№ 91
гр. Пловдив , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000286 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Сдружение „Н.б.б.а.з.“ против
решение № 260197 от 18.12.2020 г., изменено в частта за разноските с
определение № 260484 от 10.03.2021 г., постановено по т.д. № 500 по описа за
2020 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта с която:
- Сдружение „Н.б.б.а.з.“ е осъдено да плати на ИВ. Г. ТР. ЕГН
********** сумата от 81 000 лв. /осемдесет и една хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на брат му Н.Г. Т., починал в резултат на ПТП, настъпило на 22.04.2016 г.
около 03.50 часа на автомагистрала „Т.“ километър 114 + 250, причинено от
турския гражданин М.О. при управление на МПС - товарен автомобил влекач
марка „М. - Б.“ с рег. № *****, с полуремарке „Т.“ с рег. № *******, с
валидна международна карта за застраховка № ******* за товарния
автомобил и № ******* за влекача му, ведно с обезщетение за забавено
1
плащане на главницата в размер на законната лихва от датата на сезиране на
съда на 13.06.2019 г. до изплащането й и направените по делото разноски в
размер на 2835 лева.
- Сдружение „Н.б.б.а.з.“ е осъдено да плати на ПОС сумата от 3 240 лв.
ДТ за уважения иск и сумата от 243 лв. - разноски за депозити за вещи лица
съразмерно на уважената част от иска.
В подкрепа на жалбата си, ответникът чрез процесуалния си
представител изразява становище, че в обжалваната от дружеството част
решението е незаконосъобразно. Искането е да се отмени решението в
обжалваната от него част, като се постанови друго, с което се отхвърли
изцяло предявеният иск, както и да се присъдят разноски съобразно това
решение за двете инстанции, включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца, с който се изразява становище, че решението в обжалваната част е
правилно и следва да се потвърди, като му се присъдят направените
деловодни разноски за въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по
предявен от ИВ. Г. ТР. против „Н.б.б.а.з.” иск с правно основание чл.45 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.105 ал.1 КМЧП и чл.511 КЗ за заплащане на
сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на брат му Н.Г. Т., починал в резултат на
ПТП, настъпило на 22.04.2016 г. около 03.50 часа на автомагистрала „Т.“
километър 114 + 250, причинено от турския гражданин М.О. при управление
на МПС товарен автомобил влекач марка „М. - Б.“ с рег. № *****, с
полуремарке „Т.“ с рег. № *******, с валидна международна карта за
застраховка № ******* за товарния автомобил и № ******* за влекача му,
ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на
законната лихва от датата на увреждането 22.04.2016г. до изплащане на
сумата.
2
Искът се основават на следните установени по делото и поначало
безспорни факти:
В резултат на ПТП, настъпило на 22.04.2016 г. около 03.50 часа на
автомагистрала „Т.“ километър 114 + 250, при удар от движещия се по пътя
товарен автомобил влекач марка „М. - Б.“ с рег. № *****, с полуремарке „Т.“
с рег. № *******, управляван от турския гражданин М.О., е била причинена
смъртта на Н.Г. Т. - брат на ищеца.
С влязла в сила на 30.12.2016 г. присъда № 121 от 14.12.2016 г. по
НОХД № 2514/2016 г. на ПОС, М.О., роден на 23.06.1958 г. в гр.Р., живущ в
Р.Т., гр.Ч., турски гражданин, виновно, е признат за виновен за това, че на
22.04.2016 г. около 03.50 часа на автомагистрала Т. при 114+250 км, при
управление на МПС – товарен автомобил – влекач „М. - Б.“ с рег. № *****, с
полуремарке „Т.“ с рег. № *******, при нарушение на правилата за движение
– чл.20 ал.2 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на Н.Г. Т.,
което съставлява престъпление по чл.343 ал.2 б.в във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца - чл.
300 ГПК.
От доказателствата по делото е установена причинната връзка между
произшествието и причинените на Н. Т. телесни увреждания, вследствие от
които е настъпила смъртта му.
Категорично се установява, както наличието на действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
болки и страдания, свързани със смъртта на брат му, така и причинната
връзка между тези вреди и настъпилото по вина на водача на товарния
автомобил ПТП.
Безспорно е също, че към датата на увреждането е била налична
валидна международна карта за застраховка № ******* за товарния
автомобил и № ******* за влекача му, регистрирани в Р.Т., като
застрахователните договори са сключени в гр. И., РТ, с турското
3
застрахователно дружество „А.“.
Безспорно установено е също, че ищецът на починалия от травмите,
причинени му при процесното ПТП - Н. Т. е брат на ищеца ИВ. Г. ТР..
Няма спор и относно приложимото спрямо спорното правоотношение
материално право – българското и по-конкретно – разпоредбите на чл. 506,
чл. 511 и чл. 513 от КЗ, във вр. с чл. 45 и сл. ЗЗД, което следва от нормата на
чл. 116 КМЧП, както и относно международната компетентност на
българския съд, съгласно с правилото на чл. 18 от КМЧП.
Във въззивното производство ответникът поддържа всички
първоначално заявени възражения относно наличието на правопораждащите
отговорност на компенсационния орган факти: че ищецът не попадал в кръга
от лица, легитимирани да претендират застрахователно обезщетение по
смисъла на чл. 493а, ал. 4 КЗ; евентуално – че размерът на присъдените
обезщетения не бил съобразен с действащите разпоредби на закона - § 96, ал.1
ПЗР на ЗИД КЗ и чл. 52 ЗЗД, както и че не бил правилно определен процентът
на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.
Пловдивският окръжен съд е изложил мотивирани съображения и е
формирал фактически и правни изводи относно поддържаните възражения,
които се подкрепят от настоящия състав на Пловдивския апелативен съд, като
във връзка с поддържаните в настоящото производство твърдения и
възражения от страните, се налага да се добави следното:
Неоснователни са преди всичко поддържаните в подкрепа на въззивната
жалба възражения, оспорващи активната материално-правна легитимация на
ищеца по предявения иск.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
4
Принципът, от който е изхождал Върховният съд при определяне кръга
на правоимащите да получат обезщетение, е този на справедливостта,
основаващ се на идентичността в отношенията, създадени между пострадалия
при непозволено увреждане и други лица, извън кръга на тези по т. 2 от
ППВС № 4/61 г. Установяването на такава идентичност е въпрос на преценка
за всеки конкретен случай, предвид наличието на родство между пострадалия
и ищеца, продължителността на съвместното им съжителство или връзка,
отношения на привързаност и полагане на взаимни грижи и пр.
Отношенията между пострадалия Н. Т. приживе с неговия брат И.Т. са
изследвани подробно от първоинстанционния съд въз основа на достоверни
свидетелски показания от близки до тях лица, като изводите на съда в тази
връзка са прецизни и обосновани, поради което се споделят напълно от
въззивната инстанция.
Според показанията на разпитаните свидетели, връзката между Н.
приживе и по-големя му брат И., била силна и трайна, надхвърляща
традиционните отношения между тази категория родственици.
От конкретната специфика на тези отношения в случая, може да се
изведе, че същите не са били ограничени до обичайното общуване между
двама братя, а са се характеризирали с трайни и взаимни чувства на обич,
доверие, близост, привързаност, сигурност и подкрепа. Тези подкрепа и
взаимодействие се е проявявала, както в споделените грижи и отговорности
към родителите им, и към техните семейства, така и в професионалната им
дейност като пътни полицаи.
Силната привързаност между двамата братя, изграждана в процеса на
тяхното израстване, на оформяне на характерите им и на професионална
реализация, както и много близките и доверителни отношения между техните
семейства, сочат на дълбоки и трайни емоционални и житейски връзки,
наподобяващи в голяма степен връзките между роднини от тесен семеен кръг,
заради съдържанието на които ищецът да търпи морални болки и страдания
от смъртта на по-малкия си брат, сравними по интензитет и продължителност
с болките и страданията на най-близките от този кръг при същите трагични
обстоятелства.
5
Изводът е, че ищецът попада в категорията на лицата, визирани в
посочените тълкувателни постановления, имащи право на обезщетение за
претърпените вследствие смъртта на техни близки вреди.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно
– психологичната експертиза, както и от показанията на разпитаните
свидетели, се установяват в пълнота вида, интензитета и степента на
претърпените от ищеца вследствие смъртта на брат му психически болки и
страдания.
Независимо, че не са установени данни за трайни последици върху
психиката и психическото здраве на ищеца, както и усложнения в
здравословното му състояние от психичен или от друг характер, преживяното
от И. Т. трагично събитие – смъртта на по-малкия му брат, е довело до силни
негативни чувства – остра стресова реакция, емоционално напрежение, тъга,
тревожност, отразило се е на професионалните му планове, довело е до
промяна на работното му място и длъжност.
Следващият спорен въпрос е свързан с размера на дължимото
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, съответно за
дължимия размер на застрахователното обезщетение.
В случая подлежат на остойностяване неимуществените вреди, които
ищецът е претърпял в резултат от смъртта на близък родственик. Тези вреди,
представляващи душевни болки и страдания, емоционален стрес, реакция на
скръб и други подобни негативни промени в психичен, емоционален и
социален статус на ищеца, в случая намират конкретен израз не само в
скръбта от смъртта на един изключително близък човек, но и в осъзнаване
необратимостта на загубата, както и в трудностите, произтичащи от това
трагично събитие за семейството на брат му, с което ищецът се чувства
емоционално и житейски свързан.
Определяйки размера на дължимото обезщетение, Пловдивският
окръжен съд се е съобразил с всички, установени по делото обстоятелства,
относно характера и степента на понесените от ищеца душевни болки и
страдания, които са определящи за размера на обезщетението, с оглед
изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и утвърдената в
6
тази насока съдебна практика. Първоинстанционният съд е обсъдил в
мотивите си всички съществени и относими към конкретния спор факти,
които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението, съобразно с принципа за справедливост.
В тази връзка Пловдивският апелативен съд преценява като
неоснователни съдържащите се във въззивната жалба оплаквания относно
несъответствието между определеното обезщетение и действителния размер
на причинените в резултат на деликта неимуществени вреди.
Неоснователни са и възраженията на ответника за завишен размер на
претендираното, както и на присъденото застрахователно обезщетение,
предвид предвиденото в разпоредбата на § 96 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КЗ, обн. ДВ бр.101 от
07.12.2018 г., лимитиране на обезщетението за неимуществени вреди.
Настоящата инстанция споделя крайния извод на окръжния съд за
неприложимост на разпоредбата по § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр.
101/2018 г., макар и по различни от изложените в обжалваното решение
съображения.
В член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от
втората Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава
застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В чл. 9 ал. 1 от
Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни суми в
случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал
или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите
са и лимитите, посочени в чл. 1 параграф 2 от предходната директива –
84/5/ЕИО. Посочените в директивите лимити за минималните
застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното ни право –
чл. 266 КЗ, отм. и чл. 492 от сега действащия Кодекс за застраховането.
7
Доколкото в цитираните директиви не е предвидена възможност за
установяване на максимален размер на обезщетението за неимуществени
вреди на пострадало лице и не е установен такъв размер, съдът приема, че
Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г., не е в
съответствие с общностното право. Вярно е, че директивите нямат пряко
приложение във вътрешните отношения и не съдържат пряка уредба на
правните отношения, а техни адресати са държавите-членки, които трябва да
ги транспонират. При определени предпоставки обаче е допустимо
изключение от този принцип. Тези предпоставки са посочени в практиката на
СЕС /дело С-188/89/, а именно: директивата да не е транспонирана или да е
транспонирана неточно, частично или неправилно; съответните й разпоредби,
подлежащи на пряко прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да
предоставят права на отделни субекти, противопоставими на държавата-
членка, неин орган или организация, намираща се под юрисдикцията или
контрола на тази държава или притежаващи особени правомощия, които
надхвърлят правомощията, характерни за отношенията между частни лица.
Уредбата на лимитите на застрахователните суми по застраховка
„Гражданска отговорност“, съдържаща се в цитираните по-горе разпоредби
на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО, отговоря на
всички посочени изисквания. Тези разпоредби са повелителни, достатъчно
ясни и точни и се отнасят до права на частни лица, респ. на лица, пострадали
от ПТП, затова следва да се приеме, че те по изключение имат пряко
действие. По тази причина Апелативният съд приема, че не следва да
съобразява размера на обезщетението, ограничено с нормата по § 96 ал. 1 от
ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г.
Този извод е съобразен и с решение на Съда на ЕО от 24.10.2013 г. по
дело С – 277/12 /Vitālijs Drozdovs срещу Baltikums AAS/, което е
задължително за съда съгласно разпоредбата на чл. 633 ГПК, уреждаща
действието на решението по преюдициално запитване. Предмет на
цитираното дело на Съда на ЕО е преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от съд от Л.. Решението по преюдициалния въпрос
е, че член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от
Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
8
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства
покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд приема, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде
определено не в границите, установени по § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ,
бр. 101/2018 г., а по справедливост, съобразно принципа по чл.52 ЗЗД, при
отчитане на установените обективни факти и обстоятелства по конкретното
дело, икономическото положение в страната и нормативно определените нива
на застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП, обсъдени
по-горе.
При установените в процеса данни, посоченото от окръжния съд
парично обезщетение, в размер на сумата от 90 000 лева, намалено с 10 %
предвид приетия от съда принос на пострадалия за настъпване на вредите,
дължимо в настоящото производство по чл. 511 КЗ, като предвидена и
допустима от закона компенсация на доказаните и подлежащите на
репариране неимуществени вреди на ищеца, е било определено правилно.
Неоснователни са и поддържаните от представителя на ответника
доводи, че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат
бил преобладаващ, създавайки с поведението си, в нарушение на чл. 113, ал.
1, т. 2 и чл. 114, т. 1 ЗДвП, опасност за движението на останалите участници и
на себе си.
Визираните от ответника разпоредби се отнасят до правилата за
движение на пешеходците, какъвто пострадалият явно не е бил.
Разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 2 и чл. 114, т. 1 ЗДвП са неприложими
в случая, защото пострадалият не е присъствал на автомагистралата като
пешеходец не само заради забраната на чл. 55, ал. 1 изр. 2 ЗДвП, но й защото
не е бил там като участник в движението извън служебния автомобил.
9
Присъствието на Н. Т. на автомагистралата е свързано с изпълнение на
служебните му задължения, било е наложително и изрично регламентирано с
разпоредбите на чл. 125, т. 1 и чл. 125а ЗДвП. Действията на Т. и
местоположението му на пътя в момента на удара също са регламентирани и
са били свързани с точното изпълнение на служебните му задължения – чл. 2,
ал. 2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР,
КФН и Г.ф. - обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г. - /в сила от 30.01.2009 г./ вр. с чл.
125а ЗДвП.
Установено е по делото, че при извършване на всички действия по
огледа и съставянето на протокол за ПТП, водачите на участващите в
произшествието автомобили, както и този на полицейския автомобил са
предприели действия за обезопасяване на мястото на произшествието,
съгласно с изискванията на чл. 59а ЗДвП.
В този смисъл настоящият състав приема, че от страна на пострадалият
в случая не са допуснати нарушения на правилата за движение. Самото
излизане извън аварийната лента, в дясната лента за движение на
автомагистралата, също не е било безпричинно, а е било свързано с
необходимостта съгласно с посочените по-горе изисквания от заснемане на
катастрофиралия автомобил и обусловено от неговото местоположение.
Изложеното дотук обаче не изключва наличието на принос от страна на
пострадалия към настъпване на вредоносния резултат, като този принос
намира израз в непредприемане от негова страна на всички необходими
предвид конкретната ситуация – неограниченото движение на автомобили по
скоростен път, през нощта - предпазни мерки.
От друга страна, значително по-големият брой и несравнимо по-тежки
нарушения на правилата за движение по пътя, допуснати от водача на
товарния автомобил, установени с влязла в сила присъда, обуславят
значително по-големият му принос за настъпване на вредоносния резултат.
В заключение, първоинстанционният съд е отчел всички общи и
специфични обстоятелства относно степента на съпричиняване на
вредоносния резултат, поради което настоящият състав на Пловдивския
10
апелативен съд приема, че определеното съотношение относно приноса на
делинквента и пострадалия и определеният съобразно тази степен размер на
застрахователното обезщетение, са правилни.
В този смисъл обжалваното решение също е правилно и следва да се
потвърди в обжалваната му част.
Относно разноските.
Ищецът претендира присъждане на разноски за въззивното
производство, които според представения списък на разноските и
приложените доказателства за извършването им възлизат общо на 3000 лева
за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, поради което същите
следва да се присъдят в този размер.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260197 от 18.12.2020 г., изменено в частта
за разноските с определение № 260484 от 10.03.2021 г., постановено по т.д. №
500 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта с която:
- Сдружение „Н.б.б.а.з.“ е осъдено да плати на ИВ. Г. ТР. ЕГН
********** сумата от 81 000 лв. /осемдесет и една хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на брат му Н.Г. Т., починал в резултат на ПТП, настъпило на 22.04.2016г.
около 03.50 часа на автомагистрала „Т.“ километър 114 + 250, причинено от
турския гражданин М.О. при управление на МПС товарен автомобил влекач
марка „М. - Б.“ с рег. № *****, с полуремарке „Т.“ с рег. № *******, с
валидна международна карта за застраховка № ******* за товарния
автомобил и № ******* за влекача му, ведно с обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва от датата на сезиране на
съда на 13.06.2019 г. до изплащането й и направените по делото разноски в
размер на 2835 лева.
11
- Сдружение „Н.б.б.а.з.“ е осъдено да да плати на ПОС сумата от 3 240
лв. ДТ за уважения иск и сумата от 243 лв.. разноски за депозити за вещи
лица съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.б.б.а.з.“, ЕИК ********* да заплати на ИВ. Г.
ТР. ЕГН ********** сумата 3000 лева – деловодни разноски в
производството по в.т.д. № 286 по описа за 2021 г. на Пловдивския
апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12