№ 268
гр. Велико Търново, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:ЯВОР ДАНАИЛОВ
Илина Гачева
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20224100500072 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. вр. чл.294, ал.1 ГПК.
Предмет на подадената от “Е.С” АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр.В, В.Т, бул."В.В", представлявано от А.А.К, Х.П. Х и Р.Г.Л
/заедно от всеки двама от тях/, действащи чрез пълномощника адв. А.М. -
ВТАК, въззивна жалба, е Решение № 265/31.08.2020г. по гр.д. № 461/2020г.
на РС - Горна Оряховица, с което спрямо въззивната страна по предявен пред
първата инстанция отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
ГПК, е прието за установено със сила на пресъдено нещо, че въззиваемата
страна Й. Г. Й. с ЕГН **********, представлявана от адв. Р.Т. при АК- М, не
й дължи сумата от 7 498,36 лв. /седем хиляди четиристотин деветдесет и
четири лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща стойността на
служебно начислена електрическа енергия за периода от 17.06.2015 г. до
16.12.2020 г. по партида с клиентски номер ... и абонатен номер ... за обект на
адрес гр.Г.О, ул"С" № 7, вход „В", етаж 4, апартамент № 8, за която е
издадена фактура № 01061598665 от 23.03.2020 г.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се
отправя искане за отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно
решение, като вместо него се постанови отхвърлително съдебно решение по
така предявената установителната искова претенция, поради неоснователност
и недоказаност на същата. Наведени са доводи /оплаквания/ за неправилност
на изводите на първоинстанционния съд, поради несъответствието им със
събраните по делото писмени и гласни доказателства. С оглед преценката на
същите, се налага извод за наличието на предпоставките, обуславящи
приложението на разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ, за което са изложени
1
конкретни съображения, придружени с подробен доказателствен анализ.
Претендира се присъждане на сторените по делото, разноски, в т.ч. сторените
такива при касационното обжалване.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
пълномощник на лице, на което принадлежи правото на обжалване, тъй като е
страна по делото /чл.26, ал.1, вр. с чл. 32, т.1 ГПК/, поради което е
процесуално допустима. Не са налице и други абсолютни и/ или относителни
отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи недопустимост на
жалбата. Последната отговаря и на изискванията за редовност по съдържание
и приложения, установени с нормите на чл.260 и чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е редовно връчен на другата страна, която в
законоустановения двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, чрез
пълномощника си адв. Р.Т. при АК- М, е подала писмен отговор.
Въззиваемата страна излага подробни съображения за правилността на
постановения първоинстанционен съдебен акт. В защита на своята правна и
фактическа теза, посочва аргументи, касаещи съдържанието и фактите, които
установяват събраните по делото писмени доказателства, като съотнася
същите с констатациите от експертното заключение по назначената
комплексна СТЕ и обясненията на вещите лица при изслушването им от съда,
обосновавайки правилността на доказателствения анализ, извършен от
първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на сторените по
настоящото производство, разноски, в т.ч. сторените такива при
касационното обжалване.
В рамките на проведеното пред настоящата съдебна инстанция, открито
съдебно заседание, въззивният жалбоподател се представлява от редовно
упълномощения си процесуален представител - адв. М., ВТАК, която изразява
становище за неправилност на постановения първоинстанционен акт, като
поддържа изцяло доводите си, изложени в подадената въззивна жалба,
представя списък на разноските по см. на чл.80 ГПК. Въззиваемата страна се
представлява от редовно упълномощения си процесуален представител - адв.
Р.Т., АК - М, който от името и за сметка на доверителя си, изразява
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, поддържа
подадения отговор, представя и списък с разноските по см. на чл.80 ГПК.
Всяка от страните представя писмена защита, в която излага подробни
съображения по съществото на правния спор.
Настоящата съдебна инстанция, след преценка на твърденията и доводите на
страните, като съобрази събраните в хода на първоинстанционното
производство, писмени и гласни доказателства, както и приложимата правна
уредба, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е
валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на
съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен
състав и е подписан. Първоинстанционното решение се явява и допустимо,
тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и
относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за
2
съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.
Първоинстанционният съд в пълнота е установил фактите, които са част от
предмета на доказване. Фактическата обстановка е изяснена подробно и в
цялост, поради което настоящата съдебна инстанция не намира за необходимо
да я възпроизвежда отново, като на основание чл.272 ГПК, изцяло препраща
към мотивите на постановения първоинстанционен съдебен акт в тази тяхна
част.
Въз основа на приетите фактически констатации, първоинстанционният съд
е извел и правилни изводи по същество на правния спор. Действително, при
определени изрично предвидени хипотези, възниква правото на въззиваемата
страна за извършване на едностранна корекция в дължимата цена на
електроенергията. Редът, по който т.нар. “корекционна процедура” се
осъществява, е регламентиран в разпоредбите на Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, представляващи подзаконов
нормативен източник. При извършване на проверката на техническите
измервателни устройства е предвидено и съставянето на определени
документи. Макар и при съществуването на разпоредбата на чл.55, ал.1 и ал.2
вр. чл.49 ПИКЕЕ, в която е изрично предвидено, че начисляването или т.нар.
едностранна корекцията на дължимата сума за електроенергия от съответния
абонат, се извършва въз основа на издаден при спазване на реда на чл.49 -
констативен протокол. На първо място, въззивникът е установил по
надлежния ред ( чрез съставен протокол на основание чл. 49 от ПИКЕЕ)
факта на наличие на показания в невизуализиран регистър на процесното
СТИ. Съображенията на първоинстанционния съд относно неспазване на
процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ и относно непротивопоставимост на
констатациите от съставения от ответника констативен протокол от
16.12.2019г. са несъстоятелни. Протоколът е съставен при спазване
изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ и в отсъствие на абоната е подписан от
свидетел – неговата съпруга. Това, че ответникът не е спазил стриктно
сроковете по чл. 49, ал. 4 и ал. 5 от ПИКЕЕ , не може да обоснове извод за
неспазване на процедурата по съставяне на констативния протокол.
Връчването на протокола на абоната и изпращането на СТИ за метрологична
експертиза в предвидените в цитираните разпоредби срокове не е част от
фактическия състав за възникване правото на ответника да извърши корекция
по сметката на ищеца. Двата срока са предвидени с оглед по- бързото
разрешаване на евентуални спорове между ответника и потребителите на ел.
енергия, но неспазването им не влече каквато и да било отрицателна санкция.
В този смисъл съдът приема, че процесният КП е съставен при спазване на
процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ и с оглед показанията на разпитания
свидетел по делото отразява вярно фактическото положение.
На следващо място, действително в изготвения на база осъществената
проверка от служителите на ЕРП - Север на дата 16.12.2019г., Констативен
протокол № 1502714, са посочени определени факти - констатирано наличие
и конкретно посочени показатели не само на тарифа 1 и тарифа 2, които са
били визуализирани на дисплея на процесното СТИ, но и тарифни показания
в невизуализиран регистър - по тарифа 3. Налични показания в този т. нар.
3
невизуализиран регистър, не се установяват при монтажа на същото СТИ при
абоната, което се установява от изготвения констативен протокол за монтаж
№ 500688/16.06.2015г. След демонтирането на процесното СТИ и замяната
му с ново, технически изправно, на демонтираното устройство е извършена
метрологична проверка в БИМ. Констатациите от същата са обективирани в
Констативен протокол № 148/09.03.2020г. В тях се сочи, че СТИ измерва в
класа си на точност, като не отчита с грешка над допустимото при съответно
натоварване, преминалата през СТИ електроенергия, както и че е налице
външна намеса в тарифната схема на същото измервателно устройство. От
експертното заключение по назначената комплексна съдебно-техническа
експертиза, изготвено изцяло по писмени данни от приобщените в хода на
първоинстанционното производство - писмени доказателства, става ясно, че
констатираната в рамките на осъществената метеорологична проверка от
БИМ - външна намеса в тарифната схема на СТИ, представлява именно
натрупването на показания по налична тарифа /тарифа 3/, показания по която
не е следвало да бъдат натрупвани, тъй като същите не се визуализират на
дисплея на измервателното устройство и не могат да бъдат отчетени като
потребена от абоната - електроенергия. От протокола за монтаж на
процесното СТИ при съответния абонат са посочени единствено нулеви
показания във видимите регистри - тарифа 1 и тарифа 2 /тарифи, отчитащи
потреблението за дневна и нощна електроенергия/. Констатациите,
съдържащи се в протокола за монтаж на СТИ и отразяващи единствено
нулевите стойности във видимите регистри /тарифа 1 и тарифа 2/, не
притежава обвързващо доказателствено значение за настоящата съдебна
инстанция, тъй като изхожда от въззивната страна и удостоверява изгодни за
нея факти и обстоятелства, т.е. същото следва да бъде ценено с оглед на
всички останали доказателства, събрани в производството. В констативно -
съобразителната част на приетото експертно заключение, е посочено, че не
може да се установи дали действително към момента на монтажа на СТИ при
абоната е имало показания в невизуализираните регистри, каквито са
констатирани при демонтажа му и извършената от БИМ, проверка., като
вещите лица посочват два възможни варианта - А/ към момента на монтажа
на СТИ при абоната, действително да са липсвали натрупани показания в
невизуализираните регистри /тарифа 3 и тарифа 4/, т.е. показанията по тези
тарифи да са били нулеви; Б/ към момента на монтажа на СТИ при абоната да
е имало вече натрупани количествени показания в невизуализираните
регистри /тарифа 3 и тарифа 4/. Достъпът до тези показания, респ. тяхното
количествено измерване и отчитане, се осъществява единствено със
софтуерна програма, достъп, до която притежава единствено доставчикът на
електроенергия. Поради съществуващата техническа особеност на самото
СТИ за извличане на показания от самоотчета му по дни и тарифи за
изминали периоди от време /не изпраща и не запаметява такива данни/, то
като безспорна стойност би могло да се определи констатираното
количествено показание в невизуализирания регистър /тарифа 3/ единствено
при демонтажа на СТИ. Така на практика, от една страна не би могло да се
установи с достатъчна степен на яснота и категоричност дали към момента на
4
монтажа на СТИ при абоната въобще е имало показания, натрупани в
невизуализираните регистри /тарифи 3 и 4/, както и количествените им
стойности. От друга страна, вещите лица са категорични в заключението си
по отношение на обстоятелството, че е технически възможно чрез
осъществяването на софтуерна намеса, чрез т.нар. “зловреден софтуер” да
бъде въздействано на самия процес по преобразуване на цифровите данни,
отчитащи количеството потребена електроенергия, по начин, че отразените
като натрупани във визуализирани и или невизуализирани регистри,
количествени показатели, да не съответстват на реално потребеното от
абоната количество електроенергия. Такова въздействие може да бъде
осъществено единствено чрез използването на техническо средство и
специален софтуер от лице, притежаващо специални познания в тази област.
В тази връзка преценката дали е налице основание за корекция на основание
чл.55, ал.1 ПИКЕЕ/ е правна преценка, която следва да бъде осъществена от
съда, на база на релевантните факти и събраните доказателства. С оглед на
гореизложеното, след осъществен доказателствен анализ на събраните в хода
на първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства,
както и от изготвеното и приобщено в хода на настоящото производство
експертно заключение по назначената комплексна СТИ, което настоящата
съдебна инстанция кредитира изцяло като пълно, обективно и
безпристрастно, за настоящата съдебна инстанция се формира извода за
липсата на достатъчно доказателства за приложимостта на основанието за
начисляване на електроенергия по реда на чл.55, ал.1, ПИКЕЕ.
Доколкото към момента на осъществяване на проверката, а и преди това, в
рамките на процесния период, за който е извършена едностранно корекцията,
въззивната страна е следвало да носи отговорността за поддържане на
електроразпределителната мрежа и на измервателните устройства в
техническа годност /най-малкото поради обстоятелството, че се явява
собственик на същите/, то не е правно и логически обосновано в тежест на
въззиваемия да бъдат възложени последиците от наличието на индиции за
осъществено външно въздействие, върху СТИ. Поради това, за настоящата
съдебна инстанция се формира извода за неоснователност на подадената
въззивна жалба, поради което постановеното първоинстанционното съдебно
решение, предмет на настоящото производство следва да бъде изцяло
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода от настоящото производство и отправеното с отговора на
въззивната жалба, искане за присъждане на разноски, както и представените
писмени доказателства за тяхното извършване, на основание чл.78, ал.1 и
чл.294, ал.2 ГПК, в тежест на въззивната страна следва да бъдат възложени
сторените от въззиваемия, разноски в общ размер на 2600 лв. /две хиляди и
шестстотин лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение по в.гр.д. № 733/2020г. на ВТОС; по гр. д. № 2048/2021г. на
IV Г.О. на ВКС, както и по настоящото производство.
Предвид горното и на основание чл. 271, ал.1 ГПК, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 265/31.08.2020г. по гр.д. № 461/2020г. на РС -
Горна Оряховица.
ОСЪЖДА “Е.С” АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.В,
В.Т, бул."В.В", представлявано от А.А.К, Х.П. Х и Р.Г.Л /заедно от всеки
двама от тях/, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на Й. Г. Й. с ЕГН
**********, сумата от 2600 лв. /две хиляди и шестстотин лева/,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по в.гр.д.
№ 733/2020г. на ВТОС; по гр. д. № 2048/2021г. на IV Г.О. на ВКС, както и по
настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличието на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, както и на касационните
основания по чл.281 ГПК, пред Върховния касационен съд на Република
България, в едномесечен срок от връчването му на страната, имаща правен
интерес да обжалва.
Препис от настоящото съдебно решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6