№ 439
гр. Варна, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110203246 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на арх. АНТ. Н.
ВЛ., с ЕГН ********** от гр.Варна срещу НП № ВН-07-19/09.07.2021 год. на длъжност
началник на РДНСК ( РДНСК) - Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП, като незаконосъобразно, и се твърди, че същото е издадено
при неправилно приложение на материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от адв.
Ст. С., ВАК.
Въззиваемата страна – РДНСК Варна, редовно призована се представлява от юк Кармине ,
която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа нанстатации
в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН с № ВН-07/19.01.2021 год., административния орган е приел, че жалбоподателя в
качеството си на проектант по част „Архитектура" на строеж: „Еднофамилна жилищна
сграда с автосервиз. Етапно строителство: Етап - Еднофамилна жилищна сграда; Етап -
Автосервиз", находящ се в УПИ LIII-871 (ПИ с идентификатор 10135.3521.2), кв.1 по плана
на СО „Пчелина", гр. Варна, е изработил незаконосъобразен проект, в нарушение на
1
разпоредбата на чл.108, ал.1 от ЗУТ, вр. с чл.8, т.1 от ЗУТ (аналогично чл.4, ал.6 от Наредба
№ 7/22.12.2003г. за ПНУОВТУЗ) и чл.17 от същата наредба.
Според административния орган, в одобрените инвестиционни проекти по част
„Архитектура" и „Технологична", в УПИ LIII-871 (ПИ с идентификатор 10135.3521.2), кв.1
по плана на СО „Пчелина", гр. Варна, наред с жилищната сграда, е било предвидено и
нежилищно строителство, което не кореспондирало с отреждането на имота, предвидено с
действащия ПУП, а именно - за малкоетажно жилищно застрояване (Жм), както и с
предвижданията на ОУП, съгласно който имотът попада в устройствена зона „Жм". В зона с
такова предназначение е допустимо и изграждането на нежилищно строителство, но при
спазване на условията на чл.17, ал.1 и 2 от Наредба № 7/22.12.2003г. за ПНУОВТУЗ,
съгласно които ,,в жилищните територии отделни поземлени имоти могат да се урегулират с
устройствен план за нежилищни обслужващи обекти."
В случая, според административния орган, предназначението на имота не е било променено
по реда указан в горецитираните разпоредби, но дори и да бъдело променено неговото
предназначение от „жилищно" в „нежилищно", то тогава в същия не би било допустимо
изграждането на жилищна сграда.
От началника на РДНСК - Варна е издадена заповед № ДК-11-BH-17/27.10.2020г. по реда на
чл.156, ал.1 от ЗУТ, с която е отменено разрешение за строеж № 37/07.10.2020г.. издадено от
главен архитект на Район „Младост" при Община Варна.
Нарушението е установено по документи, като за дата на извършване на същото е приета
02.09.2020 г. (датата на сезиране на компетентия да извърши надлежно съгласуване
административен орган, с оглед практическото изпълнение на строителството) и е
установено на 20.10.2020 год..
Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не
отразил такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН е направено възражение, със съдържание идентично с това по
издаденото НП.
АНО не възприел така направените възражения и въз основа на съставения АУАН, АНО
издал обжалваното , с което за извършено нарушение на чл.108, ал.1 от ЗУТ, вр. с чл.8, т.1 от
ЗУТ на осн.чл.232,ал.4,т.2 от ЗУТ, наложил на жалбоподателя административно наказание „
глоба“ в размер от 3000 лв..
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя
М.В., която потвърждава написаното в акта и подробно разяснява всички факти и
обстоятелства, относно констатираното от нея нарушение.Посочва, че от одобрените
проекти по част архитектура и част технология, наред с жилищната сграда е било
предвидено и нежилищно строителство, което не кореспондирало с ПУП, съгласно който
имотът попадал в зона за жилищно застрояване. В зона с такова предназначение според
свидетеля е допустимо изграждане на нежилищно строителство, но при условията на
чл.17,ал.1 и ал.2 от Наредба № 7, с която се определят правилата и нормативите за
2
устройство на определени видове територии и устройствени зони. Съгласно тези разпоредби
според свидетеля, в жилищните територии отделни зони могат да се урегулират с
устройствен план за нежилищни и обслужващи обекти, но в случая предназначението на
имота не е било променено. Според свидетеля е трябвало да има промяна на
предназначението на имота от жилищно в нежилищно, ако е трябвало да бъде изпълнен
автосервизът, но тъй като предназначението не е било променено, съгласно Наредба № 7, не
е било допустимо изграждането на нежилищна сграда.
За изясняване на обстоятелствата от значение по делото, е допусната, назначена и
изпълнена съдебно – техническа експертиза.
Съдът кредитира показанията на св.В. като обективни, логични и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на св.В. , дадени в хода на съдебното следствие,
Съдебно-техническата експертиза и от приложените по делото писмени доказателства ,
прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира заключението и на СТЕ като обективно, пълно и обосновано,
кореспондиращо с данните от събраните писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият
орган - Началник на РДНСК - Варна,съобразно приложена Заповед № РД-13-171/13.06.2019
год. на Началника на Дирекция „ Национален строителен контрол”. Компетентността на
актосъставителя се определя съобразно разпоредбата на чл.238,ал.2,т.2 от ЗУТ.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
АУАН е съставен в условията на чл.40,ал.3 от ЗАНН.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН, адрес.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1
от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание
на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
3
Административно - наказателната разпоредбата на чл.232,ал.4,т.2 от Закона за устройство
на територията предвижда отговорност за лице, което като проектант изработва проекти,
несъобразени с този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи
по проектирането и строителството или не упражнява авторски надзор, съобразно
сключения договор, като се наказва с "глоба" от 3 000 лв. до 15 000 лв., ако по друг закон не
е предвидено по-тежко наказание. Разглежданата норма е бланкетна по своя характер, като в
случая бланкетния състав е запълнен с нормите на чл.108, ал.1 от ЗУТ, вр.чл.8,т.1 от ЗУТ, и
чл.4,ал.6 и чл.17 от Наредба 7 от 22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони (ПНУОВТУЗ).
На първо място от безспорно се установява, че жалбоподателят В. е субект на санкцията по
чл.232,ал.4,т.2 от Закона за устройство на територията .
Съгласно чл.162,ал.1 от Закона за устройство на територията, проектант е физическо или
юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата
проектантска правоспособност.
Безспорно е, че жалбоподателя В. е архитект, притежаващ проектантска правоспособност.
На следващо място съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е приел,
че въззивникът е нарушил разпоредбите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове, като е
съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Съгласно разпоредбата на чл.108,ал.1 от ЗУТ подробните устройствени планове
конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и
землищата им, както и на селищните образувания.Предвижданията на подробните планове
са задължителни за инвестиционното проектиране.
Съгласно чл.8, от ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с
подробния устройствен план и може да бъде: т.1 (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. и доп., бр.
65 от 2004 г.) в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях - за
жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и
развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за
природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за
движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с
увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други.
Съгласно чл.4, ал.6 от Наредба № 7/22.12.2003 год. за ПНУОВТУЗ с подробните
устройствени планове се определя конкретното предназначение за всеки отделен поземлен
имот.
В конкретния случай съгласно общия устройствен план (ОУП ) на гр.Варна, одобрен със
Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 год. на Министъра на регионалното развитие и
благоустройство, и правилата за прилагането му, имота предмет на инвестиционно
намерение (УПИ LIII-871) попада в жилищна територия с общ (преобладаващ ) режим на
устройство на обединените в нея позелмени имоти с определен тип устройствена зона " Жм"
- за жилищни нужди с преобладаващо ниско застрояване, предназначени предимно за
4
жилищно застрояване. С ПУП - ПРЗ на СО „ Пчелина”-Варна, е определено конкретно
предназначение на УПИ LIII-871 (ПИ с идентификатор 10135.3521.2), а именно - за
малкоетажно жилищно застрояване с височина до 10 метра .
В инвестиционния проект Строеж:" Еднофамилна жилищна сграда с автосервиз", Етап -
Еднофамилна жилищна сграда; Етап- Автосервиз в УПИ LIII-871, по плана на СО "
Планова" , Община Варна в част „Архитектура” е предвидено изграждането на „
Еднофамилна жилищна сграда с автосервиз”,т.е. наред с жилищната сграда е предвидено и
нежилищно строителство, което не кореспондира с отреждането на имота, предвидено с
действащия ПУП, а именно – за малкоетажно жилищно застояване (Жм),както и с
предвижданията на ОУП, съгласно който имотът попада в устройствена зона (Жм).
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза е, че площта на жилищната
част съставлява 60,6 % от общата площ на сградата, а площта на автосервиза е 39,4% и по
смисъла на пар.5 т.29 от допълнителните разпоредби на ЗУТ сградата се явява жилищна.
Вещото лице изрично посочва обаче, че съгласно Наредба № 7, чл.17, автосервизите са
допустими за изграждане в жилищни територии в отделни поземлени имоти само когато
имотите са урегулирани с устройствен план за нежилищни обслужващи обекти.
Съгласно посочения текст на чл. 17 от Наредба № 7/2003 год.:
(1) В жилищните територии отделни поземлени имоти се урегулират с устройствен план за
нежилищни обслужващи обекти, както следва:
1. сгради за социални, учебни, просветни, културни, спортни, здравни и религиозни
дейности;
2. магазини и заведения за хранене;
3. сгради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура;
4. обществени озеленени площи;
5. надземни и подземни гаражи и паркинги за леки автомобили.
(2) Освен обектите по ал. 1 в отделни урегулирани имоти в жилищните територии в
съответствие със заявено искане на собствениците им могат да се изграждат:
1. административни и делови сгради;
2. хотелски сгради;
3. занаятчийски работилници;
4. сгради за безвредни производствени дейности;
5. бензиностанции, газостанции и автосервизи.
Видно от доказателствата по делото, е че в УПИ LIII-871 (ПИ с идентификатор
10135.3521.2), кв.1 по плана на СО „Пчелина", гр. Варна, наред с жилищната сграда е било
предвидено и нежилищно строителство,т.е. допустимо е било изграждането на нежилищно
строителство, но предназначението на имота не е било променено по реда указан по-
горе,т.е. изработения от жалбоподателя проект за строеж е в несъответствие с
5
предвижданията на ПУП и правилата и нормите на застрояване.
Предвид изложеното съдът намери, че административно наказващият орган правилно, въз
основа на събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно
нарушение по смисъла на чл.232,ал.4,т.2 от ЗУТ във вр. с чл.108,ал.1, вр. чл.8,т.1 от ЗУТ,
което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона, с оглед на което НП следва да се
потвърди като законосъобразно.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди
степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да
бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно
наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение
не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от
останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно
поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗУТ. Поради изложеното до тук,
съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона минимален
размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № ВН-07-19/09.07.2021 год., издадено от началник на Регионалната
дирекция за национален строителен контрол ДНСК / РДНСК/- Варна, с което на АНТ. Н.
ВЛ. с ЕГН ********** от гр.Варна за нарушение на чл.108,ал.1,вр.чл.8,т.1 от ЗУТ, на
осн.чл.232,ал.4,т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 3000
лв..
ОСЪЖДА на осн.чл.84 от ЗАНН, вр.чл.189,ал.3 от НПК АНТ. Н. ВЛ. с ЕГН ********** от
гр.Варна да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на РС Варна сумата от
300.00 ( триста ) лева, представляваща разноски по делото за съдебно-техническа
експертиза.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14-
6
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7