Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 09.11.2020
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, II – ри състав, в публичното заседание на първи
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДДЖИЙСКА
при
секретаря Цветелина ДИМИТРОВА, като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 453 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 46,
ал. 5 от Закон за общинската собственост(ЗОбС), вр. с чл. 145 и сл. по глава X
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Д.М.Г. ***, против Заповед №
РД-01-1780/15.07.2020г. на Кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното
правоотношение с Д.М.Г. и В.С.Г. за общински жилищен имот с административен
адрес : гр.Русе, ж.к.“Дружба 3“, бл. 42, вх. 2, ет. 6, ап. 17, актуван с АЧОС №
582/27.06.1996г.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт поради нарушение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, както и при
несъответствие с целта на закона. Твърди се, на първо място, че с оглед дата на
влизане в сила на заповедта за настаняване и Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците му, заявлението й за продължаване на наемното
правоотношение е подадено в срок. На второ място счита, че тя отговаря на
изискванията за продължаване на наемното правоотношение с община Русе и
неправилно АО, в нарушение на чл. 3, ал.
от Наредба №6 на ОбС Русе за условията и реда за установяване на жилищни
нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища, общинска
собственост/Наредба №6/ е приел обратното и издал оспорения административен
акт.
Иска се отмяна на заповедта. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Заинтересованата в съдебното производство страна - В.С.Г.,
не се явява в съдебно заседание и не заявява становище по жалбата.
Адвокатът на жалбоподателя поддържа така депозирана
жалба. В съдебно заседание излага подробни съображения, като допълва доводите в
жалбата.
Ответникът по жалбата – кметът на община
Русе, чрез процесуалния си представител в писмена защита заявява, че жалбата е
неоснователна и недоказана. Моли съда да я отхвърли. Претендират се и
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на страните,
събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност
на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК,
приема за установено следното:
Жалбата,
инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално
легитимирано лице, което е адресат на издадената заповед и чиито права и
законни интереси са засегнати от същата. Оспорването е осъществено в
законоустановения срок, същото е надлежно упражнено, поради което подадената
жалба е допустима.
Рразгледана
по същество е основателна.
От писмените доказателства, съдържащи
се в административната преписка и приобщени
към делото от фактическа страна се установява следното:
С настанителна заповед №РД-01-1175 от
30.04.2018г. (л.5 от адм. преписка), издадена от кмета на Община Русе, Д.Г. и
членовете на семейството й - В.Г. –
дъщеря, били настанени в жилищен имот, находящ се в гр.Русе, ж.к.“Дружба 3“,
бл. 42, вх. 2, ет. 6, ап. 17, собственост на община Русе, видно от представен АЧОС
№ 582/27.06.1996г. (л.1 – л.4 от адм. преписка). Заповедта била издадена на
основание решение на Комисията за картотекиране и настаняване на нуждаещи се
граждани в общински жилища. Срокът, за който са настанени Д.Г. и членовете на
семейството й е определен на две години. Съобразно цитираната заповед бил
сключен и договор за отдаване под наем на жилищен имот №4858 от 02.05.2018г.
(л.6 - л.7 от адм. преписка) между община Русе, представлявана от кмета на
общината и Д.Г..
На 04.06.2020г., Д.Г. подала до
директора на ОП „Управление на общински имоти“ при община Русе заявление, вх.
№Н-100, към което приложила и писмени документи, доказващи изпълнение на
изискванията на чл.3, ал.1 от Наредба №6 на ОбС Русе за условията и реда за
установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища,
общинска собственост(л.8 – л.13 от адм.пеписка) с искане за продължаване на
срока на наемните правоотношения. Към документите е приложено и заявление до
кмета на общината с искане за картотекиране в процесното общинско жилище, като
е отбелязано, че дъщеря й В. Невелинова заминава за чужбина.
На свое заседание, проведено на
12.06.2020 г., Комисията по чл.6 от Наредба №6 на ОбС Русе, която се явява
помощен орган, имащ съответните правомощия, разписани в чл.6 от Наредбата (разглежда подадените заявления и
декларации за установяване на жилищна нужда в двумесечен срок от постъпването
им, като взема решение дали гражданите да бъдат картотекирани или да им бъде
отказано картотекиране; определя степента на жилищна нужда на отделните
семейства/домакинства по групи съгласно чл. 4, ал. 1 от настоящата наредба;
прави предложение до Кмета на общината за настаняване на нуждаещите се граждани
и техните семейства/домакинства, съобразно наличния свободен жилищен фонд;
разглежда подадени заявления и декларации на граждани, настанени в жилищен имот
по реда на тази наредба, за удължаване срока на настаняване), установила, че Д.Г. и дъщеря
ползват фактически имота от 1995 г. и са плащали задълженията си за наем и
такса смет редовно, такова било положението и със заплащането на консумативите.
Същевременно било констатирано, въз основа на представените към заявлението
документи, че жалбоподателката отговаря на условията за настаняване под наем в
общинско жилище, съгласно чл. 3 ал. 1 от Наредба №6. Въпреки тези констатации
Комисията е преценила, че тъй като срокът на наемното правоотношение между Д.Г.
*** бил изтекъл на 16.05.2020 г., а заявлението й било подадено на 04.06.2020
г., това обстоятелство имало правопрекратително действие и настъпването му било
пречка за продължаване на наемното правоотношение, тъй като наемателят не бил
изпълнил задължението си в нормативния срок да поиска продължаването му.
Изтъкнати са и съображения за наличието на предпоставките на чл. 31 ал. 1 т. 6, във вр. с чл. 3 ал. 1 т. 11 от Наредба
№ 6 – тъй като нормите за жилищно задоволяване на едночленно домакинство са до
25 кв.м. жилищна площ, едночленното семейство на Д.Г. било в разширени норми и
това също било основание за прекратяване на наемните правоотношения и по
аналогия и за отказ за продължаване на срока за настаняване с издаване на нова
настанителна заповед. Освен това Комисията, въз основа на констатации за
работоспособната възраст на наемателя, без данни за хронични заболявания, е
извела и изводи относно възможностите на Д.Г. да реализира доходи, достатъчни
да й позволят да търси трайно решение на жилищните си потребности, без да
разчита на преференциалните наемни цени на общинските жилища. С такива мотиви
Комисията е предложила да бъде издадена заповед за прекратяване на наемното
правоотношение между Община Русе и домакинството на Д.Г. за общинското жилище
на адрес *** поради изтичане на срока.
До Д.Г. било адресирано писмо, с
което е уведомена за решението на Комисията и че започва производство по
прекратяване на наемните правоотношения между общината и Д.Г. и членовете на
семейството/домакинството й. Даден и е срок до 24.06.2020 г. да предостави
становище по започналата процедура (л.17 от адм. преписка).
На 24.06.2020г. в Община Русе е
входирано становище (адресирано
„молба“)
от Д.Г., с което заявява, че желае да й бъде
предоставено по-малко жилище, тъй като оставала сама. Обяснява, че 25 години е
живяла в процесното жилище заедно със съпруга си и дъщеря си и според нея
отговаря на изискванията на чл.3, ал.1 от Наредба №6 на ОбС Русе за настаняване
в общинско жилище.
Независимо от даденото становище, на
15.07.2020г. Кметът на Община Русе издал оспорената пред АС Русе заповед
№РД-01-1780. Със заповедта е прекратено наемното правоотношение между общината
и домакинството на жалбоподателя - лицата Д.Г. и В.С.Г., отнасящо се до жилищен
имот, частна общинска собственост, находящ се в гр.Русе, ж.к.“Дружба 3“, бл.
42, вх. 2, ет. 6, ап. 17, актуван с АЧОС № 582/27.06.1996г.
По делото са събрани и гласни
доказателства – разпит на св.Г.Т.Н., която свидетелства, че в края на месец
април 2020 г. е придружила жалбоподателката до офис на общината, където тя е
заплатила наема си, но не е успяла да подаде молба за удължаване на договора за
наем, тъй като не е била допусната в сградата от охранителя заради въведеното в
страната извънредно положение.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 46, ал.2 ЗОбС, във вр. чл. 31, ал.2 от Наредба № 6 за
условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и
продажба на жилища - общинска собственост (Наредба № 6), приета от ОбС-Русе,
наемното правоотношение се прекратява със заповед на кмета на Общината. В случая Заповед №РД-01-1780 от 15.07.2020г. е издадена от Кмета на Община Русе, което налага
извода, че е издадена от
компетентния по материя и териториален обхват орган.
Жалбоподателката
като адресат на акта е уведомена за производството, като е осигурена
възможността да сочи и представи доказателства и да прави възражения, съгласно
чл. 26 от АПК. Спазена е разпоредбата на чл. 59 АПК по отношение формата и
съдържанието на акта. Заповедта е мотивирана с едно фактическо основание - изтичане на срока на наемния договор.
Посочени са и съответните правни основания -
чл. 46, ал.1, т.6, ал.2 от ЗОбС и кореспондиращата й разпоредба чл. 31,
ал.1, т.5 от Наредба № 6 на ОбС-Русе.
Същевременно,
при преценката за законосъобразност на оспореният акт, съдът прецени, че същият
е издаден в нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушение и
на материалния закон.
На първо място
настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че не споделя
изразеното от процесуалният представител на жалбоподателката в съдебно
заседание становище относно датата, на която е влязла в сила настанителната
заповед от 30.04.2018 г. Индивидуалният административен акт, какъвто е и
цитираната заповед, съгласно разпоредбата на чл. 84 ал. 1 АПК може да бъде
оспорен в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица и
организации. Ако в този срок не постъпи жалба срещу акта, той влиза в сила. В
настоящия случай заповедта е връчена на Д.Г. на 02.05.2018 г., не е обжалвана и
е влязла в сила на 16.05.2018 г. Обстоятелството, че заинтересованото лице няма
правен интерес от обжалване на ИАА следва да се преценява при евентуално
оспорване на акта, но не и с оглед на датата, на която същият е влязъл в сила.
В този смисъл правилно административният орган е преценил, че настанителната
заповед е влязла в сила на 16.05.2018 г. и срокът за настаняване е изтекъл на
16.05.2020 г.
От друга страна
съдебната практика е категорична, че във всички случаи при изтичане на срока на
настаняване, органът по настаняването трябва да изследва наличието или не на
условия за продължаване на наемното правоотношение (Решение № 11640 от 4.10.2017
г. на ВАС по адм. д. № 6858/2016 г., III о., Решение № 633 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10553/2016 г., III о.). В конкретния
случай, органът по настаняването не е изследвал в пълна степен дали Д.Г.
отговаря на условията за настаняване в общинско жилище. Напротив, приел е, че срокът
за настаняване е изтекъл, въпреки че има подадено заявление – декларация за
продължаване срока за настаняване и без да обсъди молбата за настаняване в
по-малко жилище и дали са налице условията на чл. 3 ал. 1 от Наредба № 6, е
прекратил наемното правоотношение. Неизлагането на мотиви в обжалваната заповед
защо административният орган приема, че не са налице условия за пренаемане, не
могат да бъдат преодолени с препращането към решение на Комисията по чл. 6, ал.
4, т. 4 от Наредбата по Протокол № 7 от 12.06.2020 г. С това решение този
помощен орган действително е изложил мотиви защо според него не следва да се
продължават наемните правоотношения с Д.Г., изхождайки от обстоятелството, че
жалбоподателката не била изпълнила задължението си в нормативния срок да поиска
продължаването му, а е сторила това по-късно.
Мнението на
Комисията по чл. 6, ал. 4, т. 4 от общинската наредба в този случай има обаче
само препоръчителен характер и не подлежи на самостоятелно обжалване, за
разлика от решението й по чл. 6, ал. 4, т. 1 и т. 2 от Наредбата, поради което
в тежест именно на кмета на общината е да изложи релевантни мотиви за
причините, поради което не уважава заявлението на Д.Г. за пренаемане/продължаване наемното правоотношение.
Още повече, че Комисията в решението си излага констатации, че Д.Г. отговаря напълно
на условията по чл. 3 от Наредбата и по отношение на нея не са налице
отрицателните материалноправни предпоставки, които биха довели до изваждането й
от картотеката на нуждаещите се по см. на чл. 9 от същата Наредба, които са
единствено относимите по силата на този подзаконов нормативен акт към
основателността на заявлението й за продължаване на наемното й правоотношение.
При това
положение остава неясно защо Комисията, респективно органа по настаняването,
при положение, че са налице всички нормативни изисквания за продължаване на
наемното правоотношение с Д.Г., отказват да сторят това. Още в заявлението -
декларация от 04.06.2020 г. заявителката е посочила, че домакинството й вече е
едночленно, тъй като дъщеря й В.Г. заминава в чужбина, а в молба-становище от
24.06.2020 г. е пожелала да бъде настанена в по-малко жилище. Вместо да обсъди
тези обстоятелства, както и факта, че Д.Г. отговаря изцяло на условията на чл.
3 ал. 1 от Наредба № 6 за настаняване в общинско жилище, административният
орган е прекратил наемното правоотношение на основание чл. 46 ал. 1 т. 6 от
ЗОбС, във вр. с чл. 31 ал. 1 т. 5 от Наредба № 6, без да се съобрази с разпоредбата
на чл. 31 ал. 5 от Наредбата. Съгласно
цитираната норма на чл. 31 ал. 5 от Наредба № 6 при изтичане на срока за
настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено с издаване на нова
настанителна заповед, ако наемателят и членовете на неговото семейство/домакинство
отговарят на условията на чл. 3 ал. 1 от настоящата наредба и през периода на
наемното правоотношение са спазвали клаузите на подписания между тях и Община
Русе договор за отдаване под наем. Разпоредбата е аналогична на чл.46 ал. 4 ЗОбС.
Видно е от протокола на Комисията от 12.06.2020 г., че Д.Г. е спазвала клаузите
на наемния договор. Въпреки тези констатации, органът по настаняването,
посочвайки единствено факта на изтичане на срока на настанителната заповед, е
прекратил наемното правоотношение. Позоваването в оспорената заповед само на това обстоятелството, обаче съдът
намира за неоснователно. Действително в протокола на Комисията от 2.06.2020 г. са
развити подробни съображения, от които става ясно, че единствената причина,
поради която е взето решението за прекратяване на наемното правоотношение с Д.Г.
е факта, че тя е подала заявлението си след изтичане на срока на настанителната
заповед. В тази връзка Комисията е посочила, че условията за успешно провеждане
на производство по продължаване на наемното правоотношение е лицето да е вече
страна в наемно правоотношение с общината, искането за продължаване да е
подадено преди изтичането на срока за настаняване и лицето да продължава да
отговаря на изискванията. В конкретния случай изтичането на срока за
настаняване на 16.05.2020 г. имало правопрекратително действие и
осъществяването му е пречка за продължаване на наемното правоотношение, тъй
като наемателят не е изпълнил задължението си в нормативния срок да поиска
продължаването му.
Съдът в настоящия си състав
счита, че Комисията, респективно органът по настаняването, неправилно са преценили
относимите към ситуацията факти. Срокът, в който наемателят следва да подаде
заявление за продължаване на наемното правоотношение с Общината не изрично
регламентиран в закона. Разпоредбата на чл. 46 ал. 4 ЗОбС и съответната й норма
в Наредба № 6 – чл.31 ал. 5, посочват само, че при изтичане на срока на
настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят
отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище, т.е. подаването
на заявление за продължаването на наемното правоотношение преди изтичане на
срока на настаняването не е задължително условие, за да се проведе това
производство. От друга страна административния орган не е отчел и друго важно
обстоятелство. Публично известен е
фактът, че обявеното в страната извънредно положение със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от
13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците му беше прекратено на 13.05.2020
г. Установи се от показанията на св.Несторова, че жалбоподателката е направила
опит да подаде заявление за продължаване на наемните правоотношения в края на
месец април, но именно поради обявеното и действащо към него момент извънредно
положение в страната, документите й не са били приети. В последствие, в
сравнително кратък срок след изтичане на срока за настаняване – около две
седмици, Д.Г. е подала заявление – декларация. Т.е налице са били обективни обстоятелства,
които са й попречили да подаде своевременно заявлението си. Дори обаче да се
приеме, че заявлението не е подадено преди изтичането на срока за настаняване,
както вече беше посочено това обстоятелство само по себе си не може и не следва
да е единственото основание, поради което административният орган може да
упражни правото си да прекрати наемното правоотношение. Най-новата съдебна практика приема, че употребеният
в разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС глагол "може" не означава,
че от волята на органа по настаняването зависи продължаването или не на
наемното правоотношение. Във всички случаи при изтичане на срока на наемния
договор, органът по настаняването трябва да изследва наличието или не на
условия за продължаване на наемното правоотношение. В конкретния случай, органът
по настаняването не е изследвал и не е изложил мотиви в заповедта, дали
жалбоподателката отговаря на условията за настаняване в общинско жилище,
въпреки че както по преписката, така и в протокола на Комисията от 12.06.2020
г. се съдържат достатъчно данни в тази насока. Административният орган само се
е задоволил да посочи, че срокът за настаняване е изтекъл на 16.05.2020 г., без
да изложи каквито и да било мотиви, препращайки към решението на Комисията по
чл.6 от Наредба № 6.
От гореизложеното следва изводът, че преди да прекрати
наемното правоотношение поради изтичане на срока на наемния договорнастаняване, кметът на Община Русе не е изпълнил задължението
си да изследва продължава ли да е налице нуждата от настаняване в общинско
жилище на жалбоподателката, с което е нарушил чл. 46, ал. 4 от ЗОбС и чл. 31, ал. 5 от приложимата общинска
Наредба.
Неизпълнението на посочените задължения опорочава издадената заповед, която
следва да бъде отменена.
Предвид изхода на
спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител
на жалбоподателката, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в нейна полза следва да
се присъдят направените в съдебното производство разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в общ размер
на 510 лева. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в писмените бележки, но същото е неоснователно, тъй
като съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, какъвто е настоящия случай, минималното адвокатско
възнаграждение е 500 лв. Т.е. изплатеното от жалбоподателката адвокатско
възнаграждение, съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие №
008987 от 16.09.2020 г. (л.15 от делото), в размер на 500 лв. е в законовия
минимум и не подлежи на редукция.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК,
Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по оспорването на Д.М.Г. *** Заповед №
РД-01-1780/15.07.2020г. на Кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното
правоотношение между общината и Д.М.Г. и В.С.Г., отнасящо се за жилищен имот,
частна общинска собственост, с административен адрес : гр.Русе, ж.к.“Дружба 3“,
бл. 42, вх. 2, ет. 6, ап. 17, актуван с АЧОС № 582/27.06.1996г.
ОСЪЖДА Община Русе ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Г.,*** сумата от 510.00 (петстотин и десет) лева,
представляващи разноски по делото.
Решението е окончателно.
Съдия: