№ 72305
гр. София, 07.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № 20251110120473 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от „А.Б.Б.“
ЕООД против Д. С. К. за сумата 1 500,00 лева, представляваща главница, съгласно договор
за кредит № 1190991/ 20.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 08.04.2025г., до окончателното
плащане на сумата, сумата 293,92 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 20.12.2018г. до 20.04.2020г., сумата 951,55 лева, представляваща обезещетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 20.12.2018г. до 26.03.2025г., сумата 1 758,08
лева, представляваща възнаграждение по договор за поръчителство и сумата 973,37лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за възнаграждение по договора за
поръчителство.
Относно възнаграждението по договора за поръчителство:
По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК – „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От
гореизложеното се налага извода, че разходът „възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство“ е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен на кредитора
при подписването му, т. е. това възнаграждение представлява „общ разход по кредита“ по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в „ГПР“ по
процесния договор за кредит. Същевременно възнаграждението за предоставяне на
1
поръчителство е платимо или на кредитодателя, или на свързаното с него лице – поръчителя
(чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от договора), и след като плащането на това възнаграждение на
кредитодателя е с погасителен ефект, следва да се приеме, че се касае за уговорки, които по
заобиколен път установяват дължимост на допълнително възнаграждение по договора за
кредит, което не е включено в годишния процент на разходите по кредита по смисъла на чл.
19 ЗПК.
На следващо място, от анализа на изложените факти се стига до извода, че при
сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне, особено като се има предвид, че след извършена служебна справка в Търговския
регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на поръчителя е "Кредисимо"
ЕООД - кредиторът на длъжника по договора за кредит. Следователно, юридическото лице –
поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице.
Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не
отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор
и възможност за индивидуално договаряне.
При условие, че финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на
потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 ЗПК, а с акцесорния договор се цели да
се обезщетят вредите от евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника, то
последното е в противоречие с цитираната разпоредба на закона. В контекста на изложеното
и предвид нарушаване на повелителните норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е недействителен
по отношение на длъжника. Освен това, възмездността на договора за поръчителство
прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която
потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а ал. 1 и 2 ЗПК. Нещо повече, размерът на
възнаграждението по договора за поръчителство доближава размера на предоставения
кредит. В случая се касае за заобикаляне на закона – чл. 33 ЗПК, а според чл. 21, ал. 1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
закона, е нищожна.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК
заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Воден от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение, подадено от „А.Б.Б.
ЕООД, ЕИК *********, против Д. С. К., с ЕГН ********** , в частта, в която се иска да бъде
издадена заповед за изпълнение за сумата 1 758,08 лева, представляваща възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство от 20.12.2018г., сумата 973,37, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за възнаграждение за
2
поръчителство за периода от 20.12.2018г. до 26.03.2025г., като неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3