М
О Т И В И
към
Присъда № 69/ 15.11.2011 год. по НОХД № 70/ 2011 год.
Производството
по делото е образувано по повод обвинителен акт на Районна прокуратура, гр.
Царево, против И.Д.П., със следното обвинение: за времето
от 10.00 часа на 07.08.2010 год. до 10.00 часа на 08.08.2010 год. в гр.К., обл.Б.,
почивна станция на "***" от втори етаж на бунгало № 542, отнел чужди
движими вещи- 1 бр. мобилен телефон марка "LG"
модел "KG
800" на стойност 251.53 лева, 1 бр.
мобилен телефон марка "Нокия" модел 6600 на стойност 208.53 лева, 1
бр. дамски кожен портфейл на стойност 2.50 лева, 1 бр. Сим карта на
"М-тел" на стойност 5.90 лева, 1 бр. Сим карта на "Виваком"
на стойност 5.00 лева и 1 бр. дебитна карта на стойност 0.00 лева, всичко на
обща стойност 473.46 лева от владението и собственост на Д.М. М., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай и е извършено е в условията на опасен рецидив.
Престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и
"б" от НК.
В съдебно
заседание прокурорът подържа изцяло обвинението, което счита че е доказано по
несъмнен начин. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на две
години лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде при първоначален строг
режим.
Подсъдимият не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, дава обяснения пред съда, в които изгражда своя
защитна версия за случая- заявява, че е бил принуден от полицейските служители
под психически натиск да признае вината си. При последната си дума, подсъдимия желае
да бъде оправдан.
Защитника
на подсъдимия намира обвинението за недоказано. Пледира подсъдимия да бъде
оправдан.
След поотделна и съвкупна
преценка на събраните в хода на делото доказателства, съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
На
05.08.2010 год. св. Д.М. М. заедно с приятеля си, пристигнала на почивка в гр.К.,
обл.Б., където свидетелката се настанила в почивна станция на „***" на
втория етаж на бунгало № 542.
На
07.08.2010 год. около 10.00 ч. свидетелката и приятеля и отишли на плаж, като в
бунгалото, на етажерка в спалнята, св. М. оставила дамската си чанта, в която
се намирали мобилен телефон марка "LG", модел
"KG 800" с ИМЕЙ *** и
дамския си портфейл в който се намирала дебитна карта на „Райфайзенбанк".
До дамската си чанта, свидетелката оставила и мобилният си телефон марка
"Нокия", модел 6600 с ИМЕЙ ***. Когато напуснала помещението,
свидетелката заключила входната врата, като оставила отворени прозорците.
Единия от прозорците на бунгалото бил разположен в близост до стълбите. Св. М. и
приятеля и се върнали от плаж в 20.00 ч. след което излезли на разходка в гр.К..
Прибрали се в бунгалото около 01.00 ч. и легнали да спят. На 08.08.2010 год.
около 10.00 ч. св. М. установила, че дамската и чанта е на етажерката в
спалнята, но от нея липсва мобилния и телефон марка "LG", модел "KG
800" с
ИМЕЙ *** ведно със СИМ картата на „Вивател", както и дамския и портфейл в
който се намирала дебитна карта на „Райфайзенбанк". Установила и липсата
на мобилен и телефон марка "Нокия", модел 6600 с ИМЕЙ ***, в едно със
СИМ карта на „М-тел", който бил поставен в близост до дамската чанта. За установената
липса, св. М. подала жалба в РУП-П.
При
проведените от служителите на полицията оперативно- издирвателни мероприятия
било установено, че мобилен телефон марка "Нокия", модел 6600 с ИМЕЙ ***
е бил активиран със СИМ карти с № *** собственост на С.М. *** собственост на М.В.М.
***собственост на К.А.Г. от гр.П. и със СИМ карта №*** собственост на М.Л.Н.. В
хода на разследването било установена, че през лятото на 2010 год. св. С.М.С. закупила
на свое име СИМ карта на „Глобул" с №*** която предоставила за ползване на
сина си- подсъдимия И.Д.П.. В резултат на проведеното разследване е било установено,
че през месец август 2010 год. подсъдимия И.Д.П. *** и се настанил в бунгало на
почивна станция ***. Видял оставения отворен прозорец на втория етаж на
съседното бунгало. По външните стълби се качил на втория етаж, стъпнал на
парапета и видял в спалнята на етажерка оставена дамска чанта. Пресегнал се
през прозореца и взел оставения до нея телефон и дамската чанта. От дамската
чанта взел, документи и мобилен телефон, след което оставил чантата на
етажерката. Прибрал се в бунгалото, в което бил настанен изкарал СИМ картите от
телефоните и заедно с портмонето и документите ги изхвърлил в контейнер за
смет. След като се прибрал в гр.П. поставил в мобилния телефон СИМ карта с № ***
собственост на майка му св. С.М.С. и предоставена му от нея за ползване и я
активирал. В последствие СИМ картата била спряна поради неплатени телефонни
разговори и тогава през месец октомври 2010 год. приятелката на подсъдимия П.-
св. М.Л.Н.- закупила СИМ карта с №*** на мобилен оператор „Глобул" и е
предоставила за ползване на подсъдимия. През месец октомври 2010 год.
подсъдимия П. дал двата мобилни телефона на приятеля си св. М.В.М. да ги
ползва, като св. М. ги активирал и ползвал със СИМ карта №***. Мобилният
телефон марка "Нокия", модел 6600 с ИМЕЙ *** се повредил и св. М. го
изхвърлил. В хода на разследването, подсъдимия бил призован в РУП- П., където
пред св. А.- служител на криминална полиция- разказал за случая, признал за
извършената кражба и ал подробни, писмени обяснения. След това, посочил на кой
е дал мобилните телефони и съдействал същите да бъдат установени и предадени на
полицията. Мобилния телефон марка "LG", модел
"KG 800" с ИМЕЙ *** бил доброволно
предаден с протокол за доброволно предаване от 07.04.2010 год. в РУП-П. от св. М.,
а стойността на другите вещи- предмет на кражбата, подсъдимия възстановил на
пострадалата чрез пощенски запис от 13.05.2011 год.
Подсъдимия И.Д.П.
е ***
С присъда №
188/ 28.02.2007 год. по НОХД № 153/ 2007 год. на PC- гр.П., влязла в сила на 16.03.2007 год. за извършено престъпление
на 27.10.2006 год. в гр.П. по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
18, ал. 1 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от четири месеца,
като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наказанието е било отложено
с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 16.03.2007 год.
С присъда №
525 от 25.06.2007 год. по НОХД № 567/ 2007 год. на PC- гр.П. за извършено престъпление на 04.08.2006 год. в гр.П. на
основание чл. 206, ал. 6, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 54, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2,
б. „б" от НК е осъден на ПРОБАЦИЯ включваща пробационните мерки по чл. 42а,
ал. 2, т. 1, 2 и 6 от НК. Присъдата е влязла в законна сила на 12.07.2007 год.
Със
споразумение № 329/ 28.04.2009 год. по НОХД № 389/ 2009 год. влязло в сила на
28.04.2009 год. за извършено престъпление на 22.01.2009 год. по чл. 198, ал. 3,
вр. ал. 1 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца, при първоначален общ режим, като на основание чл. 68, ал. 1 от НК е било
постановено да се изтърпи и наказанието от четири месеца лишаване от свобода
наложено с присъда № 188/ 28.02.2007 год. по НОХД № 153/ 2007 год. на PC- гр.П.
Подсъдимия И.Д.П.
е изтърпял наложеното му наказание в Затвора гр.Б., откъдето е бил освободен на
18.06.2010 год.
Горната фактическа обстановка, съда прие за
безспорно установена от събраните в хода на делото гласни и писмени
доказателства. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите Д.
и А., дадени лично пред съда в хода на съдебното следствие, както и показанията
на свидетелите М.М., М.М. и К.Г., прочетени по реда на чл. 281 от НПК. Същите
са логични, последователни, кореспондират с другите събрани по делото
доказателства, както вътрешно и по между си и взаимно се допълват. Допринасят
за изясняването на фактическата обстановка по делото, досежно събитията
установяващи извършването на деянието. Изясняват всички отделни елементи на
деянието- времето на неговото осъществяване, мястото, начина по който е
извършено, предмета и неговото авторство. Дадени са под страх от наказателна
отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост. Така, от цитираните
показания, безспорно се установява собствеността на процесните вещи, техния вид
и количество, както и мястото на което са били оставени и от което са били
откраднати от подсъдимия. Съда прие за безспорно установено от показанията на
св. А., че именно подсъдимия е автор на престъпното деяние- свидетеля е
категоричен в показанията си, че при проведени с подсъдимия разговори последния
си е признал, че е извършител на кражбата. Нещо повече- според цитираните
показания, подсъдимия не само си е признал за извършената кражба, но лично е
посочил на полицаите къде се намират откраднатите вещи и е съдействал за тяхно
възстановяване. В подкрепа на показанията на този свидетел, са и показанията на
св. М.. От тези показания, съда прие за безспорно установено, че именно
подсъдимия е упражнявал фактическа власт върху процесните телефони и именно
подсъдимия ги е предал на свидетеля М.. От показанията на св.М., които се
потвърждават и от приложените по делото разпечатки от мобилни оператори, съда
установи движението на мобилните телефони. Цитираните доказателства,
категорично говорят, че именно подсъдимия е владял и ползвал с различни карти
откраднатите мобилни телефони. Съдът цени и показанията на св. С.С., но
дотолкова доколкото са в унисон с останалите кредитирани от съда доказателства.
Съда кредитира заявеното от тази свидетелка по досъдебното производство
/показанията прочетени по реда на чл. 281 от НПК/, в която същата е заявила, че
подсъдимия е пребивавал в гр.К.. В съдебно заседание, същата в показанията си
заяви, че не е сигурна дали подсъдимия е бил в гр.К., по време на извършване на
кражбата, но съда не кредитира показанията и в тази им част. Съда отчете, че
същата е майка на подсъдимия, т.е. пряко заинтересова от изхода на делото,
поради което и се стреми да поддържа изградената от подсъдимия защитна теза- че
не е пребивавал в гр.К. по време на извършване на кражбата. В тази им част,
показанията на свидетелката бяха напълно опровергани от показанията на св. А.,
както и от другите доказателства по делото.
Съда не възприема поддържаната от подсъдимия
и неговия защитник теза, че подсъдимия по време на извършване на кражбата не е
бил в гр.К., обл.Б., респ. не е възможно точно той да е извършител на
престъпното деяние. Тази защитна теза, беше категорично оборена от ангажираните
от държавното обвинение доказателства.
При постановяване на присъдата си, съдът взе
предвид и приетите писмени доказателства- свидетелство за съдимост, протокол за
доброволно предаване, справки и вс. други писмени доказателства приложени по
делото. От приетата по делото и неоспорена от страните икономическа експертиза,
съдът установи и стойността на отнетите вещи. От представеното по делото
свидетелство за съдимост, се установи и наличието на квалифициращото
обстоятелство, а именно че деянието е извършено от подсъдимия в условията на
опасен рецидив.
При постановяване на присъдата, съда отчете и
приложеното по делото веществено доказателство- 1 бр. мобилен телефон.
Правна
квалификация:
При така
установената фактическа обстановка, която се доказа безпротиворечиво от събраните
по делото гласни и писмени доказателства, съдът намери, че И.Д.П., за времето
от 10.00 часа на 07.08.2010 год. до 10.00 часа на 08.08.2010 год. в гр.К., обл.Б.,
почивна станция на "***" от втори етаж на бунгало № 542, отнел чужди
движими вещи- 1 бр. мобилен телефон марка "LG" модел "KG
800" на
стойност 251.53 лева, 1 бр. мобилен телефон марка "Нокия" модел 6600
на стойност 208.53 лева, 1 бр. дамски кожен портфейл на стойност 2.50 лева, 1
бр. Сим карта на "М-тел" на стойност 5.90 лева, 1 бр. Сим карта на
"Виваком" на стойност 5.00 лева и 1 бр. дебитна карта на стойност
0.00 лева, всичко на обща стойност 473.46 лева от владението и собственост на Д.М.М.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай и е извършено е в условията на опасен рецидив.
От обективна страна
подсъдимият е осъществил всички признаци на престъплението кражба по смисъла на
чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като вземайки вещите от помещението и отнасяйки ги
със себе си е извършил действия /волеви акт/, по прекратяване владението на
собственика върху същите и установяване на свое такова /дейност изискваща
човешко усилие/, т.е. безспорно е налице противозаконна промяна на фактическата
власт върху предмета на посегателство, която е настъпила в следствие действията
на подсъдимия, при липсата на съгласие от страна на собственика.
Обективно,
подсъдимият е действал в условията на опасен рецидив, тъй като- видно от
приложеното свидетелство за съдимост- същия е извършил деянието след като е бил
многократно осъждан. При това положение, деянието осъществява признаците на
престъпление извършено в условията на опасен рецидив, по смисъла на чл. 29, ал.
1, б. „а" и "б" от НК.
От
субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК. Съзнавал
е, че лишава от фактическа власт върху веща нейния собственик, предвиждал е
преминаването и в своя фактическа власт и е целял именно това. Разбирал е
общественоопасният и противоправния характер на извършеното деяние, но е целял
противоправното си облагодетелстване
По изложените мотиви, съда намира, че подсъдимия
следва да носи наказателна отговорност по следния състав на престъпление: чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и
"б" от НК.
Мотив:
Като мотив за извършване на
престъплението, следва да се посочи незачитането на установения обществен ред
от страна на подсъдимият, стремежа му към престъпно облагодетелстване, трайно изградените
престъпни навици у него.
Определяне
на наказанието:
Съдът,
съобразявайки се с разпоредбите на НК, извърши преценка на основните фактори,
които оказват влияние при определянето на наказанието на подсъдимия.
Обществената
опасност на деянието, съдът намира за висока, най- вече предвид широката
разпространеност на този вид кражби в страната и частност в съдебния район, особено
през активния, туристически сезон. Обществената опасност на подсъдимия, съдът
отчете като висока- видно от приложеното свидетелство за съдимост, същия е няколкократно
осъждан за престъпления против собствеността, изтърпявал е ефективно наказания
ЛОС. Предвид това, съда счита, че в случая явно се касае за лице с трайно
установени престъпни навици, лице, спрямо което минималните наказания, на които
е бил осъждан до момента, не са изпълнили целите си по чл. 36 от НК.
При
определянето наказанието на подсъдимия, съдът обаче, отчете наличието на
смекчаващи вината обстоятелства- ниската стойност на отнетите вещи /под две
минимални, работни заплати/, оказаното от подсъдимия пълно съдействие на
органите на полицията, доброто му процесуално поведение, тежкия му личен живот,
влошеното му психично състояние, вследствие на недобра семейна обстановка,
факта, че същия лично и доброволно е съдействал за връщане на единия мобилен
телефон, предмет на кражба, а също така
сам е възстановил и остатъка от нанесената от деянието щета. Ето защо, съдът намери,
че те са многобройни по смисъла на чл. 55 от НК, а последното съдът квалифицира
и като изключително. Съдът не отчете като отегчаващо вината обстоятелство
обремененото съдебно минало на подсъдимия, тъй като то е елемент от фактическия
състав на престъплението- извършено в условията на опасен рецидив. Във връзка с
това, съда намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване
от свобода в размер под минималния, законоустановен такъв. При определяне
точния размер на наказанието, съдът освен от цитираните по горе основания, се
ръководи от целите на наказанието и прецени, че целта да се въздейства
предупредително върху дееца и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления в случая се явява основна, тъй като подсъдимият, въпреки предходните
си осъждания, не се е поправил и превъзпитал. В тази връзка целта на
наказанието– да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите
нрави се поставя на второ място в случая. Предвид горното, наказанието на
подсъдимия следва да бъде една година лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален строг режим.
Съдът
счете, че така определеното наказание, отговаря по тежест на извършеното
престъпление и личността на неговия автор и ще мотивира подсъдимия да спазва
законите на страната, като ще въздейства предупредително върху него и
останалите членове на обществото, склонни към извършване на подобни
престъпления.
Накрая, предвид осъдителната присъда, съдът
възложи в тежест на подсъдимия и направените по делото разноски.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: