№ 444
гр. Горна Оряховица, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20214120101325 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 от КТ.
Ищцата П. Ю.А.. оспорва наложеното със Заповед № 45/11.06.2021г.,
издадена от Директора на „Поделение за пътнически превози - Горна
Оряховица”, дисциплинарно наказание „забележка”, като незаконосъобразно.
Посочва, че работи на длъжност „кондуктор“, като била наказана за това, че
на 04.05.2021 г. в първия вагон на влак № 2612, в участъка Мездра - гара
София, при извършена проверка във влака не била с поставена предпазна
маска за лице, което съставлявало нарушение на заповед № 491/29.04.2021 г.
на Директора на „Поделение за пътнически превози“ гр. Г. Оряховица.
Намира, че деянието не съставлявало дисциплинарно нарушение, защото по
това време не извършвала проверки на пътниците и не изпълнявала служебни
задължения. Случило се да премине през този вагон, за да достигне до
личния си багаж. Посочва, че страда от хронично заболяване. Оспорва
твърдението на работодателя , че имала задължение да обслужва пътници в
първи вагон на влака. Намира, че работодателят е следвало да я уведоми за
издадената заповед № 491/29.04.2021 г. на Директора на „Поделение за
пътнически превози“ гр. Г. Оряховица. Счита, че след като не е връчена
процесната заповед, то не следва да носи дисциплинарна отговорност за
1
изложеното в нея. Иска от съда да отмени дисциплинарното наказание като
незаконосъобразно. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска. Посочва, че ищцата е извършила нарушение
на трудовата дисциплина, изразяващо се в това че на 04.05.2021 г., в първия
вагон на влак № 2612, в участъка гара Мездра-гара София, по време на работа
и в качеството си на кондуктор във влака, не била с поставена защитна маска
за лице, което съставлявало нарушение на т. 3 от Заповед № 491/29.04.2021 г.
на Директора на ППП Г. Оряховица, издадена във връзка Заповед № РД-01-
273/29.04.2021 г. на Министъра на здравеопазването. Описаното квалифицира
като неизпълнение на задълженията на ищцата, в качеството на кондуктор на
пътнически влак, а именно: „ виновно неизпълнение на трудовите
задължения“ – чл. 186 от КТ, във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 7, предл. първо от КТ-
„изпълнява и други законосъобразни разпореждания във връзка с дейността,
възложена му от работодателя..“. Посочва, че в дадените във връзка с
проведеното дисциплинарно производство обяснения, ищцата признала, че не
е носела маска по време на проверката. Твърди, че е отчел дадените от ищцата
обяснения по повод образуваното дисциплинарно производство, но не ги
кредитира. Счита, че е съобразил наложеното дисциплинарно наказание с
извършеното нарушение. Иска от съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск за отмяна на наложено със Заповед № 45/11.06.2021г.,
издадена от Директора на „Поделение за пътнически превози - Горна
Оряховица” наказание „ забележка“ – чл. 357, ал. 1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 1, във
вр чл. 188, т. 1 КТ.
Дисциплинарното наказание „Забележка” се налага, когато е налице
виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на
служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът
поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни
наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта,
спазване на преклузивни срокове.
2
Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за
работодателя.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за
неоснователен.
Не е спорно между страните, че са обвързани от трудово
правоотношение, по силата на което ищцата изпълнява длъжността
„кондуктор” в „Превозно служба“ Горна Оряховица. Между страните няма
спор, че в трудовите функции на ищцата се включва задължението да
„изпълнява и други законосъобразни разпореждания във връзка с дейността,
възложена му от работодателя“.
Дисциплинарната отговорност на ищцата е ангажирана за това, че на
04.05.2021 г., в първия вагон на влак № 2612, в участъка Мездра - гара София,
по време на работа, в качеството си на кондуктор на влак № 2621 при
извършване проверки във влака не била с поставена предпазна защитна маска
за лице, което съставлявало нарушение на Заповед № 491/29.04.2021 г. на
Директора на „Поделение за пътнически превози“ гр. Г. Оряховица, издадена
във връзка със Заповед № РД-01-273/29.04.2021 г. на Министъра на
здравеопазването, което от своя страна представлявало нарушение на
задълженията на ищцата, вменени в длъжностната характеристика, описани
в раздел основни трудови задължения, а именно да изпълнява и други
законосъобразни разпореждания във връзка с дейността, възложена от
работодателя.
Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил
процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, като е изискал обяснения от работника за
вменените му нарушения. В заповедта са описани обективните и
субективните признаци на нарушението, което се претендира да е извършено
от ищеца. Нарушението извършено от работника, е посочено по разбираем за
него начин, поради което заповедта следва да се приеме за законосъобразна.
Процесната заповед съдържа всички обективни признаци на вмененото
нарушение – същото, е описано по време и място на извършването му и по
начин, позволяващ, както защитата на работника/служителя, така и
преценката за законосъобразност, която следва да извърши съда, то ест при
3
налагане на дисциплинарното наказание не са допуснати нарушения на
установената в КТ процедура.
Следва да се даде отговор на въпроса, извършено ли е вмененото
нарушение и ако да – дали то е виновно извършено, и дали наложеното за
него наказание се явява съответно.
С определението по чл. 140 ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване между страните обстоятелството, че на 04.05.2021 г., в първия
вагон на влак № 2612, в участъка гара Мездра-гара София, ищцата по време
на работа и в качеството си на кондуктор във влака не била с поставена
защитна маска за лице.
Ето защо, съдът приема, че с описаните в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание действия, извършени на 04.05.2021 г. във влак №
2612, ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина, като е
нарушила вменените с разпореждане на работодателя и в рамките на
трудовата му функция задължения. В заповедта са конкретизирани фактите
въз основа на които се налага дисциплинарното наказание, както и датата на
извършване на нарушението. На практика работодателят е изложил подробни
мотиви, посочил е конкретни нарушения на трудовите задължения на ищеца,
с което е изпълнил задължението по чл. 195 от КТ. С оглед на изложеното
съдът приема, че ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина,
като не е изпълнила трудовите си задължения, касаещи изпълнение на
законосъобразните разпореждания на работодателя, вменени на ищцата със
заповед № 491/29.04.2021 г., издадена във връзка със заповед № РД-01-
273/29.04.2021 г. на Министъра на здравеопазването, a именно, че всички
служители на „Поделение за Пътнически превози Горна Оряховица“ по време
на работа са длъжни да имат поставена защитна маска за лице, за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.
Видно от заповедта същата е със срок за действие от 01.05. до 31.05.2021 г.
По изложените по-горе мотиви съдът приема, че в трудовите
задължения на ищцата се е включвало и задължението му да обслужва
пътниците съобразявайки се със заповедта. В качество си на „кондуктор”
ищцата е следвало да полага по-голяма грижа, свързана с обслужване на
клиентите, да упражнява необходимия контрол по спазване на
4
епидемиологичните мерки, да спазва същите, като не създава предпоставки за
разпространяване на вируса „Ковид-19“. Неспазването на правилата за
поведение към клиентите на БДЖ, незачитането на правото им да пътуват в
здравословна и сигурна среда, е провокирало г-жа И.Д. да подаде сигнал,
който е входиран в официалния имейл на дружеството. Към сигнала е
приложена за доказателство цифрова фотоснимка, прикачена към имейла,
находяща се на стр. 21 от делото. От изображението се вижда, че ищцата е
без поставена предпазна защитна маска за лице, в момент в който извършва
проверка на пътници.
Недоказано остана твърдението на ищцата, че не била запозната със
заповед № 491/29.04.2021 г., издадена във връзка със заповед № РД-01-
273/29.04.2021 г. на Министъра на здравеопазването. От показанията на
свидетеля Д.К. се установява, че като Началник „Превозна служба“ е
запознал П.А. с въпросната заповед в предпътния инструктаж, на който се
свеждали до служителите заповедите на ръководството на БДЖ „ППП“ Г.
Оряховица. Както свидетеля К., така и свидетеля Д. Димитров, посочват, че
многократно са виждали ищцата да не носи предпазна защитна маска по
време на работа. Свидетеля Димитров посочва, че жалбоподателката И.Д.
лично му се е оплакала от поведението на кондуктор А., че по време на
движение на влак № 2612 на 04. 05.2021 г. е била без поставена предпазна
защитна маска за лице. Следва да се отчете и обстоятелството, че в Република
България извънредна епидемиологична обстановка е обявена от 13 март 2020
г. и въпреки пиковете и спадовете в броя на заразените с „Ковид -19“ лица,
никога не са отпадали мерките за предотвратяване разпространението на
вируса свързани с поставяне на защитни маски на закрити места.
Неглижирането на задълженията свързани с ограничаване разпространението
на вируса от длъжностни лица като кондуктор и началник влак,
неосъзнаването на възможността да бъдат приносител и разпространител на
вируса, показва, че същите не осъзнават последиците на поведението си,
което е наложило работодателят да упражни дисциплинарната си власт.
Възражението на ищцата, че имала здравословен проблем свързан с
асматични пристъпи, задух и др. е неотносимо към настоящия правен спор,
т.к. както е казала жалбоподателката „Като е болна, да си стои в къщи“, т.е.
ищцата, за да предотврати разпространението на вируса е следвало да поиска
5
смяна на работата си или да напусне, но не и да изпълнява трудовите си
задължения в ущърб на обществото.
Недоказано е твърдението на ищцата, че е преминала през вагона, за да
достигне личния си багаж. Видно от приложената разпечатка на дигитална
фотоснимка е, че ищцата е заснета в момент на извършване на проверка на
пътниците във влака, а не преминавайки, за да стигне до багажа си. Но дори и
да е преминавала, за да вземе личния си багаж, ищцата не е освободена от
задължението си да носи предпазна маска.
На следващо място заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание „забележка” е законосъобразна, т.к. нарушенията на трудовата
дисциплина от страна на ищцата са съответни на наложеното наказание.
Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на наказанието работодателят
следва да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено то, както и поведението на служителя.
Установява се, че ищцата не проявява критичност към поведението си
спрямо граждани и клиенти, излага на опасност от заразяване, както себе си,
така и пътниците, служителите във влаковата композиция. Видно от
свидетелските показания е, че цялостното поведение на ищцата е да не ползва
предпазна защитна маска за лице, въпреки заповедта на Министъра на
здравеопазването и Заповед № 491/29.04.2021 г. на Директора на „ППП“ гр. Г.
Оряховица. Същевременно многократността на нарушенията на трудовата
дисциплина свидетелстват, че описаното в сигнала на г-жа И.Д. нарушение не
е прецедент, а утвърдено поведение на ищцата, което от своя страна доказва
прекия умисъл на извършеното. При тези факти съдът намира, че
дисциплинарните нарушения на ищцата са довели до неблагоприятни за
работодателя последици, поради което наложеното наказание се явява
съответно.
Съдът намира, че ищцата е извършила вмененото нарушение на
трудовата дисциплина, като наложеното за него наказание се явява съответно,
а искът ѝ следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за
6
държавна такса остават за сметка на съда. Ответникът претендира разноски в
размер на 30 лв. депозит за призоваване на свидетел и 600 лв. адвокатско
възнаграждение, поради което следва да му се присъдят на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Ю.А.., ЕГН ********** от гр. Г.О.
срещу „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД – „Поделение за пътнически
превози” гр. Г.Оряховица, ЕИК по БУЛСТАТ 1754056470213, адрес гр. Г.
Оряховица, ул. „Цар Освободител” 112а, иск за отмяна на дисциплинарно
наказание „забележка” наложено със Заповед № 45/11.06.2021 г. на Директор
«ППП» гр. Г. Оряховица – С. Г., по чл. 357, ал. 1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 1, във вр
чл. 188, т. 1 КТ, като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Ю.А.., ЕГН ********** от гр. Г.О., ул. *** да заплати на
„БДЖ-Пътнически превози” ЕООД – „Поделение за пътнически превози” гр.
Г.Оряховица, ЕИК по БУЛСТАТ 1754056470213, адрес гр. Г. Оряховица, ул.
„Цар Освободител” 112а, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 /шестстотин/ лв. и за
заплащане на депозит за явяване на свидетели в размер на 30 /тридесет/ лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7