РЕШЕНИЕ
№ 414/ 11.11.2019год. гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Емилия Павлова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 544
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 895/22.05.2019г.,
постановено по гр. дело № 7618/2018г. по описа на Пернишкия районен съд е
признато за установено по отношение на Г.Б.П., че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ -
Перник" ЕАД, гр. Перник, сумата от 811.15 лв., представляваща стойност на
ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот
находящ се в *** за периода 01.05.2016г. - 30.04.2017г., лихва за забава на
месечните плащания в размер на 113.62 лв., за периода 10.07.2016г.-29.06.2018г.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 01.08.2018г. до окончателното и изплащане.
В установения от закона срок Г.Б.П. е
обжалвал решението, като моли същото да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
„Топлофикация – Перник” АД, гр.
Перник изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен
установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД,
гр. Перник твърди, че ответникът дължи сумата от 811.15 лв., представляваща
стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран
имот находящ се в *** за периода 01.05.2016г. - 30.04.2017г., лихва за забава в
размер на 113.62 лв., за периода 10.07.2016г.-29.06.2018г., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 01.08.2018г.
до окончателното и изплащане.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът е оспорил иска, твърдейки, че не е бил собственик на
процесния имот през исковия период.
С обжалваното решение районният съд е
приел, че ответната страна не оспорва доставката на топлинна енергия за
топлоснабдения имот и начина на начисляване на дължимите суми а спорно по
делото е дали ответникът е ползвател на топлинна енергия. Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът е приел за доказано, че ответникът е
собственик на топлоснабденото жилище което му е останало в наследство от
неговата майка, поради което същия се явява потребител на топлинна енергия.
Решението на ПРС е валидно и допустимо,
а по отношение законосъобразността му, въззивният съд, на основание чл.269 ГПК,
е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбоподателят поддържа, че не е
доказано, че е потребител на топлинна енергия.
По силата на чл.150, ал.1 от Закона
за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в сила от 17.07.2012
г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 3,
ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот в
топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на
облигационно право на ползване.
За установяване обстоятелството, че
ответникът е потребител на топлинна енергия, по делото са събрани писмени
доказателства.
Видно от приложеното удостоверение за
наследници, ответникът е единствен наследник на В.Г.П., починала на ***. Същата на 11.10.2001г. е подала декларация по
чл.14 от ЗМДТ от 23.11.2015г., с която е декларирала, че е собственик на имота,
описан в исковата молба.
От нотариален акт № 5/2011г. на
нотариус З., се установява, че на 07.11.2011г. е учредена договорна ипотека
върху процесния имот за обезпечаване на задължение на ответника. При сключване
на договора, ипотекарният длъжник В.П. е представлявана от сина си – ответникът
Г.Б.П.. При съставянето на нотариалния акт е представен договор за покупко
продажба на недвижим имот, частна общинска собственост от 29.05.1990г. на
община Перник.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, се установява, че към датата на учредяване на
договорната ипотека, наследодателката на жалбоподателя е била собственик на
топлоснабдения имот. По делото не се твърди, а не се и доказва, че в периода
между 07.11.2011г. и 15.02.2012г. В.П. е отчуждила имота, от което и следва
извод, че след смъртта й негов собственик на основание наследство е станал
жалбоподателят. При липса на доказателства, че в последствие самият
жалбоподател е отчуждил имота, то се налага извод, че собственик на имота през
исковия период е бил ответникът по иска. Съдът намира, че непредставянето по
делото на договора за покупко продажба от 29.05.1990г., не е основание да се
направи извод, различен от вече формирания, защото качеството на потребител на
топлинна енергия може да се установи и с косвени доказателства, стига въз
основа на тях да може да се направи извод за осъществяването на
правнорелевантните факти. В случая такива косвени доказателства съставляват
приложените декларация и нотариален акт. Заявеното от жалбоподателя, че не може
да представи договора, защото не е собственик на имота, не е достатъчно, за да
искът да бъде отхвърлен. Както се посочи, налице са достатъчно косвени
доказателства, че той е придобил качеството на потребител на топлинна енергия и
само по себе си непредставянето на договора, не може да обоснове извод за
неоснователност на иска.
Неоснователно е и позоваването на
представеното с жалбата решение на ПРС по гр.д. № 5157/2017г., с което е
отхвърлен предявен против жалбоподателя установителен иск по чл. 422 ГПК за
вземане, съставляващо ползвана топлинна енергия за периода 01.05.2014г.-
30.04.2016г. тъй като обективните
предели на силата на пресъдено нещо на основание чл. 298 , ал.1 ГПК обхващат
предмета на разрешения правен спор, а в случая не е налице пълна идентичност на
спора, разгледан от ПРС по посоченото дело и настоящия такъв. Наред с това съдът
формира правните си изводи по всяко дело въз основа на конкретните
доказателства, представени от страните и съответно приетото от съда по друго дело,
за друг период, при съответната фактическа обстановка, не е пречка при
последващ спор за различен период да се представят и други доказателства и при
анализа им съдът да достигне до различни правни изводи.
Предвид горното, съдът намира за
доказано наличието на облигационно правоотношение между страните по делото.
Неоснователно се поддържа, че искът
не е доказан по размер.
В съдебно заседание от 12.02.2019г.
процесуалният представител на ответника е направил изявление, че не оспорва
сумите като главници и лихви и с оглед на това съдът е постановил определение,
с което е приел за безспорно,че за процесния период е доставяна топлинна
енергия на стойност, посочена в исковата молба. Доколкото не се оспорва общата
стойност на начислените суми, то и съдът в съответствие с направеното признание
на този факт е постановил решението си.
По изложените съображения обжалваното
решение следва да се потвърди, като жалбоподателят дължи на въззиваемото
дружество заплащане на разноски по делото в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното Пернишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 895/22.05.2019г.,
постановено по гр. дело № 7618/2018г. по описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда Г.Б.П. да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК” АД, гр. Перник сумата от 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: