Р Е Ш
Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 16.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и първата година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при участието на секретар ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2225 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ №4-6, чрез пълномощника - адв. Ж.Д. ***, с адрес за призоваване: гр. Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“№ 115, ет.2 против Р.Ю.А., с адрес: ***.
Ищецът излага в ИМ, че на 16.03.2009 г. е сключен Договор за Кредитна карта за физически лица № 451 между „УниКредит Булбанк“АД, в качеството на Кредитор, и ответницата Р.Ю.А., в качеството на Кредитополучател, по силата на който „УниКредит Булбанк“АД предоставило на Кредитополучателя в деня на сключването на договора, кредит по кредитна карта за физически лица с лимит в размер на 5000 лв. Твърди, че на 03.08.2015 г. е сключен Анекс №1 към Договор за Кредитна карта за физически лица № 451 от 16.03.2009 г. между „УниКредит Булбанк“АД и ответницата, по силата на който страните се съгласили да приемат да прекратят действието на приетите към Договор № 451/16.03.2009 г. за кредитна карта за физически лица Общи условия, като вместо тях приемат да прилагат общите условия, при които „УниКредит Булбанк“АД предоставя потребителски кредити на физически лица. Твърди се, че Кредитополучателят се е задължил да погаси дълга си в срок до 31.03.2016 г.
Посочва се,че след сключване на Анекса кредитополучателят е погасил част от усвоения кредитен лимит, след което е преустановил плащанията си, като останало непогасено задължение в размер на 3943.04 лв., от които: главница – 2 436,04 лв. и мораторна лихва – 1 507 лв. Отбелязва, че на 31.03.2016 г. задълженията по договора за кредитна карта са окончателно падежирали.
Наведени са твърдения, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 04.12.2017 г., задължението на ответницата към „УниКредит Булбанк“АД / универсален правоприемник на „Ейч Ви Би Банк Биохим“АД, Банка Хеброс и Булбанк“АД/ по Договор за Кредитна карта за физически лица № 451 от16.03.2009 г. и сключен към него Анекс № 1 от 03.08.2015 г. е изкупено от „Гетбек България“ЕООД – гр. София, като предметът на договора за цесия е прехвърляне на вземания по договори за кредит с физически лица.
Твърди се още, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 04.12.2017 г., задължението на ответницата към „УниКредит Булбанк“АД по процесния договор за кредитна карта за физически лица и Анекс №1 от 03.08.2015 г. към него е изкупено от „Гетбек България“ЕООД, който от своя страна е прехвърлил вземанията с Договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ на 26.09.2018 г. на „ЕОС Сървисис“ЕООД. Посочва се, че на дата 15.10.2018 г. вземането е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от „ЕОС Сървисис“ЕООД на „ЕОС Матрикс“ЕООД
Ищецът излага, че на адреса на длъжника било изпратено уведомление по смисъла на чл.99 от ЗЗД за извършените цесии, като доказателство за което прилага по делото обратна разписка,която удостоверява, че писмото е получено от ответницата на 28.04.2020 г. Наред с това, към исковата молба прилага и съдържанието на изпратените уведомления по чл.99 от ЗЗД, изходящи от цедентите във веригата от цесионни правоотношения, което според съдебната практика съставлява надлежно съобщаване на цесията. Отбелязва, че към исковата молба са приложени изрични пълномощни, с които на подписалият уведомлението адв. Желев е учредена представителната власт от „УниКредит Булбанк“ АД, „Гетбек България“ЕООД и „ЕОС Сървисис“ЕООД, да уведомява от тяхно име в качеството им на цеденти длъжниците по прехвърлените вземания.
Посочва се, че ищецът е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до РС – Ловеч за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 29.10.2020 г., като е образувано ч.гр.д.№ 1814/2020 г. Срещу издадената Заповед за парично изпълнение ответницата е подала възражение, за което ищецът е уведомен със съобщение, надлежно връчено му на 30.11.2020 г.
Ищецът твърди, че към настоящия момент погасяване на задължението по Договора за кредит не е осъществено, както и че не му е известно основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит да е отпаднало.
В петитумната част е отправено искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Р.Ю.А. дължи на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД сумата 2436,04 лв. – главница и 742.00 лв. – мораторна лихва за периода от 03.09.2013 г. до 13.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Р.Ю.А., чрез пълномощника си адв. С.Г., е депозирала писмен отговор, с който е изразила становище по допустимостта, редовността и основателността на предявения иск. В случай, че е подадена в срок, намира ИМ за допустима. Навежда довод, че ищецът е изложил факти и обстоятелства, свързани с извършената цесия на твърдяното задължение, което не е достатъчно, тъй като липсват фактически твърдения за възникване на задължението, неговото развитие във времето, настъпването на падежа. Счита, че при липсата на такива фактически изложения няма как да се прецени дали не е настъпила погасителната давност на вземането, произтичащо от претендираната главница, нито това за претендирани лихви. На следващо място, оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен. Прави възражение за настъпила погасителна давност на вземането за сумата 2436,04 лв., представляваща главница на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Прави възражение за настъпила погасителна давност и по отношение на вземането за сумата от 742 лв, представляващо мораторни лихви на основание чл.111, б.“б“ от ЗЗД.
В о.с.з. ищeцът „ЕОС Матрикс“ ЕООД не изпраща представител. В писмена молба, подадена преди заседанието по същество, са изложени подробни аргументи в подкрепа на предявения иск.
Ответницата Йорданка Дакова Колева не взема лично участие в процеса. Представлява се от адв. Ст. Г., който подробни съображения по съществото на спора е изложил в представени писмени бележки.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д № 1814/2020 г. по описа Ловешки РС се установява, че въз основа на заявление от «ЕОС Матрикс»ЕООД е издадена Заповед № 260181 от 02.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Р. ЮЛИАНОВА А.,*** да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, седалище /адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к."Малинова Долина, ул."Рачо Петков - Казанджията" №4-6, представлявано от управителя Райна И. Миткова - Тодорова, чрез пълномощник: адв. Ж.Д.Д. – управляващ съдружник в „Иванов и Д. – адвокатско дружество“, с адрес: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ 115, ет.2, следните суми: главница – 2 436.04лв. /две хиляди четиристотин тридесет и шест лева и 04 ст/ - дължими по Договор за кредитна карта за физически лица от 16.03.2009 г., 1 507.00 лв. /хиляда петстотин и седем лева/ - мораторна лихва за периода от 03.09.2013 г. до 13.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – /30.10.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 78.86 лв/ седемдесет и осем лева и 86ст/.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е оспорил заповедта запизпълнение, поради което с Разпореждане № 260836 от 17.11.2020 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 30.11.2020 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
Предявеният главен иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК- положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „ЕОС Матрикс“ЕООД – частен правоприемник /цесионер/ на „УниКредит Булбанк“АД съществува вземане срещу ответника - предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №1814/2020 г. по описа на РС – Ловеч.
По делото не е спорно, че на 16.03.2009 г. между „УниКредит Булбанк“ АД и ответницата Р. Юлианова А. е сключен Договор за Кредитна карта за физически лица № 451/16.03.2009 г., по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя кредитен лимит в размер на 5000 лв. В качеството си на оправомощен държател, ответницата се задължила при условията на договора да ползва картата, като усвоява в рамките на периода за клиентски плащания и възстановява ползваните суми по кредитния лимит или поне минимална погасителна вноска в размер на 150.00 лв. или минимално дължимата сума, при условията на сключения договор. Съгласно т.4.2 от договора, срокът на ползване на разрешения лимит е до 28.02.2011 г. Уговорено е, че картата ще бъде блокирана при допуснато просрочие – на 31 –ия ден от възникване на просрочието.
По делото е представен Анекс № 1 към Договор № 451/16.03.2009 г. за кредитна карта за физически лица, сключен между „УниКредит Булбанк“АД и отв.Р. Юлианова А. на 03.08.2015 г, по силата на който са променени параметрите по кредита. Страните са постигнали съгласие, считано от датата на подписване на Анекса, отношенията между тях, възникнали и във връзка със сключването и изпълнението на Договор № 451/16.03.2009 г. за кредитна карта за физически лица и всички анекси към него да бъдат уреждани от сключения Анекс съдържанието на който заменя напълно и изцяло съдържанието на Договор № 451/16.03.2009 г. за кредитна карта за физически лица и анексите към него. Страните са се съгласили да приемат да прилагат към отношенията си като неразделна част от съдържанието на анекса Общите условия, при които УниКредит Булбанк АД предоставя потребителски кредити на физически лица. Считано от датата на подписване на Анекса е прекратено действието на приетите към датата на Договор № 451/16.03.2009 г. Общи условия към него. Съгласно т.2.8 от Анекса редовният дълг, считано от датата на подписването му, формиран от редовната главница, неиздължената, просрочена и изискуема част от главницата, неизискуемата лихва и начислената просрочена и изискуема лихва възлиза на сумата от 3599.90 лв. Годишният процент на разходите/ГПР/, видно от т.5.4. е 19, 5654%. В Анекса е отбелязано / т.6.2 /, че към датата на подписване на анекса сумите от предоставения кредит са изцяло усвоени по банковата сметка на ответницата. Уговорен е нов краен срок на договора за кредит – до 31.03.2016 г., като падежът на месечната анюитетна вноска е 15-то число на календарния месец.
При подписването на анекса кредитополучателят е дакларирал, че е запознат с Общите условия, при които УниКредит Булбанк предоставя потребителски кредити на физически лица, приема ги изцяло като неразделна част от анекса и се съгласява с прилагането им при уреждане на отношенията между него и кредитора.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която
е дала заключение, че ответницата, в качеството на кредитополучател с Договор
за кредитна карта за физически лица № 451 от 16.03.2009 г. е усвоила сумата от
5000.00лв. с дата 16.03.2009 г. Вещото лице е установило, че общо внесените
суми от кедитополучателката за периода 16.03.2009 г.
– 03.08.2015 г. / датата на Анекс №1/, периода от 03.08.2015 г. до 31.03.2016
г. / датата на падежа на договора/ са в размер на 14 617.43 лв. с 62 броя
погасителни вноски. С цялата сума на направените вноски са погасени: такса АТМ
и за обслужване на кредита – 567.77 лв, такса за
администриране на закъснели задължения – 723.72 лв,
лихви – 5 371.98 лв и главници – 7 953.96
лв. Съгласно заключението, неиздължената сума към 31.03.2016 г. и към
30.10.2020 г. / датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в РС –
Ловеч/ е: главница - 2 436.04 лв.,
лихви /договорни/ - 1 326.81 лв. и мораторна лихва за периода от
31.03.2016 г. до 30.10.2020 г. – 1 132.92 лв. Мораторната
лихва, начислена върху дължимата главница за периода 03.09.2013 г. до
13.03.2020 г, както и за периода от 29.10.2017 г. до 13.03.2020 г. е, както
следва. За периода от 03.09.2013 г. до 13.03.2020 г. върху главница от
3 599.90лв. начислената мораторна лихва е 2 385.92 лв. За периода от
29.10.2017 г. до 13.03.2020 г. върху главница от 2 436.04 лв. начислената
мораторна лихва е в размер на 586.73 лв. Експертизата е установила, че
вземането по Договор за кредитна карта за физически лица № 451 от 16.03.2009 г.
и сключен към него Анекс № 1 от 03.08.2015 г. е
прехвърлено на цесионера „Гетбек България“ЕООД
със счетоводен запис 957LRAC152150001 с дата 04.12.2017 г.
По делото са ангажирани
доказателства, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от
04.12.2017 г. вземането на ответницата към „УниКредит Булбанк“АД по Договор за
кредитна карта на физически лица от 16.03.2009 г. и Анекс № 1 към него от
03.08.2015 г. е прехвърлено на „ГЕТБЕК БЪЛГАРИЯ“ЕООД.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 26.09.2018
г., сключен между „ГЕТБЕК БЪЛГАРИЯ“ЕООД и „ЕОС СЪРВИСИС“ ЕООД, задължението по
горепосочения Договор за кредитна карта и Анекс към него е прехвърлено на „ЕОС
СЪРВИСИС“ЕООД.
