Решение по дело №452/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 422
Дата: 28 септември 2023 г.
Съдия: Габриела Георгиева Христова-Декова
Дело: 20237170700452
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 май 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 422

28.09.2023г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Плевен, седми състав, в открито съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

 

при секретаря Бранимира Монова и в присъствието на прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия Христова адм.д. № 452/2023г. по описа на АдмС Плевен, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.104, ал.1 и чл.121, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Административното дело е образувано по искова молба на А.Н.И. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена против Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) Плевен с ЕИК ********* и адрес гр. Плевен, ул. „Васил Левски“ №1, ет.10, представлявана от Илияна Николова Нинова - Директор.

С исковата молба се претендира обезщетение в размер на 10 200 лева, представляваща обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл за период от 6 месеца (24.06.2022г. – 24.12.2022г.), вследствие на оставането без работа на ищцата поради незаконното й уволнение, ведно със законната лихва от 27.04.2023г. (датата на постановяване на крайния съдебен акт на ВАС) до окончателното заплащане на сумата.

Излага се, че уволнението е признато за незаконно с решение на Административен съд Плевен по адм.д. № 593/2022г., влязло в законна сила след потвърждаването му с Решение № 4493 от 27.04.2023г. по адм. дело № 11685/2022г. на Върховния административен съд. Към момента на прекратяване на правоотношението основното възнаграждение на ищцата е било 1420 лева, като за исковия период 24.06.2022г. – 24.12.2022г. тя не е заемала държавна служба или друга длъжност по трудов договор. За времето, когато служебното правоотношение на ищцата е било прекратено, за началник на ОСЗ Левски и ИРМ Белене е бил назначен друг служител с основно месечно възнаграждение 1700 лева, и именно върху този размер се основава претенцията в исковата молба. Иска се съдът да осъди ответника да й заплати горното обезщетение за оставането без работа за период от 6 месеца ведно със законната лихва от датата на решението на ВАС до изплащане на сумата, както и да й се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищцата се явява лично и с редовно упълномощен адвокат, като поддържа исковата молба на заявените в нея основания и моли да й се присъди исканото обезщетение в претендирания размер, както и да й се присъдят направените по делото разноски по представен списък. Представя писмени бележки по спора.

В съдебно заседание и в писмен отговор на исковата молба ответникът чрез упълномощен юрисконсулт ангажира становище за основателност на претенцията, като оспорва размера й над сумата от 8 520 лв., за което излага, че искът е основателен до шесторния размер на месечното възнаграждение на служителя към датата на явяването му за възстановяване на работа, а именно 1420 лв. С оглед признаването на претенцията за горната сума, съдът е приел същото за безспорно между страните с изрично определение в с.з. на 27.06.2023г. Сочи, че служителят, назначен на същата длъжност за времето на незаконосъобразно прекратеното правоотношение, е бил назначен с определената му към този момент заплата на предишното работно място, докато възнаграждението за длъжността „Началник ОСЗ Левски и ИРМ Белене“ не е било променяно от прекратяването на служебното правоотношение с И. до възстановяването й, и затова тя е възстановена с месечно възнаграждение 1420 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на исковата претенция.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № РД-05-01-14/24.06.2022г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Плевен на основание чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с А.Н.И. *** и ИРМ Белене. Заповедта е оспорена по съдебен ред и с Решение № 484/21.10.2022г. по адм.д. № 593/2022г. на Административен съд Плевен същата е отменена. Първоинстанционното решение е потвърдено с Решение № 4493 от 27.04.2023г. по адм. дело № 11685/2022г. на ВАС.

След подадена молба за възстановяване вх.№ РД-12-05-9 от 09.05.2023г. (л.147), със Заповед № РД-05-01-7/09.05.2023г. на Директора на ОДЗ Плевен (л.38), А.И. е възстановена на длъжност Началник Общинска служба по земеделие Левски и ИРМ Белене, считано от 11.05.2023г., с размер на основната заплата 1420 лева.

За 6-месечния период от датата на уволнението – 24.06.2022г., до 24.12.2022г., ищцата е била безработна и не е заемала държавна служба или друга длъжност по трудов договор, видно от представената служебна бележка изх.№ 60-04-05-9204/17.05.2023г. на Агенция по заетостта (л.7), заверено копие на служебна книжка (л.51-56) и трудова книжка (л.57-59), и удостоверение и справка актуално състояние на всички трудови договори изх.№ 150192302574232 от 05.06.2023г. на НАП (л.33). Горното е прието за безспорно по делото с оглед изявленията на двете страни, за което съдът е чел изрично определение в с.з. на 27.06.2023г.

По искане на ищцата, по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си (л. 176) вещото лице съобразно поставените му въпроси е изчислило в различни варианти обезщетението, дължимо на И., включително съобразно претенцията в ИМ (на базата на заплатата на служителя, заемал длъжността в периода след прекратяването на служебното правоотношение с ищцата), както и на база средни заплати спрямо останалите служители в областната дирекция, заемащи подобни длъжности.

Към настоящото дело са приложени приключилите адм. дело № 593/2022г. на Административен съд Плевен и адм. дело № 11685/2022г. на ВАС. С влязло в сила решение по първото дело, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с ищцата е отменена. С решение по второто дело, ВАС е оставил в сила първоинстанционното решение.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира иска за допустим, като предявен в срок по арг. от чл.125 от ЗДСл, от процесуално легитимен субект и пред компетентния да го разгледа съд. Разгледан по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав намира иска за частично основателен по следните съображения:

С отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди. В случая е безспорно, че преди уволнението й А.И. е заемала длъжност по служебно правоотношение като държавен служител, и че прекратяването на служебното й правоотношение е признато за незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение.

Съгласно чл.39 от ЗДСл държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение в размер на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени на база основната заплата, съответно основното възнаграждение.

За основателността на иска по чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл, включително и по отношение на неговия размер, следва да се преценява в зависимост от наличието на следните предпоставки: отмяна на прекратяването на служебното правоотношение; служителят да е останал за това време незает по служебно или трудово правоотношение или да е получавал по-ниско възнаграждение; вреда, която се изразява в пропуснатото основно месечно възнаграждение за времето, през което лицето не е било на служба или е получавало по-ниско възнаграждение, за срок не по-дълъг от шест месеца. По делото по безспорен начин въз основа на събраните писмени доказателства се установява, че всички основания, които дават възможност да се уважи по основание искът по чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл, са налице. Съществено е да се посочи, че моментът на признаване на уволнението за незаконно е 27.04.2023г., тъй като на тази дата е постановено Решение № 4493 от 27.04.2023г. по адм. дело № 11685/2022г. на Върховния административен съд, с което със силата на пресъдено нещо спорът е окончателно разрешен.

Ответникът също признава иска по основание, като единственият спорен въпрос в производството е определянето на неговия размер.

Съгласно чл.104, ал.1 от ЗДСл, обезщетението се дължи в размер на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването на служителя да заеме службата. Първата хипотеза е приложима, когато служителят се е явил да бъде възстановен на заеманата преди прекратяване на правоотношението му длъжност, а втората – когато не се е явил. Именно в една от тези две хипотези се изчислява и дължимото от органа по назначаване обезщетение.

В случая И. се е явила и е била възстановена на длъжност Началник Общинска служба по земеделие Левски и ИРМ Белене, считано от 11.05.2023г., с размер на основната заплата 1420 лева. Прекратяването на служебното правоотношение е признато за незаконно на 27.04.2023г. с постановяването на касационното решение на ВАС, а заповедта за възстановяване на ищцата на заемана от нея преди това длъжност е от 09.05.2023г. – само дванадесет дена след това. Следователно релевантният размер на основната заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно – 1420 лева, е определен със Заповед № РД-05-01-7/09.05.2023г. за възстановяване на служителя на заеманата от него длъжност.

Диапазонът, в който се определят възнагражденията за различните длъжности, респективно възнагражденията на други служители, биха имали правно значение само в случай на липса на информация за основната заплата на конкретния служител, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата (например ако длъжността е престанала да съществува). В конкретния случай са налице достатъчно доказателства, от които да се установи точния размер на основната заплата на А.И. към датата на признаване на уволнението й за незаконно.

В този смисъл е и трайно установената практика на ВАС – Решение № 11944 от 21.12.202 г. по адм. д. № 5420/2022г., Решение № 9199 от 19.10.2022г. по адм. д. № 3660/2022г., Решение № 7395 от 13.06.2017г. по адм. дело № 3425/2016г., Решение № 2990 от 13.03.2017г. по адм. дело № 13767/2015г., Решение № 33 от 04.01.2017г. по адм. дело № 11544/2015г. и др.

Обстоятелството, че със Заповед № РД-04-93/04.08.2022г. на Директора на ОДЗ Плевен са определени нови основни месечни заплати за служителите в дирекцията в рамките на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен по приложение №1 от Наредбата за заплатите в държавната администрация, не рефлектира върху горните изводи на съда. Видно от заключението на вещото лице, от 7 началници на общински служби (без ищцата), нови индивидуални месечни заплати са определени не на всички, а само на 4 лица, като на останалите трима началника на служби заплатите не са променени/увеличени. Следователно не е безспорно доказано, че основната заплатата на ищцата би била променена, ако правоотношението й не бе прекратено. Аргумент за този извод е и т.III от цитираната заповед, съгласно която размерът на новите индивидуални основни месечни работни заплати на всеки служител следва да се отрази в изрична заповед, т.е. преценка в оперативната самостоятелност на органа по назначаването е да определи на кой служител дали и с колко да бъде увеличено основното месечно възнаграждение.

Поради изложеното съдът не кредитира и не следва да възприема вариантите на изчисление на обезщетението, включени в заключението на вещото лице. При изрична законова регламентация за основата за изчисляване на обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл и наличието по делото на категорична информация за основната заплата на служителя, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно, неотносими към спора са заплатите на останалите началници на служби към ОДЗ Плевен, за да послужат при изчисление на същото, включително техния минимален, среден или максимален размер. С искането за назначаване на експертиза ищцата е упражнила правото си да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, но съдът не е обвързан от заключението на експерта и следва да го цени както в съответствие с останалите доказателства по делото, така и съобразно приложимите законови норми към казуса.

Основателно е възражението на ответника в отговора на ИМ, че размерът на заплатата на П.К. (заел длъжността на И. от 01.09.2022г.) не следва да послужи като основа за изчисляване на дължимото на ищцата обезщетение. В случая релевантен е размерът на основната заплата на ищцата, а не на други служители, заемали междувременно длъжността, още повече назначени на тази длъжност на основание чл.81а от ЗДСл с основна заплата в размер, получаван от тях до преназначаването (факт, който не се оспорва от ищцата).

В тази връзка следва изрично да се посочи, че целта на обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл е да се обезщетят вредите, които се търпят от конкретен служител от лишаването му от получаването преди незаконното уволнение трудово възнаграждение и техният размер се свързва именно с размера на тези пропуснати от него доходи, които би получил при изпълнение на длъжността. Логиката на законодателят в ЗДСл да се отклони от правилата на Кодекса на труда и да посочи като правнозначим момента на уволнението за незаконно или неявяване на служба, не означава, че при възстановяване на заеманата длъжност със същата основна заплата като тази преди уволнението, е необходимо да се съобразява възнаграждението на други лица, изпълняващи същите или сходни функции в този период от време. Релевантното обстоятелство е какъв е размерът на основната месечна заплата за конкретната длъжност, за която прекратяването на служебното правоотношение е признато за незаконно. Диапазонът, в който се определят възнагражденията за различните длъжности, респективно възнагражденията на други служители, биха имали правно значение само в случай на липса на информация за основната заплата на конкретния служител, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, какъвто настоящият казус не е. В същия смисъл е Решение № 11944 от 21.12.2022г. на ВАС по адм. д. № 5420/2022г.

По същите причини неотносими към спора са оценките от атестацията на ищцата, увеличенията на основните заплати на други служители в дирекцията и принципната възможност (а не задължение!) на работодателя да увеличи възнаграждението при съответната атестационна оценка. Законът обвързва размера на обезщетението единствено с основната заплата на служителя, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването на служителя да заеме службата, и всички други фактори и обстоятелства, релевирани с исковата молба и хода по същество, не са относими към определянето на обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл.

При тази законова регламентация размерът на дължимото обезщетение съгласно разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл, възлиза на сума в общ размер 8 520,00 лева – основната месечна заплата от 1420 лева на И. за шест месеца (6 мес. х 1420 лв. = 8 520 лв., за което изчисление не се изискват и специални знания). Именно тази сума от 8 520,00 лева съдът приема като дължима на ищцата вследствие отменената като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното й правоотношение.

Съобразно изложеното, съдът намира за изцяло доказана по основание и частично основателна по размер исковата претенция до размера от 8 520,00 лева, като следва да се осъди Областна дирекция „Земеделие“ гр. Плевен да изплати на А.Н.И. горната сума като обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.04.2023г. (датата на постановяване на крайния съдебен акт на ВАС), до окончателното изплащане на паричното задължение. В останалата част за горницата над 8 520 лева до претендираната сума от 10 200 лева ведно със законната лихва върху тази горница, исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото, искането на процесуалния представител на ищцата за присъждане на сторените в производството разноски е основателно съобразно уважената част на исковата претенция. Уважената част на иска е 83,53 %, отхвърлената е съответно 16,47 %. Ищцата е направила разноски в общ размер 1900 лв, от които 400 лв. за възнаграждение за вещо лице и 1500 лв. за адвокатско възнаграждение (съобразно уваженото възражение за прекомерност), поради което на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК следва да й се присъдят разноски в размер на 1587,07 лева пропорционално на уважената част на иска.

По възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение: съгласно чл.7, ал.2, т.3 вр. с чл.8, ал.1 от Наредба № 1/2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 10 000 до 25 000 лв., размерът на възнаграждението е 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. При материален интерес по делото от 10 200 лв., минималното възнаграждение по наредбата в случая е 1318 лв. От представения ДПЗС се установява, че И. е договорила и заплатила в брой на адв. Т. сумата от 2000 лева. Съдът намира възражението за прекомерност за основателно и размерът на адвокатското възнаграждение, върху което следва да се изчисли дължимото от ответника съобразно уважената част на иска, съдът определя на 1500 лв., като отчита от една страна неособено голямата фактическа и правна сложност на делото, а от друга активното процесуално поведение на адвоката.

Водим от горното и на основание чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител, Административен съд Плевен, седми административен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ гр. Плевен с ЕИК ********* и седалище и адрес гр. Плевен, ул. „Васил Левски“ № 1, ет.10 да заплати на А.Н.И. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 8 520,00 (осем хиляди петстотин и двадесет) лева, представляваща обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.04.2023г. до окончателното й изплащане.

ОТВЪРЛЯ иска с правно основание чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител, предявен от А.Н.И. против Областна дирекция „Земеделие“ гр. Плевен, за сумата над 8 520 лева до пълния предявен размер от 10 200 лева, ведно със законната лихва върху сумата над 8 520 лева, считано от 27.04.2023г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ гр. Плевен с ЕИК ********* и седалище и адрес гр. Плевен, ул. „Васил Левски“ № 1, ет.10 да заплати на А.Н.И. с ЕГН ********** и адрес ***, разноски по воденото съдебно производство в размер на 1587,07 лева (хиляда петстотин осемдесет и седем лева и седем стотинки).

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, подадена чрез Административен съд Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: