Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В., 15.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 2060 по описа за 2021година на Варненски районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод предявени от Т.К.Т., ЕГН**********,
с адрес к.к. „Св. К. И Е. “ срещу В.
Н. Ф., ЕГН **********, с адрес *** евентуално съединени искове, както следва:
- с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността
на обективирания в нотариален акт ****Договор за покупко-продажба на 1/8 ид.ч.
от дворно място, цялото с площ 188 кв.м, находящо се в гр.В., ул. „Д."
(бивша ул. „А. З. ") №19, с номер по предходен план 3 в кв.4 по плана на
осми м.р. на гр.В., ведно с 1/2ид.ч. от жилищната сграда на втория етаж,
състояща се от две стаи, антре, пералня, баня, клозет и стълбище за втория
етаж, както и 1/8ид.ч. от подобренията в дворното място, сключен на
07.03.1983г. между А. К. Д. , ЕГН ********** /починал/, в качеството на
продавач и З. Й. Д. , ЕГН ********** /починала/, в качеството й на купувач поради накърняване на добрите нрави от
страна на купувача З. Й. Д. , придобила половината от жилището на цена 25 пъти
по-малка от реалната му стойност, като се е възползвала от известното й
страдание на Д. „напреднала форма на
шизофрения", а в евентуалност
-
с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД - за прогласяване нищожността на
обективирания в нотариален акт ****Договор за покупко-продажба на 1/8 ид.ч. от
дворно място, цялото с площ 188 кв.м, находящо се в гр.В., ул. „Д." (бивша
ул. „А. З. ") №19, с номер по предходен план 3 в кв.4 по плана на осми
м.р. на гр.В., ведно с 1/2ид.ч. от жилищната сграда на втория етаж, състояща се
от две стаи, антре, пералня, баня, клозет и стълбище за втория етаж, както и
1/8ид.ч. от подобренията в дворното място, сключен на 07.03.1983г. между А. К. Д.
, ЕГН ********** /починал/, в качеството на продавач и З. Й. Д. , ЕГН **********
/починала/, в качеството й на купувач поради
липса на предмет - невъзможност имотът да бъде разделен на две
самостоятелни жилища;
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в
обстоятелствената част на исковата молба: Твърди, че е единствен наследник по
закон на брат си А. К. Д. . Приживе, на 07.03.1983г. наследодателят му е
сключил договор за покупко - продажба, оформен с НА № №41, том III,
д.№791/1983г., по силата на който прехвърлил на съпругата си - З. Й. Д. ,
собствения си недвижим имот, представляващ 1/8 ид.ч. от дворно място, цялото с
площ 188 кв.м, находящо се в гр.В., ул. „Д." (бивша ул. „А. З. ")
№19, с номер по предходен план 3 в кв.4 по плана на осми м.р. на гр.В., ведно с
1/2ид.ч. от жилищната сграда на втория етаж, състояща се от две стаи, антре,
пералня, баня, клозет и стълбище за втория етаж, както и 1/8 ид.ч. от
подобренията в дворното място. Твърди, че купувачът Д. а недобросъвестно се
възползвала от здравословното състояние на наследодателя му неговата душевна
болест и е придобила половината от жилището на цена 25пъти по- малка от
реалната му стойност. Наред с това, сочи, че към момента на сключване на
договора от процесния имот не можело да се образуват две самостоятелни жилища.
Отправя искане в тази връзка за положително произнасяне по предявените искове
за недействителност.
В
срока по чл. 131 от ГПК
е постъпил отговор от ответника, с който исковите претенции се оспорват, като
неоснователни. Сочи се, че към датата на сключване на договора Д. е бил способен да разбира и ръководи
действията си. По отношение на продажната цена на имота - не се оспорва, че
същата действително е била равна на данъчната му оценка. В тази връзка се сочи,
че принципът на свободата допускал договаряне дори на продажна цена в размер по
– нисък от данъчната оценка, което не съставлявало нарушение на „добрите
нрави“. В конкретния случай дори не било налице отклонение на паричната
престация от обичайната, доколкото към него момент данъчната оценка се е
възприемала от Закона, като реална стойност на обекта на договаряне. По
отношение на предявения иск за невъзможен предмет на договора се излага
становище, че предмет на атакуваната сделка е идеална част от жилище, което
обосновавало неотносимост за възможността за разделяне на жилището на два
самостоятелни обекта. Моли предвид изложените съображения за постановяване на
крайния акт по делото.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът установява следното от
фактическа страна:
Приет като писмено доказателство по
делото е нотариален акт № 41, том III, д.№791/1983г. От него се установява, че на
07.03.1983г. наследодателят на ищеца, А. К. Д. , е сключил договор за покупко -
продажба, оформен с НА № №41, том III, д.№791/1983г., по силата на който
прехвърлил на съпругата си - З. Й. Д. , собствения си недвижим имот,
представляващ 1/8 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 188 кв.м, находящо се в
гр.В., ул. „Д." (бивша ул. „А. З. ") №19, с номер по предходен план 3
в кв.4 по плана на осми м.р. на гр.В., ведно с 1/2ид.ч. от жилищната сграда на
втория етаж, състояща се от две стаи, антре, пералня, баня, клозет и стълбище
за втория етаж, както и 1/8 ид.ч. от подобренията в дворното място.
Като писмено доказателство по делото е
приет нотариален акт за замяна на недвижим имот № 10 от 17.11.1980 г., от който
се установява, че А. К. Д. е прехвърлил
на Е. П. К. в замяна недвижим имот 6/13
ид.ч. от вилно място с пространство 1300 кв.м., находящо се в землището на гр. В.,
местност „Т.“, ул.7, № 4, Е. П. К. е
прехвърлила на А. К. Д. недвижим имот
¼ ид. ч. от дворно място цялото с площ 188 кв.м, находящо се в гр.В.,
ул. „Д." (бивша ул. „А. З. ") №19, с номер по предходен план 3 в кв.4
по плана на осми м.р. на гр.В., ведно жилищната сграда, състояща се от две
стаи, антре, пералня, баня, клозет и стълбище за втория етаж, както и 1/8ид.ч.
от подобренията в дворното място, както и както и ¼ ид.ч. от
подобренията в дворното място.
Представено е и удостоверение за
сключен граждански брак между А. К. Д. и
З. Й. З. , от който е видно, че посочените лица са сключили граждански брак на
28.02.1983 г.
Събрани са и гласни доказателства чрез
разпита на един свидетел – Р. К. , допуснат свидетел на страната на ищеца.
От показанията на св.Р. К. се установява, че А. К. Д. , наследодател на
ищеца и З. Й. Д. - наследодател на
ответника, живеели във фактическо около 10 години преди да сключат брак през
1983г. А. и З. Д. и живеели в жилището на улица „Д.“ 19, като къщата била в
трагично състояние и се нуждаела от основен ремонт. Свидетелката К. заявява, че
познава А. Д. , като културен и ерудиран човек, който не проявявал никакви
признаци на душевно болен и след сключване на брака със З. Д. а, двамата не са имали никакви проблеми. Излага още, че
инициативата за сключване на сделката, по силата на която А. Д. прехвърлил на съпругата си - З. Й. Д. ,
собствения си недвижим имот, представляващ 1/8 ид.ч. от дворно място, цялото с
площ 188 кв.м, находящо се в гр.В., ул. „Д." (бивша ул. „А. З. ") №
19 била именно на А. Д. .
Съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че ищецът
Т.К.Т. е наследник по закон на брат си А. К. Д. , починал на 12.07.2005г. и че
ответникът В. Н. Ф. е наследник по закон на майка си З. Й. Д. , починала на
14.04.2015г.
Въз
основа на гореизложената фактическа обстановка и при съобразяване на относимите
правни разпоредби, съдът установява следното от правна страна:
По предявения
иск за прогласяване нищожността на договора поради накърняване на добрите
нрави:
Този порок на
сделката е поддържан от ищеца с твърдения, че купувачът З. Д. а недобросъвестно
се е възползвала от здравословното състояние на наследодателя А. Д. и неговата душевна болест, като е придобила
половината от жилището на цена 25 пъти по - малка от реалната му стойност.
В закона липсва
легална дефиниция на понятието „добри нрави“, като в мотивите на т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК на ВКС е прието,
че добрите нрави са неписани морални норми с правно значение, които не са
систематизирани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, каквито се явяват принципите на добросъвестността и
справедливостта в гражданските и търговските взаимоотношения. Преценката за
нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки отделен случай към момента на сключване на сделката, като се вземат
предвид конкретните факти и обстоятелства. Съдебната практика приема още, че
при нееквивалентност на престациите е налице нарушение на добрите нрави, в
случай че тази неравностойност е съществена и практически сведена до липса на
престация (така - решение № 62 от
4.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1490/2017 г., I т. о., ТК, решение № 24
от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., решение № 119 от
22.03.2011 г.на ВКС по гр. д. № 485 /2010 г. на I г.о., решение № 615 от
15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/09 г., III г. о. и др.).
От събраните по делото доказателства
се изяснява, че в производството по гр.д.№4795/2005 г.
на ВРС, десети състав, между страните е установено със сила на пресъдено нещо,
че по сделката от 07.03.1983г. е уговорена и платена продажна цена и че към
момента на сключването й А. Д. е бил в
състояние да разбира свойството и значението на постъпките си.
От показанията на св. Р. К. се установи, че А. Д. не е проявявал никакви признаци на душевно
болен към 1983г. и че инициативата за сключване на сделката, по силата на която
А. Д. прехвърлил на съпругата си З. Й.
Д. , недвижимия имот била именно на А. Д. . Съдът кредитира изцяло
показанията на св. К. като непротиворечиви, последователни и дадени от
незаинтересовано от спора лице. От изложеното следва извода, че по договора за прехвърляне на
процесния недвижим имот е действително платена
продажната цена от 365 лв. и че към 07.03.1983г., момента на сключване на
сделката, продавачът А.
Д. е могъл да разбира свойството и
значението на постъпките си.
По отношение на твърденията, че
договорената цена от 365лв. е 25 пъти
по-малка от реалната стойност на имота, съдът намира тези твърдения
за неоснователни. На първо място следва да е посочи, че според практиката на
ВКС, при преценката дали са накърнени моралните норми, съдът следва да съобрази волята на страните, защото нормата на
чл. 20 от ЗЗД го задължава при тълкуването на договорите да установява
действителната им обща воля, формирана от всичките им уговорки, да се отчита тяхната взаимна връзка и целта
на договора - удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните /
в т.см. -
решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/ 2008 г., IV г. о. В цитираното решение на
ВКС е посочено още, че цената на един недвижим имот по волята на страните може
да бъде по-ниска от данъчната оценка. В същото време понятието "добри
нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че
практически да е сведена до липса на престация. В настоящото
производство ищецът не оспорва, че между страните е станало разплащане по цена,
равна на данъчната оценка на имота.
На следващо място - от събраните по
делото писмени доказателства и свидетелски показания се установява, че страните
са сключили граждански брак на 28.02.1983г., като преди тази дата са били във
фактическо съжителство в продължение на десет години. Съдът намира, че е изцяло
житейски оправдано след сключване на брака съпругът А. Д. да прехвърли на съпругата си 1/8 ид.ч. от
дворното място, находящо се в гр.В., ул. „Д." (бивша ул. „А. З. "),
ведно с 1/2ид.ч. от жилищната сграда на втория етаж, както и 1/8ид.ч. от
подобренията в дворното място. При това положение съпрузите са имали равни
части от посочения имот, находящ се в гр.В., ул. „Д." (бивша ул. „А. З. ").
Така при тълкуване на договора, с който е прехвърлен имота, по правилата на чл.
20 от ЗЗД се установява целта и законовия интерес на А. Д. да прехвърли на съпругата си З. Д. а идеални
части от собствения си недвижим имот, а именно сключеният между страните брак и
спазване на принципите застъпени в СК за равенство и взаимно уважение между
съпрузите. При това положение не може да се говори за накърняване на "добрите
нрави" по смисъла на ЗЗД и този иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По предявения в
условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на договора поради невъзможен
предмет:
Съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.2
пр. 1 ЗЗД, нищожни за договорите, които имат невъзможен предмет. Договорът ще е
с невъзможен предмет тогава, когато липсва вещ като обект на правоотношението.
В закона няма дефиниция на понятието "вещ", която може да бъде
предмет на сделка, но този въпрос е изяснен в правната теория. Тя приема, че
обект на правото може да бъде всеки обособен предмет, създаден от природата или
от човека, който може да задоволява потребности. Липсата на предмет е или
фактическа или правна невъзможност на престацията. За да е налице хипотезата на
чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, е необходимо да се установи, че определената в
съдържанието на договора престация се отнася до действия и обекти, които са
извън гражданския правооборот.
В настоящия
случай от А. Д. са прехвърлени 1/8 ид.ч.
от дворното място, находящо се в гр.В., ул. „Д." (бивша ул. „А. З. "),
ведно с ½ ид.ч. от жилищната сграда на втория етаж, както и 1/8 ид.ч. от
подобренията в дворното място. Сделката между А. Д. и З. Д. а не е с невъзможен предмет, тъй като
безспорно прехвърлянето на право на собственост върху идеална част от жилище е
валидна сделка, независимо от възможността за реалното му разделяне на две
самостоятелни жилища.
С оглед на гореизложеното,
евентуалният иск с правно основание чл. чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД също се явява неоснователен.
По отношение на разноските:
С оглед крайния изход на
делото право на разноски има ответника в настоящото производство. Претендира се
заплащането на сумата 5000лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар.
Между кориците на делото (л.187/238) се съдържат доказателства, че
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е заплатено. Направено е
възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение. При
съобразяване на разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и броят на исковете, по който е
осъществена защита от страна на процесуалния представител на ответника, следва че претендираното възнаграждение
не е прекомерно, поради което възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.К.Т., ЕГН**********, с адрес к.к.
„Св. К. И Е. “ срещу В. Н. Ф., ЕГН **********,
с адрес *** иск за прогласяване нищожността на обективирания в нотариален акт ****Договор
за покупко-продажба на 1/8 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 188 кв.м,
находящо се в гр.В., ул. „Д." (бивша ул. „А. З. ") №19, с номер по
предходен план 3 в кв.4 по плана на осми м.р. на гр.В., ведно с 1/2ид.ч. от
жилищната сграда на втория етаж, състояща се от две стаи, антре, пералня, баня,
клозет и стълбище за втория етаж, както и 1/8ид.ч. от подобренията в дворното
място, сключен на 07.03.1983г. между А. К. Д. , ЕГН ********** /починал/, в
качеството на продавач и З. Й. Д. , ЕГН ********** /починала/, в качеството й
на купувач поради накърняване на добрите
нрави от страна на купувача З. Й. Д. , придобила половината от жилището на
цена 25 пъти по-малка от реалната му стойност, като се е възползвала от
известното й страдание на Д. „напреднала
форма на шизофрения", на осн.чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.К.Т., ЕГН**********, с адрес к.к.
„Св. К. И Е. “ срещу В. Н. Ф., ЕГН **********,
с адрес *** иск за прогласяване нищожността на обективирания в нотариален акт ****Договор
за покупко-продажба на 1/8 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 188 кв.м,
находящо се в гр.В., ул. „Д." (бивша ул. „А. З. ") №19, с номер по
предходен план 3 в кв.4 по плана на осми м.р. на гр.В., ведно с 1/2ид.ч. от
жилищната сграда на втория етаж, състояща се от две стаи, антре, пералня, баня,
клозет и стълбище за втория етаж, както и 1/8ид.ч. от подобренията в дворното
място, сключен на 07.03.1983г. между А. К. Д. , ЕГН ********** /починал/, в
качеството на продавач и З. Й. Д. , ЕГН ********** /починала/, в качеството й
на купувач поради липса на предмет -
невъзможност имотът да бъде разделен на две самостоятелни жилища, на осн. чл.
26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.К.Т., ЕГН**********, с адрес
к.к. „Св. К. И Е. “ да заплати на В.
Н. Ф., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 5000лева, представляваща сторени в производството разноски, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд, град В..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: