Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер………………………26.07.2021
година………………....Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………..Седми
граждански състав
На…тринадесети
юли……….……………………………………...…..Година 2021
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Маргарита Николова..…………………..………………………………….
Прокурор……….………………………………………….….………………………..
като
разгледа докладваното от………………………..………съдията Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 1090……………по описа за 2021……….………...година,
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 - 317 вр. чл. 103
- 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени е установителен иск с правно основание – по
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 221, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ за сумата от
1947,00 лв., представляваща неплатено задължение за обезщетение по трудов
договор № 73/075/17.05.2019 г. в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието от 90 дни, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението /26.01.2019 г./ до окончателното плащане.
Ищецът „Еврогрейд БГ ООД твърди, че с ответника К.С.Б.
се намирали в трудови правоотношения по силата на сключен между тях трудов
договор № 73/075/17.05.2019г. Ответникът се задължил да изпълнява длъжността
главен готвач в стопанисвания от ищеца Парк хотел - Атлиман бийч, находящ се в
град Китен, обл. Бургас. Съгласно т. 2 от процесния трудов брутното месечно
трудово възнаграждение на ищеца било в размер на 649,00 лева, а съгласно т. 13
от договора срокът за предизвестието за неговото прекратяване бил 90 дни.
На 17.05.2019г. ответникът е постъпил на работа, като
на датите 28, 29 и 30 Май 2019г. не се е явявал на работното си място и не е
уведомил работодателя за причините за посоченото неявяване на работа в
посочените три последователни дни. Поради това на основание чл. 193, ал. 1 КТ
ищецът изпратил уведомление до ответника, с което му дало възможност в срок от
една седмица от получаване на уведомлението да се яви и даде устни обяснения за
посоченото по- горе неявяване на работа или в същия срок да представи писмени
обяснения. Посоченото уведомление било получено от ответника на 03.06.2019г.,
като ответникът представил писмени обяснения, в които не е представил основателна
причина или съответни документи за неявяване на работа на 28, 29 и 30 Май
2019г. Затова ищецът издал Заповед № 001/10.06.2019г., с която на ответника
било наложено дисциплинарно наказание уволнение, която била връчена на
ответника на 13.06.2019г.
Във връзка с наложеното на ответника наказание
дисциплинарно уволнение и прекратяването на трудовото правоотношение,
възникнало на основание трудов договор № 075/17.05.2019г. ответникът дължал на
ищеца обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 1947,00 лева, представляващо
брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието от 90 дни.
В тази връзка ищецът подал на 25.01.2021г. заявление
до Старозагорски районен съд с искане за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу длъжника К.С.Б. за сума в размер на 1947,00 лева,
представляваща задължение на ответника за обезщетение по трудов договор №
73/075/17.05.2019г. в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на
предизвестието от 90 дни поради дисциплинарното му уволнение, ведно със
законната лихва от датата на подаване на същото заявление до окончателното
изплащане на сумата. По така подаденото заявление била издадена заповед за
изпълнение № 260237/27.01.2021г. срещу К.С.Б. за сума в размер на 1947,00 лева,
ведно със законната лихва, считано от 26.01.2021г. до окончателното й изплащане
и разноски в размер на 339,00 лева, срещу която ответникът подал възражение по
чл. 414 ГПК и заявителят предявил настоящия установителен иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1947,00 лева,
представляваща задължение на ответника за обезщетение по трудов договор №
73/075/17.05.2019г. в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на
предизвестието от 90 дни поради дисциплинарното му уволнение, ведно със
законната лихва от 26.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, като заема позиция за неоснователност на иска.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца. Счита
договора за прекратен по реда на чл. 327, ал.1, т.1 и чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ
без предизвестие от работника в следствие на невъзможност да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност. Признава, че страните са се намирали в трудово правоотношение
от 17.05.2019 година, като уговорката между страните била за обслужване на
максимум 100 места. Ответникът посетил лично обекта, където установил
съществени различия в описаните от работодателя преди сключване на договора
условия, като бил въведен в заблуждение относно основните елементи от предмета
на договора, тъй като седящите места в ресторанта били близо 600, без да е
включена меката мебел в лоби бара. Въпреки това започнал да изпълнява поетите
задължения. В следващите дни били настанени големи групи туристи и спортни
отбори, които за разлика от клиентите на свободна консумация, изисквали
обслужване независимо от това дали ще се хранят или не. Внезапно на
27.05.2019г. получил непоносими болки в долната дясна част на коремната стена,
консултирал се с лекуващия си лекар по телефона, тъй като се намирал в Китен и
получил изрична забрана за осъществяване на тежък физически труд.
Изискуемото натоварване, далеч надхвърляло физическите
възможности на ответника, който бил на почти 60 г. и месец и половина се
възстановявал след претърпяна хирургична интервенция за лечение на
„Холецистектмия лапароскопика“ и поставяне на дренаж с обща анестезия. Многократно
по-големия обем на работа, довел до невъзможност за престация на работна сила
съгласно уговореното. При тези обстоятелства, на 03.06.2019 г. ответникът
депозирал заявление за прекратяване на трудовия договор поради болест, довела
до трайно намалена работоспособност по реда на чл.327,ал.1,т.1 и 325, ал.1, т.9 КТ.
С оглед на тези съображения моли за отхвърляне на иска,
претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК
е обявено за безспорно между страните, че са се намирали в трудово
правоотношение по силата на трудов договор /така и трудов договор №73/075 от
17.05.2019 г., л. 6 от делото/ и че брутното трудово възнаграждение на
ответника е било в размер на 649,00 лв. месечно /така и т. 2 от трудов договор №73/075 от 17.05.2019 г./.
Не е спорно и обстоятелството, че по силата на
сключения трудов договор ответникът К.Б. е поел задължение да полага труд на длъжността
„главен готвач” в „Еврогрейд БГ“ ЕООД при уговорено месечно основно трудово
възнаграждение в размер на сумата от 649,00 лв. /така трудов договор и длъжностна
характеристика, л. 6-9 от делото/ и допълнително възнаграждение по 0,6% за
всяка година трудов стаж. Не е спорно, че със заповед № 001/10.06.2019 г. на
основание чл. 330, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ трудовото правоотношение с
ищеца е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта, поради
налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. Ищецът е уволнен
дисциплинарно, тъй като бил извършил следното твърдяно от работодателя нарушение
на трудовата дисциплина: на 28, 29 и 30 май 2019 г. не се е явил на работа.
Релевираното нарушение на трудовите задължения е квалифицирано от работодателя
по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Установява се, че заповедта за дисциплинарно
уволнение е връчена лично на ищеца по пощата на 13.06.2019 г. /вж. писмени
доказателства, л. 13,51-52 и 56 от делото/. В тази връзка следва да се
посочи, че ищецът със становище от 22.06.2021 г. изрично оттегли оспорването на
авторството на своя подпис в графата „получил“ на заповед № 001/10.06.2019 г. и
откритото по-рано от съда производство по реда на чл. 193 ГПК бе прекратено
/вж. протоколно определение от 13.07.2021 г./.
Не се спори между страните, а и се установява от
приложените доказателства, че в хода на дисциплинарното производство от ищеца
са искани обяснения с уведомление /л. 12 от делото/, по чл. 193 КТ, връчено на
ищеца на 03.06.2019 г. На същата дата ищецът е депозирал писмени обяснения, с
които е поискал трудовия договор да бъде прекратен по взаимно съгласие или в
срока за изпитване /писмо, л. 38 от делото/. По делото се намира и заявление за
прекратяване на трудовия договор поради невъзможност за изпълнение от
03.06.2019 г. /л. 39 от делото/, което няма данни да е достигнало до ищеца, тъй
като ответникът двукратно оттегли всички свои доказателствени искания в
отговора на исковата молба, вкл. и за предоставяне на справка от „Български
пощи“ за датата на изпращане и получаване на посоченото заявление – т. 5 от
доказателствените искания в отговора на исковата молба /вж. становище от
18.06.2021 г. и становище от 22.06.2021 г./.
По делото са представени и медицински документи – от
страна на ищеца молба, ведно с карта за предварителен медицински преглед /л.
53-54 от делото/, а от ответника епикриза от 26.03.2019 г. /л. 37 от делото/.
При така установените факти съдът достига до следните
правни изводи:
Старозагорски районен съд е сезиран с установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 221, ал. 2 КТ.
Спорното материално право във
връзка с предявената искова претенция се обуславя от възникването на следните
материални предпоставки, свързани с приложението на чл. 221, ал. 2 КТ, според която „При дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудов възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно
трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудов
правоотношение“, а именно – 1/ наличие на наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ на заеманата от работника длъжност, 2/ заповедта, с която е
наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ следва да е влязла в сила, 3/ като следва да са доказани размера на последното
брутно трудово възнаграждение и 4/ срока на предизвестието. С обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ се репарират вредите, които
работодателят търпи вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по
вина на работника или служителя. Задължението за обезвреда им се възлага за
извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, които са основания за
налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Следователно обезщетението по
чл. 221, ал. 2 КТ е предвидено да възмезди вредите произтичащи от прекратяване
на трудовото правоотношение вследствие на дисциплинарно уволнение.
Преди да се произнесе по
основателността на претенцията съдът следва да прецени характера на трудовия
договор /срочен или безсрочен/. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. А ал. 4, т.2 на същия
член сочи, че действителните вреди по предходните алинеи се изчисляват върху
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, както следва: в
случаите по ал. 2 и 3 - за времето, през което работодателят е останал без
работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на
трудовото правоотношение.
Страните не спорят, а че на 0273/075/17.05.2019
г. са сключили писмен трудов договор за неопределено време по чл. 67, ал. 1, т.
1 КТ, с уговорен в него в полза на работодателя срок за изпитване по чл. 70,
ал. 1 КТ, по силата на който ответникът е възложил, а ищецът приел да изпълнява
при него длъжността „главен готвач“, с основно месечно трудово възнаграждение
от 649,00 лева, с 0,6 % за всяка година трудов стаж, с уговорено тримесечно
предизвестие и за двете страни за прекратяване на този договор /л. 6 от
делото/.
Казаното означава, че в конкретният
случай като основание за сключване на трудовия договор между страните по делото
е посочена разпоредбата на чл. 67, ал.1, т. 1 КТ и чл. 70 КТ, а от неговото
съдържание се изяснява, че страните са уговорили не само характера на дължимата
престация от работника, съответно дължимото трудово възнаграждение, но в т. 12
от трудовия договор са уговорили изрично „срок за изпитване в полза на
работодателя до 01.11.2019 г.“, а в т. 13 са посочили, че изпитателният срок до
01.11.2019 г. е уговорен в полза на работодателя. В т. 13 е уговорено
предизвестие за прекратяване на договора от 90 дни.
Възникването и изменението на трудовото правоотношение
е уредено от законодателя в глава V от КТ. Съгласно чл. 67 КТ трудовия договор
може да бъде сключен за неопределено време /ал. 1, т. 1/ и като срочен трудов
договор /ал. 1, т. 2/. Когато работата изисква да се провери годността на
работника или служителя да я изпълнява,окончателното приемане на работата може
да се предшества от договор за изпитване до 6 месеца.Такъв договор може да се
сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е
подходяща за него /чл. 70, ал. 1 КТ/. Посочените две разпоредби не са взаимно
изключващи се, тъй като едната установява времетраенето на трудовия договор/чл.
67 КТ/, а втората установява условията за сключване на трудов договор със срок
за изпитване/чл. 70 КТ/.
Трудовото право произхожда генетично и функционално от
гражданското право, поради което въпреки, че в КТ не е налице изрично
препращане, то при спор за тълкуване на действителната воля на страните, която
е обективирана в титула на трудовото правоотношение приложение следва да намери
общото правило на гражданския закон - чл. 20 ЗЗД. В тази разпоредба е
предвидено, че при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната
обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни
с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
При тълкуване на клаузите на сключения
между страните трудов договор № 73/075/17.05.2019 г., с оглед разпоредбата на
чл. 20 ЗЗД, поотделно и в тяхната съвкупност настоящият съд намира, че се касае
за възникнало валидно индивидуално трудово правоотношение, което е безсрочно и
с клауза за изпитване, т.е. анализът на съдържанието на трудовия договор сочи
на сключването на трудов договор за неопределено време със срок за изпитване в
полза на работодателя. Уговорката за срок в трудовия договор и уговорката на срок
за изпитване са различни и отделни клаузи, които са само възможни елементи на
трудовия договор и срок за изпитване може да се уговори както при сключване на
договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови
договори. Чрез тези две уговорки се обособяват два отделни вида трудови
договори. Трудовият договор със срок за изпитване не е срочен трудов договор, а
самостоятелен вид трудов договор /така решение
№ 10/25.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1476/2009 г., IV г.о., решение №
376/26.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1405/2010 г., IV г.о., решение №
108/25.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 4838/2013 г., IV г.о., решение №
155/27.06.2016 г. на ВКС по гр.д. № 418/2016 г., III г.о./. В решение №
11/27.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4911/2014 г., III г.о., решение №
259/09.10.2014 г. на ВКС по гр.д. № 776/2014 г., IV г.о., и решение №
53/19.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2907/2013 г., IV г.о., е изяснено, че
наличие на уговорка за изпитване не прави трудовия договор срочен, а сключен
под прекратително условие, защото дава право на страната, в чиято полза е
сключен, да го прекрати с едностранно изявление в рамките на срока за
изпитване, а ако трудовият договор не бъде прекратен в посочения срок, той се
счита окончателно сключен като срочен или за неопределено време – в зависимост
от предварителната уговорка на страните. В решение № 104/23.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 453/2009 г., III г.о.,
решение № 164/18.02.2010 на ВКС по гр.д. № 4656/2008 г., I г.о. и решение №
66/27.04.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4329/2015 г., III г.о. е прието, че
разпоредбата на чл. 68 КТ е императивна, поради което обстоятелствата
обуславящи срочността на трудовия договор да бъдат конкретно посочени в него, а
в определение № 1326/26.11.2012 г. на
ВКС по гр.д. № 709/2012 г., III г.о.
се сочи, че за да е валидно изявлението за сключване на трудов договор,
както модалитетът „срок за изпитване“, така и видът на окончателния договор
трябва да са изписани по начин изключващ всякаква неяснота. Освен това предвидено
е прекратяване на процесния трудов договор с предизвестие от 90 дни. Обсъжданият
трудов договор е сключен именно като безсрочен, доколкото в него е уговорен
само срок за изпитване, но не и срок по смисъла на нормата на чл. 68, ал.1, т.
2 КТ. В договора е посочено, че същият се сключва на основание чл. 67, ал. 1,
т. 1 КТ, т. е. за неопределено време. Въвеждането на срок за изпитване в полза
на работодателя не променя вида на договора и не го превръща в срочен /така и решение № 2362/21.04.2020 г. на Софийски
градски съд по в.гр.д. № 4646/2018 г./. Самият служител в своето заявление
/л. 38 от делото/ е поискал трудовият договор за бъде прекратен на основание
чл. 325, ал. 1 КТ, евентуално по чл. 71, ал. 1 КТ. Следователно за трудовия
договор не е приложим чл. 221, ал. 4, т. 2 КТ.
В конкретния случай, отвъд
всякакво съмнение бе изяснено, че съществуващото между страните трудово
правоотношение е прекратено едностранно от работодателя, предвид наложеното на
ответника със заповед № 001/10.06.2019 г. дисциплинарно наказание „уволнение“, като
фактическа предпоставка за ангажиране на
отговорността на служителя за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, е същият да
бъде дисциплинарно уволнен с влязла в сила заповед на работодателя. Настоящият съдебен състав намира, че заповедта за
уволнение е влязла в сила, тъй като е доведена до знанието на служителя
посредством нейното връчване лично на него на
13.06.2019 г. /чл. 195, ал. 3 КТ, вж. и решение № 67/16.05.2019 г. на ВКС по
гр.д. № 2635/2018 г., III г.о./ и
в законния 2-месечен срок не е атакувана и отменена пред съда /чл. 358, ал.1,
т.2 КТ/ или от работодателя. Освен това, ответникът изрично оттегли своето
оспорване и призна, че е автор на подписа в реквизита получател на процесната
заповед за дисциплинарно уволнение, т.е. не оспорва автентичността на обективираното изявление за получател
на заповедта за уволнение /вж. становище, л. 63 от делото/.
Поради това за съда съществува задължение да се съобрази с
настъпилата вследствие на уволнението промяна. Тоест, след като
дисциплинарното уволнение не е отменено по съдебен ред или от работодателя, то е възникнало за
работодателя вземане за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, което има за цел да
го възмезди поради прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие.
Съобразно договореното в т. 13 от сключения между
страните трудов договор, срокът на предизвестие за прекратяване на
правоотношението е 90 дни и за двете страни.
Възраженията в отговора на исковата молба и становищата
от дата 18.06.2021 г. и 22.06.2021 г. /идентични по съдържание/ са неоснователни поради следните
съображения:
С твърденията си за прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 325 ал. 1, т. 9 КТ трудово правоотношение от страна на служителя поради невъзможност да изпълнява възложената работа ответникът се домогва без предявен иск за отмяна на уволнението да изследва инцидентно законосъобразността на уволнението, което не е допустимо.
Заповедта за дисциплинарно уволнение не е отменена от
работодателя или по съдебен ред и при нейното наличие трябва да се приеме, че трудовото
правоотношение е прекратено именно с нея. Изследване
на други основания за прекратяване на трудовото правоотношение е недопустимо по
иск по чл. 221, ал. 2 КТ /така решение
№ 260438/08.10.2020 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 3183/2020 г.,
постановено по еднакъв случай –
претенция по чл. 221, ал. 2 КТ по силата на влязла в сила заповед за
дисциплинарно уволнение и възражение на ответника за по-ранно прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ/.
Същото се приема и напр. в решение № 1429/22.11.2018 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. №
1995/2018 г. - всички доводи относно опорочаване на дисциплинарното
производство са неотносими, тъй като законосъобразността на дисциплинарното
уволнение не е предмет на настоящото производство. Ответникът е разполагал с
правната възможност да оспори уволнението по съдебен ред, като предяви иск в
законоустановения за това преклузивен срок, считано от датата на връчване на
заповедта. С изтичането на срока за оспорване на уволнението по съдебен ред
прекратяването на трудовото правоотношение се е стабилизирало на соченото в
заповедта основание- дисциплинарно уволнение, като няма значение при това
положение и съответно за изхода на спора в настоящото производство дали
уволнението е законосъобразно. От значение е само това, че ищецът установява,
че трудовото правоотношение на ответника е прекратено поради налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповедта, с която е наложено
наказанието, респ. прекратено трудовото правоотношение е влязла в сила. В решение №
477/09.11.2017 г. на Смолянски окръжен съд по в.гр.д. № 344/2017 г. –
недопустимо е в настоящото производство да се разглеждат възраженията за
незаконосъобразност на заповедта за уволнение поради прекратяване преди нейното
издаване на трудовото правоотношение поради предизвестие по чл. 326 КТ. След
като има влязла в сила заповед за уволнение, съгласно чл. 221, ал. 2 от КТ
работодателят има основание да претендира обезщетение за уговорени срок за
неспазено от страна на работника предизвестие. Тези доводи биха могли да бъдат
предмет на разглеждане в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, каквото не
е инициирано, а не е допустимо да бъдат разглеждане в настоящото производство.
В решение № 260063/12.03.2021 г. на
Добрички окръжен съд по в.гр.д. № 939/2020 г. - заповедта за дисциплинарно
уволнение е породила своето действие и е стабилизирана. Единственият предвиден
законов способ за атакуване законността на уволнение е исковият по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ. Ответникът е следвало след получаване на заповедта да предяви иск
за отмяната й като незаконосъобразна. Щом същият не е предявил такъв иск и
заповедта за дисциплинарно уволнение не е отменена от съда, последната е добила
стабилитет и съдът е длъжен да зачете правните й последици. Косвен контрол за
законност на уволнение в рамките на друг правен спор е недопустим, след като
законодателят изрично е регламентирал способ за атакуване на уволнителната
заповед с конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който единствено би
могъл да доведе до отмяната й като незаконосъобразна. Ако се допусне такъв
косвен контрол за законосъобразност, това би накърнило стабилността на
трудовите правоотношения. В решение от
24.01.2019 г. на Ямболски окръжен съд по в.гр.д. № 346/2018 г. - ответникът не е
оспорвал по съдебен ред уволнението си, а в настоящото производство е
недопустимо установяване законността на дисциплинарното уволнение. В решение № 443/29.11.2013 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1376/2013 г. също се сочи, че
предпоставките са наличието на дисциплинарно уволнение, свързаното с него
прекратяване на трудовото правоотношение и размера на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието.
Поради изложеното, възраженията в отговора на исковата
молба за по-ранно прекратяване на трудовото правоотношение, дори и да бяха
доказани от ответника - същият представи
по делото единствено епикриза от 26.03.2019 г. – издадена два месеца преди
сключване на трудовия договор, която установява
и добро здравословно състояние на ответника /епикризата кореспондира и
на картата за предварителен медицински преглед от 10.05.2019 г., л. 54 от
делото/ и заявление /л. 39 от делото/, което не се установи да е достигнало до
знанието на работодателя не могат да обусловят отхвърляне на иска.
Брутното трудово възнаграждение на ответника,
което съгласно чл. 228 КТ служи за основа за определяне на обезщетението по чл.
221, ал. 2 от КТ е в размер на 649,00 лв., съгласно чл. 2 от трудовия договор,
с оглед на което размерът на дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ за
срока на предизвестието – три месеца е 1947,00 лв. При това положение е
възникнало и съществува за ищеца вземане да получи от ответника обезщетение по
чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на
уговореното в безсрочния им трудов договор срок на предизвестие от 90 дни за
прекратяването му или в размер на 1947,00 лв., в който и ищецът го претендира с
исковата си молба /чл. 221, ал. 2 КТ/. По делото няма данни и това обезщетение
ответникът да му е платил до приключване на съдебното дирене /чл. 235, ал. 3 ГПК/.
Поради това съдът намери, че установителният
иск на ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 221, ал. 2 КТ, е основателен и
следва да се уважи, заедно с претендираната законна лихва върху същото вземане
от подаване на заявлението му в съда до изплащането й /чл. 422, ал. 1 ГПК/.
При този изход на делото, с оглед задължителното
тълкуване на закона, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените в исковото производство разноски за платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в общ размер на 339,00 лв. и в заповедното
производство за адвокатско възнаграждение
и държавна такса в общ размер на 339,00 лв., които да бъдат възложени в
тежест на ответника /доказателства за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение изпълняващо изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от
06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК се намират на л. 22 от
исковото и л. 8 от заповедното дело/.
Така мотивиран и на
основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че К.С.Б.,
ЕГН: ********** и адрес: *** дължи на
„Еврогрейд БГ“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Лозенец“, ж.к. „Лозенец“, ул. „Момин Кладенец“ № 1, ет. 3, ЕИК: ********* сума
в размер на 1947,00 лв. /хиляда
деветстотин четиридесет и седем лева/ – представляваща обезщетение по чл. 221,
ал. 2 КТ, дължимо на работодателя при дисциплинарно уволнение на служителя, в
размер на три брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК
/26.01.2021 г./, до окончателното изплащане на сумата, за което вземане срещу
ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 260237/27.01.2021 г. по ч.гр.д. № 416/2021 г., по описа на Старозагорски
районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
К.С.Б., ЕГН: ********** и адрес: *** да
заплати на „Еврогрейд БГ“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Лозенец“, ж.к. „Лозенец“, ул. „Момин Кладенец“ № 1, ет. 3, ЕИК:
********* сумата в размер на 339,00 лв. /триста тридесет и девет лева/ разноски
за исковото производство /държавна такса, адвокатско възнаграждение,/ както и
сума в размер на 339,00 лв. /триста тридесет и девет лева/, разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 416/2021 г. по описа на Старозагорски
районен съд за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: