№ 284
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора А. Ист. Р.
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600582 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на гл.33 от НПК, по искане от
осъдения В. Д. И. чрез упълномощения му защитник адв. В. за възобновяване
на НОХД 02093/2019 г. на РС-Перник и ВНОХД 365/2021 г. на Окръжен съд
-Перник, в което са релевирани доводи по чл.348,ал.1,т.1 - 3 от НПК.
Заявено е искане за възобновяване , отмяна на двата съдебни акта и
оправдаване, както и алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на съда.
В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането на
посочените в него основания. Осъденото лице в лична защита, моли за
отмяна на присъдата и решението на въззивната инстанция и постановяване
на оправдателна присъда в рамките на фактическите положения.
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на
искането.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните,
материалите по делата намира ,че предмет на искането е акт попадащ в
категорията на визираните в чл.419, чл.422,ал.1,т.5 от НПК,същото е
процесуално допустимо но разгледано по същество неоснователно.
Развитите от защитата доводи по релевираните основания не са нови,
били са поставяни пред двете инстанции разгледали делата и са получили
правилно разрешение в изготвените мотиви. При събиране, проверка и оценка
1
на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните
правила. Съдът и от двете инстанции е изпълнил в пълен обем процесуалните
си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на
доказване в процеса. При това инстанциите не са възприели превратно
доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При
установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не
престъпление от И., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в
която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства,
подробно изброени в мотивите, приложените гласни и писмени
доказателства, чрез които е установено точно поведението и действията му
през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че
осъденият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние,
правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните
изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е
допуснала нарушение на процесуалния закон. В изпълнение на процесуалните
си задължения, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е
обосновала отказа да приеме, че съставът на престъплението не е осъществен
от обективна и субективна страна. Затова възражението, че не са били
обсъдени всички събрани доказателства, е неоснователно.
При извършената проверка не са констатирани нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правата на И.. По реда на чл.
313 и 314 НПК, е била проверeна изцяло правилността на присъдата, видно от
приложените мотиви. Изложени са подробни съображения в тази връзка,
обсъдени са били всички направени възражения във въззивната жалба и
точно е посочено защо са отхвърлени. Обезпечена е била процесуална
равнопоставеност на страните и осигурена възможност за искания и устно
изложение по направените доводи.
По довода за допуснато нарушение на закона:
И това посочено основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се
подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в жалбата по
този довод се свеждат до твърденията, че И. не е осъществил състава на
инкриминираното с обвинението деяние.
При приетите за установени и от въззивния окръжен съд
фактически положения, материалният закон е приложен правилно и е
приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Описаното в
съдебният акт неправомерно поведение на осъденото лице, правилно е било
квалифицирано по чл.209,ал.1 от НК. Правните съображения и на този съд в
полза на осъдителната присъда, по същество са израз на съгласие с
предложената от обвинението и приетата от първоинстанционния съд правна
квалификация на инкриминираното деяние - по чл. 209,ал.1 от НК.
Въззивната инстанция при установяване на правно-релевантните факти, не е
възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната
2
логика. Изводите за виновността на осъденото лице в осъществяване от
обективна и субективна страна на посоченото престъпление, са изцяло
подкрепени от приложените по делото доказателства подробно изброени в
мотивите. Действителното съдържание на нито едно доказателство не е
тълкувано превратно. Вътрешното убеждение на съда е изградено на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
При така установените факти и обстоятелства от въззивния съд, изводите за
виновността на осъдения и за правната квалификация, са напълно
законосъобразни. В тази връзка, настоящата инстанция намира за напълно
обосновани изложените в мотивите на двете съдебни инстанции съображения,
че осъденият е въвел в заблуждение М. и В. В. относно качествените
характеристики на предлаганите и продавани от него вещи, съзнавайки ,че ги
въвежда в заблуждение ,като е действал с користна цел. Бил е наясно с
недоброто здравословно състояние на В., знаел е и за каква цел са му били
необходими приборите и въпреки това поддържал,че те са сребърни с най-
високо съдържание на сребро,а след установяване, че те не са били сребърни,
И. преустановил контактите си с тях , както и със служителите на МВР. В
случая не може да се твърди, че са налице гражданско правни отношения и не
се касае за извършено престъпление. Обосновано съдилищата са отчели
несъстоятелността на тази теза и съобразявайки съдебната практика, правилно
са посочили, че предмет на измамата може да бъде и гражданско правна
сделка, когато деецът не е имал намерение да се задължи по нея, използвайки
я като средство за заблуждение и с користна цел, да получи имотна облага за
себе си, какъвто е настоящият случай. В този смисъл правилно е прието, че е
било извършено престъпление субсумиращо се по чл.209,ал.1 от НК. От
субективна страна престъплението е било извършено при пряк умисъл,
деецът е съзнавал обеществено опасния характер на деянието,предвиждал е
настъпване на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия и въззивния окръжен
съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Мотивите на двете
съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен
анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни
правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
По наказанието: Индивидуализацията е съобразена с
законоустановените правила в нормата на чл.54 от НК, както и с визираните в
чл.36 от НК цели. Размерът на наложеното наказание е убедително мотивиран
от съдилищата по същество. Няма нарушение на правилата за
индивидуализация и същото не е завишено. Всички релевантни
обстоятелства са били обсъдени и прецизно посочени. Всички установени по
делото обстоятелства за личността на подсъдимия и за обществената опасност
на деянието са обсъдени и правилно оценени. При преценка на тези
обстоятелства обществената опасност на деянието, не е изолирана от тази на
дееца, като е обсъдена проекцията на личността му върху самото
престъпление, изхождайки от специфичните му особености, във връзка и с
3
начина му на извършване, при което са формирани по този начин верни и
съответни на установените фактически обстоятелства изводи за личната
обществена опасност на неговия извършител.Всички доказани и приети по
делото обстоятелства, относно реализацията на самото престъпление, не са
разгледани изолирано от обществената опасност на дееца и само в аспекта на
обществената опасност на деянието, като същото е определено в справедлив
размер. Гореизложеното дава основание на настоящия съдебен състав да
приеме, че не са налице основания за възобновяване на наказателното
производство, проведено срещу осъдения.
По изложените съображения Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Д. И. за
възобновяване на НОХД 02093/2019 г. на РС-Перник и ВНОХД 365/2021 г.
на Окръжен съд-Перник.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4