ПРОТОКОЛ
№ 487
гр. Варна, 29.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело
№ 20243100900730 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ИЩЦИТЕ В. К. П. И М. Л. П., са редовно призовани, явяват се лично
и се представляват от адв. Г. С.а С., редовно упълномощена и приета от съда
от днес.
ОТВЕТНИКЪТ „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, редовно призован, представлява
се от адв. Н. В., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Г. Г., редовно призована, явява се лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. Л. М., редовно призован, явява се лично.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на страните
липсват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ насочи страните към процедура по медиация в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ КЪМ СЪДЕБЕН РАЙОН НА ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА като
разясни предимствата на процедурата.
АДВ. В.: Не е възможно доброволно уреждане на спора.
1
СЪДЪТ пристъпва към разглеждането на делото по реда на чл.375 ГПК.
Дава възможност на страните да изложа становището си във връзка с
изготвения проект за доклад на делото и дадените указания.
АДВ. С.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.
Оспорвам отговора на исковата молба. Запозната съм с доклада и нямам
възражения. Водим свидетелите ни.
Представям 3 броя фактури за ползване наем на болнично легло след
датата на предявяване на иска до смъртта на Л. П. за сведение на съда.
Представям ги към момента само за сведение.
АДВ. В.: Поддържам отговора на исковата молба. Нямам възражения
по проекта за доклад.
Предоставям на съда по отношение на фактурите.
СЪДЪТ, като взе предвид липсата на възражения по изготвения
проекто-доклад, както и липсата на други основания за неговото коригиране
или изменение
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвения проект за доклад на делото с
Определение № 1158/07.08.2025 година в следния смисъл:
Предявени са от В. К. П., ЕГН **********, с адрес: **** и М. Л. П.,
ЕГН **********, с адрес: ****, в качеството им на наследници по закон на
починалия първоначален ищец Л. С. П., ЕГН **********, искове за
обезщетяване на вредите, настъпили за починалото лице вследствие на
настъпило на 08.07.2024 г. ПТП в гр. Варна, на бул. „Владислав Варненчик“, в
посока изхода на града, реализирано от водача на л. а. „Фолксваген Туран“ рег.
№ **** - Т. П. Т., застрахован при ответника по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, чрез заплащане на сумата от 200 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
причинени на ищеца от ПТП, както и сумата от 4607.68 лева – обезщетение за
имуществени вреди във връзка с проведеното лечение, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 09.08.2024 г. до окончателното изплащане
на сумите.
В исковата молба се твърди, че на 08.07.2024 г. в гр. Варна, на бул.
„Владислав Варненчик“, в посока изхода на града била реализирана
самокатастрофа от водача на л. а. „Фолксваген Туран“ рег. № ****, управляван
от Т. П. Т., с твърдения за несъобразяване на скоростта на движение от страна
2
на водача с пътните и атмосферните условия към момента на ПТП, поради
което последният загубил контрол върху автомобила и излязъл в дясно по
посоката си на движение и се ударил в пътен знак и крайпътно дърво. За ПТП
бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
837/08.07.2024 г., а впоследствие било образувано ДП № 242/2024 г. по описа
на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, пр. пр. № 9715/2024 по
описа на РП – Варна, което било прекратено с постановление от 03.02.2025 г.
След ПТП пострадалият бил транспортиран от екип на ЦМСП до спешно
отделение на МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, където била поставена диагноза:
счупване на горния край на раменната кост (хумерус) и придружаваща
диагноза: дифузна травма на главния мозък, без открита вътрешночерепна
травма и счупване на долния край на лъчевата кост. На 08.07.2024 г.
пострадалият бил приет в Клиника по ортопедия и травматология към МБАЛ
„Св. Анна-Варна“ АД и била поставена окончателна диагноза: счупване на
горния край на раменната кост /хумерус/, закрито вдясно и счупване на
долния край на лъчевата кост, закрито вляво. На 22.07.2024 г. потърпевшият
бил подложен на оперативно лечение, изразяващо се в наместване на фрактура
с вътрешна фиксация, хумерус вдясно и открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, радиус и улна вляво, извършена под обща анестезия.
Извършен бил лаваж, послоен шев и била поставена стерилна превръзка с
имобилизация с ортеза. Извършена била открита репозиция под рентгенов
контрол и фиксация на ляв радиус посредством 4 броя К игли, след което била
поставена гипсова имобилизация. На 01.08.2024 г. първоначалният ищец бил
изписан от лечебното заведение и му били дадени препоръки за смяна на
превръзките през 2-3 дни и сваляне на конци на 14 следоперативен ден.
Предписана била и рехабилитация на засегнатите части. След изписването на
пострадалия от болницата същият имал нужда от чужда помощ при
задоволяване на битовите си потребности. Изпитвал силни болки и към датата
на подаване на исковата молба. Състоянието му продиктувало нуждата от
закупуване на специално легло. Уврежданията се отразили негативно на
всекидневието на пострадалия. Във връзка с претърпените телесни повреди
били закупени и препоръчаните от медицинските лица специално легло,
двулицев матрак за болнично легло, непромокаем калъф за матрак с цип,
андидекубитален дюшек с компресор и било наето болнично легло, за което са
представени фактури по делото. Поради изложеното счита, че обезщетенията
за претърпените неимуществени и имуществени вреди следва да бъдат
определени при спазване на принципа за справедливост, като бъдат уважени
претенциите в предявените размери. Искането е за уважаване на исковете при
вземане предвид финансовата обстановка в страната и нивото на
инфлационните процеси. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорва същите и по размер. Не
възприема описания в исковата молба механизъм на ПТП, доколкото такъв не
3
бил установен с влязла в сила присъда. Счита представеният констативен
протокол за официален удостоверителен документ, който обаче не обвързвал
съда по отношение на описания в него механизъм на ПТП. Оспорва
изключителната вина на водача на л. а. „Фолксваген Туран“ рег. № ****.
Твърди липса на причинно-следствена връзка между ПТП и нанесените на
пострадалия телесни увреждания, с твърдения за съпътстващи заболявания у
починалото лице преди настъпване на ПТП. Възразява срещу интензитета на
болките и страданията, описани в исковата молба, както и срещу
продължителността на възстановителния период. Релевира възражение за
съпричиняване от пострадалия на вредоносните последици и съответно
намаляване размера на исковата претенция, като излага, че същият като
пътник в процесното МПС не бил с поставен обезопасителен колан към
момента на удара, а вместо това с поставено имитиращо устройство на
мястото на същия. Сочи, че размерът на предявения иск е в противоречие с
принципа, уреден в чл. 52 ЗЗД. Моли за отхвърляне на исковете. В условията
на евентуалност, моли за намаляване размера на обезщетението. Претендират
се направените по делото разноски.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищците са депозирали допълнителна
искова молба, в която оспорват наведените от ответната страна доводи и
твърдения за неоснователност на предявените искове, като доразвиват
изложеното в първоначалната искова молба. Намират оспорването по
основание и размер на иска за обезщетяване на неимуществените вреди за
неоснователно. Оспорват възражението за съпричиняване, като намират, че по
делото няма данни в негова подкрепа.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът не депозира допълнителен
писмен отговор.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже
положителните за нея твърдения за факти, от които извлича благоприятни за
себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
В тежест на ищците е да докажат: осъществяването на елементите от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно
деяние /виновно причинено ПТП от водача Т. П. Т., управлявал л. а.
„Фолксваген Туран“ рег. № ****/, от което като пряка и непосредствена
последица са настъпили за починалото лице твърдените неимуществени вреди
в посочените интензитет и продължителност. Ищците следва да установят, че
действително са били извършени разходите в претендираните размери, за
които е отправена претенция за обезщетяване на имуществените вреди от
ПТП. По отношение на акцесорната претенция за обезщетение за забава,
следва да се установи моментът, от който ответникът е изпаднал в забава.
В тежест на ответника е да установи наведените правоизключващи и
правонамаляващи възражения, включително наведеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, като
4
установи неговото противоправно поведение, намиращо се в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Приема за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че на 08.07.2024 г., в гр. Варна, на бул. „Владислав
Варненчик“, в посока изхода на града е настъпило твърдяното в исковата
молба ПТП; наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата
на ПТП за л. а. „Фолксваген Туран“ рег. № **** при ответното дружество;
предявяването на извънсъдебна застрахователна претенция от първоначалния
ищец, за която ответното дружество е уведомено на 09.08.2024 г.
Като относими и допустими СЪДЪТ намира, че следва да приеме
представените от страните писмени доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с исковата молба заверени преписи от писмени документи, както следва:
Пълномощно от 09.07.2024 г.; Констативен Протокол за ПТП с пострадали
лица № 837 на ОД МВР Варна; Протокол за оглед на местопроизшествието,
скица и фотоалбум; Епикриза ИЗ № 7759/ 24г. от МБАЛ „Света Анна - Варна"
АД на Л. С. П., ведно с цялата медицинска документация на ищеца от престоя
му в болничното заведение от 08.07.2024 г. - 01.08.2024 г. и образни
изследвания на флаш памет и CD; Рентгенография амб. № 11693 - 20/09/24 г.
Аджибадем Сити клиник МЦ Варна, ЕООД; Заявка за диск КБ № 29726;
Образни изследвания от 22.08.2024 г.; Талон за медицинско изделие от МБАЛ
„Света Анна - Варна" АД на стойност 2 200 лева; Фактура № 7039 - 10.07.24г.
издадена от МБАЛ „Света Анна - Варна" АД, на стойност 2 200 лева; Фактура
№ 1811 от 31.07.2024г., издадена от ДЦАПТ БГ" ООД на стойност 419, 00
/четиристотин и деветнадесет/ лева за електрическо болнично легло, двулицев
матрак за болнично легло, непромокаем калъф за матрак с цип,
антидекубитален дюшек с компресор; Фактура № 2039 от 31.08.2024 г,
издадена от ДЦАПТ БГ" ООД на стойност 140, 00 /сто и четиридесет/ лева за
наем на електрическо болнично легло за м. септември 2024 г., ведно с касов
бон; Фактура № 2247 от 30.09.2024 г., издадена от ДЦАПТ БГ" ООД за наем
на електрическо болнично легло, ведно с касови бонове на стойност 280,00
/двеста и осемдесет/ лева за наем на електрическо болнично легло за месец
октомври и ноември 2024 г.; Касов бон за 21,90 лв. от ЕТ" Фармаком - Иво К.";
Касов бон за 20,00 лв. от МБАЛ "Св.Анна Варна" АЦ; Касов бон за 12,22 лв.
от „Юнифарма" ЕООД; Касов бон за 14,00 лв. от „Санита 98" ООД; Касов бон
за 5,45 лв. от „Софармаси 18" ЕООД; Касов бон за 29,19 лв. от „Санита 98"
ООД; Касов бон за 11,71 лв. от „Санита 98" ООД; Касов бон за 4,90 лв. от
„Санита 98" ООД; Касов бон за 108,90 от „Вяра, Надежда и Любов" ЕООД;
Касов бон за 97,00 лв. от „Вяра, Надежда и Любов" ЕООД; Касов бон за 46,95
5
лв. от „Валенс" ЕООД; Касов бон за 29,90 лв. от „Санита 98" ООД; Касов бон
за 0,40 лв. от „Санита 98" ООД; Касов бон за 21,30 лв. от „Вяра, Надежда и
Любов" ЕООД; Касов бон за 9,65 лв. от „Санита 98" ООД; Касов бон за 1,70
лв. от „Санита 98" ООД; Касов бон за 7,99 лв. от „Софармаси 18" ООД; Касов
бон за 48,29 лв. от „Санита 98" ООД; Касов бон за 9,99 лв. от „Софармаси 18"
ЕООД; Касов бон за 93,90 лв. от „Вяра, Надежда и Любов" ЕООД; Касов бон
за 18,19 лв. от „Санита 98" ООД; Касов бон за 15,89 лв. от „Юнифарма"
ЕООД; Касов бон за 14,38 лв. от „Санита 98" ООД; Касов бон за 3,34 лв. от
„Юнифарма" ЕООД; Касов бон за 67,40 лв. „Вяра, Надежда и Любов" ЕООД;
Касов Бон за 10,25 лв. „Валенс" ЕООД; Касов бон за 89,53 лв. от „Юнифарма"
ЕООД;Касов бон за 49,00 лв. от „Валенс" ЕООД; Касов бон за 43,40 лв. от Виа
Фарм Вевчани; Касов бон за 36,40 лв. от Пашоли Аптека; Касов бон за 38,50
лв. от Пашоли Аптека; Касов бон за 10,11 лв.; Касов бон за 9,30 лв. от „Санита
98" ООД; Касов бон за 15,50 лв. от „Юнифарма" ЕООД; Касов бон за 13,80 лв.;
Касов бон за 19,13 лв. от „Санита 98" ООД; Касов бон от 28,41 лв. от
Юнифарма" ЕООД; Касов бон за 10,25 лв. от „Валенс" ЕООД; Касов бон за
69,80 лв. от „Вяра, Надежда и Любов" ЕООД; Касов бон за 2,89 лв. от :Санита
98" ООД; Касов бон за 22,50 лв. от „Вяра, Надежда и Любов" ЕООД; Касов
бон за 6,83 лв. от „Санита 98" ООД; Касов бон за 13,80 лв.; Касов бон за 27,29
лв. от „Юнифарма" ЕООД; Касов бон за 38,50 лв. от „Вяра, Надежда и Любов"
ЕООД; Касов бон за 19,53 лв. от „Санита 98" ООД; Касов бон за 4,14 лв. от
„Софармаси 18" ЕООД; Касов бон за 27,39 лв. от „Юнифарма" ЕООД; Касов
бон за 62,00 лв. от „Вяра, Надежда и Любов" ЕООД; Касов бон за 28,00 лв. от
"СМДЛ СИНЕВО" ЕООД; Касов бон за 12,30 лв. от ЕТ „Фармаком - Иво
Куманов"; Касов бон за 11,60 лв. от „Санита - 98" ООД; Касов бон за 76,85 лв.
от „Валенс" ЕООД; Касов бон за 26,70 лв. от „Валенс" ЕООД; Касов бон за
30,44 лв. от „Софармаси 18" ЕООД; Диск от Рентгенография на Л. С. П.;
Извънсъдебна претенция до ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК: *********; Отговор от
ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК: *********.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
молба вх. № 14812/23.05.2025г. заверени преписи от писмени доказателства, а
именно: адвокатско пълномощно; препис-извлечение от акт за смърт на Л. П.
и Удостоверение за наследници на Л. П..
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото днес
представените от ищцовата страна три броя фактури №
**********/31.12.2024г.; **********/31.01.2025г. и **********/28.02.2025г.,
ведно с касови бонове към тях.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото материалите от постъпилото ДП №
242/2024г. по описа на СПП Варна.
СЪДЪТ докладва постъпилото в законоустановения срок заключение
6
по назначената комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
с вх. № 25274/04.09.2025г.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на заключението, като снема
самоличността на вещите лица, както следва:
Д. Г. Г., 56 години, българка, българска гражданка, без родство и дела
със страните, предупредена за отговорността по чл. 291 НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Поддържам заключението си.
Й. Л. М., 44 години, българин, български гражданин, без родство и
дела със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Поддържам заключението си.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на ищеца да
зададе въпроси към вещите лица.
АДВ. С.: Ищецът бил ли е с колан, с оглед на получените травматични
увреждания и с оглед на получените деформации по купето на автомобила,
същият би ли получил същите по вид и характер увреждания, в случай, че е
бил с правилно поставен обезопасителен колан? Или ако е имал такива, които
не би получил, да ги разграничим.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Въпреки, че сме отговорили подробно на
въпроса, няма данни нито от медицинска, нито от техническа гледна точка за
употреба на предпазен колан. Уврежданията, които са получени по двата
горни крайника и в областта на гръбначния стълб, могат да се получат и при
използван предпазен колан.
АДВ. С.: Инж. М., колко навътре са били уврежданията по тавана на
автомобила?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Не са значително до степен да достигнат главата
на пострадалия в случай, че той е облегнат на седалката. Факт е, че когато
настъпи челен удар, тялото на пострадалия в горната половина се придвижва
напред, което е позволено от ремъка, тъй като до неговото крайно обтягане,
тялото може да премине напред към арматурното табло в рамките на 7 до 10
см, главата може да се преведе. Но навеждайки главата напред и надолу, тя се
отдалечава от тавана. Т.е. не е по категоричен начин сигурно, че главата на
пострадалия, бидейки той с поставен обезопасителен колан, ще достигне до
сенника, който обичайно пускаме, за да не ни свети слънцето в очите, или
както в конкретния случай се е стигнало, главата да достигне напред и вдясно
до предна дясна колонка. По-скоро би се наблюдавал категорична възможност
на удара на главата в стъклото на предна дясна врата, странично.
АДВ. В.: Има ли такива следи в огледния протокол по дясното стъкло
на предна дясна седалка?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Няма конкретни след, описани в огледния
7
протокол и заснети в снимковия албум, че главата на пострадалия е влязла в
контакт със стъклото на предна дясна врата. Описано е в експертизата, така
също и в огледния протокол, че е установен щифт, който се поставя в
заключалката на преден десен обезопасителен колан, така че автомобилът да
не излъчва аларма от непоставен предпазен колан. Т.е. обичайно коланът не е
бил използван, но дали в конкретния случай при конкретния пострадал той е
бил с или без предпазен колан, не може да се сочи с категоричност. Този
щифт позволява коланът да бъде допълнително заключен към него. Т.е.
независимо дали колата ще даде аларма, че коланът не се ползва или се
ползва, той може да бъде поставен. Не е описано в огледния протокол, дали
коланът е блокиран или не към централната дясна колонка. Какво имам
предвид? Ако коланът е сработил и е блокиран, той няма да може да бъде
изтеглен. Обичайно когато е използван предпазния колан и е разкопчан в
блокирано състояние на макарата, тъй като там има пиротехника, която да
блокира прибирането на колана, коланът остава разтеглен по седалката.
АДВ. В.: Бил ли е с поставен обезопасителен колан или не?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Няма данни да е бил с поставен обезопасителен
колан.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Също и медицински данни, които да показват
увреждания, които да се свържат с използването на обезопасителен колан. Не
съм установила коланна травма.
АДВ. В.: Доколкото травмите са от различни анатомични области на
тялото, това говори ли, че тялото свободно се е движило в купето и е имало
удари от различни части на купето?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Това също е обяснено при отговорите. Травмите
са в областта на горните крайници чрез счупване и на двата, и на гръбначния
стълб, както и на гръдния кош, общо казано. Механизмът, по който са се
получили счупванията със съответните размествания, се определя като
индиректен, т.е. в резултат на посрещане на удара с изпънати ръце. Именно
затова казваме, че би могло да се получи и при поставен предпазен колан,
когато тялото е задържано, ръцете винаги са свободни от колана и могат да се
получат счупвания на техните кости. А що се отнася до травмата на гръдния
кош, тя е в резултат именно на тези резки флексионни движения – свивания и
разтягания в областта на гръбначния стълб. Тук нивото е на съвсем подвижна
област – на границата между шията и гръдния отдел на гръбначния стълб, т.е.
първи гръден прешлен е засегнат. Гръбначният стълб в тази зона също може
да извърши такова движение и при поставен колан. Аз него приемам като
камшичен удар. Това е рязко свиване и разгъване в областта на гръбначния
стълб, което е често срещано при произшествията в купето на автомобила.
8
АДВ. В.: Инж. М., може ли да се твърди, че функцията на
обезопасителния колан е да стабилизира тялото да не са налични и да не
възникнат именно такива движения напред, наляво и надясно на тялото на
пасажера? И в тази връзка, доколкото има травми на ляво и дясно ребро, ако
тялото на пасажера беше застопорено с предпазния колан, биха ли се
получили тези травми?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Обичайно, при така наречената коланна травма
горната част от ремъка нанася травми по гръдния кош в обема на ребрата, така
че подобен изход би могъл да се очаква. А по отношение на разяснението за
началото на шийния отдел, именно главата не е обезопасена от коланния
ремък, т.е. тя е абсолютно подвижна да извърши постъпателно движение
напред, назад, вляво и вдясно. В конкретния случай не можем да обвържем
тези нарушения в здравословното състояние на пострадалия са именно,
защото не е ползвал или е ползвал коланния ремък.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Счупването на реброто вляво е също високо -
второ ребро е там и е от страна на гръбначния стълб и то кореспондира
именно с този механизъм на свиване и разтягане. Докато 11 ребро, което е
вдясно, би могло да се свърже и с въздействие при страничния удар, за който
преди малко споменахме.
АДВ. В.: Горе-долу каква е била скоростта на автомобила?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Скоростта, която е допринесла за конкретното
увреждане на автомобила е от порядъка на 50 и повече км/ч., като
разграничаваме първия удар като относително несъществен като угасяне на
скорост предна лява част, което е било съпроводено с изкачване на автомобила
на десния тротоар и съществения удар в дървото, където има съответните
причинени деформации, описани в огледния протокол.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Не можем да очакваме абсолютна протекция от
колан. Коланът е за резките спирания и наранявания.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Основният удар на автомобила е предна дясна
част. Това е центричен удар и аз доколкото разбирам от колежката,
разположението на ребрата е диагонално. Много е трудно да позовем в кои
части в арматурното табло е ударено тялото по диагонал. При почти
фронтален удар на автомобила, тялото трябва да се преведе с гърди към
арматурното табло. Тогава трябва да имаме нарушение на една и съща
височина, спрямо приблизително на едни и същи ребра, като позиция
вертикално. Аз доколкото разбрах при днешната защита на експертизата, тук
имаме първо и единадесето ребро. Т.е. имаме диагонално разположение на
съприкосновението. Аз лично не мога да си представя конкретно как трябва да
настъпи това съприкосновение. За да се получи нещо подобно, то следва
тялото да се свлече напред и вдясно, когато трябва да имаме обезобразяване в
предната част на главата при удар в предна дясна колона. Не е възможно да
отговорим в пълнота на всички зададени въпроси.
9
АДВ. В.: Не сте констатирали усложнения в оздравителния период?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Няма представени медицински данни, които да
показват усложнения в травмите, които се свързват с ПТП-то.
АДВ. В.: Поддържате заключението си в частта, че най-тежка е
травмата на раменната кост?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Така описана по първоначалната медицинска
документация – това се явява най-тежка травма.
АДВ. В.: Не сте се запознали или не са налични медицински
документи, които да удостоверяват за извършена на оперативна интервенция
впоследствие отстраняване на метални импланти? Ако бе извършено такова
отстраняване на тези метални импланти, това би ли било отразено в тези
медицински документи? И какъв би бил той?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: По представените последни рентгенографии
имплантите, особено на раменна кост е прието тя да остане трайна, постоянно
като метална остеосинтеза. Това съществува в медицинската практика – не
малко остеосинтезни материали се оставят до живот. Относно иглените
метални елементи в областта на китката, част от тях са отстранени, както се
вижда от рентгенографиите, които са предоставени.
АДВ. В.: Констатираните придружаващи заболявания повлияли ли са в
продължителността на оздравителния процес? Дали ли са някакво отражение?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Несъмнено придружаващите заболявания
създават условия за неблагоприятно протичане и възстановяване след травми,
но дали тяхното участие е конкретно свързано, пак медицински не е посочено.
Няма както медицински данни за усложнения на травмите, така и такива,
които да показват изостряне на някои от придружаващите хронични
заболявания.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица и
заключението следва да се приеме по делото.
СЪДЪТ намира, че вещите лица пълно и ясно са отговорили на
поставените задачи, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза.
10
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение за изготвянето на
комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза в размер на
1000 /хиляда/ лева, съгласно представените Справки-декларации от вещите
лица.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ по 400,00 лв. на всяко вещо лице от внесения от
ответника депозит – 400лв. и от определения от бюджета на съда депозит-
400лв. (издаден РКО за сумата от 400,00 лева по вн.б. № 12.08.2025г. на в.л. Й.
М. и РКО за сумата от 400,00 лева от бюджета на съда на в.л. Д. Г.).
ЗАДЪЛЖАВА в едноседмичен срок от днес ответника да довнесе
сумата от 200,00 /двеста/ лева, за окончателно изплащане на
възнаграждението по експертизата. След внасяне на определения депозит,
същата сума да се изплати на вещото лице Д. Г..
УКАЗВА на ответника, че при невнасяне на така определената сума,
същата подлежи на принудително събиране по реда на чл. 77 ГПК.
АДВ. С.: Преди да изслушаме свидетелите желая страната В. П. да
даде обяснение по отношение на обема и характера на неимуществените
вреди, които е търпял починалия ищец Л. П., доколкото същата 24 часа е
полагала грижи за него и има единствено пряко впечатление, и може да даде
най-пълни данни за обема на неимуществените вреди. Считам, че като страна
има право да даде тези обяснения в свободен тест.
АДВ. В.: Възразявам! Лицето е ищец. Няма такава възможност да даде
обяснения. Съдът е определил, че неимуществените вреди ще бъдат доказвани
посредством свидетелски показания.
СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка по реда на чл. 176
ГПК страната да направи своите изявления и даде обяснения. Тяхната
стойност съдът ще коментира с решението си по делото.
ИЩЦАТА В. П.: В деня, в който е станало произшествието отиде да
извърши погребение. Дълго време отсъства от къщи. Помислих, че са му дали
втора служба. Обадиха се по телефона чак следобед: „Знаете ли за отеца?“ – от
фирма, която го е изпратила на погребението. И ми казаха, че е в болница.
Веднага ме заведоха в болница, в реанимация. Там лежа 15 дни, като във
всички тези дни получи белодробен застой. Интубираха го. Лошото беше, че
всички лекари, които дежуряха казаха, че той не е добре с мисълта, не беше
адекватен и имаше халюцинации. Проф. К. от неврохирургия го посетил и
каза, че освен сътресение, е получил най- вероятна мозъчна контузия. Но ме
позна като отидох. Малко отнесен беше. Преживяваше ги като реалност. На
15-тия ден преливаха му няколкократно кръв, за да може да се направи
операция, иначе не може заради нисък хемоглобин. Направиха му операции
след 15-тия ден на дясно рамо – два импланта или един, това се вижда от
11
снимките, и игли на гривнена става, която също беше счупена. После пак 4
дни го върнаха в реанимация след операцията и после една седмица в
ортопедия лежа.
На 01-ви април взехме болнично електрическо легло и
антидикубитационен дюшек. Той не можеше да движи нито пръсти на ръцете,
нито самите ръце. Силни болки. Храних го в леглото. След средата на
септември идваха 6 дни – 3 пъти един рехабилитатор, 3 пъти друг. Само
неделя не. Единият се мъчеше да раздвижва крака и да го учи да ходи, защото
се откри впоследствие счупена пета като беше и извадиха 7 малки кости и не
биваше да стъпва на пета, учиха го да ходи. Другият малко да движи пръстите.
Дясната ръка малко пораздвижи. Слагам му в чинийка примерно 15 зърна
грозде и той можеше вече да вдигне до половина ръка и до половина с глава
се навеждаше да може да поеме зърното. С лявата ръка нищо не можеше.
Дойде време, когато извадиха част от иглите, оставиха само една и пак не
можеше. Малко започна да ги свива. Не можеше да се опира с ръцете и това
беше проблем с ходенето главно. Рехабилитаторът го държеше за тялото,
когаот аз, защото те по един част на ден, мв другото време аз дрехата държа и
бавно, бавно придвижване. Поставях го на стол да седне. Шест пъти падна от
стола, неизвестно по какви причини. Три пъти дъщеря ми и зет ми помогнаха,
три пъти виках мъжете от тази фирма да помогнат да го вдигнем. Накрая към
януари, февруари започнахме да го водя до маса да седне и леко можеше пак
така с лъжица с дясната ръка и навеждане на главата можеше да приеме малко
храна сам. Лявата ръка все пусната беше. Карах го и нея да тури пред чинията,
да държи чинията поне с нея да я спира, да не се хлъзга, за да има и тя някакво
действие да извършва. В края на септември вече мисълта му започна да идва
вече нормално. Адекватно общуваше. И тогава вече можех да поканя
приятели и близки, които искаха да го видят. Вече можеше нормално да
общува с тях.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на водения свидетел от ищцовата
страна, с оглед на което снема самоличността му, както следва:
М. Г. К., ЕГН **********, 78 години, българка; българска гражданка;
неосъждана; без родство и дела със страните; предупредена за наказателната
отговорност по чл.290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на ищеца да
зададе въпроси към свидетеля.
На въпроси на АДВ. С.:
СВИД. К.: Познавам М., В. и отец Л. от 1989г., когато църквата „Св.
Атанасий“ беше върната на метрополията и отец П. започна да служи в нея.
Обади ми се съпругата му и беше много разтревожена. Удар е получил
в катастрофа с кола. Беше отчаяна много и каза, че състоянието му никак не е
12
добре. След 2-3-дни една групичка от църквата я помолихме да отидем да го
видим. Беше в болницата. Аз като го видях имах чувството, че няма да
преживее. Просто беше неадекватен. Проснат на леглото. Искаше да каже, че
може би не вижда, но състоянието му никак не беше добро. Много зле, според
нас присъстващите. Помолихме се Господ да му даде сили да се пребори с
това нещо.
Случи се така, че дойде сестра и тя ни обясни, че е счупено дясно рамо.
В лявата ръка има 5-6 игли, които са му сложили, за да е сглобят, защото е
била раздробена. След като го изписаха вече е имал рана в петата, която дали е
от диабета или от самото нараняване, не си спомням.
Често се обаждахме. Той беше наш свещеник в нашата общност. Ние
много го уважаваме, обичахме и се молихме да се подобри. Помолихме да
минем за малко да го видим, да му дадем наши симпатии и обич, да му
вдъхнем надежда. Страшно безпомощен ни се видя на едно специално легло.
От В. знаех, че всичко е под него. Той е с катетър, с памперси, не може нито да
държи прибори за хранене. Тя го хранеше като малко дете.
Мога да кажа, че в месеца един - два пъти съм отивала, и не само аз.
Много хора от църквата искаха да го посетят, но се страхуваме да не пренесем
някаква зараза. Мисля, че август го освободиха от болницата. Мисля, че в
месеца поне два пъти съм ходила лично аз. Трудни бяха в началото контактите.
Разбираше се в неговия поглед желание за контакт, но трудно говореше.
Помолих го да благослови внука ми, който отиваше студент в Търново и
казах, че без неговата благословия мисля, че няма да прекрачи прага на
университета. Той помоли жената си да му даде патрахила, който се използва
при този случай и когато трябваше да вземе книга, която да държи и да може
да чете от нея, тя се изплъзна от ръцете му. Добре, че беше съпругата му да го
държи и той едва го погали по главата, както трябва да направи. Имах
чувството, че няма да се вдигне този човек на крака. Желанието сигурно го е
имало, защото той е харизматичен и с боен дух, но това страдание много го
нарани физически. Физически беше просто непълноценен.
Знам, че е имал стендове на сърцето преди злополуката и имаше
диабет, който го връхлетя доста внезапно. Имаше увреждане на краката.
Много трудно се придвижваше и стоеше прав. Също и очите, а неговата
дейност е свързана да ползва добре зрението си. Служеше си с лупа.
Разбира се, че беше деен. Няма човек във Варна, който да не се е
доближил до неговото слово, до неговите действия, които е извършвал –
сключване на брак, кръщене на деца. Той беше личност, която беше позната в
цяла Варна. Беше народен представител, подписа конституцията, изготви
Закона за вероизповеданието. За нас беше чест и удоволствие да бъдем близки
с него, да бъдем близо до него. Даде ни много и много скърбим.
Последния път, когато го видях беше 2-3 дни преди да почине. С
диригентката бяхме и още една преводачка, наша приятелка. Едвам В. го
доведе стъпка по стъпка. Сложи го на стол, но не се чувстваше стабилен,
13
имаше леко залитане и тя веднага беше устремена към него да го задържи
прав. Казахме му, че го очакваме в църквата, че мислим, че ще се подобри.
Катетърът му беше заедно с него, с него се придвижваше. Извини се и каза, че
не е за гледане, но ние му казахме, че искаме него да виждаме, не другите.
Каза, че за Великден може би ще се видим в храма. Знам, че имаше
рехабилитатори, които са мъчели да му помогнат всячески, за да може да се
оправи, но увреждането за мен беше катастрофално.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на ответника
да зададе въпроси към свидетеля.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен да напусне съдебната зала.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на водения свидетел от ищцовата
страна, с оглед на което снема самоличността му, както следва:
Г. Б. А., ЕГН **********, 58 години, българин; български гражданин;
неосъждан; без родство и дела със страните; предупреден за наказателната
отговорност по чл.290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на ищеца да
зададе въпроси към свидетеля.
На въпроси на АДВ. С.:
СВИД. А.: Познавам цялото семейство на отец Л. П.. Познавам ги от
1996-1997г. когато започнах да посещавам храма „Св. Атанасий“ в Гръцката
махала. Постепенно в течение на времето съм установил близки отношения с
отец Л. П. и с цялото му семейство, като са ни канили за големите
християнски празници в дома си, ходили сме заедно на екскурзии,
организирани от църквата и т.н.
Знам за ПТП. Мисля, че точната дата беше 08.07.2024г. От г-жа В.
разбрах, че той е настанен в болница. Претърпял бил ПТП на връщане от
гробищата. Към този момент не се знаеше какви са точно уврежданията. Беше
в изключително тежко състояние и е бил настанен в реанимация. Г-жа В. ми се
обади, за да ми поиска някакво съдействие във връзка с неговото лечение.
Тогава операция не можеше да бъде извършена, поради неговото
здравословно състояние. Затова той беше настанен в реанимацията и прекара
там няколко дни. След което беше опериран. Установи се, че има счупвания на
раменна става и на двете ръце. А впоследствие се установи, че има счупване и
на петата, на десния крак мисля че беше. След като му извършиха операцията
му поставиха и импланти. След операцията е прекарал няколко дни в
реанимацията. Като премина курса на лечението го изписаха. От август
миналата година той беше настанен в дома си, който се намира на бул.
14
Съборни. И грижите за него се полагаха изключително и само от В. и нейната
дъщеря, и нейния съпруг. Първия път като отидох беше септември месец.
Тогава го видях в тежко състояние и той не приличаше на себе си. Той
страдаше от различни заболявания, но никога не се е оплаквал от тях и добре
си ги контролираше. За неговата възраст беше с изключително висок дух.
Приемаше нещата такива, каквито са. Живееше с желанието да бъде полезен
на другите и да изпълнява дълга си към хората и към Бога. Когато го видях за
първи път беше целия подпухнал. Лицето му беше подпухнало. Едва
говореше. Не можеше да си движи ръцете. Разбрах, че В. беше сложила в
тяхната спалня специално легло в средата на стаята, за да може да го
обслужва от двете страни, дори когато спеше. Събуждаше се, болеше го,
имаше различни нужди. Имаше поставен катетър. Почти не можеше да
говори. През цялото време всички грижи за него се полагаха от неговото
семейство, визирам съпругата му В. и М. и нейния съпруг.
Всички хора от църквата бяха съпричастни и искаха да помогнат с
каквото могат, да го видят, да го ободрят и насърчат, но за съжаление това не
беше възможно да се случва толкова често, защото трябваше да се спазва
хигиена, защото той, с оглед всички лечения и рани, които имаше, беше
податлив на заболяване. Аз ходих лично два пъти. Това, което описах беше
първия път. Втория път когато отидох той вече изглеждаше много по добре и
това беше в резултат от грижите, което полагаше неговото семейство за него.
Идваха двама рехабилитатори. Лично аз при второто си посещение помагах на
единия до го вдигнем от леглото, за да може да се проведе процедурата.
Благодарение тези грижи той така и не успя да ходи сам, но започна да се
движи.
Въпреки полаганите грижи, той не можеше да се храни сам, защото и
двете му ръце бяха счупени на различни места, което е изисквало съпругата
му да го храни сама и да полага всички грижи за хигиената му, за храненето
му, дори за забавляването му с нещо и ангажиране на вниманието му. Това
остана така до смъртта му.
Естествено, че не се чувстваше добре психически. Както казах, той
беше лишен от възможността да прави това, което правеше най-добре, а то
беше да помага на хората по всякакъв начин. Това го потискаше, защото първо
той имаше съзнанието че е тежест за семейството си. Липсваше му
възможността да изпълнява своите свещенически задължения. В известна
степен дори изпитваше някакъв срам и неудобство от това, че не може да се
обслужва сам. Той наистина нищо не можеше да прави сам, заради това, че
ръцете му бяха счупени. Така и не можаха да оздравеят и да започне да си
служи с тях. Макар че когато съм ходил съм го виждал да яде плод. Не знам
какъв беше, но го хваща трудно с ръката си, поднася го към устата си, но
понеже не може да си сгъне ръката се навеждаше напред за да го изяде, но го
изтърваше. В. му помагаше да си го изяде.
Действаше му изключително потискащо всичко това, въпреки
15
подкрепата, която намираше най-вече от семейството си и от всички нас.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на ответника
да зададе въпроси към свидетеля.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен да напусне съдебната зала.
АДВ. С.: Няма да соча други доказателства. Нямаме други
доказателствени искания. Представям списък на разноските.
АДВ. В.: Нямаме други доказателствени искания. Представям списък
на разноските.
С оглед изчерпване на доказателствените искания на страните и
невъзможността между тях да бъде постигнато споразумение, СЪДЪТ счете
спора за изяснен от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. С.: Моля да уважите изцяло предявените искове в техния пълен
размер.
Моля да ми присъдите адвокатско възнаграждение за безплатна правна
помощ, съгласно представен списък на разноските.
Правя възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Моля за срок за писмени бележки.
АДВ. В.: В случай, че счетете исковите претенции за основателни, то
моля да вземете предвид, че оздравителният период при ищеца в най-дългия
му вид е бил от 3 до 4 месеца. Последващите усложнения на здравословното
му състояние се дължат на негови заболявания, предхождащи въпросното
ПТП. По категоричен начин се доказа, че същият е бил без поставен
обезопасителен колан. Не твърдя, че е по негова вина. Безспорно голяма част
от травмите или поне една част от травмите не биха били настъпили при
ползване на такъв колан, доколкото травмите са от различни анатомични
области на тялото, което предполага едно свободно движение на тялото вътре
в купето. Така че моля да направите нашите своевременно направени доводи
за наличие на съпричиняване.
16
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и ще обяви решението си в законоустановения срок, като дава
възможност на страните в 10 дневен срок от днес да депозират писмени
бележки по делото.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:22
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
17