.№ * , управляван от И.Ц. Освен загиналия автобусът е
превозвал и други работници, които са се връщали от нощна смяна на обект "515-ти
километър"(газопровод), находящ се в близост до селата * и *, област *. По повод
произшествието е образувано ДП № 1266/2020 г. по описа на РУ - *, пр.пр. № 1654/2020 год.
по описа на Окръжна прокуратура - *. Твърди се, че причината за настъпване на инцидента
са действията на И.Ц.- водач на автобуса , който е навлязъл в лентата за насрещно движещи
се ППС със скорост над допустимата за съответния участък от пътя - 71 км.ч., при
разрешени 60 км.ч. , вследствие на което е настъпил челен удар с насрещно движещият се
товарен автомобил "*" с рег.№ * с прикачено полуремарке „*" с рег.№ *, управляван от С.С..
В резултат на удара, от получените травми, на място е починал М.Г.. - украински гражданин,
който е пътувал на лява седалка от първи ред - зад водача. Вследствие на смъртта на М.Г..,
1
неговите близки Л.Г. - съпруга, Н.Г. - син, Б.Г.. - син и М.Г.. - майка, са претърпели и
продължават да търпят неимуществени вреди - болки и страдания. Починалият е бил глава
на семейство Г. и осигурявал издръжката на всички. Това е била причината да работи извън
страната, по време на което е настъпил фаталния инцидент. Семейство Г. - М, Л., Н. и Б. са
живеели заедно в едно домакинство, в семейната им къща в село *, на ул.*"№*. Били са за
заедно в делници и празници, в радостни и трудни мигове. М.Г.. се е грижил всеотдайно за
децата си до последния си миг. Малкият му син Б. е все още непълнолетен, поради което
разчитал изцяло на помощта и закрилата на баща си. Н. се е грижил за семейството, когато
баща му отсъствал по работа. Семейството било сплотено и задружно до настъпване на
нелепия инцидент. Също така починалият е имал много силна емоционална връзка с майка
си М.Г.., която живее в същото селище *е. Дори след като М е създал собствено семейство и
е тръгнал по своя житейски път, той не прекъснал връзката с майка си, а продължавал да се
грижи за нея, особено в последните години, тъй като тя е в напреднала възраст. Помагал й да
поддържа домакинството, а също така я подпомагал финансово в трудни моменти. Докато
децата Н. и Б. били малки, М. помагала на сина си и снаха си за отглеждането им.
Известието за смъртта на М.Г.. е причинило голям шок на ищците , които са изпитали силни
душевни болки и страдания, дължащи се не само на особената близост между тях предвид
родствената им връзка, но и поради съвместното съжителство през годините, в които са
споделяли всички радостни и трудни моменти, като сплотено и задружно семейство.
Смъртта на техния съпруг, баща и син, по този нелеп и жесток начин, е причинило и
продължава да причинява на ищците душевни болки и страдания, които трудно могат да
намерят компенсация.
Освен гореописаните неимуществени вреди, пострадалите са претърпели и
имуществени вреди - разходи за превод от украински на български език на приложените към
исковата молба доказателства, пълномощни и декларации, които възлизат на сума в размер
на 174,60 лева за всеки от ищците.
По отношение на автобуса * е налице валидна към датата на ПТП застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите „ сключена с ответника.
Застрахователят е уведомен на 03.12.2020 г. за настъпилото на 23.10.2020 г. ПТП,
както и че вследствие на него е починал М.Г.., съпруг, баща и син на ищците, по което
искане е заведена щета под № 0411-100-0012- 2020, по която с писмо от 11.12.2020г.
ответникът е изискал представяне на всички материали по образуваното ДП. С писмо от
08.03.2021 г. ищците са уведомени, че ответникът отказва изплащане на обезщетение на
пострадалите лица, тъй като последните не са представили исканите документи по
наказателното производство. Въпреки разпоредбата на чл. 106,ал. 5 от КЗ ищците са
представили преписи от събраните в хода на ДП документи на 27.04.2021 г., като от
ответното дружество са поискани допълнителни документи - аутопсионен протокол и
постановление за прекратяване на наказателното производство. Твърди се, че изискването
на допълнителни доказателства от пострадалите е необосновано с оглед възможността сам
застрахователят да се снабди с необходимите такива . Тримесечният срок по чл.496, ал. 1 от
2
КЗ, в който застрахователя е следвало да се произнесе окончателно по щетата(чл.496,ал.1 от
КЗ), е изтекъл към датата на депозиране на искова молба, към която дата липса произнасяне
от застрахователя и не е налице плащане .
Твърди се , че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
автобуса, застрахован при ответника, като ищците , макар и граждани на *, се ползват със
същата правна защита на своите лични и имуществени права, както и българските граждани,
и имат право да се обръщат към българския съд, в компетентността на който влизат
гражданските дела, както и да защитават правата си при същите условия, както гражданите
на Република България съгласно Договора за правна помощ по граждански дела между
Република България и *.
При така поддържаните фактически обстоятелства се иска от съда да осъди ответника
ЗАД"ОЗК - З."АД да заплати на ищците обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди - болки и страдания, настъпили вследствие смъртта на М.Г.., починал при ПТП
настъпило на 23.10.2020 г. в размер на 26 000 лева, частичен иск от 130 000 лева за всеки
един от ищците , като и обезщетение за имуществени вреди в размер на 174,60 лева за всеки
от тях, ведно със законна лихва от 05.12.2020г. – датата на уведомяване на застрахователя за
настъпването на застрахователното събитие, ведно с разноските по делото и присъждане на
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците.
На основание чл. 214 ГПК с определение от 26.05.2022г. по искане на ищците
исковите претенции за заплащане обезщетение за неимуществени вреди са увеличени на
сумата 130 000 лева за всеки от ищците.
Ответникът с подаден в срок писмен отговор оспорва предявените искове по
основание и размер.
Признава наличието на договор за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите , сключен между ЗАД „ОЗК - З.” АД и собственика на товарен автомобил
марка „*“, модел „*“ с рег.№ *, валиден към 23.10.2020 година-датата на настъпване на
процесното пътно - транспортното произшествие, както и настъпване на самото ПТП.
Оспорва обективирания в исковата молба, механизъм на настъпване на ПТП с твърдения за
липса на вина на водача на автобуса , като за него събитието е случайно, поради липса на
техническа и професионална възможност да предотврати настъпването му , като причините
за настъпването му стоят извън контрола и волята му.
В условията на евентуалност се твърди съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия поради това, че в нарушение на чл.137а от ЗДвП е пътувал в
автомобила без поставен предпазен колан и при наличие на такъв уврежданията не биха
настъпили .
Прави възражение за независимо съизвършителство с доводи , че вина за
настъпилото ПТП, респективно за настъпилите вреди има и собственикът на автомобила
марка ,.*“, модел „*“ с рег.№ *, тъй като превозното средство е било обект на
конструктивни изменения. Същото при производството си не е било предназначено за
3
превоз на пътници, а впоследствие са направени промени в конструкцията на автомобила,
които не са били извършени правилно и съобразно задължителните правила за техническа
изправност и безопасност. Конструктивните изменения на превозното средство не са били
одобрени от компетентните органи, които да сертифицират, че така модифицираното
превозно средство е безопасно и годно да превозва пътници.
Оспорва причинно-следствената връзка между твърдените вреди и процесното
събитие.
В условията на евентуалност претенциите за оспорват по размер като неоснователно
завишени, несъобразен със закона съдебната практика , икономическите условия , както и с
нетната минимална заплата в страната на произход на пострадалото лице , в случая
Република * .
Оспорва претенциите за имуществени вреди с основание разходи за превод на
документи от чужд език, като извършването им не е част от покритието по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Оспорва претенциите по акцесорните искове за лихва по размер и начален момент с
твърдения, че е отправена за първи път с връчване препис от исковата молба , поради което
и е дължима от 28.06.2021 г..
По искане на ответника по делото е конституирано като трето лице, негов помагач “Л
*“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, което депозира становище за
неоснователност на исковете , както и доводи за липса на конструктивни изменения в
автобуса, превозвал пострадалия М.Г.. .
Възражението за независимо съизвършителство от страна на собственика на автобуса
съдът е приел за неотносимо към спора, тъй като на ищците като увредени лица не са
противопоставими доводите за съизвършителство.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като са приети заключения по
съдебни - медицински и автотехническа експертизи. След преценка на доказателствата в
тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз
основа на закона, съдът приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че на 23.10.2020г. около 5:25 ч., на главния път * * - *, при
км.92+350 е настъпило ПТП между автобус „* *" с рег.№ * , управляван от И.Ц. и товарен
автомобил "*" с рег.№ * с прикачено полуремарке „*" с рег.№ *, управляван от С.С., при
което е настъпила смъртта на М.Г.. - гражданин на *, пътувал в автобуса като пътник на
предна лява седалка зад водача. Автобусът, собственост на Л * ЕООД гр. * е превозвал
работници, които са се връщали от нощна смяна на обект "515-ти километър"(газопровод),
находящ се в близост до селата * и *, област *. При настъпилото ПТП е починал и водачът
на автобуса И. Я.. По повод произшествието е образувано ДП № 1266/2020 г. по описа на РУ
- *, пр.пр. № 1654/2020 год. по описа на Окръжна прокуратура – *, като към настоящия
момент няма данни да е приключило.
От заключението на вещото лице К.Х. по приетата съдебна автотехническа
4
експертиза /САТЕ/ , обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните се установява
следния механизъм на ПТП: Произшествието е реализирано в зона от пътя с „повишена
опасност” с дължина 1900 метра, сигнализирана с вертикална маркировка - табели от двата с
ограничение на скоростта до 60 км/ч.. Товарният автомобил „*” с прикачено седлово
ремарке се е движел в посока гр. * - гр. *, а автобусът „*” се е движел в посока гр. * - гр. *.
От тахографските данни на двата автомобила е установена скоростта на седловият влекач
преди ПТП - 62 км/ч и в момента на удара - 52 км/ч., а на автобуса преди ПТП - 71 км/ч. и в
момента на удара- 53 км/ч.. Установеното място на удара между двата автомобила е
дълбоко в лентата за движение на седлови влекач „*”при ширината на пътното платно за
движение е 7,50 м. ПТП е станало на пътен участък, сигнализиран като „опасен участък” и
ограничена скорост. Пътят е първокласен с характерна геометрия. Двата автомобила,
участници в ПТП, са се движели в тъмната част на денонощието, на светлини от фаровете.
Приближавайки мястото на ПТП, водачът на автомобил „*” в условията на наклон нагоре и
предстоящ десен завой е навлязъл и се е движел в насрещната за него лента за движение,
като е бил и с превишена скорост. В този момент срещу него се задава товарния автомобил .
Водачът му, виждайки насрещно движещото се МПС, се прибира, колкото е възможно, в
дясно. Независимо от маневрата на товарния автомобил, възниква челно страничен удар
между двете МПС. Автобусът, поради по-ниското си тегло , подскача, задната му част се
повдига нагоре и достига почти до края на кабината на седловия влекач. Причина за
настъпване на произшествието е движението на автобуса със скорост над допустимата и
навлизането му в насрещната за него пътна лента. Пострадалият М.Г.. е бил на предна лява
седалка, зад водача на автобуса, без поставен предпазен колан, като автобусът е бил
оборудван с предпазни колана на всички места за сядане .
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, обективно
и компетентно дадено, неоспорено от страните , изготвено въз основа на данните от
извършения на 24.10.2020г. от съдебен лекар И.Д. оглед на трупа на М.Г.. се установява, че
причина за настъпването на смъртта на М.Г.. е съчетана, множествена-мозъчна, гръдна и
коремна травма със засягане на жизнено важни органи и системи, в това число-главен
мозък, бели дробове под формата на субарахноидален кръвоизлив, мозъчен оток и
вклиняване, кръвонасядания и ателектатични участъци в бял дроб, разкъсване на черен
дроб. Непосредствена причина за настъпването на смъртта е остро настъпилата
кръвозагуба, в резултат на травматично разкъсване на черен дроб и излив в коремната
кухина. При така установените увреждания смъртта е била неизбежна дори при оказване на
своевременна и квалифицирана медицинска помощ. Вещото лице е установило, с оглед
механизма на ПТП- страничен удар на автобус от тежкотоварен автомобил, че в резултат на
удара тялото се е изместило напред, възможно и напред и нагоре, при което е възможно да
са получени описаните кръвоизливи в опорака на червата, в придържащия апарат на черен
дроб, дори и кръвоизлива под меките мозъчни обвивки. Едновременно с това, в резултат
директния контакт с деформирани части както на автобуса, така и от камиона (стъкла,
метални и други части) е вероятно да са получени множеството външни наранявания по
5
лицето, главата, крайниците и корема, под формата на охлузвания, кръвонасядания, рани с
различна дълбочина и морфология. В същото време в резултат на директния удар тялото е
притиснато, което е най- вероятният механизъм на травмите в гръдна и коремна области под
формата на кръвонасядания и най-вече разкъсването на черен дроб. Вещото лице е
установило, че поставянето на предпазен колан би намалило тежестта на някои от описаните
травми, но с оглед вида им -съчетана политравма, обхващаща няколко области, множествена
по механизъм на причиняване и с изключително тежки увреждания на жизнено важни
органи (мозък, бял дроб, коремни органи, крайници), а също така, предвид и механизма на
ПТП (страничен, ляв удар от движещ се тежкотоварен автомобил), настъпването на
фаталния край дори и при поставен предпазен колан би бил неизбежен. Основният
причиняващ фактор на фаталния край в процесното ПТП е натискът (притискане), упражнен
в резултат на директен контакт върху коремната област и гръден кош, вследствие на което
черният дроб е силно притиснат и като резултат се разкъсва, от което следва остра, обилна
кръвозагуба с излив в коремна кухина.
По делото е разпитан като свидетел водачът на товарния автомобил С.В., който в
показанията си установява, че се е движел в участъка с разрешената скорост, но няма
никакъв спомен за удара, тъй като е загубил съзнание и се е събудил в болницата.
По делото е безспорен факта, че автобусът е имал при ответника валидна към датата
на ПТП застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите .
От приложените в оригинал на украински език , придружени с превод на български
език писмени доказателства се установява, че починалият М.Г.. е оставил наследници по
закон Л.Г.-съпруга , Н.Г. и Б.Г.. –негови синове , като ищцата М.Г.. е негова майка . Всички
са граждани на *, както и починалият М.Г.., като живеят в селище *, Район *, Област * – *.
С уведомления от 03.12.2020г. ищците , чрез пълномощник адвокат Т.Н. са
уведомили ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие с искане за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от смъртта на М.Г.. вреди. От
водената между страните кореспонденция за периода декември 2020г.-май 2021г. се
установява, че ответникът е изисквал от ищците представяне на различни документи,
последните от които с писмо от 05.05.2021г. –аутопсионен протокол и постановление за
прекратяване на наказателното производство , като застрахователни обезщетения не са
изплатени.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л.М., Н. Т. и
М .М., всички украински граждани, живеещи в *-*област, *район, село *и, извършен с
помощта на преводач О.К..
В показанията си св. Л.М., сестра на починалия М Г. установява, че разбрала за
смъртта му от своя съпруг св. М М., който работел с брат й в същата фирма. Било й много
трудно да съобщи на близките му, като първо казала на майка си ищцата М., а после и на
съпругата му Л.. М. има пет деца, като отношенията й с М, както и с всичките й деца били
много добри. Тя ги научила да бъдат едно семейство, да са заедно и да си помагат. М много
6
се грижел за майка си, често я посещавал . След смъртта му тя се променила много,
започнала да губи паметта си, много се притеснявала, казвала на децата си, че е най-тежко
да погребеш детето си. Носи само черни дрехи, като от смъртта на М не сваля черната
кърпа, дори когато работи в градината, ходи на гроба му всеки ден заедно с Л. и не може да
преживее смъртта му.
Съпругата и децата на М също много тежко преживяват смъртта му. Семейството им
било задружно, живели заедно, Л. и М били като игла и конец, заедно строили къщата си, на
празници се събирали с близките си, често си ходели на гости . Синовете на М Н. и Б.
припаднали като разбрали, че баща им е починал. По-големият Н. поел мъжките
задължения в семейството, подкрепял майка си, стремял се да не показва колко му е тежко
пред нея, тъй като не искала да живее повече. Половин година след смъртта на М той
готвел, тъй като майка му нямала никакви сили. Брат му Б. е по-слаб психически, затворил
се след смъртта на баща си, много малко говори, половин година след смъртта не искал да
спи сам, много се страхувал, постоянно усеща липсата на бащина подкрепа, учи и работи, за
да не тежи на майка си. Много страдат от загубата, като Л. и Б. дори имат нужда от
психологическа помощ, за да преодолеят мъката си. Л. все още преживява смъртта му, всеки
ден ходи на църква и взема причастие вместо съпруга си, все едно, че тя е дала себе си.
Занемарила здравето си, никъде не ходи, постоянно говори, че М й липсва.
В показанията си св. Н.Т., сестра на ищцата Л. Г. установява, че сестра й много тежко
преживява смъртта на съпруга си, двамата много се обичали, той много се грижел за
семейството си, за децата си . Бил добър човек и всички го уважавали. Л. все още изпитва
силна болка от загубата му. Децата й я подкрепят, но и на тях им е много тежко. Н. е поел
мъжките задължения в семейството, а Б. се е затворил в себе си , рядко се прибира в дома
им, за да не гледа страданието на майка си, която постоянно ходи на гробищата, в църквата,
не може да се освободи от болката си. Близките им също много страдат, като виждат колко
тежко семейството преживява смъртта на М . Неговата майка М. много е отслабнала, много
страда. М много добре се държал с нея, много й помагал. Заедно празнували празниците.
Той организирал всичко, грижел се за цялата компания, когато се събирали. Въпреки, че е
пътувал често, винаги се е грижел семейството му да има всичко. Много уважавал Л.. Сега
вече Л., Н. , Б. и М. не участват в празненствата на роднините си, все още имат нужда от
помощ, като роднините им, включително и свидетелката, правят всичко възможно да им
помагат, но не могат да се освободят от болката .
Св. М М., съпруг на св. Л. М.установява, че с М са работили в една фирма, като пръв
разбрал за смъртта му и веднага тръгнал за България , за да може да вземе тялото . Преди да
почине М с Л., Н. и Б. били много задружно семейство, М бил много добър, готов винаги да
помогне . Всички пари, които изкарвал извън *, превеждал вкъщи, влагал парите си в
доизграждане на къщата си и в семейството си, винаги се грижел за децата си. Не оставял и
майка си без подкрепа. Ищците много тежко понасят загубата му, като най много страда
съпругата му Л.. При докарване на тялото му, тичали до микробуса и се опитали да отворят
вратите в движение, били напълно неадекватни, синовете му почти припаднали.
7
Майка му М. не може да преживее смъртта на сина си , всеки ден ходи на гроба му,
изпаднала е в полусъзнателно състояние.
По делото са приложени фактури от 26.05.2021г. за извършени от ищците разходи за
превод на приложените по делото писмени доказателства и пълномощни от украински на
български език, установяващи разходи за превод за всеки един от ищците в размерна 174.60
лева.
При така установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка,
от правна страна съдът приема следното:
Предявени са в условията на субективно и обективно съединяване искове с правно
основание чл. 432,ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Нормата на чл. 432,ал.1 от КЗ предвижда, че увреденото лице , спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. С
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие
в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. С чл. 380,ал. 1 от
КЗ е предвидено задължение на лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция като
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията
от страна на застрахователя. В случая това задължение е изпълнено като на 03.12.2020г.
застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП с приложен констативен протокол , а с
писмена застрахователна претенция, получена на 05.01.2021г. ищците са предявили пред
застрахователя искане за заплащане застрахователно обезщетение за причинените им от
смъртта на М.Г.. вследствие от реализирано на 23.10.2020г. ПТП с посочени банкови
сметки. С писмо от 08.03.2021г. застрахователят е отказал изплащане на исканите
обезщетения.
Материалноправни предпоставки за уважаване предявените искове са наличие на
валидно застрахователно правоотношение и настъпване на застрахователно събитие –
непозволено увреждане/ деликт/- виновно извършено противоправно деяние в причинна
връзка , с което ищците търпят вреди .
Наличието на застрахователно правоотношение е установено по делото и не е спорно
между страните .
От събраните по делото писмени доказателства и заключението по приетата САТЕ
съдът намира за безспорно установено, че вина за процесното ПТП има И.Ц.като водач на
автобуса „* *" с peг. № * , който нарушил правилата зa движение по пътищата, предвидени
в чл. 15,ал. 1 от Закона за движение по пътищата , според които на пътя водачът на пътно
превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, както и чл.
16,ал. 1,т.1 от същия закон, предвиждащ забрана за водача на пътно превозно средство на
пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
8
за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне. Установено е по несъмнен
начин, че ударът е настъпил дълбоко в лявата пътна лента, по която се е движил насрещно
на автобуса товарният автомобил, съответно водачът на автобуса поради неустановени по
делото причини е навлязъл в лентата за насрещно движение в резултат на което е настъпил
челно-страничен удар между двете превозни средства.
В резултат на допуснатите от водача на автобуса нарушения на правилата за
движение по пътищата е настъпило на 23.10.2020г. процесното ПТП, вследствие на което
М.Г.. е получил несъвместими с живота травми- съчетана, множествена-мозъчна, гръдна и
коремна травма със засягане на жизнено важни органи и системи, в това число-главен
мозък, бели дробове под формата на субарахноидален кръвоизлив, мозъчен оток и
вклиняване, кръвонасядания и ателектатични участъци в бял дроб, разкъсване на черен
дроб, като непосредствена причина за настъпването на смъртта е остро настъпилата
кръвозагуба в резултат на травматично разкъсване на черен дроб и излив в коремната
кухина, безспорно установени от приетата по делото СМЕ. Съдът приема за установен
фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД , основание за заплащане на причинените от
непозволено увреждане вреди – извършено на 23.10.2023г. виновно и противоправно
деяние , в резултат на което е починал М.Г...
Ищците попадат в кръга на лицата по т. 2, раздел III на ППВС № 4/1961г.,
легитимирани да получат обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на М.Г.. - Л.Г.
е негова съпруга, Н. и Б.Г. -негови пълнолетни деца, а М.Г. е негова майка .
Наличието на деликт в причинна връзка с настъпилата смърт , качеството на ищците
на увредени лица предвид установената родствена връзка с починалия , както и договорно
правоотношение по договор за задъжителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите „ установяват предпоставките за ангажиране отговорността на ответника
за заплащане обезщетение за претърпените от ищците неимуществени и имуществени вреди
, съответно предявените искове са доказани по основание.
Относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди съдът съобрази
следното:
Неимуществените вреди , които подлежат на обезвреда , представляват обичайните
негативни изживявания от деликта – болките и страдания , претърпени от ищците
вследствие смъртта на съпруга , бащата и сина , като размерът им с оглед чл. 52 от ЗЗД се
определя по справедливост. Съобразно ППВС № 4/1968г. понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, сред които са обстоятелствата, при
които е настъпила смъртта , възрастта на пострадалия , стреса на близките му от
внезапното настъпване на смъртта, отношенията в семейството на пострадалия, грижите,
които той е полагал за семейството си, страданията на неговите близки от загубата на
близкия човек, загубата на морална, емоционална и материална подкрепа и редица други
обстоятелства, които имат значение за това какъв размер обезщетение по справедливост
следва да се присъди за неимуществени вреди. В съдебната практика е застъпено
9
становището, че при определяне размера на неимуществените вреди от значение са и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото
в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Обстоятелството, че ищците са граждани на *, какъвто е
бил и пострадалият М.Г.., не обуславя прилагане на други критерии при определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди, предвид сключване на договора за застраховка
между български правни субекти и настъпване на застрахователното събитие на
територията на Р България, съответно приложимо към спора е българското материално
право и относимата съдебна практика.
М.Г.. е починал на 44 години, в разцвета на силите си, бил е жизнен и
трудоспособен , като е полагал труда извън родината си, за да осигурява издръжката на
семейството си . Смъртта му е внезапна , неочаквана от близките му , съпруга, синове и
майка, като отношенията помежду им били основани на нормалните за връзката им взаимна
обич , привързаност и подкрепа. Към момента на смъртта съпругата му е била на 40 години,
а синовете му Н. и Б. съответно на 19 и на 17 години . Установява се от показанията на
разпитаните по делото свидетели, че Л. и М са семейство от 1999г., когато са сключили
граждански брак, връзката им е била основана на взаимна обич и уважение, не са се
разделяли , през 2001г и 2003г. се родили децата им Н. и Б. . Семейството било сплотено,
задружно, като стожер на всички бил М , разчитали са на него за съвети, подкрепа,
издръжка, която той им осигурявал всеотдайно и безрезервно . Л.Г. е загубила най-близкия
си и любим човек , партньорът, с когото е изградила дом и семейство и с когото е очаквала
да изживее живота. Завинаги е лишена от любовта , моралната и материална подкрепа ,
оказвана й от него , като е останала без опора в живота и натоварена с отговорността сама да
бъде опора на двамата си синове. Несъмнено загубата на любимия човек , с който е създала
семейство и деца и с който се е надявала да изживее живота си е непрежалима , довела е до
тежки емоционални преживявани за Л.Г. , като й е причинила голяма и тежка психическа
травма, от която все още не се е възстановила . Съобразявайки горните обстоятелства ,
съдебната практика , както и икономическите условия в страна към 2020г. съдът приема за
справедливо обезщетяване на моралните болки и страдания търпени от Л.Г. от загубата на
съпруга си сумата от 130 000 лева .
Синовете на М.Г.. , само на 17 и 19 години , завинаги са останали без любовта ,
подкрепата и грижите на своя баща, който не може да бъде заместен . Фигурата на бащата в
тази им възраст, на прага на самостоятелния им живот, е особена значима за справянето им
с трудностите в живота, за насочването им към професия и реализация , за изграждането им
като мъже със свои отговорности , както и за формирането им като личности . И двамата са
разчитали на подкрепата на баща си като стожер на семейството. Н. като по-голям се е
наложило да поеме мъжките задължения в семейството и грижата за майка си. Б. тъкмо е
започнал обучението си като студент след завършване на училище. И двамата са приели
тежко смъртта на баща си, не могат да приемат загубата му, като животът им коренно се
10
променил. Всички били в шок от ненавременната му и неочаквана смърт, изпитвали и все
още изпитват неописуема мъка, избягват социални контакти, станали затворени и
мълчаливи, често говорят за баща си . Лишени са от възможността да имат бащина опора и
закрила за цял живот, през който неизменно ще ги съпътстват болката и страданието от
загубата на родителя.. За справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди на
всяко от пълнолетните му деца съдът приема сумата 130 000 лева.
М.Г. , към 2020г. е била на 71 години, връзката със сина й М.Г.. е била силна ,
разчитала е на него за морална подкрепа и грижи , каквито й е оказвал постоянно , когато е
бил в населеното място, където живеят всичките й деца . Не може да преживее смъртта на
детето си , макар да има и други четири деца, постоянно посещава гроба му и не сваля
черната кърпа от главата си . Загубата на дете , независимо от възрастта му, винаги води до
негативни емоции и преживявания и е непреодолима . За справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди, болки и страдания , търпени от М.Г. поради
смъртта на сина й М.Г.. , съдът определя сумата 130 000 лева .
Съдът отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането – 2020 г., чиито промени намират отражение в нивата на застрахователно
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите",
които за периода 2016-декември 2018г. са били 10 000 000 лева за едно застрахователно
събитие , а от декември 2018г.- 10 420 000 лева за едно застрахователно събитие , както и
съдебната практика .
Икономическите условия в страната в сравнение с предходните години 2015, 2016,
2017 несъмнено са се подобрили, израз на което е нарастване минималната работна заплата
от 360 лева през 2015г. до 610 през 2020г..
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия поради непоставен предпазен колана е недоказано и неоснователно.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51,ал. 2 от ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
По делото е установено, че М.Г.. е пътувал в автобуса без поставен предпазен колан.
От заключенията на приетите по делото СМЕ и САТЕ е установено, че предвид механизма
на ПТП , челно страничен удар в лявата част на автобуса, като пострадалият е пътувал на
предна лява седалка, непосредствено зад водача , както и непосредствената причина за
смъртта –разкъсване на черния дроб , довело до голяма кръвозагуба с излив в коремната
кухина, което нараняване е получено чрез силно притискане на коремната и гръдна област
на тялото, то настъпването на фаталния край дори и при поставен предпазен колан би бил
неизбежен.
11
По делото не е установено при условията на главно и пълно доказване от страна на
ответника поведение на пострадалия , което обективно да е в причинно следствена връзка с
настъпилото ПТП и последвалата смърт , поради което и не са налице предпоставките на чл.
51,ал. 2 от ЗЗД за намаляване размера на обезщетенията .
Предвид гореизложеното претенции за заплащане обезщетение за неимуществени
вреди са основателни и доказани в предявените размери от по 130 000 лева за всеки един от
ищците.
Претендираните от страна на ищците като имуществени вреди разходи от по 174.60
лева за превод на приложените по делото документи , съдът приема, че представляват
разноски по делото, доколкото несъмнено са направени във връзка с воденето му, поради
което и с оглед изхода му следва да се присъдят като такива на основание чл. 78,ал. 1 ГПК.
Относно претенциите за заплащане обезщетенията , ведно с лихви за забавено
изпълнение , считано от 05.12.2020г. – датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото събитие, съдът приема следното:
Процесният договор за застраховка ГО е сключен при действието на КЗ, в сила от
01.01.2016г. , с който отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования
на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която
застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увреденото лице- чл. 429,ал. 3 във връзка ал.2,т.2 . По силата на чл.
429,ал.2,т. 2 от КЗ, застрахователят отговаря и за лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но тази отговорност се реализира при
условията на ал. 3, според които отговорността на застрахователя за лихви за забава е с
начален момент от по-ранната дата от тази на уведомяването на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования или от увреденото лице.
В конкретния случай по делото е установено, че ищците са уведомили застрахователя
по електронен път на 03.12.2020г., по което уведомление е образувана щета , видно от
писмото на ответника от 11.12.2020г./ л. 87 от делото/ , поради което следва да бъде прието,
че от тази дата за застрахователя се поражда задължението да заплаща лихва за забава по чл.
429,ал.2,т.2 във връзка с ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихвата за забава върху обезщетението
за неимуществени вреди следва да се присъди от посочената в исковата молба дата
05.12.2020 г. .
По разноските :
При този изход на спора и на основание чл. 78,ал. 1 ГПК на ищцата Л.Г. следва да се
присъдят направените съдебни и деловодни разноски , установени в размер на 616 лева
депозити за вещи лице, свидетел и превод на документи за съдебна поръчка, както и сумата
174.60 лева разходи за превод на приложените по делото писмени доказателства и
пълномощно, както и на всеки един от останалите ищци се присъди като разноски сумата
174.60 лева разходи за превод на приложени по делото писмени доказателства и
12
пълномощни.
Ищците са освободени от заплащане на такси в производството на основание чл.
83,ал.2 от ГПК,поради което на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на съда държавна такса с оглед уважените искове в размер на 20 800 лева , както
и 5 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
С исковата молба пълномощникът на ищците е поискал присъждане на адвокатско
възнаграждение, което искане не се поддържа в хода на устните състезания по делото . Не са
налице основания за присъждане на основание чл. 38,ал.2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците адвокат Т.Н. , поради
липса на приложени по делото договори за правна помощ и съдействие, сключени с ищците,
установяващи предпоставките на чл. 38,ал.1 от Закона за адвокатурата .
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - З" АД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. * ,
район * , ул. * * №*,ет.* на основание чл. 432,ал.1 от КЗ да заплати на Л.Г., рег.№ на карта
на данъкоплатец *, с адрес - * , селище *, Район *, Област * - *, улица „*" №* по посочената
в исковата молба банкова сметка сумата 130 000 лева / сто и тридесет хиляди лева/
обезщетение за неимуществени вреди , търпени от смъртта на М.Г.. , настъпила в резултат
на ПТП, реализирано на 23.10.2020г. по вина на водача на автобус „*“с рег. № * , чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва ,
считано от 05.12.2020г. до окончателното изплащане, КАКТО и да й заплати сумата 790.60
лева разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане имуществени вреди в размер
на 174.60 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - З" АД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. * ,
район * , ул. * * №*,ет.* на основание чл. 432,ал.1 от КЗ да заплати на Н.Г. , рег.№ на
карта на данъкоплатец *, с адрес - * , селище *, Район *, Област * - *, улица „*" №* по
посочената в исковата молба банкова сметка сумата 130 000 лева / сто и тридесет хиляди
лева/ обезщетение за неимуществени вреди , търпени от смъртта на М.Г.. , настъпила в
резултат на ПТП, реализирано на 23.10.2020г. по вина на водача на автобус „*“с рег. № * ,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва
, считано от 05.12.2020г. до окончателното изплащане, КАКТО и да му заплати сумата
174.60 лева разноски по делото , като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане имуществени вреди в
размер на 174.60 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - З" АД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. * ,
район * , ул. * * №*,ет.* на основание чл. 432,ал.1 от КЗ да заплати на Б.Г.., рег.№ на карта
на данъкоплатец *, с адрес - * , селище *, Район *, Област * - *, улица „*" №* по посочената
в исковата молба банкова сметка сумата 130 000 лева / сто и тридесет хиляди лева/
обезщетение за неимуществени вреди , търпени от смъртта на М.Г.. , настъпила в резултат
13
на ПТП, реализирано на 23.10.2020г. по вина на водача на автобус „*“с рег. № * , чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва ,
считано от 05.12.2020г. до окончателното изплащане, КАКТО и да му заплати сумата
174.60 лева разноски по делото , като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане имуществени вреди в
размер на 174.60 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - З" АД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. * ,
район * , ул. * * №*,ет.* на основание чл. 432,ал.1 от КЗ да заплати на М.Г.., рег.№ на
карта на данъкоплатец *с адрес – * , селище *, Район *, Област * - *, улица „*" №* по
посочената в исковата молба банкова сметка сумата 130 000 лева / сто и тридесет хиляди
лева/ обезщетение за неимуществени вреди , търпени от смъртта на М.Г.. , настъпила в
резултат на ПТП, реализирано на 23.10.2020г. по вина на водача на автобус „*“с рег. № * ,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва
, считано от 05.12.2020г. до окончателното изплащане, КАКТО и да й заплати сумата
174.60 лева разноски по делото , като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане имуществени вреди в
размер на 174.60 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - З" АД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. * ,
район * , ул. * * №*,ет.* на основание чл. 432,ал.1 от КЗ да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД МОНТАНА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
сумата 20 800 лева държавна такса, както 5 лева държавна такса при служебно издаване
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. * с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – *: _______________________
14