№ 2199
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110203204 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-513-07-99004/22.12.2021 г., издадено
от заместник-началника на 07 РУ-СДВР, на М. МЛ. М. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500 лева за извършено
административно нарушение по чл. 16а, ал. 2 от Закона за защита от шума в
околната среда (ЗЗШОС), изразяващо се в това, че на 20.11.2021 г., около
23.40 часа, в гр. София, ж.к. „Ст. град ул. № в търговски обект „Bamboo urban
bar“ при извършване на полицейска проверка по сигнал е установено, че в
качеството си на управител на горепосочения обект нарушава нощната
тишина чрез силно озвучаване от обекта с електронно озвучително
устройство за времето след 23.00 часа, като заведението се намира в зони,
предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и
зони със смесено предназначение.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице М. МЛ. М., с която са иска неговата отмяна като
незаконосъобразно. В жалбата са релевирани доводи, че музиката в обекта е
1
била пускана от DJ, като полицейските служители не са носили измервателни
уреди, с които да установят нивата на шум на озвучаване. Твърди се, че
жалбоподателката не е субект на нарушението по чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС,
доколкото последната не е озвучавала заведението. Изложено е, че
жалбоподателката не може да бъде санкционирана за допустителство в
хипотезата на чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС. В този смисъл се твърди, че в
санкционната разпоредба на чл. 34а ЗЗШОС не е предвидено ангажирането на
административнонаказателна отговорност на допустителите на нарушения по
чл. 16а, ал. 1-5 ЗЗШОС. Изложено е, че в случая липсва измерване на нивото
на шума съгласно изискването на чл. 27, ал. 2 ЗЗШОС и Приложение № 2 към
чл. 5 и Таблица № 2 от Наредба № 6/2006 г. Твърди се, че в АУАН и НП не
става ясно какво точно е озвучавала жалбоподателката и дали озвучаваното
пространство представлява открита площ и попада ли в категориите, изрично
посочени в ЗЗШОС, както и не е посочено с какво електронно озвучително
устройство е извършено твърдяното озвучаване. Релевирани са доводи, че в
НП е посочено, че нарушението е осъществено в неопределен времеви период
– след 23.00 часа на 20.11.2021 г. С оглед на изложеното, от съда се иска да
отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
жалбоподателката поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения. В допълнение е посочено, че по данни на „първия“ свидетел
жалбоподателката не е реализирала озвучаването. Претендира се присъждане
на заплатения адвокатски хонорар в размер на 300 лева.
Наказващият орган – заместник-началник на 07 РУ-СДВР, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител в хода на
съдебното производство. В представени писмени бележки от упълномощен от
наказващия орган юрисконсулт се излагат съображения за неоснователността
на подадената жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство по делото, като е релевирано
възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от
насрещната страна.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
2
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 20.11.2021 г., около 23.40 часа, свидетелите Н. и ЛЮДМ., служители на
07 РУ-СДВР, били изпратени по подаден сигнал за силен шум в заведение
„Bamboo urban bar”, находящо се в гр. София, ж.к. „Ст. град ул. №. Още при
слизането си от полицейския автомобил пред заведението, полицейските
служители установили силна музика, идваща от заведението, която се чувала
и в откритите части около заведението. На място в заведението бил установен
управителят на обекта – жалбоподателката М. МЛ. М., срещу която било
издадено разпореждане в качеството й на управител на заведението да
преустанови музиката.
Св. Н. съставил АУАН с бл. № 042756/20.11.2021 г. срещу М. МЛ. М. за
извършено от последната административно нарушение по чл. 16а, ал. 2 от
ЗЗШОС. АУАН бил връчен и подписан от М.М., която вписала като
възражение в същия, че шумът от заведението не е силен.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 21-513-07-99004/22.12.2021 г. от заместник- началника на
07 РУ-СДВР, с което за описаното в АУАН административно нарушение на
М. МЛ. М. била наложена „глоба“ в размер на 500 лева.
НП било връчено лично на М. МЛ. М. на 15.02.2022 г., като в
законоустановения 14-дневен срок последната подала жалба срещу НП, която
инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите Н. и ЛЮДМ.; 2 броя докладни записки от
служители на 07 РУ-СДВР; справка от Район „Студентски“ към Столична
община; справка от Направление „Архитектура и градоустройство“ към
Столична община и Заповед № 8121з-829/23.07.2019 г. на министъра на
3
вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства. В
този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите НН и ЛХ,
които са извършили процесната проверка. Последните са категорични, че при
извършената на 20.11.2021 г. около 23.40 часа проверка в клуб „Bamboo urban
bar” са установили, че в същия се пуска силна музика, която се чува и извън
заведението. Свидетелите обаче не можаха да посочат кой и по какъв начин е
пускал музиката от заведението. В този смисъл св. Х няма никакъв спомен за
това обстоятелство, а св. Назлиев твърди, че озвучаването в заведението е
било или чрез DJ, или чрез оркестър на живо (гост певица), без обаче да може
да конкретизира фактическото положение. Не допринася за изясняване на
обективната истина в тази насока и изготвената от св. Назлиев докладна
записка от 20.11.2021 г. (л. 15 от делото), в която единствено е посочено, че
има „музика от озвучителни уредби“. Нито от показанията на свидетелите
Назлиев и Х, нито от горепосочената докладна записка обаче се установява
М. МЛ. М. да е пускала музиката или да е разпореждала на някой от
служителите в процесното заведение да го озвучава по посочения начин.
Обяснението на разпитаните свидетели защо АУАН е съставен срещу
управителя на заведението е, че „така процедират“.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че в случая не е доказано дали е имало силен
шум и колко децибела е бил същият, предвид неизползване от полицейските
служители на устройства за измерване на шума съгласно чл. 27, ал. 2 ЗЗШОС
и Приложение № 2 към чл. 5 и Таблица № 2 от Наредба № 6/2006 г. Това е
така, доколкото нарушението по чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС няма за елемент от
фактическия си състав определена сила на звука, поради което измерването
му с техническо средство се явява ирелевантно (в този смисъл Решение №
9045 от 08.07.2020 г. по адм. дело № 8051/2019 г. по описа на ВАС, VI о.).
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени по реда на чл. 283 НПК, като относими към предмета на
доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
4
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
им –Заповед № 8121з-829/23.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с
която на основание чл. 36 и чл. 37, вр. чл. 19, ал. 2 ЗЗШОС полицейските
органи от СДВР са оправомощени да съставят АУАН, а заместник-
началниците на РУ в СДВР - да издават НП за извършени нарушения по
ЗЗШОС. Същевременно, АУАН и НП са издадени при спазване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове.
При проверка правилното приложение на материалния закон, съдът счита,
че в конкретния случай действително е било осъществено административно
нарушение по чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС. Съгласно посочената разпоредба се
забранява озвучаването от физически лица или от обекти по ал. 1 и на
открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство,
рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение,
включително когато озвучаването се излъчва от място извън строителните
граници на селищната територия или от неурбанизирана територия за времето
от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на
религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и
при използването на системи за предупреждение и оповестяване на
населението при бедствия. В настоящата хипотеза безспорно е установено от
приложените справки от Столична община, че процесното заведение се
намира в урбанизирана територия – зона със смесено предназначение за
обществено обслужващи дейности, УПИ I, кв. 100 по ПУП-ЗРП, в сграда с
жилищни обекти в нея и в непосредствена близост до сгради с жилищни
обекти, вкл. студентски общежития. Установи се и другият елемент от
обективната страна на нарушението по чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС, а именно, че е
било налице озвучаване от процесното заведение след 23.00 часа, доколкото
проверката е извършена в 23.40 часа на 20.11.2021 г. В случая е налице
озвучаване по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗЗШОС. Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП не било
конкретизирано кога е извършено нарушението предвид неопределеното
5
посочване „след 23.00 часа“. Видно от съдържанието на АУАН и НП, в
същите недвусмислено е посочено, че нарушението е осъществено около
23.40 часа на 20.11.2021 г., като в обстоятелствената част на АУАН и НП
единствено е посочен обективният елемент от състава на административното
нарушение, че озвучаването касае времевия периода след 23.00 часа, така
както е описан в чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС.
В случая обаче съдът счита, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката М. МЛ. М..
Съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС се забранява на физическите
лица, обектите по чл. 16а, ал. 1 ЗЗШОС, включващи и обекти в областта на
услугите, каквото е процесното заведение, както и на открити площи
озвучаване в съответните територии и зони, посочени в закона, в часовите
интервали 14.00-16.00 часа и 23.00-08.00 часа. Същевременно, съгласно
приложимата санкционна разпоредба на чл. 34а, ал. 1 ЗЗШОС
административнонаказателна отговорност за процесното нарушение могат да
носят както физическите лица, така и ЕТ и ЮЛ. Систематичното тълкуване на
посочените две разпоредби води до извод, че административнонаказателно
отговорни лица са физическите лица, които извършват самото озвучаване по
смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗЗШОС – излъчват звук в околната среда чрез
механични и електронни озвучителни средства или осъществяват гласово
звукоизвличане и пеене, както и ЕТ и ЮЛ, които стопанисват обектите по чл.
16а, ал. 1 ЗЗШОС, от които се излъчва съответното озвучаване на околната
среда. В настоящия случай приложима се явява втората хипотеза, доколкото е
налице озвучаване от търговски обект – заведение „Bamboo urban bar”, който
попада сред обектите по чл. 16а, ал. 1 ЗЗШОС. С оглед на това, в случая
отговорност за извършеното озвучаване следва да носи юридическото лице,
което е собственик на обекта или е стопанисвало същия. В този смисъл са
Решение № 391 от 21.03.2022 г. по к.а.н.д. № 104/2022 г. по описа на АдмС-
Бургас, Решение № 15 от 22.02.2022 г. по к.а.н.д. № 10004/2022 г. по описа на
АдмС-Велико Търново, Решение № 210 от 18.02.2022 г. по к.а.н.д. №
2771/2021 г. по описа на АдмС-Бургас, Решение № 82 от 10.02.2021 г. по
к.а.н.д. № 57/2021 г. по описа на АдмС-Пазарджик и други, в които е прието,
че в хипотезата на озвучаване, извършено от обект по чл. 16а, ал. 1 ЗЗШОС,
отговорност следва да носи собственикът на конкретния обект, а не
управителят като физическо лице в хипотезата на допустителство. В този
6
смисъл следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 10 ЗАНН
допустителите се наказват само в случаите, изрично предвидени в съответния
закон или указ. Нито в разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС, нито в
санкционната норма на чл. 34а, ал. 1 ЗЗШОС, е предвидено ангажиране
административнонаказателна отговорност за допустителство. С оглед на това
съдът счита, че неправилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката М. в качеството й на управител на
процесния обект.
Отделно от това, в АУАН и НП е описано, че М.М. е извършила
нарушението в качеството си на управител на обекта, като нарушава нощната
тишина чрез силно озвучаване с електронно озвучително устройство. Тоест,
твърди се, че последната лично е пускала музиката и е озвучавал заведението.
По делото обаче не се доказа М.М. лично да е осъществявала озвучаването, в
случая да е пускала музиката в обекта. Същевременно, в АУАН и НП не е
посочено, че административнонаказателната отговорност на М. е ангажирана
в хипотезата на допустителство, доколкото единствено се твърди, че е
извършител на нарушението, като е озвучавала обекта. Ако волята на
наказващият орган е била да ангажира отговорността на жалбоподателката М.
за допустителство (допускане от служители на обекта да извършват
нарушението), то това обстоятелство следваше изрично да бъде описано в
АУАН и НП, доколкото пряко рефлектира върху правото на защита на
наказаното лице, тъй като непосочването на този факт ограничава
възможността на санкционираното лице да разбере фактическите и правни
рамки на вмененото му „административно обвинение“.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че неправилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на М. МЛ. М. за така
извършеното административно нарушение, вместо на юридическото лице,
собственик/ползвател на обекта по чл. 16а, ал. 1 ЗЗШОС.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за
основателна, поради което атакуваното НП следва да се отмени като
незаконосъобразно. Предвид неправилното приложение на материалния и
процесуалния закон съобразно горепосочените доводи на съда, е
безпредметно да се обсъждат останалите възражения на жалбоподателката в
тази насока.
7
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебното производство от страна на процесуалния
представител на жалбоподателката, в полза на последната следва да се
присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. От
приложения на л. 49 от делото договор за правна защита и съдействие е
видно, че М.М. е заплатила за процесуално представителство по настоящото
дело сумата от 300 лева, която е била платена в деня на подписване на същия
договор. Посоченото възнаграждение е определено в предвидения минимален
размер съгласно разпоредбите на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед на това, възражението на наказващия орган за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар се явява неоснователно. По
изложените съображения, СДВР следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателката М. сумата от 300 лева, представляваща направени разноски
от последната за заплатен адвокатски хонорар за процесуално
представителство по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-513-07-99004/22.12.2021 г.,
издадено от заместник-началника на 07 РУ-СДВР, с което на М. МЛ. М. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева за
извършено административно нарушение по чл. 16а, ал. 2 от Закона за защита
от шума в околната среда.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи с адрес гр. София, А
№ да заплати на М. МЛ. М. с ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9