№ 159
гр. Варна, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна П. Петрова
Членове:Светла В. Даскалова
Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
в присъствието на прокурора Зл. Ат. Зл.
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно
административно наказателно дело № 20223100600483 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.378, ал.5 вр. чл.313 и сл. от НПК.
Предмет на въззивното производство е решение № 612 от 28.09.2021
-ри
г. по НОХД № 20213110201055 по описа за 2021 г. на ВРС, ІІ състав, с
която обв. Д. М. П. ЕГН ********** е бил признат за виновен в това,
че на 24.06.2020 г. в гр. Варна, на кръстовище на бул. „Цар Освободител" и
бул. „Ян Хуняди", при управление на МПС - л. а. „Лексус", рег. № *****,
нарушил правилата за движение по чл.31, ал.7, т.1 ППЗДВП като при подаден
червен сигнал със светофар, не изпълнил задължението да не преминава стоп-
линията и по непредпазливост причинил на Б. Ж. К. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на малък пищял на дясна подбедрица, обусловило
трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период от
около 5-6 седмици - престъпление по чл.343, ал.1, б."б," пр.2, вр. чл.342, ал.1
от НК. На основание чл.78а , ал.1 от НК съдът е освободил П. от наказателна
отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер
1
на 1000 лв. Присъдени са и сторените по делото разноски по сметка на PC
Варна сумата 215 лв, на основание чл.189 от НПК.
Адв.Друмев, като защитник на обв.П. е останал недоволен от решението
и го е обжалвал в срок. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното решение.
В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура счита че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли за
потвърждаването му. Счита, че са събрани достатъчно доказателства за
вината на обвиняемия. Според него няма как в конкретния случая водачът на
мотоциклета да се е самонаранил, тъй като в конкретната ситуация водачът на
джипа е този, който не е трябвало да намира на това място, на това
кръстовище. Според прокурора именно поради нарушение на правилата за
движение по пътищата от водача на Лексуса, се стига до падането на
мотоциклетиста, поради което е налице пряка причинно- следствената връзка
от полученото травматични увреждания и допуснатото от водача на Лексуса
административно нарушение.
В с.з. адв.Друмев, защитник на подс.П. моли за уважаване на въззивната
жалба, отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, като според него
не са събрани доказателства, установяващи, че е налице ПТП. Според
защитата единствената причина за изпадането на мотоциклетиста е
предприетата от него маневра за преминаване от лявата лента към средна
лента за движение, поради което той губи равновесие над управлявания от
него мотоциклет и изпада. След което тялото на мотоциклетиста получава
всичките си травматични увреждания от удара в пътната настилка. Няма
никакво съприкосновение между тялото на мотоциклетиста и управлявания
от моят подзащитен автомобил. Застъпва становището, че не са налице данни
по делото, които да сочат приетото от първоинстанционния съд, че причината
за ПТП-то е евентуалното пресичане на двете траектории на двете моторни
превозни средства, тъй като това пресичане на траекториите може да се
получи единствено и само, ако мотоциклетистът от лентата за завой наляво
предприеме движение за завиване наляво. Но той има забранителен сигнал за
светофара. При движение направо от средната пътна лента нямаме пресичане
на траекториите на двете моторни превозни средства. Твърди се, че са налице
категорични доказателства, че обвиняемият нализа на зелен сигнал на
2
светофара, което пък изключва да е извършил нарушението, за което същият
е признат за виновен, а именно да е навлязъл на червен сигнал на светофара.
Моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд и за постановяване
на ново, с което обв. П. да бъде оправдан.
Съдът, след преценка на доводите, изложени в жалбата, позициите на
страните, изразени в съдебно заседание, както и на след преценка на
събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Жалбата срещу постановеното решение от ВРС е процесуално допустима,
подадена е в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по
същество се явява неоснователна по следните аргументи:
Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно
следствие доказателства настоящата инстанция приема за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
На 24.06.2020 г. към 12.06 ч. обв. П. управлявал л.а. „Лексус", peг. №
***** по бул. „Цар Освободител" в посока от магазин „Метро" към бул. „Ян
Хуняди" като му предстояло на кръстовището да предприеме ляв завой. В
автомобила с него се возел и свид. М. Д.. Непосредствено преди да навлезе в
кръстовището, пред него, по посоката му на движение откъм магазин Метрто
за предприемане на ляв завой към бул. „Ян Хуняди" се движели други три
автомобила като първите два от тях навлезли в кръстовището на зелена и
последвалата жълта светлина на светофара за посоката на движение наляво
като изчаквали преминаващите с предимство автомобили по бул. „Цар
Освободител" в посока към магазин „Метро", след което, в 12:06 ч
довършили маневрата за завой наляво към бул. „Ян Хуняди" при вече
включен червен сигнал на светофара за преминаване през кръстовището по
бул. „Цар Освободител" откъм магазин „Метро". В този момент, към 12 ч., 06
мин., 23 сек., третият автомобил, намиращ се непосредствено пред
управлявания от обв.П. л.а. „Лексус", въпреки подадения червен сигнал за
посоката му на движение, също навлязъл и извършил ляв завой през
кръстовището на червена светлина. И едва когато този, намиращ се пред него
автомобил, вече довършвал завоя наляво и излизал от кръстовището, в 12 ч.,
3
06 мин., 26 сек. обв. П. решил да предприеме навлизане в кръстовището също
за извършване на ляв завой при червен сигнал на светофара, докато първите,
изчаквали зелен сигнал напречно движещи се автомобили, все още потегляли,
но не били навлезли в кръстовището.
Непосредствено преди това, свид. Б. К., управляващ мотоциклет
„Ямаха", рег.№ 961 VZC, се движел по бул „Ян Хуняди" в посока от бул.
„Трети март" към бул. „Цар Освободител" като приближавал кръстовището с
бул. „Цар Освободител" и му предстояло да продължи движението си напред
по бул. „Ян Хуняди". Въпреки това, той решил да не застава в изчакващата
зелен светофар колона от автомобили в лентата за движение направо, а
навлязъл в лентата за ляв завой и продължил да се движи по нея при
приближаване към кръстовището с бул. „Цар Освободител", в близост до
осевата линия с лентата за движение направо, минавайки покрай изчакващите
зелен светофар за движение напред автомобили. Десетина метра преди
свид.К. да достигне стоп-линията на лентата за завой наляво, в 12 ч., 06 мин,
25 сек., светнал зелен сигнал за движение направо по бул. „Ян Хуняди" и
въпреки, че се намирал в лентата за завой наляво, за която светел червен
светофар, той не предприел спиране на стоп-линията, а продължил
движението си напред. И непосредствено след като преминал стоп-линията, в
12 ч., 06 мин., 26 сек., като се движел в този момент със скорост 40 км/ч, той
видял навлизащият в кръстовището л.а. „Лексус" откъм магазин „Метро" по
бул. „Цар Освободител" за ляв завой към бул. „Ян Хуняди".
Реално, до този момент водачите на двете превозни средства л. а.
„Лексус" и моциклет „Хонда" нямали пряка видимост помежду си, тъй като
тя се препятствала от заобикаляните от мотоциклета колона леки автомобили,
изчакващи зелен сигнал на светофара за движение направо по бул. „Ян
Хуняди". И при внезапното и неочаквано възприемане на навлизащия в
кръстовището л. а. „Лексус" при забранителен сигнал и напречно на посоката
му на движение, свид.К. предприел рязко спиране с косо завиване в лява
посока, при което се стигнало до нарушаване на динамичното равновесие на
механичната система мотоциклет-мотоциклетист, тялото му се отделило от
седлото, отклонило се надясно и той изпаднал от мотора на дясната си страна,
претъркулвайки се по пътното платно, а мотоциклета паднал на лявата си
страна и продължил да се сурка напред. Същевременно, при навлизането си в
кръстовището до момента на възприемане на мотоциклета „Ямаха", когато
4
обв. П. също предприел спиране на л. а. „Лексус", същият бил достигнал
скорост 22 км/ч и до момента на спирането си навлязъл изцяло в мисленото
продължение на лентата за движение направо по бул. „Ян Хуняди". В този
момент се случило съприкосновение между продължилият суркането си
мотоциклет „Ямаха" и л. а. „Лексус" на около 9.5 м отстояние от пешеходната
пътека пред стоп-линията на бул. „Ян Хуняди" срещу разделителната линия
между лените в посока направо и в посока наляво като мотоциклета са ударил
с предната си част в лявата част на предната броня на автомобила, без
падналия на платното свид.К. да е бил в съприкосновение с автомобила.
Непосредствено след произшествието, свид. К. успял да се изправи, обв. Д. П.
и свид. М. Д. излезли от автомобила и отишли при него, притекли се и
случайни минувачи, подаден бил сигнал до номер 112 и скоро пристигнал
екип на „Спешна помощ", който откарал свид. К. в болница.
Случилото се било непосредствено възприето от свидетеля-очевидец Д.
Д., който подал сигнал на тел.112.
Видно от заключението на СМЕ на свид. К. била причинена средна
телесна повреда, изразяваща се във фрактура на малкия пищял на дясната му
подбедрица, обусловило трайно затруднение в движението на десния долен
крайник за период около 5-6 седмици.
Видно от изготвената ATE, причина за настъпване на процесното ПТП е
пресичането на треакториите на движение на л. а. „Лексус" и мотоциклета
„Ямаха", поради навлизането на мотоциклета в кръстовището от пътната
лента, предназначена за движение наляво, за която относимия сигнал на
светофарната уредба е забранителен като същевременно експертизата
установява, че към момента на произшествието, за посоката на движение на л.
а. „Лексус", излъчвания от светофарната уредба сигнал е червен.
От видеозаписа от камера, обхващаща кръстовището на бул. „Ян
Хуняди" с бул. „Цар Освободител"се установява, че в момента на
появяването на управлявания от обв. П. автомобил в обсега на камерите, в
първия кадър от 12 ч., 06 мин., 26 сек., сигналът на светофара за неговата
посока на движение е червен, а също и че, между първи и втори кадър на 12
ч., 06 мин., 27 сек. л. а. „Лексус" все още се движи бавно и спира, и между
втори и трети кадър на 12 ч., 06 мин., 27 сек. движение на автомобила вече
няма като към този момент светофарът за неговата посока на движение
5
продължава да е червен.
Видно от изложеното въззивната инстанция възприема фактическа
обстановка, идентична на тази, установена от първоинстанционния съд.
Първоинстанционният съд е постановил своя съдебен акт въз основа на
задълбочен анализ на всички релевантни към делото доказателства, като
направените изводи са достатъчно обосновани и аргументирани и
съответстват изцяло на установените по делото обстоятелства. Фактическите
констатации, от значение за правилното разкриване на обективната истина по
делото, са изведени след всестранна и обективна проверка на всички събрани
по делото доказателствени средства. Като първоинстанционният съд е
изложил съображенията си кои части от обясненията на обвиняемия
кредитира и кои – не и защо. По същият начин е подходил и при преценката
на показанията на всеки от свидетелите.
Съвсем правилно и изключително добре аргументирано
първоинстанционният съд е направил констатацията, че червения сигнал за
предприетата от обв.П. маневра завой наляво на кръстовището, е бил подаден
още в момента, когато същото действие е предприето от водача на движещия
се пред него автомобил и обвиняемият се е оказал втория по ред, навлизащ на
червен сигнал в кръстовището. Законосъобразно в основата на този си извод
съдът е поставил приобщените обективни доказателствени средства, каквито
са фотоалбум по кадри от видеофайлове и съответно - възпроизведените
видеофайлове, тъй като същите предоставят възможност за внимателно,
последователно и детайлно възприемане на всички необходими данни.
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните по
делото доказателствени материали, като е обсъдил задълбочено и аналитично
както относимостта и процесуалната годност на отделните доказателства и
доказателствени източници към предмета на доказване, касаещ обвинението
срещу П., така и относимостта на съответните доказателствени източници
към установяването на релевантните за това обвинение факти и
обстоятелства.
В мотивите на присъдата ВРС е изложил съображения по въпросите,
визирани в чл.301 от НПК. Съдържанието на мотивите на присъдата отговаря
на законовите изисквания, посочени в чл.305, ал.2 от НПК, понеже е
изложена възприетата фактическа обстановка, доказателствената основа,
6
послужила за изграждане на фактическите изводи, както и съображенията за
съставомерността на деянието.
Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд,
се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и
точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Въпросът за
авторството на деянието е намерил своето правилно разрешение в
обжалваната присъда.
След преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства,
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд е
направил законосъобразният правен извод, който се споделя и от настоящата
инстанция, че обв. П. от обективна страна е извършил престъпление по
чл.343, ал.1, б."б," пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК. Заключенията на съда са
достатъчно мотивирани и изцяло се споделят от настоящата инстанция.
ПО ЖАЛБАТА: Основните оплаквания, развити в нея са за
необоснованост, и неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
решение.
Както вече беше отбелязано в настоящото изложение, фактическите
положения, приети за установени от първоинстанционният съд се подкрепят
от събрания по делото доказателствен материал. С оглед на което, решението
не страда от необоснованост.
По правилността на решението: Доводите на защитата на обвиняемия,
развити във въззивната жалба в подкрепа на твърдението за недоказаност на
обвинението са били изложени и пред районния съд и той им е дал
законосъобразен отговор в мотивите към атакуваното решение.
При така установените безспорни фактически данни районният съд е
приложил правилно закона, като е приел, че е доказано, че именно подс.П. е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата – предприел е
извършване на завой на ляво при сигнал на светофарната уредба забраняващ
му това действие. В резултат на това са се пресякли треакториите на
движение на л. а. „Лексус" и мотоциклета „Ямаха".
Действително мотоциклета е навлязъл в кръстовището от пътната лента,
предназначена за движение наляво, за която сигнала на светофарната уредба
7
също е бил забранителен, но той е продължил движението си направо по
бул.“Ян Хуняди“ /за което е имало разрешителен сигнал на светофара/ като
към момента, в който вече е навлизал в кръстовището е бил в близост до
разделителната линия за лентата за движение направо. Това поведение на
свид.К. е допринесло за настъпилото ПТП, но не е основната причина за
сблъсъка, тъй като при навлизане в кръстовището, той е предприел движение
именно в разрешената посока.
Първопричината за възникването на ПТП е предприемането на завой на
ляво от обв.П. при забранителен сигнал на светофарната уредба, тъй като ако
той не беше предприел тази маневра траекториите на двете ППС нямаше да
се пресекат дори и мотоциклетиста да се движи по начина, по който го е
направил на процесната дата. Ето защо и настоящата инстанция намира, че е
налице причинна връзка между виновното нарушаване на правилото за
движение по пътищата, визирано в чл. 31, ал.7, т.1 ППЗДВП и причинената на
пострадалия телесна повреда.
Обв.П. е осъществил деянието при форма на вината непредпазливост. Той
не е предвиждал настъпването на телесни увреждания, но поради факта, че
съзнателно е нарушил императивна разпоредба на нормативен акт относно
правно регламентирана общоопасна дейност, е бил длъжен и е могъл да го
предвиди.
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че са налице
предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като
престъплението е непредпазливо извършено и предвиденото за него
наказание е лишаване от свобода до пет години, няма настъпили
съставомерни имуществени вреди като обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност.
Настоящата инстанция намира за правилен и обоснован извода на
първоинстанционния съд относно определянето на минимален размер на
административното наказание глоба с оглед наличието само на смекчаващи
отговорността обстоятелства, както и предвид констатацията за
съпричиняващо проведение на пострадалия.
Въззивният съд намира, че наложеното административно наказание на П.
8
за деянието му, правилно отчита степента на обществена опасност на
стореното от него, както и че ще изпълни целите на задачите на генералната и
специалната превенции.
Съобразно правилата на чл.189, ал.3 от НПК, ВРС е възложил в тежест
на обвиняемия сторените по делото разноски.
С оглед изложеното Варненският окръжен съд счита атакуваното
решение за правилно и законосъобразно. Не са налице основания за неговата
отмяна и изменение, поради което следва да се потвърди.
Водим от изложените съображения и на основание чл.378, ал.5 вр. чл.338
от НПК, Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА 612 от 28.09.2021 г. по НОХД № 20213110201055 по
-ри
описа за 2021 г. на ВРС, ІІ състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
На основание чл.340, ал.2, предл.2 от НПК да се уведомят писмено
страните за изготвяне на настоящото решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9