Р Е
Ш Е Н
И Е
№___
гр. Русе, 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 26 януари през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Десислава В.
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №3076 по описа на 2020 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Теленор България” ЕАД
твърди, че на 03.07.2018 г. между страните по делото бил сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по план
„Тотал 30,99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС", със
стандартен месечен абонамент в размер на 30,99 лв. Ответницата М.Й.И. не
изпълнила задълженията си по договора, поради което на основание на т. 11 от
договора, ищеца и начислил неустойка в размер на 77,46 лв., представляващ три
месечни абонаментни такси по фактура № ********** от 15.03.2019 г.
На същата дата 03.07.2018 г.
ищецът предоставил на ответницата устройство марка Nokia 2 Black. Следствие на
неизпълнение на договора за мобилни услуги, тя дължала сума в размер на 141,04
лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
заплатената при предоставянето му преференциална цена, като тази сума също била
начислена във фактура № **********/15.03.2019 г. Срокът за плащане на тези
задължения бил 30.03.2019 г., но ответницата не изпълнила задълженията си. Било
образувано ч.гр. дело № 1599/2020 г. по описа на РРС и била издадена Заповед за
изпълнение, с която било разпоредено на ответницата да заплати на ищеца сумите
от: 218,50 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 24.04.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 385 лв. – разноски
по делото, но ответникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което е предявен и настоящия иск.
Искат да бъде признато за
установено, че ответницата им дължи сума в общ размер на 218,50 лв.,
представляващи, както следва: сума от 77,46 лв. – неустойка, начислена
следствие на неизпълнение по договор за мобилни услуги за номер
++359********* и сумата от 141,04 лв.,
представляващи неплатена сума за мобилно устройство, начислено следствие на
неизпълнение на договор за мобилни услуги за номер ++359*********, както и
законна лихва, считано от 23.04.2020 г. до изплащане на вземането.
Ответникът М.Й.И., чрез назначения
и особен представител оспорва претенциите.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.04.2020 г. по гр. д. № 1599/2020 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника М.Й.И.
да заплати на ищеца сумата от 218.50 лева –
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.04.2020 г. до
изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25.00 лева –
заплатена държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение. Длъжникът
бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът дал указания на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на
настоящия правен спор.
Между страните по делото бил
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от
24 месеца по план „Тотал 30,99 с неограничени национални минути и роуминг в
зона ЕС", със стандартен месечен абонамент в размер на 30,99 лв. На същата
дата 03.07.2018 г. ищецът предоставил на ответницата устройство марка Nokia 2 Black.
Ответницата М.Й.И. не изпълнила
задълженията си по договора и на основание т. 11 от договора, ищецът и начислил
неустойка в размер на 77,46 лв., представляващ три месечни абонаментни такси по
фактура № ********** от 15.03.2019 г. Тя дължала и сумата от 141,04 лв.,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
заплатената при предоставянето му преференциална цена, като тази сума също била
начислена във фактура № **********/15.03.2019 г.
Срокът за плащане на тези
задължения бил 30.03.2019 г.
Установява се по категоричен
начин, че страните са обвързани от облигационни правоотношения по договор за
мобилни услуги. От тях за ищеца е възникнало задължението да предостави на
ответника посочените в договора услуги. В тежест на ищецът е да докаже
погасяване на насрещното си задължение. По делото не са представени
доказателства за това, респ. не е доказан фактът на изпълнение, поради което
съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 77,46 лв., представляваща трикратния
размер на месечния абонамент за ползвания абонаментен план и 141,04 лв.- разликата
между стандартната цена по ценовата листа без абонамент и общата лизингова цена
за абонамент на устройство марка Nokia 2 Black. С оглед изложеното съдът прима,
ч предявените искове са основателни и следва да се уважат изцяло.
Предвид изхода на спора, ищецът следва да
заплати на ответникът сумата от 385 лв. – разноски по гр. д. № 1599/2020 г. по описа на РРС
Съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК разноските на настоящото делото
в размер 525 лв. направени от ищеца са в тежест на ответника.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Й.И., ЕГН **********,***, дължи на „Теленор
България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 77,46 лв. – неустойка, представляваща трикратния
размер на стандартния месечен абонамент за ползвания абонаментен план и сумата
от 141,04 лв., представляваща разликата между стандартната цена по ценовата
листа без абонамент и общата лизингова цена за абонамент на устройство Nokia 2
Black, начислени следствие на неизпълнение на договор за мобилни услуги за
номер ++359********* по фактура № ********** от 15.03.2019 г. ведно със законна
лихва, считано от 23.04.2020 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 28.04.2020 г. по гр. д. № 1599/2020 г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА М.Й.И.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София,сграда 6, сумата от 385 лв. разноски, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 28.04.2020 г. по гр.
д. № 1599/2020 г. по описа на РРС, както
и и сумата от 525лв.- разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п /