Р Е Ш Е Н И Е
№ 41
гр.Севлиево 10.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в
публично заседание
на пети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Станислав Цветков
при секретаря СИЛВИЯ СТАНЕВА, в присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 119 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят „***” ЕООД, със седалище и адрес на
управление с.Градница, общ.Севлиево, ул.”***” № 8, чрез управляващия и представляващ С.А.Ч.е
обжалвал наказателно постановление № ********** от 18.02.2020 г.
на Директор на Регионална здравна инспекция / РЗИ / гр.Габрово, с което за
извършено нарушение по чл.56, ал.1 и на осн. чл.218, ал.3 от Закона за здравето / ЗЗ /
му е наложено наказание имуществена санкция в размер от 3 000.00лв.В жалбата се твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно
и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закона,
в подкрепа на което се излагат подробно развити в същата съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното
постановление.
Ответникът по жалбата – РЗИ гр.Габрово, редовно призован, се явява
представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и моли съда
същата да се остави без последствия и наказателното постановление да се
потвърди.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят „***” ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Градница,
общ.Севлиево, ул.”***” № 8, стопанисвал кафе-бар „***“, находящ се на площад „***“
№ 2 в гр.Севлиево.Кафе-бара се състоял от вътрешно и основно помещение.На 27.01.2020 г., в 11.30 часа, свид.Р.И.В.-инспектор
и свид.Д.Х.И. – старши
инспектор в Дирекция “Обществено Здраве” при Регионална здравна инспекция Габрово,
извършили проверка на посоченото по-горе заведение.Влезли във вътрешно
помещение на втория етаж на заведението.По време на проверката установили, че в
помещението имало няколко няколко човека, четирима от които – двама мъже срещу
вратата и две жени в ляво, пушели цигари.Мъжете спряли да пушат и си тръгнали,
а дамите останали.Помещението било закрито, със затворени прозорци, задимено,
на всяка от масите имало поставен пепелник, а този пред жените бил препълнен.На
двете жени били поискани личните карти и им били съставени АУАН.Потърсен бил
управителя на заведението и като такъв се представил свид.Ю.Н.Ч.- съпруг на
управляващата и представляваща дружеството-жалбоподател.Поискани били
документите на дружеството, но последният заявил, че същите не са в обекта,
както и, че съпругата му е управител и има достъп до тях.Изискан бил касов бон,
за да бъде установено от кой търговец се стопанисва обекта, но такъв не можал
да бъде изведен от касовия апарат, тъй като той не работел в момента на
проверката.От страна на персонала на обекта бил предоставен такъв, който бил
издаден по-рано през деня.На същата дата от страна на проверяващите бил
съставен Протокол от извършена инспекция № 2473, който бил подписан от
проверяващите.Свид.Ч.обаче отказал да го подпише, като неговия отказ бил
удостоверен от друг служител на РЗИ Габрово.Същевременно на свид.Ч.била връчена
покана управляващият дружеството да се яви на 05.02.2020 г. в РЗИ Габрово, за
да му бъде съставен и връчен АУАН за констатираните нарушения по време на
проверката, но свид.Ч.отказал да подпише и нея, като поел ангажимент да я
предаде на представляващият.На посочената в поканата дата управителя на
дружеството-жалбоподател се явил в сградата на РЗИ – Габрово.На същата дата - 05.02.2020
г. свид.В., в присъствието на свид.И., съставила АУАН № ********** против жалбоподателя
“***” ЕООД,
със седалище и адрес на управление с.Градница, общ.Севлиево, ул.“***”
№ 8, ЕИК *********,
в обект кафе-бар „***“, гр.Севлиево, общ.Севлиево, пл.“***“ № 2 за следните
нарушения: При извършената проверка на 27.01.2020 г. в 11.30 часа, от
инспектори на РЗИ Габрово, се установи: в кафе-бар „***“, стопаниисван от “***”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Градница,
общ.Севлиево, ул.“***” № 8, представлявано от С.А.Ч., се допуска тютюнопушене
на тютюневи изделия „цигари“ във вътрешното помещение на обекта, свързано с
врата с основното помещение, при затворени всички прозорци.На всички маси във
вътрешното помещение са поставени стъклени прозрачни пепелници.При проверката
се установи, че четири лица-клиенти на заведението извършват тютюнопушене на
тютюневи изделия „цигари“ в същото вътрешно помещение.Съставени са два акта за
установяване на административно нарушение на две физически лица, извършващи
тютюнопушене на цигари на първата маса във вътрешното помещение на обекта,
вляво от вратата.Нарушен е Закон за здравето чл.56,
ал.1.Нарушителят е „***“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Градница,
общ.Севлиево, ул.“***“ № 8, Булстат *********, представлявано от С.А.Ч..Препис от АУАН е връчен на
жалбоподателя чрез С.А.Ч., в
качеството й управляващ и представляващ дружеството-жалбоподател, срещу подпис на същата дата -
05.02.2020 г.След запознаване със съдържанието му същата не е направила
възражения.Възражения са направени в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.В същите
управляващият и представляващ дружеството-жалбоподател е записал, че са
допуснати нарушения при съставянето на АУАН, както и, че не са осъществени
елементите от фактическия състав на нарушението, поради което не следва да бъде
издавано наказателно постановление.
Въз основа
на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Директора
на РЗИ гр.Габрово с № ********** от 18.02.2020 г.Същото е издадено за това, че
при извършената проверка на 27.01.2020 г. в 11.30 часа, се установило: В
кафе-бар „***“, стопанисван от „***“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.Градница, общ.Севлиево, ул.“***“ № 8, представлявано от С.А.Ч.,
се допуска тютюнопушене на тютюневи изделия „цигари“ във вътрешното помещение
на обекта, свързано с врата с основното помещение, при затворени всички
прозорци.На всички маси във вътрешното помещение са поставени стъклени
прозрачни пепелници.При проверката се установи, че четири лица-клиенти на
заведението извършват тютюнопушене на тютюневи изделия „цигари“ в същото
вътрешно помещение.Съставени са два акта за установяване на административно
отношение на две физически лица, извършващи тютюнопушене на цигари на първата
маса във вътрешното помещение на обекта, вляво от вратата.В заключение административно-наказващият орган / АНО / е приел, че са нарушени разпоредбите на Закона
за здравето, чл.56, ал.1.Счел е, че нарушителят е „***“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Габрово, общ.Севлиево, с.Градница, ул.“***“ № 8, ЕИК *********,
представлявано от С.А.Ч..Наказващият
орган на основание чл.231, ал.2 от Закона за здравето е наложил на „***“ ЕООД имуществена
санкция в размер на 3000.00
лв. по чл.218, ал.2 от Закона за здравето.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира
за установена от показанията на свидетелите
Р.И.В., Д.Х.И. и Ю.Н.Ч., съпоставени с писмените доказателства - Протокол
от извършена инспекция № 2473 от 27.01.2020 г.; Покана за съставяне на АУАН; АУАН
№ ********** от 05.02.2020 г.; Възражение от дружеството-жалбоподател и НП № ********** от 18.02.2020 г.; АУАН № 3112 от 27.01.2020 г. и
АУАН № 3031 от 27.01.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
чрез С.А.Ч., в качеството й на управляващ и представляващ
дружеството-жалбоподател на 10.03.2020 г.Жалбата е подадена на 13.03.2020 г.,
тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се
разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен
орган, оправомощен за това по силата на чл.231, ал.2 от Закона
за здравето, предвид заеманото от него длъжностно качество.АУАН е съставен от
лице, което е оправомощено за това по силата на същата разпоредба, предвид
заеманото от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него
НП са за извършено нарушение на разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗЗ, текстът на
която гласи следното: “Забранява се тютюнопушенето в закритите обществени места”.
Административно-наказващият орган
на осн. чл.218, ал.2 от ЗЗ е наложил на дружеството-жалбоподател наказание имуществена санкция в размер от 3 000.00лева.Съгласно посочената
разпоредба: „Който допусне в
управляван от него обект извършването на нарушение на чл. 54, 56 или 56а, се
наказва с глоба от 300 до 500 лв., с имуществена санкция от 1 000 до 1 500 лв.,
когато нарушението е извършено от едноличен търговец, или с имуществена санкция
от 3 000 до 5 000 лв., когато нарушението е извършено от юридическо лице”.
Жалбоподателят на практика не
оспорва така установената и изложена по-горе фактическа обстановка.В жалбата и
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, излага доводи, че НП неправилно,
незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните и материалните
разпоредби на закона, в подкрепа на което се излагат няколко съображения.
Излага се на първо място
твърдението, че още в начален стадий на административно-наказателното
производство били допуснати редица съществени нарушения, които не можели да
бъдат санирани в последващ етап.Административно-наказателното производство било
започнало с издаването на Протокол от извършена инспекция.Цитират се разпоредби
на Наредба № 36/2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен
контрол.
Съдът не споделя тези доводи.Съдебната
практика е категорична, че началото на административно-наказателното
производство се поставя със съставянето на АУАН, а не с изготвянето на
въпросният протокол за извършена инспекция.
На следващо място се твърди, че при
съставянето на АУАН и издаване на НП са нарушени разпоредбите на чл.42, т.3 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, според която то трябва да съдържа описание на
мястото, където е извършено нарушението.В АУАН и обжалваното НП било сгрешено
наименованието на обекта и липсвала конкретика относно неговото
местонахождение, както и всякаква негова индивидуализация чрез административен
адрес.
Съдът не констатира наличието на
съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП,
които да опорочават самото НП и да доведат неговата отмяна.Безспорно в АУАН
обекта първоначално е посочен като “***”, а в обстоятелствената част на акта
като “***”.В случая безспорно се касае за допусната техническа грешка, която в
последствие е била пренесена и в издаденото НП.Безспорно е също така, че в АУАН
е посочен административния адрес на проверявания обект, което не е било сторено
в последствие при издаване на НП.В последния като място на нарушението е
посочен обект – кафе-бар “***”.Съдът намира, че не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото
на защита на дружеството-жалбоподател, представляващо основание за отмяна на
обжалваното НП.Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.АУАН и НП, както вече бе отбелязано по-горе, са издадени
от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя.Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН.То съдържа всички минимално изискуеми, по силата на чл.57 от ЗАНН,
реквизити.Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ също всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити.Същият е предявен и връчен на жалбоподателя.
На следващо място се излага
твърдението, че административно-наказващият орган не бил изтъкнал мотиви за
неприемането на направеното възражение, както и относно неприлагането на чл.28
от ЗАНН.На това основание се иска отмяна на обжалваното НП.
Съдът не споделя този довод.Наличието
на маловажен случай на административно нарушение, при който АНО може да не
наложи наказание, е една възможна хипотеза за развитие на производството.В
случая, след като наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН, следва да се
приеме, че същият не намира наличие на маловажен случай.
В Закона за здравето не е
разписана легална дефиниция на понятието "закрито обществено място".
За такова приема закритото помещение или пространство, което е покрито с
покрив/навес и има най-малко три плътни стени/страни, без оглед на материала,
използван за покрива/навеса, стените/страните, и без оглед на това дали
структурата е постоянна или временна. Не се спори между страните, а и от
описанието в акта и в наказателното постановление на мястото на нарушението, се
установява, че същото е извършено във вътрешно помещение на обекта, като всички прозорци са
били затворени.
Адресати на забраната за
тютюнопушене на закрити обществени места са както посетителите на тези места,
така и лицата, под чийто контрол е дейността в обекта. Със санкционната норма
на чл. 218, ал. 2 ЗЗ се налагат глоби на лицата, които допускат, т. е
позволяват да бъде нарушавана. Законът за здравето предвижда нарушението да се
извърши във формата на допустителство, съобразно чл. 10 ЗАНН.Субект на
нарушението е управителя на дейността, като това може да бъде както физическото
лице управител на обекта, така и търговецът физическо или юридическо лице,
който го стопанисва.Отговорността на управителя не изключва отговорността на
търговеца, доколкото адресат на задължението са и двата правни субекти.Затова
правноирелевантно е дали управителят на дружеството, осъществяващо търговска
дейност в закрито обществено място е възложил на другиго да следи за спазването
на наредбата, доколкото същият не може да се освободи от собственото си
задължение по закон да я съблюдава, нито да го прехвърли другиму.
В приложимия материален закона
липсва легална дефиниция на понятието "тютюнопушене", но за
тютюнопушене следва да се счита пушенето на тютюневи изделия, сред които
попадат и цигарите, по арг. от чл. 11 ЗАДС и § 1, т. 4 и т. 4а ДР ЗТТСИ. Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че
в обекта в ресторант в местността "Чакала", в землището на общ.Севлиево
по време на проверката се е намирало лице, което е пушило тютюневи изделия.
Контролните органи са установили, че в момента на проверката посетител в обекта
пуши, на масата пред него има пепелник и кутия с цигари, като на
някои от останалите маси също има поставени пепелници, установено е също така,
че в помещението е имало поставен и кош-пепелник, в който също е имало фасове
от цигари. В тази връзка са показанията на свидетелите, които съдът кредитира.
Това доказва релевантните факти, изпълващи състава на посочената норма, а
именно на "обществено място" по смисъла на закона се е пушело
тютюнево изделие /цигара/. Безспорно е, че цигарата представлява тютюнево
изделие за пушене по см. на § 1., т. 5, във вр. т. 4а от ДР на ЗТТСИ, доколкото
консумацията й се осъществява чрез процес на горене.По делото няма данни
жалбоподателят да е искал надлежно установяване съдържанието на пушените в
заведението цигари, но това не е и необходимо, предвид че тютюневият дим е
лесно разпознаваем.
Ето защо съдът намира, че по делото
е безспорно установено извършването на административното нарушение от страна на
дружеството-жалбоподател.Следва да се отбележи също, че в случая става въпрос
за обективна (безвиновна) отговорност, при която на нарушителя, в случая
жалбоподателят, се налага имуществена санкция в качеството му на търговец, а не
на физическо лице.
При определяне вида и размера на
административното наказание административнонаказващият орган се е съобразил с
изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на административните
наказания и като е отчел тежестта на нарушението от жалбоподателя, правилно му
е наложил имуществена санкция в размер на 3000 лв., която като размер е
минимално предвидена в закона за посоченото административно нарушение, съгласно
чл. 218, ал. 2 от ЗЗ.
Съдът намира, че в случая не може да намери
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Налице е засягане на обществените
отношения, касаещи осигуряване безопасността и здравето на гражданите. Съгласно
чл.2 от Закона за здравето опазването на здравето на гражданите като състояние
на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и
се гарантира от държавата чрез прилагане на определени законово изброени
принципи, между които и предотвратяване и намаляване на риска за здравето на
гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда. В
подкрепа на обстоятелството, че подобно нарушение на забраната на чл. 56, ал. 1 ЗЗ не е незначително са и
размерите на определените в закона санкции. Видно е, че законодателят е
предвидил висок размер на глобите и имуществените санкции, при което дори и
конкретният случай да е единствен, то по никакъв начин същият не може да се
определи като маловажен.
Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради
което следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № ********** от 18.02.2020 г. на Директор на Регионална здравна
инспекция гр.Габрово, с което на “***” ЕООД, със седалище и адрес на управление
с.Градница, общ.Севлиево, ул.“***” № 8, ЕИК *********, за извършено нарушение на чл.56, ал.1 и на
основание чл.218, ал.2 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000.00 / Три хиляди / лева, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА “***” ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Градница,
общ.Севлиево, ул.“***” № 8, ЕИК *********, да заплати на Регионална здравна
инспекция гр.Габрово, представлявана от Д-р Николай Пенчоков, сумата от 300.00
/ триста / лв., съставляваща направени по настоящото дело разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: