Решение по дело №1305/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна, чрез мл.експерт В. К., против Решение № 553/25.04.2024г. на Районен съд - Варна, V-ти състав, постановено по НАХД № 4234/2023г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0001710/19.06.2023г., с което на Й. С. С., [ЕГН], [населено място], [улица]: 1/ за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, вр. чл.101, ал.4, вр. Приложение 5, Част І, т.1.1.14, буква „а“, изр.2 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТС и на основание чл.179, ал.6, т.3 ЗДвП, е наложена глоба, в размер на 500,00лв.; 2/ за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, вр. чл.101, ал.4, вр. Приложение 5, Част І, т.1.1.14, буква „а“, изр.2 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТС и на основание чл.179, ал.6, т.3 ЗДвП, е наложена глоба, в размер на 500,00лв.; 3/ за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.4, буква „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ и на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 ЗДвП, е наложена глоба, в размер на 1250,00лв.; 4/ за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ и на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 ЗДвП, е наложена глоба, в размер на 1750,00лв. Със същото решение в полза на Й. С. С. са присъдени разноски за производството, в размер на 800,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за неправилно отразяване на фактическата обстановка по случая, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. По отношение на пункт първи и втори от НП, моли решението да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане, т.к. е налице порок от категорията на съществените. Позовава се на ТР № 8/16.09.2021г. по т.д. № 1/2020г. на ВАС и счита, че като е приел, че нарушението е неправилно квалифицирано, ВРС е следвало да приложи разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН. В условия на евентуалност счита мотивите за неправилно определена нарушена разпоредба за неправилни. В тази връзка сочи, че самата санкционна разпоредба на чл.179, ал.6, т.3 ЗДвП предвижда обвързваща функция на Приложение № 5 от методиката по Наредба № Н-32/16.12.2011г. Необходимостта от констатиране и конкретизиране на съответната неизправност съобразно критериите в Приложение № 5 и установяването им посредством посочените в същото методи за проверка, произтича и от тълкуването на закона. Сочи, че в т.71, т.72, т.73 ДР на ЗДвП са дадени единствено определенията на видовете неизправности - „незначителна“, „значителна“, „опасна“ без конкретни такива в условие на изчерпаемост, а в чл.10 ППЗДвП са изброени видовете неизправности, без конкретно посочване вида на всяка една от тях и в тази връзка твърди, че правилно е определена нарушената разпоредба - чл.139, ал.1, т.1, вр. чл.101, ал.4, вр. Приложение № 5, част І, т.1.1.14, буква „а“, изр.2 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. Намира за неправилни и мотивите за липса на необходимост от посочване на вр. с чл.101, ал.4, т.к. в значителна част от случаите е невъзможно да се конкретизира точен момент на настъпване на съответната неизправност. Твърди и че доколкото неизправностите по т.1 и т.2 са класифицирани като „опасни“ е без правно и фактическо значение момента, в който същите са установени от водача, т.к. за разлика от другите два вида неизправности, при опасните, движението на МПС всякога следва да бъде преустановено. Относно маркирането с „х“ на неизправностите и тяхната класификация по Приложение № 5, сочи, че коректно маркирани и отбелязани са единствено неизправностите в обявлението на ДВ, бр.38/08.05.2018г., където е ясно различимо различното отбелязване на „значителна“ и „опасна“ неизправност по т.1.1.14. В останалите източници - системите „Апис“, „Лакорда“ и др., същите са възпроизведени грешно - маркирането е на една равнина, а не както е отбелязано при обнародването на Приложение № 5 в ДВ. В този смисъл твърди, че правилно двете неизправности са определени като „опасни“ и нарушенията по т.1 и т.2 от НП са доказани по безспорен и категоричен начин. Във връзка с мотивите за субективния елемент сочи, че разпоредбата на чл.179, ал.6, т.3 ЗДвП вменява отговорност на всеки водач да управлява технически изправно МПС, като законът не обвързва знанието и задължението на водача с изрична норма и с конкретен момент за установяване на неизправността - предхождащ превоза или установяване по време на същия. Водачът, поради притежаваната от него квалификация, може и е длъжен всякога да предвиди настъпване на възможни общественоопасни последици. Сочи и че защитната теза на водача - че преди потегляне е извършил визуална проверка на МПС се опровергава от заключението на вещото лице, че неизправности като процесните, няма как да се изразят в рамките на процесния превоз, а със сигурност са настъпили в по-ранен момент. Намира за неправилни мотивите на ВРС и досежно нарушенията по т.3 и т.4 от НП. Коректният номер на полуремаркето е изписан в първия абзац на обстоятелствената част на АУАН и НП, същият се вижда и на доказателствата по преписката - прехвърлителна разписка, снимков материал, от които е видно, че става въпрос за полуремарке с рег. № [рег. номер]. Същият е изписан коректно и на бележката от електронната мобилна везна „Dini Argeo“. Твърди, че мотивите на ВРС касаещи капацитета на измервателните плочи са необосновани и неправилни, т.к. от представеното във въззивното производство заявление за ежегодна проверка на двете плочи, представляващи неразделна част от везната, свързани с индикаторния блок на същата, е видно, че всяка от плочите е с товаротеглимост до 10000кг., т.е. максималната товаротеглимост на плочите при замерване на всяка ос е общо 20000кг. Всяка ос на МПС се състои от лява и дясна част, на които са разположени гумите на оста, т.е. измерването на една ос се извършва едновременно с двете плочи, разположени от двете страни на оста, като общото измерване на оста и максимално допустимото такова е 20000кг. Позовава се и на разпоредбата на чл.4 от Наредба № 7/27.04.2018г. и сочи, че водачът е длъжен всякога да присъства при натоварване и да следи за спазване на максимално допустимите рамки досежно тонажа. Счита и че допуснатата в пункт 4 от НП техническа грешка не опорочава наказателното постановление. Иска отмяна на обжалваното решение и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище С.д. № 9253/27.06.2024г. от мл.експерт С., с което поддържа касационната жалба. Моли същата да бъде уважена като обжалваното решение бъде отменено и претендира присъждане на разноски. С оглед изхода на делото моли съдът да се произнесе по адвокатското възнаграждение на другата страна при условията на чл.63д, ал.2 ЗАНН.

Ответната страна - Й. С. С., редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. В представен писмен отговор С.д. № 8907/20.06.2024г., чрез адв.С. К., оспорва касационната жалба. Намира за правилни мотивите на ВРС досежно субективния елемент на деянията, като сочи, че същият не е налице дори под формата на непредпазливост, доколкото макар да е могъл да установил техническата неизправност, водачът не е бил длъжен да го направи. Относно нарушението по т.3 от НП сочи, че правилно ВРС е приел, че същото не е доказано, т.к. никъде в представените документи не е посочено, че всяка от плочите извършва теглене максимално 10000кг., не е посочено какъв тип е везната, дали е кабелна или безжична версия, дали са използвани единични или двойни подложки и дали са използвани и двете везни при измерванията на натоварването на осите. При липсата на такова уточнение, правилно съдът е приел, че измерването е осъществено с една от двете плочи на електронната везна с максимален капацитет до 10000кг. и установените над това ниво стойности не могат да се приемат за установени с годно техническо средство. Счита и че дори да се приеме, че съставът на нарушението е осъществен от обективна страна, в случая нарушението не е установено от субективна страна. Във връзка с нарушението по т.4 от НП сочи, че правилно ВРС е стигнал до извода, че е налице разлика между регистрационния номер на посоченото в билета като проверено полуремарке [рег. номер] и посоченото като управлявано в АУАН и НП - [рег. номер]. От писмените доказателства се установява, че водачът е управлявал полуремарке с рег. № [рег. номер], а не с рег. № [рег. номер], поради което е наказан за деяние, което не е извършил. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че установените по делото факти обосновават извод за извършени нарушения от водача на проверявания автомобил. Моли обжалваното решение да се отмени като неправилно и да се постанови решение, с което да се потвърди наказателното постановление.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 03.04.2023г. в 10,00 часа по републикански път ІІ-29 Добрич - Варна, на около 1 км. след разклона за [населено място] в посока гр.Варна, при рутинна проверка, инспектор в Р. А. - Варна - св.В. П., установил, че Й. С. извършва превоз на товари за собствена сметка - 53240кг. хлебна пшеница, съгласно Пътна-прехвърлителна разписка № ***по маршрут [населено място] - гр.Варна, пристанище ПЧМВ, с товарен автомобил влекач Волво ФХ ***Т с рег. № [рег. номер], категория N 3, с прикачено полуремарке СТАС СА *** К, с рег. № [рег. номер], категория О4, с напукани спирачни дискове и натоварване на осите над максимално допустимото. Конкретно било установено следното: 1/ водачът управлява ППС с рег. № [рег. номер], което е технически неизправно, т.к. на първа ос от дясно, спирачният диск е напукан - „опасна“ неизправност, установена след визуална проверка по метод 2 на елемент 1.1.14, буква „а“, изр.2 от Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г.; 2/ водачът управлява ППС с рег. № [рег. номер], което е технически неизправно, т.к. на първа ос от дясно, спирачният диск е напукан - „опасна“ неизправност, установена след визуална проверка по метод 2 на елемент 1.1.14, буква „а“, изр.2 от Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г.; 3/ водачът извършва превоз на хлебна пшеница с ППС с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване, с натоварване на втора единична задвижваща ос на влекача - 13760кг., надвишаваща нормата от 11500кг. с 2260кг.; 4/ водачът извършва превоз с полуремарке с рег. № [рег. номер] с три оси, с пневматично окачване и разстояние между осите над 1,3 м., като сумата на натоварване на осите надвишава нормата от 24000кг. с 8885кг. (първа ос - 10625кг., втора ос 13130кг., трета ос - 12130кг.). Измерванията били извършени с електронна мобилна везна [Марка], с номера на плочите № ***и № ***, с поставени стикери за годност № ***/10.2023г. Към момента на проверката не била представена квитанция за разрешено претоварване от АПИ. Прието било, че водачът С. е извършил следните нарушения: 1/ на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, вр. чл.101, ал.4, вр. Приложение 5, Част І, т.1.1.14, буква „а“, изр.2 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТС; 2/ на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, вр. чл.101, ал.4, вр. Приложение 5, Част І, т.1.1.14, буква „а“, изр.2 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТС; 3/ на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.4, буква „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ; 4/ на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, за които му е съставен АУАН № ***/03.04.2023г., а въз основа на него било издадено НП № ***/19.06.2023г., с което на водача са наложени следните наказания: 1/ на основание чл.179, ал.6, т.3 ЗДвП, е наложена глоба, в размер на 500,00лв.; 2/ на основание чл.179, ал.6, т.3 ЗДвП, е наложена глоба, в размер на 500,00лв.; 3/ на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 ЗДвП, е наложена глоба, в размер на 1250,00лв.; 4/ на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 ЗДвП, е наложена глоба, в размер на 1750,00лв.

От правна страна ВРС е приел, в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения - АУАН и НП са съставени от компетентни органи, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура, спазени са изискванията на чл.40, ал.2, чл.43, ал.1 и чл.57 ЗАНН, както и сроковете по чл.34.

Прието е обаче, че неправилно е приложен материалния закон. Относно нарушенията по т.1 и т.2 от НП, ВРС е приел, че АНО неправилно е квалифицирал ППС като „технически неизправни“ като се е позовал на чл.101, ал.4 ЗДвП и Приложение № 5, Част І, т.1.1.14, буква „а“, изр.2 от Наредба № Н-32. Прието е, че разпоредбите на чл.101 ЗДвП и чл.11 ППЗДвП третират случаите, в които неизправността е възникнала по време на движение, респ. кога придвижването на МПС е позволено въпреки техническата неизправност и кога не. От друга страна разпоредбата на чл.101, ал.3 ЗДвП изрично предвижда забрана за движението на МПС при констатиране на „опасни“ неизправности, като видовете неизправности и тяхната класификация се определя с наредбата по чл.147, ал.1, която в случая е Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В Част І, т.1 „Оборудване на спирачната система“, т.1.1.14 „Спирачни барабани, спирачни дискове“ от Приложение № 5, е посочен метод на проверка - визуална, буква „а“, изр.2 - барабанът или дискът е прекомерно износен, прекомерно надраскан, напукан, несигурно закрепен или счупен, като в „насоки за оценка на неизправностите“ са посочени (отбелязани с „х“) две възможности - „значителни“ и „опасни“. Според ВРС това означава, че за всеки отделен случай компетентният орган следва да прецени характера на неизправностите и да мотивира своето заключение, като в случая нито актосъставителят, нито АНО са изпълнили това задължение, а без аргументи са приели, че напукването на спирачния диск се квалифицира като „опасна“ неизправност. След като липсват мотиви защо тази неизправност е приета като „опасна“, а не като „значителна“ - каквато възможност дава наредбата, ВРС е приел, че квалификацията на нарушенията по пункт 1 и пункт 2 от НП е неправилна и необоснована. Техническите неизправности, възникнали по време на движение, при които водачът е длъжен да спре МПС до отстраняване на неизправността са изчерпателно посочени в чл.11, вр. чл.10 ППЗДвП. Обстоятелството, че спирачните дискове на две от осите са били напукани, ако тези неизправности са възникнали по време на движение, не е техническа неизправност, която представлява пречка съгласно чл.11, ал.2 ППЗДвП, за придвижването му до гараж или сервиз, но в случая АНО не е приел и не е обосновал, че неизправностите са възникнали по време на движение, за да квалифицира нарушението във връзка с чл.101, ал.4, вр. с Приложение № 5, Част І, т.1.1.14, буква „а“ от Наредба № Н-32. От заключението по СТЕ, ВРС е приел за безспорно установено, че неизправностите по т.1 и т.2 от НП не са възникнали внезапно, в процеса на движение на МПС, а са се получили вследствие на системно прегряване на спирачния диск при употреба на спирачната система, поради което е прието, че в случая не са налице неизправности, възникнали по време на движение, поради което АНО е приложил материалния закон неправилно при квалифициране на първите две нарушения. Прието е и че ако АНО е преценил, че водачът следва да носи отговорност за управление на технически неизправно ППС, е следвало да направи връзка на основния състав на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП с посочване на конкретната неизправност по чл.10 ППЗДвП и да категоризира тази неизправност по някоя от точки 71, 72 и 73 на § 6 ДР на ЗДвП. В допълнение е прието и че дори хипотетично да се приеме, че нарушенията са осъществени от обективна страна, същите са недоказани от субективна страна, т.к. в нито една разпоредба на ЗДвП или актовете по неговото прилагане, не е предвидено задължение на водача преди да приведе в движение МПС, да се убеди, че е технически изправно, т.е. сам да извърши щателна проверка за изправност на превозното средство. В случая автомобилът е бил преминал технически преглед, за което водачът е представил съответния документ. С оглед спазване на изискването на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП - по пътищата да се движат само технически изправни ППС, законодателят е предвидил конкретни ППС да преминават периодично (всяка година) задължителни прегледи по чл.147, ал.3, вр. ал.13 ЗДвП, от което следва извод, че законодателят е възложил на други лица задължения във връзка с извършването на обстойни проверки за техническата изправност. По тези съображения и е предвид факта, че ППС е било проверено от техническото лице към дружеството, отговарящо за изправността на превозните средство, и при липсата на доказателства, които да сочат, че водачът С. действително е бил наясно със съществуващите неизправности, правят извършеното от него деяние несъставомерно от субективна страна.

Относно нарушението по пункт 3 от НП, ВРС е приел, че същото е недоказано, т.к. в представените писмени доказателства относно годността на използваните везни е посочено, че всяка една от тях извършва теглене максимално 10000кг. Тъй като не е посочено от какъв точно тип е везната и дали при измерванията са използвани двете везни, ВРС е приел, че измерването е извършено с една от двете плочи, която е с максимален капацитет до 10000кг., поради което стойности над това ниво - 13760кг., не могат да се приемат за установени с годно техническо средство. И по отношение на това нарушение ВРС е приел, че не е доказана субективната страна. Прието е, че деецът не е съзнавал общественоопасния характер на деянието, не е предвиждал обществено опасните последици от него и не е бил длъжен и не е могъл да ги предвиди. От представеното свидетелство за регистрация на МПС ВРС е установил, че допустимата максимална маса сумарно излиза 57000кг., като в случая при проверката е установено бруто тегло 53240кг., т.е. не е надвишена допустимата максимална маса. Касае се за насипна стока - зърно, натоварването на която не е осъществено в присъствието и под ръководството на водача, поради което той не е знаел и не е могъл да предполага как е била разпределена тежестта на товара спрямо отделните оси на влекача и полуремаркето, в който смисъл е заключението по СТЕ - че след извършване на натоварване на влекача и ремаркето/полуремаркето с товар, водачът няма възможност да установи колко е натоварването на всяка ос на ППС при движението му.

Относно нарушението по пункт 4 от НП, ВРС е съобразил, че е налице разлика между рег.номер на посоченото в билета като проверено полуремарке [рег. номер] и посоченото като управлявано [рег. номер]. Прието е, че от останалите писмени доказателства се установява, че управляваното от С. полуремарке е с рег. № [рег. номер], т.е. наказан е за деяние, което не е извършил. Нарушението е прието за съществено, т.к. нарушава правото на защита на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да направи адекватна преценка относно законосъобразността на акта по същество на спора. Посочването на точния регистрационен номер на превозното средство е факт от обективна страна на административното нарушение и е от значение както за защитата на лицето, което има право да научи всички установени елементи на нарушението, така и за съдебната проверка за законосъобразност. Прието е, че причините за допуснатите разлики по отношение на рег. номер в съставения АУАН и НП е без правно значение за спора.

Така постановеното решение е неправилно.

ВРС е изложил подробни мотиви по доводите на страните и събраните доказателства, но тълкувайки ги неправилно и прилагайки неправилно материалния закон, е стигнал до неправилен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление по отношение на всяко едно от вменените нарушения.

І. По отношение нарушенията по пункт 1 и 2 от НП, квалифицирани като такива по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, вр. чл.101, ал.4, вр. Приложение 5, Част І, т.1.1.14, буква „а“, изр.2 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТС.

Видно от АУАН и НП, по т.1 и т.2 от НП на водача Й. С. е вменено извършването на две нарушения, изразяващи се в това, че управляваните от него: МПС влекач „Волво ФХ *** Т“, с рег. № [рег. номер] и прикаченото към него полуремарке „СТАС СА *** К“ с рег. № [рег. номер], са технически неизправни, т.к. на първа ос от дясно - и на двете ППС, спирачният диск е напукан. По критериите, заложени в Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, Част І, т.1.1.14, буква „а“, изр.2, и след визуална проверка, констатираните неизправности са квалифицирани като „опасни“, поради което е прието, че водачът е извършил две нарушения по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, вр. чл.101, ал.4 ЗДвП.

Настоящият касационен състав не споделя мотивите на ВРС за неправилна квалификация на вменените нарушения, както и че извършването им е недоказано поради липсата на мотиви защо неизправността се квалифицира като „опасна“, а не като „значителна“, и поради недоказаност на нарушенията от субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл.101, ал.1 ЗДвП, при възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. В този случай, ако спряното пътно превозно средство се намира в обхвата на пътното платно, водачът, когато се намира извън превозното средство, трябва да е облечен със светлоотразителна жилетка. Когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението - ал.2.

Съгласно разпоредбата на чл.101, ал.3 ЗДвП, разпоредбата на ал.2 не се прилага при възникване или констатиране на опасни неизправности. Неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл.147, ал.1 – чл.101, ал.4 ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.6 ЗДвП, който управлява технически неизправно ППС, се наказва с глоба: т.1 петдесет лева – при констатирани незначителни неизправности; т.2 двеста лева - при констатирани значителни неизправности; т.3 петстотин лева – при констатирани опасни неизправности.

Легалните дефиниции на видовете неизправности са дадени в § 6, т.71, 72 и 73 ДР ЗДвП.

Съгласно § 6, т.71 ДР ЗДвП „незначителни неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия.

Съгласно § 6, т.72 ДР ЗДвП „значителни неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.

Съгласно § 6, т.73 ДР ЗДвП „опасни неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда.

Съгласно чл.37, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, за всеки елемент, който се проверява, в приложение № 5 се съдържа минимален списък на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. Неизправностите, установени при извършването на периодичните прегледи на ППС, се категоризират в три групи, в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, както следва: 1/ незначителни неизправности; 2/ значителни неизправности; 3/ опасни неизправности.

Според чл.37, ал.2 от Наредбата, „незначителни“ са неизправностите, които не оказват сериозно въздействие върху безопасността на превозното средство или без въздействие върху околната среда, както и малките несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство. При констатиране на не повече от четири такива неизправности и/или несъответствия, но не повече от две за една система, възел или елемент, превозното средство може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Превозното средство не се подлага на повторен преглед, но водачът или собственикът трябва да отстранят констатираните неизправности.

Според чл.37, ал.3 от Наредбата, „значителни“ са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство. При констатиране на такива неизправности и/или несъответствия превозното средство не може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, освен за да се придвижи до място за тяхното отстраняване, като водачът трябва да вземе необходимите мерки за безопасността на движението. Значителни неизправности са и несъответствия между данните за регистрационния номер и/или идентификационния номер на превозното средство от свидетелството за регистрация и представеното за преглед ППС. Превозното средство се подлага на повторен преглед след отстраняване на установените неизправности и/или несъответствия.

Според чл.37, ал.4 от Наредбата, „опасни“ са неизправностите, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението или оказват въздействие върху околната среда. При установяване на такива неизправности временно се отнема регистрацията на неизправното превозно средство и не се допуска движението му по пътищата, отворени за обществено ползване. Превозното средство се подлага на повторен преглед след отстраняване на установените неизправности и/или несъответствия.

Съгласно чл.37, ал.6 от Наредбата, превозно средство с неизправности, попадащи в повече от една от групите неизправности по ал.1, се класифицира в групата, отговаряща на по-значителната неизправност. Според ал.7 на с.р., превозно средство с няколко неизправности в рамките на един и същ елемент, подлежащ на проверка съгласно приложение № 5, може да се класифицира в следващата по сериозност група неизправности, ако се прецени, че комбинираното въздействие на тези неизправности създава по-висок риск за безопасността на движението.

Съгласно чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г., периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства и се извършват при спазване на методиката по приложение № 5.

Методиката определя еднакви изисквания и критерии при оценка на изправността на отделните елементи, заложени в протокола за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС. В методиката са определени подлежащите на проверка системи и елементи на превозните средства, в нея подробно са описани препоръчителният метод на тяхната проверка и критериите, които трябва да бъдат използвани, за да се определи дали техническото състояние на превозното средство е приемливо.

Неправилно ВРС е приел, че според Приложение № 5 към Наредба № Н-32, констатираните неизправности могат да се квалифицират едновременно като „значителни“ и „опасни“, поради което АНО е бил длъжен да изложи мотиви защо в конкретния случай е приел, че се касае за „опасна“ неизправност.

Основателно е оплакването на касатора досежно непрецизното публикуване на Наредбата в правно-информационните системи /ПИС/ - „АПИС“ и „ЛАКОРДА“, тъй като оповестеното в тях съдържание в колони „Оценка на неизправностите“ от Приложение № 5 е некоректно и не кореспондира с официално публикуваното в Държавен вестник. Противно на отразеното в ПИС, напуканият спирачен диск не се квалифицира едновременно като „значителна“ и „опасна“ неизправност, а само като „опасна“ неизправност.

Видно от публикуваната в ДВ, бр.38/08.05.2018г. Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства по Приложение № 5 към чл.31 от Наредба № Н-32/16.12.2011г., в която са регламентирани методите за проверка, причините за неизправностите и тяхната оценка, по отношение на неизправностите по спирачната уредба е заложено следното:

 

Елемент	Метод	Причини за неизправност	Оценка на неизправностите
			незначителни	значителни	опасни
1	2	3	4	5	6
1. ОБОРУДВАНЕ НА СПИРАЧНАТА УРЕДБА
1.1. Механично състояние и функциониране
1.1.14. Спирачни барабани, спирачни дискове	Визуална проверка	а) Барабанът или дискът е износен Барабанът или дискът е прекомерно износен, прекомерно надраскан, напукан, несигурно закрепен или счупен.		Х	Х
		б) Барабанът или дискът е замърсен (с масло, грес и др.) Засегната е спирачната ефективност		Х	Х
		в) Липсващ барабан или диск			Х
		г) Задната пластина е несигурно закрепена		Х

 

Доколкото Наредба № Н-32/16.12.2011г. транспонира разпоредбите на Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014г. относно периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета, следва да се посочи, че идентично съдържание има и Приложение 1 към Директивата, публикувана в Официалния вестник на Европейския съюз L 127/51 от 29.04.2014г.

По арг. от разпоредбите на чл.34, чл.36 и чл.40 от Закона за нормативните актове, само удостовереният и обнародван текст е оригинален, а всички други текстове са преписи.

Видно от оригиналния текст на т.1.1.14 от Част І на Приложение № 5 към Наредба № 32, в буква а) са предвидени две отделни хипотези на неизправности на спирачните барабани и на спирачните дискове: първата - барабанът или дискът е износен и втората - барабанът или дискът е прекомерно износен, прекомерно надраскан, напукан, несигурно закрепен или счупен. За всяка от тези самостоятелни хипотези на неизправности е дадена отделна квалификация, като първата хипотеза е дефинирана като „значителна“ неизправност, а втората като „опасна“ неизправност. Различната квалификация явства по недвусмислен начин от различните нива, на които е поставен знакът „х“, което не се вижда на преписите на нормативния акт в правно-информационните системи, в които знаците „х“ са поставени на едно ниво и подвеждат, че неизправностите могат да се квалифицират едновременно като „значителна“ и като „опасна“.

От изложеното следва безспорно, че напуканият спирачен диск попада в хипотезата на „опасна“ неизправност, в който смисъл е и заключението по изслушаната пред ВРС техническа експертиза. Вещото лице изрично е посочило, че констатираните неизправности пряко засягат безопасността на превозното средство и на другите участници в движението, т.к. спирачните дискове са част от спирачната система и при счупването им превозното средство би останало без работеща спирачна система, като елементи от диска биха увредили гумата на колелото, която при внезапна загуба на налягане ще доведе до загуба на контрол над управлението.

След като Й. С. е управлявал ППС с прикачено полуремарке, по отношение на които са констатирани „опасни“ неизправности - напукани спирачни дискове на първа ос, от дясно, правилно АНО е приел, че водачът е извършил две нарушения по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, вр. чл.101, ал.4, вр. Приложение № 5, Част І, т.1.1.14, буква „а“, изр.2 от Наредба № Н-32/16.12.2011г.

Настоящият състав не споделя и извода на ВРС, че нарушенията са неправилно квалифицирани поради липса на привръзка с изчерпателно посочените хипотези в чл.11, вр.10 ППЗДвП. Според разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Привръзката на тази разпоредба с разпоредбите на чл.101, ал.4 и с Приложение № 5, Част І, т.1.1.14, буква „а“, изр.2 от Наредба № Н-32/16.12.2011г., правилно указва редът и начина, по който се идентифицират и квалифицират неизправностите. Съгласно чл.179, ал.6, т.3 ЗДвП, който управлява технически неизправно пътно превозно средство, при констатирани опасни неизправности, се наказва с глоба от 500,00лв. Дадената от актосъставителя и АНО правна квалификация, и приложената санкционна разпоредба не оставят никакво съмнение за какво нарушение е санкциониран водача, поради което неправилно ВРС е приел и че правото на защита е нарушено.

В този смисъл следва да се посочи и че доколкото се касае за „опасни“ неизправности, неправилно ВРС е анализирал и тълкувал различните хипотези по чл.101, ал.1 и ал.2 ЗДвП, т.к. в случая е без значение в кой момент е възникнала неизправността. Още повече че в случая ВРС сам е приел за установено от заключението по СТЕ, че неизправностите не са възникнали по време на конкретното управление на МПС, а са следствие от системно прегряване на спирачния диск при употреба на спирачната уредба. Така, противно на крайния извод на ВРС, при квалифициране на двете нарушения АНО е приложил правилно материалния закон.

Доколкото „опасни“ неизправности - напукан спирачен диск, са констатирани както по отношение на влекача, така и по отношение на ремаркето, правилно АНО е приел, че са извършени две отделни нарушения, т.к. изискванията по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, респ. санкциите по чл.179, ал.6, т.3 ЗДвП, се отнасят за всички движещи се по пътя пътни превозни средства, а съгласно дефинициите по § 6, т.10, т.11 и т.17 ДР ЗДвП, такива са както влекачът, така и ремаркето. Фактът, че в случая двете ППС са били свързани в състав не променя този извод, т.к. използваният в дефиницията по § 6, т.20 ДР ЗДвП израз „като едно цяло“ указва само начинът по който двете ППС са механично свързани, а императивните изисквания по пътищата да се движат само технически изправни ППС се отнася до всяко едно от превозните средства в състава.

Неправилно ВРС е приел и че не е доказана субективната страна на деянията. Съгласно чл.7, ал.1 и ал.2 ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая не е налице хипотезата на това изключение, т.к. деянието, обявено за наказуемо с нормата на чл.179, ал.6, т.3 ЗДвП, подлежи на наказание и при двете форми на виновно поведение - умисъл и непредпазливост. Водачът е задължен да управлява само технически изправно превозно средство. Дали повредата (опасната неизправност) е настъпила преди превоза или по време на него, няма значение за субективната съставомерност на деянието. В тази връзка следва да се посочи и че управлението на МПС е общественоопасна дейност и както основателно сочи касатора, след придобиването на правоспособност, се предполага, че водачът е длъжен и може във всеки един момент да предвиди настъпването на всички възможни общественоопасни последици.

Неправилно ВРС е приел, че в случая е изключена непредпазливостта като форма на вина, т.к. водачът нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Противно на възприетото от въззивния съд, обстоятелствата, че извършването на ГТП е възложено от закона на трети лица, процесното ППС е преминало технически преглед, респ. е било проверено от техническо лице към дружеството, не изключват субективната страна на деянието, т.к. управлявайки автомобила, водачът е отговорен същият да е изправен и да не създава опасност за останалите участници в движението. Отделно от това „случайното деяние“ по смисъла на чл.15 НК се изключва от разпоредбата на чл.101, ал.3 ЗДвП.

ІІ. По отношение нарушението по пункт 3 и пункт 4 от НП, квалифицирани като такива по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.4, буква „а“, съответно т.3, буква „б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба № 11, допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6, ал.1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: т.3, буква б) - сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е 1,3 m - 24 t; т.4, буква а) - единична ос - задвижваща: на ППС при условията на чл.6, ал.1, т.2 и 3 (състав и съчленени ППС с пет, шест и повече оси) - 11,5 t;

Видно от билета от използваната за претеглянето електронна везна, натоварването на втора единична задвижваща ос на влекача е установено на 13760кг., при максимално допустими 11500кг., а натоварването на трите оси на полуремаркето е установено както следва: първа ос - 10625кг., втора ос - 10130кг., трета ос - 12130кг., или общо 32885кг., при разрешени 24000кг., т.е. превишение с 8885,00кг.

Неправилно ВРС е приел, че превишаването на максимално допустимото натоварване на ос не е установено с годно техническо средство, поради това че не било ясно дали за претеглянето са използвани двете плочи. Че измерването е извършено с двете плочи на ел.везна е видно от самия билет, на който ясно са изписани техните номера SN **** и SN ***. Видно от приложените по делото Протоколи за проверка на ел.везна, всяка от плочите е с товаротеглимост до 10000кг., поради което неправилно ВРС е приел, че показанието от 13760кг. не може да се приеме за установено с годно техническо средство.

Неправилно ВРС е приел за релевантно, че в случая не е надвишена допустимата максимална маса от 57000кг. (общо за влекача и полуремаркето), т.к. установеното при проверката бруто тегло е 53240кг. В случая нарушението се изразява в превишаване на допустимото максимално натоварване на ос на ППС, а не в превишаване на допустимата максимална маса. Касае се за различни технически характеристики на ППС - максимално допустимата пълна маса на състава на ППС и масата, съответстваща на допустимото максимално вертикално статично натоварване, предавано на пътя от колелата на оста.

Не се споделят и мотивите на ВРС досежно неосъществяване на нарушението от субективна страна, в т.ч. и в контекста на заключението по СТЕ - че водачът е нямал възможност да установи колко е натоварването на всяка ос на ППС при движението му, т.к. съгласно чл.4, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 7/27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари, издадена от министъра на транспорта и информационните технологии на основание чл.127, ал.4 ЗДвП, водачът присъства задължително при товаренето и укрепването на това, и следи за спазване на следните изисквания: т.1 - натоварването да се извършва в съответствие с максимално допустимата маса на ППС; т.2 - товарът да се разпределя в съответствие с допустимото максимално натоварване на ос на ППС.

Неправилно по отношение на нарушението по т.4 ВРС е приел, че допуснатата техническа грешка в обстоятелствената част на НП досежно изписване на рег. номер на прикаченото полуремарке е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на лицето и е основание за отмяна на наказателното постановление. Действително при описание на нарушението по т.4, както в АУАН, така и в НП е посочено, че се касае за полуремарке с рег. № [рег. номер] с три оси, докато в случая съставът на ППС е включвал влекач с рег. № [рег. номер] и полуремарке с рег. № [рег. номер]. Независимо от това, в случая се касае за допусната техническа грешка при изписване регистрационния номер на полуремаркето, която не води до невъзможност лицето да разбере за какво нарушение е обвинен и наказан, т.к. в обстоятелствената част на АУАН и НП рег.номер е изписан правилно - [рег. номер]. От представения по преписката снимков материал и от билета от извършеното претегляне безспорно се установява, че именно с този рег. номер е било полуремаркето, по отношение на което е установено нарушението.

По така изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди изцяло наказателното постановление.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37, ал.1 ЗПП, вр.чл.27е от НЗПП в размер на 80 (осемдесет) лева.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 553/25.04.2024г. на ВРС, V-ти състав, постановено по НАХД № 4234/2023г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0001710/19.06.2023г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на Й. С. С., [ЕГН], [населено място], [улица]: 1/ за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, вр. чл.101, ал.4, вр. Приложение 5, Част І, т.1.1.14, буква „а“, изр.2 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТС и на основание чл.179, ал.6, т.3 ЗДвП, е наложена глоба, в размер на 500,00лв.; 2/ за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, вр. чл.101, ал.4, вр. Приложение 5, Част І, т.1.1.14, буква „а“, изр.2 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТС и на основание чл.179, ал.6, т.3 ЗДвП, е наложена глоба, в размер на 500,00лв.; 3/ за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.4, буква „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ и на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 ЗДвП, е наложена глоба, в размер на 1250,00лв.; 4/ за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ и на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 ЗДвП, е наложена глоба, в размер на 1750,00лв.

ОСЪЖДА Й. С. С., [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!