От своя страна „ЕОС СЪРВИСИС“ЕООД е прехвърлил вземането по договора на
„ЕОС МАТРИКС“ЕООД, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /
цесия/ от 15.10.2018 г.
По силата на изрично писмено пълномощно цедентите „УниКредит Булбанк“АД, „Гетбек България“ЕООД и „ЕОС Сървисис“ЕООС са овластили Адвокатско дружество „Иванов и Д.“, адв.Мария Христова, адв.Преслав Василев, адв. Анита Колова, адв. Р. Маврова, адв. Галина Христова, както и цесионера с редица права, между които и с правото да уведомяват съгласно разпоредбата на чл.99, предл.3 от ЗЗД и съгласно Приложение №1 към Дооговора за прехвърляне на парични вземания, всички длъжници за сключените Договори за прехвърляне на парични вземания, както и да извършват всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, предмет на същите тези договори.
В писмо Изх. № 2334/13.04.2020 г. адв. Ж.Д. /управител на „Иванов и Д.“ Адвокатско дружество/, действайки като пълномощник на „ „Уыникредит Булбанк“АД, „Гетбек България“ЕООД и „ЕОС Сървисис“ЕООД е уведомил ответницата Р.Ю.А. относно договорите за цесия, въз основа на които задължението й към „УниКредит Бурбанк“ по Договор за кредитна карта на физически лица от 16.03.2009 г. и Анекс към него от 03.08.2015 г., след поредица от цесии е изкупено от „ЕОС Матрикс“ЕООД.
и считано от датата на получаване на уведомлението, кредитор спрямо нея по посоченото вземане е „ЕОС Матрикс“ЕООД. От същата дата е и писмо Изх. № 2335/13.04.2020 г. от адв.Д., адресирано до ответницата, с което същата е уведомена, че има непогасени задължения към „ЕОС Матрикс“ЕООД по Договор за кредитна карта на физически лица и анекс към него, като й е предоставен 7-дневен срок, в който да погаси всички свои задължения. Ответницата е информирана и за обстоятелството, че цялото й задължение по посочения договор е изцяло и незабавно дължимо, като в случай на неизпълнение от нейна страна ще пристъпят към принудително събиране на всички вземания в пълен размер, ведно с
лихвите, неустойките и разноските.
Уведомителните
писма са изпратени чрез куриер „МиБМ Експрес“ООД
с номер на товарителница 0100013306149 на посочения в договора адрес: с.
Кирчево, ул.“Ал. Стамболийски“№43. Видно от отбелязването върху известието за
доставяне, пратката е получена лично от адресата на 28.04.2020 г. При тези данни
съдът приема, че цесията на процесното вземане е породила своето действие по отношение на ответницата, като
последната е уведомена надлежно за същата.
Съдът намира, че приложените
договори за цесия са валидно сключени, като към исковата молба са приложени
доказателства - Приложение №1 към Договор за прехвърляне на
парични вземания, в
който вземането е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на
договора и датата на сключването му, трите имена и ЕГН на длъжника, размера на вземането. С
оглед на горното съдът приема, че по делото по безспорен начин е установено, че
процесното вземане е било предмет на три последователно сключени цесионни договори, като ищеца „ЕОС Матрикс“ЕООД,
в качеството му на последен цесионер се явява титуляр на вземането.
Тук следва да се отбележи, че съгласно утвърдената и непротиворечива практика, няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от искова молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор. /В този смисъл е Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК./Приема се също, че доколкото уведомяването не е лично и непрехвърлимо право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник. Настоящият състав счита, че с горните действия по никакъв начин не са осуетени целите, насочени към защита на длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице, което не е носител на вземането, още повече, че от ответната страна не са въведени твърдения да е предложено изпълнение на стария кредитор.
В конкретния казус кредитът е станал изискуем с изтичането на крайният
срок, уговорен с Анекс №1 от 03.08.2015 г. - на
31.03.2016 г., т.е. преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и
към тази дата вземането на ищеца за
главница и лихва е падежирало
изцяло.
По делото от страна на ответницата не са ангажирани доказателства относно погасяване на вземането за главница и мораторна лихва, поради което в приложение на правилото за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че недоказаните от ответника факти не са се осъществили и за него настъпват неблагоприятните последици от това обстоятелство. С оглед приетото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ съдът намира, че претенциите за главница и мораторна лихва се явяват основателни и доказани в пълния претендиран размер, след допуснатото изменение в размера на иска за лихвите по реда на чл.214 от ГПК, а именно: главница в размер на 2 436.04 лв. и мораторна лихва за периода три години преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 29.10.2017 г. до 13.03.2020 г. – 586.73 лв.
При така изложените съображения
съдът приема, че ответникът се явява неизправна страна по валидно възникналото
между страните облигационно правоотношение, като намира за доказано, че в полза
на ищеца „ЕОС Матрикс“ЕООД качеството му на частен
правоприемник на “УниКредит Булбанк“АД съществува ликвидно и изискуемо вземане
спрямо ответника/ кредитополучател в посочения по-горе
размер.
На основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /30.10.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Възражението на ответницата за погасяване на процесното вземане по давност е неоснователно.
Съгласно чл.110 от ЗЗД, с
изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок, а според чл.111, б. „в” от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на 3-годишна давност. Според
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността за всяко вземане /главно или акцесорно за лихви/,
започва да тече от деня, в който е станало изискуемо. Фактът, че страните са
уговорили връщането на кредита да стане на погасителни вноски на определени дати
не превръща тези вноски в периодични плащания, а обективира съгласието на
кредитора да приеме изпълнението на части В съдебната практика трайно и
непротиворечиво се приема, че е налице единно и неделимо задължение, по
отношение на което е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД.
В настоящия случай процесният кредит не е обявен за предсрочно изискуем. Същият е станал изцяло изискуем с лихвите на 31.03.2016 г., когато е изтекъл срокът на договора. Следователно, от тази дата според чл.114, ал.1 от ЗЗД започват да текат и давностните срокове за погасяването на всяко от вземанията за главница и лихви, като с изтичането от тази дата на петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД се погасява непогасената част от главницата от предоставения кредит, а с изтичането от същата дата на тригодишния давностен срок по чл.111, б. „в” от ЗЗД се погасяват договорни лихви и законна лихва за забава. Установява се, че Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на 30.10.2020 г.и към тази дата не е била изтекла общата 5 – годишна давност по отношение на вземането за главница.Що се отнася до вземането за лихви, след допуснато изменение в размера на иска за лихви, претенцията е претендирана до размера на сумата от 586.73 лв, съответстващ на дължимата мораторна лихва за периода, който не е покрит от погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. От страна на ищеца в настоящото исково производство са направени и претендирани разноски, както следва: 68.58 лв. – платена държавна такса и 250.00 лв. – внесен депозит за ССчЕ или общ размер на разноските 318.58 лв.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство съразмерно с уважената чакст на иска, а именно – 60.45 лв.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, по отношение на Р.Ю.А., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, че дължи на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков – Казанджията №4-6, чрез пълномощника си адв. Ж.Д., адрес ***, следните суми: 2 436.04 лв /две хиляди четиристотин тридесет и шест лева и 04ст / - неизплатена главница по Договор за Кредитна карта за физически лица № 451/16.03.2009 г. и Анекс №1 към него от 03.08.2015 г. и 586.73 лв. / петстотин осемдесет и шест лева и 73ст/ -мораторна лихва за периода 29.10.2017 г. 0до 13.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението /30.10.2020 г/ до изплащане на вземането – предмет на Заповед № 260181 от 02.11.2020 г , издадена по ч.гр.д.№ 1814 /2020 г.по описа на Ловешки РС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р.Ю.А., ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков – Казанджията №4-6, чрез пълномощника си адв. Ж.Д., адрес ***, сумата от 318,58лв / триста и осемнадесет лева и 58ст/ - разноски по настоящото производство, както и сумата от 60.45 лв. / шестдесет лева и 45ст/- разноски по заповедното производство по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1814/ 2020 г. по описа на Ловешки РС, V с-в.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: