РЕШЕНИЕ
№ 541
гр. Велико Търново, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110101219 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания
на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените
искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице
- кредитодател **** и ответникът е сключен договор за кредит **** съгласно който,
кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в
максимален размер на 3000 лв. – главница, под формата на разрешен кредитен лимит, който
се усвоява чрез международна кредитна карта, а кредитополучателят се задължава да ползва
и върне кредита съобразно условията на договора. Сочи се, че ответникът усвоил сума в общ
размер 3000лв., като непогасената част на главницата възлиза на 2830лв. Излагат се
твърдения ,че ответникът дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12%, представляващ
договорна лихва за периода 30.06.2021г.-до датата на първата транзакция по кредитната
карта до 06.09.2021г.- датата на настъпване на предсрочната изискуемост, по чл.22 ал.1 от
договора, в размер на 226,23лв., както и мораторна лихва в размер на 671,44лв. за периода
07.09.2021г.-до 27.10.2023г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. На
следващо място се излагат твърдения, че на 11.11.2016г. е сключен Рамков договор за
покупко-продажба на вземания и Приложение №1 от 31.01.2022г. между „АКПЗ” като
цесионер и /**** като цедент, по силата на който вземането е прехвърлено на цесионера,
1
който бил упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за извършената цесия. Ищецът
заявява, че с исковата молба представя уведомление до ответника за извършена цесия, което
да му бъде връчено с препис от исковата молба и счита ответникът за надлежно уведомен за
цесията, като се позовава на съдебна практика. Сочи се, че за вземанията си ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 401/2024г. по описа на ВТРС, връчена на 1
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Предвид на това моли съда да приеме за установено,
че ответникът му дължи по процесния договор за заем горепосочените суми за главница,
договорна и мораторна лихви, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.
В условие на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че предсрочната изискуемост
не е настъпила, да уважи исковете за сумите, чийто падеж е настъпил съгласно договорните
условия. Претендира присъждане на сторените разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47
ал.6 от ГПК, в който искът е оспорен като неоснователен. Особеният представител твърди,
че липсват доказателства за предоставяне на сумата по кредита. Счита, че договорът за
кредит съдържа клаузи, които са неравноправни. Твърди, че не са посочени какви разходи
включва ГПР. Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост на кредита. Прави искане
за отхвърляне на исковете.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 25.06.2021г. между *** в качеството кредитодател и ответника К. Д. Х. в
качеството кредитополучател е сключен договор за кредит „Бяла карта”, по силата на който
кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит с
максимален размер 3000лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна платежна карта Бяла карта, а кредитополучателят се задължава да го ползва и
върне съгласно условията на договора. В чл.2 ал.2 от договора е посочено, че заедно с
подписване на договора кредитодателят предоставя на кредитополучателя платежен
инструмент-кредитна карта №934003. В чл.3 от договора се сочи, че кредитополучателят
може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния
лимит, като през целия срок на договора, кредитополучателят се задължава да заплаща до
всяко второ число на месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец, като в
договора е уточнено, че „текущо задължение” е сбор от следните суми: усвоена и непогасена
главница между 01 и 19 число на текущия месец; усвоена и непогасена главница между 20-
то и последно число на предходния месец, начислена и непогасена договорна лихва върху
горепосочените суми и неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в
случай, че такива са начислени през текущия месец. В чл.4 ал.1 от договора е визирано, че
кредитодателят предоставя на кредитополучателя кредит за неопределен срок, при фиксиран
годишен лихвен процент по заема-43,2%, а в чл.4 ал.3 от договора е посочено, че общата
сума, дължима от кредитополучателя съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК е сборът от следните
суми: усвоена и непогасена главница; договорна лихва върху усвоената и непогасена
2
главница;такси за ползване на картата. В чл. 12 ал. 1 от договора е предвидено, че при
непогасяване на текущото задължение на уговорения падеж, кредитополучателят, в 3-
дневен срок от датата следваща падежа на текущото задължение, дължи да заплати сума в
размер на 5% от максималния кредит лимит, която да послужи за частично погасяване на
задължението му. В чл.19 ал.1 от договора страните са уговорили, че в случай, че
кредитополучателят изпадне в забава за плащане на което и да е парично задължение по
договора с повече от десет дни или не е заплатил минимум 15% от одобрения кредитен
лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени
общо 5% от сумата по одобрения кредитен лимит, кредитодателят има право да обяви
цялото му задължение по договора за предсрочно изискуемо, като е уточнено, че
обявяването на предсрочната изискуемост се извършва по един от начините посочени в
договора. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора предмет на този Договор, е револвиращ с
максимален размер, посочен в чл.2, ал. 1 който е равен на максималния кредитен лимит на
Картата. Съгласно чл.7 ал.1 от Договора Кредитополучателят може да усвои изцяло
посочения в чл.2, ал.1 максимален размер на кредита, веднага след активиране на картата и
влизане в сила на настоящия Договор. Съгласно ал. 2 на с.ч. усвоен размер на кредита е
сумата от всички транзакции, извършени с Картата към всеки един момент от действието на
този Договор. Съгласно ал. 3 Кредитополучателя се задължава да заплаща на Кредитодателя
текущото си задължение, съгласно условията на този договор. След заплащане на текущото
задължение, разполагаемият лимит по Картата се увеличава със сумата на погасената
главница. Съгласно ал. 4, разполагаемият остатък по кредита е максималният размер,
намален с усвоения размер, представляващ цялата реално ползвана и дължима за погасяване
главница към точно определен момент от действието на настоящия Договор. Съгласно ал. 5,
Кредитополучателя няма право да извършва транзакции, които надвишават размера на
разполагаемия му остатък по кредита. В случай, че извърши такава транзакция, то страните
се съгласяват, че сумата на тази транзакция увеличава максималния размер на кредита,
посочен в чл.2, ал. 1 от настоящия договор. Съгласно ал. 6, при извършване на транзакция с
Картата, разполагаемият остатъка по кредита, се намалява със сумата по транзакцията,
заедно с таксите и комисионните за транзакцията, в случай че такива са дължими от
Кредитополучателя, съгласно Тарифата.
Видно от Рамков договор за прехвърляне на вземания от 25.06.2021г. между „****, от
една страна като цедент и „А*****Д, от друга страна като цесионер, е постигнато съгласие
за сключване на договор, по силата на който ще се прехвърлят станали ликвидни и
изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори
за паричен заем по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
сключени от продавача с физически лица, които ще се индивидуализират в Приложение №
1 към договора. Цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците, вземанията от
които са предмет на цесията, съгласно чл.99 ЗЗД. Приложено е пълномощно, по силата на
което ищцовото дружество, цесионер по договора за прехвърляне на вземания, било
упълномощено от цедента да извършва това уведомяване.
3
На 20.11.2023г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника К. Д. Х.. Въз основа на заявлението на*** е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 31.01.2024г. по
ч.г.гр.д.№401/2024. на Великотърновски районен съд против длъжника К. Д. Х. за заплащане
на сумата от 2 830.00 /две хиляди осемстотин и тридесет/ лева - главница по договор за
кредит „Бяла карта” № 934003/25.6.2021 г., сключен с „*** ООД, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 17.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
от 226.23 /двеста двадесет и шест лева и двадесет и три ст./ лева – договорна лихва за
периода от 30.6.2021 г. до 6.9.2022 г., сумата от 671.44 /шестстотин седемдесет и един лева и
четиридесет и четири ст.) лева - мораторна лихва за периода от 7.9.2021 г. до 27.10.2023 г.
както и сумата от 124.55 /сто двадесет и четири лева и петдесет и пет ст./ лева – разноски, от
които 74.55 лева заплатена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26
от Наредба за заплащането на правната помощ.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. В
едномесечния срок от съобщаването заявителят предявил настоящите положителни
установителни искове.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че усвоената от ищеца сума по процесния договор от 25.06.2021г. е в размер на
2830лв., като за погасяване на задълженията по кредита ищецът не е правил погасителни
вноски. Вещото лице е посочило, че общият размер на задължението е 3727,67лв., от които
2830лв.-главница, договорна лихва в размер на 226,23лв., начислена до 06.09.2021г. и
мораторна лихва в размер на 671,44лв., за периода 06.09.2021г.-27.10.2023г.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от
ЗЗД; чл.92 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес
да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно
възражение от страна на длъжника.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен
договор за кредит „Бяла карта”.
4
Безспорно по делото се установи, че между "****и ответника е налице твърдяното
договорно отношение – договор за кредит, по силата на който посоченото дружество е поело
задължение да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер 3000лв.
под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта срещу задължение на ответника да ползва кредита и да го върне съгласно условията в
договора. Неоснователно е възражението на особения представител на ответника относно
усвояване на сумата по процесния договор за кредит. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че процесната сума в размер на 2830лв. е усвоена от
ответника, като същият не е направил погасяване на сумата, доколкото видно от
заключението не са извършвани погасителни вноски по договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за паричен заем е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане. Кредитодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на
кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Възраженията на особеният представител на ответника за недействителност на
договора за кредит, съдът намира за неоснователно.
Видно от чл.4, ал.1, т.4 от договора е посочен годишния процент на разходите в
размер на 46.2 %, като е съобразено, че има предвиден гратисен период по договора, в който
разходи не се начисляват, в който период ГПР е 0 %. В чл.4, ал.1, т.3 е посочено как се
формира и общия размер на кредита, като в случая не е посочен с цифрова стойност,
доколкото кредитът е под формата на кредитна карта с кредитен лимит и към момента на
сключване на договора не е ясно каква част от кредита ще бъде усвоен от потребителя и
върху каква част от него ще се начислява лихва, но ясно, разбираемо и недвусмислено е
посочено как се формира общия размер на кредита. Обстоятелството дали така посочения
ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла
на чл.19 ал.1 от ЗПК е относимо към разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК и касае
действителността на клауза, с която се надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе
си недействителност на целия договор. В чл.4, ал.1, т.4 от договора са посочени и взетите
предвид допускания при изчисляване на ГПР и кои вземания формират същия.В договора
ясно и недвусмислено е посочено, какъв е размера на кредитния лимит, каква
възнаградителна лихва се начислява в различните периоди, върху каква сума се начислява,
посочен е лихвен процент на ден и потребителя може с прости аритметични сметки да
установи, какви са дължимите от него суми по договора. Дължимите суми по договора не
5
могат да се посочат с фиксирани суми към момента на сключване на договора, доколкото
кредита е под формата на кредитна карта. Посочения размер на ГПР е правилно посочен е
относимо към чл.19 ал.4 от ЗПК и не води до недействителност на целия договор. Предвид
изложеното съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК – посочен е
ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР. Неоснователно
е и възражението на особения представител на ответника , че клаузата за възнаградителна
лихва е нищожна. Същата е уговорена в договора след гратисния период в размер на 43.20%
годишно, което е в съответствие с чл.19 ал.4 от ЗПК. Следва да се посочи, че в случая,
доколкото се касае за договор за кредит под формата на кредитна карта няма как да се
посочи с фиксирана сума размера на възнаградителната лихва, още повече такова изискване
липсва в закона. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК /в сила 23.07.2014 г./ годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК е допустимо възнаградителната лихва дори
да е 5 пъти по-голяма от законната лихва, ако е единственият разход по кредита. В
процесния договор, единственият разход, който формира ГПР е договорната лихва,
доколкото не са предвидени други в самия договор, които да следва да бъдат включени в
ГПР. С оглед изложеното предвидения в договора лихвен процент не противоречи на
предвидения в закона максимум по чл.19 ал.4 от ЗПК. Няма пречка страните да уговорят
договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. В случая съдът намира, че
уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод
достигна след преценка на конкретните данни по производството - срока на договора,
размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и
рискът от сделката, който носи кредитора, както и автономията на волята. Няма нарушение
и на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото ГПР /в който е включена възнаградителната лихва/ е в
размер на допустимия от закона.
Ето защо съдът счита, че възражението на особеният представител на ответника е
неоснователно и не е налице нарушение на разпоредба на ЗПК, което да води до
недействителност на договора за паричен заем по смисъла на чл.22 от ЗПК. Договорът е
валиден и е породил облигационни последици между страните. След като е получил заема,
за кредитополучателя е възникнало насрещно задължение за връщането му, на месечни
вноски, съгласно уговореното в договора, включващи главница и договорна лихва.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът
не е направил плащания по договора за кредит, като дължимата главница е в размер на
2830лв., поради което искът за установяване дължимост на главницата е изцяло основателен
и доказан в претендирания размер.
Искът за установяване на дължимост на договорната лихва е основателен и доказан до
посочения в заключението размер 226,23 лв.
Съгласно процесния договор за кредит, при забава в плащането на някоя от
погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху забавената
6
сума, за всеки ден забава. Поради преустановяване плащането по договора за кредит,
ответникът дължи на ищеца и лихва за забава, която съгласно заключението на експертизата
възлиза в размер на 671,44лв., поради което искът е основателен и доказан в претендирания
размер.
С оглед основателност на иска за главницата в размер на 2830 лв., върху установената
за дължима главница следва да се присъди законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК /17.11.2023г./ до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 74,55лв., за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. В исковото производство направените от
ищеца разноски са 138,65 лв. за държавна такса, 300лв. за възнаграждение за вещо лице,
400лв. за възнаграждение за особен представител, като има заявена претенция за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв. По отношение претенцията на ищеца за
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва при определяне на
размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща към настоящия
момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намира, че предвид на това, че производството не е с
голяма фактическа и правна сложност, следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение за настоящото исково производство в размер от 100лв. При това положение
общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на
1063,20 лв., която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. Д. Х.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: *********ДЪЛЖИ на „************ сумата 2 830 лв.
/две хиляди осемстотин и тридесет лева/ - главница по договор за кредит*****, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението /17.11.2023 г./ до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 226.23 лв. /двеста двадесет и шест лева и двадесет и три стотинки/ –
договорна лихва за периода от 30.6.2021 г. до 6.9.2022 г., сумата от 671.44 лв. /шестстотин
седемдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки)- мораторна лихва за периода от
07.09.2021 г. до 27.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК №116 от 31.01.2024г. по частно гр.дело 401/2024 по описа на ВТРС.
7
ОСЪЖДА К. Д. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес:******** ДА ЗАПЛАТИ
на „************** сумата общо 1063,20лв./хиляда шестдесет и три лева и двадесет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса,
възнаграждение за особен представител, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, направени в заповедното производство по частно гр.дело 401/2024г по
описа на ВТРС и в настоящото исково производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№401/2024г. на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8