РЕШЕНИЕ
№ …………………/…………..2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на седемнадесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 13072 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от К.С.К.,
с адрес ***, чрез адв. Т.,
срещу „*, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 418,94 лева,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на ел. енергия
за обект, находящ се в адрес гр. *, за периода от 09.11.2017г. до 05.07.2018г., с аб.
№* и кл. № *, за която е издадена фактура от 24.07.2019
г.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е потребител на
ел. енергия, клиент на ответното дружество за консумираната от него ел. енергия
в посочения недвижим имот. Служители на „* съставили констативен протокол, въз основа на който
начислили процесната сума, чиято дължимост
ищецът оспорва. Настоява, че потребителят не е манипулирал СТИ, плащал е
редовно сметките си и не дължи процесната сума. Твърди
се, че не са налице основания за извършване на корекция на сметката му, поради нищожност
на клаузите на ОУ. Твърди, че не е доказана
вина на абоната за ангажиране на отговорността му. Намира, че установените в ОУ
методики са неравноправни по смисъла на чл. 143, т.14 от ЗЗП, поради което
нищожни. Настоява се за уважаване
на така предявения иск. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът
не се явява и не изпраща представител. Депозирана е писмена молба от 16.01.2020
г., в която ищецът, чрез адв.Т., поддържа предявения иск, излага подробни
съображения по същество на спора. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника „Енерго – Про
Продажби” АД, чрез адв.Банков, в който се оспорва предявеният иск като
неоснователен. Поддържа се, че е налице основание за възникване на вземането на
ответното дружество за потребена електроенергия. Твърди, че се касае за реално
доставена и потребена ел. енергия. Излага, че на 05.07.2018 г. е извършена проверка от
служители на "* в обекта на потребление на ищеца,
резултатите от която са обективирани в констативен протокол. Твърди, че
при проверката са установени показания в сумарния регистър 1.8.0, отчетена от всички регистри в т.ч. 1.8.3 и 1.8.4, като ел.
енергията, отчетена в тези регистри, не е визуализирана на
дисплея и не е отчетена и заплатена
от абоната. Сочи се, че процесният
електромер е демонтиран и предаден
за експертиза в БИМ, където
е съставен констативен протокол, според който е осъществена намеса в софтуера на електромера. Подчертава, че
протоколът като официален документ се ползва с обвързваща доказателствена
сила за отразените в него обстоятелства. В резултат на извършената
проверка е взето становище за начисляване
на ел. енергия
и конкретизиран размер на вземането
в размер на отчетеното количество ел. енергия след прочитане на регистъра. Сочи, че след като ищецът е потребител ел. енергия, което количество не е заплатено, процесната сума се дължи на основание чл. 50 ПИККЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
200 ЗЗД. По изложените съображения
се моли за отхвърляне на предявения
иск и се претендират сторените
по делото разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез
процесуален представител адв. Колева оспорва предявения иск и моли за
отхвърлянето му. Релевира възражение за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е
спорно по делото, че страните
се намират в облигационна връзка с
предмет продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът има качество потребител на ел. енергия по смисъла
на ЗЕ.
От
представения по делото констативен протокол от 05.07.2018г. се установява, че служители
на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа
проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния
обект. В резултат на проверката СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за
проверка, като на негово място е монтиран нов. Съставеният протокол е подписан
от служителите, извършили проверката. Протоколът е подписан и от лице, посчено като съпруга на абоната.
Съгласно
констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване от 10.07.2018 г. при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера. Посочено е наличие на
преминала енергия на тарифа 1.8.0.- 047258,5 kWh, която не
е визуализирана на дисплея. От протокола се установява, че електромерът
съответства на метрологичните характеристики.
Въз основа
на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено
становище от 23.07.2019 г. за начисление на електрическа енергия в размер на 2249 кВтч
за периода от 09.11.2017 г. до 05.07.2018 г., в което
е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане на
паметта на СТИ, констатирало точното количество неотчетена ел. енергия.
За стойността на това
количество е издадена фактура от
24.04.2019 г. на стойност 418,94лв. Не е спорно между страните, че сумата по процесната
фактура не е заплатена от абоната на дружеството.
За
установяване метрологична годност на процесния
електромер е изслушано заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза, съгласно което метрологична годност на електромера изтича през 2023
г. Вещото лице посочва, че съществуват данни за неправомерно вмешателство в
софтуера на процесния СТИ, извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри чрез въздействие по
отделните регистри и по-конкретно в тарифната схема, тъй като при монтажа
електромерът е настроен да отчита консумираното количество ел. енергия само по
две тарифи. Установява се, че схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата
мрежа не е променена. В о.с.з. експертът
сочи, че не може да се установи кога е извършено неправомерното вмешателство в
софтуера на електромера и е невъзможно
да се определи кога точно е започнало натрупването в този регистър.
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
124, ал. 1 от ГПК.
За установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса,
следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ
условия и ред е начислена сумата от 418,94 лв. (предмет на иска), като
количество електроенергия е реално доставено на ищеца в периода от 09.11.2017г. до 05.07.2018г.
Безспорно
по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение и че ищецът
има качество потребител на ел.
енергия по смисъла на ЗЕ.
Приложими към процесните
правоотношения са нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр.
98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от
Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013
г.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентират принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Съгласно ал. 2
от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР, като имат
характер на подзаконов нормативен акт. В тях са регламентирани условията и
редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление
(корекция) на количеството електрическа енергия.
С решение № 1500 от 6.02.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и
чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.)
са отменени. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към
настоящия спор, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на
електромера, е извършена на 05.07.2018 г. – след тяхната отмяна.
С оглед действието занапред на
решението на ВАС и съобразно предвидената законова делегация в чл. 83, ал. 2 от
ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ, уреждащи аналогични на
предвидените в чл.41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за извършване на проверки
за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, дружеството не
може да се ползва от корекционната процедура, за
която и към датата на проверката (05.07.2018г.) е липсвал нормативен ред за установяване на
условията за корекционна процедура и начина на
извършване на проверка на СТИ. Дори и да се приеме, че съставеният от
служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен свидетелстващ
документ и протоколът от метрологичната експертиза установяват наличието на
неотчетено при редовните месечни отчети количество ел.енергия, то не са налице
основания за извършеното преизчисление.
Съобразно чл.48-49 от ПИКЕЕ следва да е налице неточно
измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване,
надлежно констатирани при извършената по реда на чл.47 от ПИКЕЕ проверка,
установени от независим орган. В настоящия случай не е налице нито една от тези
хипотези, а и не се претендира корекцията да е извършена по разписаните в тези
две разпоредби методологии. Към тях препраща и чл. 27 от ОУ. Тези хипотези са следните: установено
от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ, като в
настоящия случай не е налице нито една от изброените.
В случая в представения
протокол от проверка от БИМ липсва констатация, че СТИ измерва с грешка извън допустимата.
В становището за начисляване на електроенергия е посочено само, че е извършено
софтуерно прочитане на паметта на СТИ, като съгласно приетото по делото
заключение на СТЕ тази тарифа е скрита. Видни на дисплея са само тарифите,
отчитащи нощна, дневна и върхова енергия. Не са ангажирани доказателства, че
потребителят е заявил желание за отчитане по тарифа 1.8.3 и 1.8.4, които да се
отразяват в сумарния 1.8.0, като липсват и твърдения на ответното дружества в
този смисъл. При липса на предпоставките
по чл.48 от ПИКЕЕ, процесното количество
електроенергия не може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната процедура по ПИКЕЕ. Недоказано е и
обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена
електроенергия в сумарния регистър 1.8.0,
и в конкретно това да се дължи на виновно поведение от абоната.
Съдът намира, че правото на
едностранна корекция на сметките на потребителя за минал период, регламентирано
в чл. 50 от ПИКЕЕ, не е възникнало за ответното дружество и на това основание,
доколкото не са осъществени нормативно предвидените предпоставки за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ при установено несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една
година. Не се установи от събраните доказателства
точният момент, от който електромерът, настроен за двутарифен
отчет, е започнал да отчита потребената енергия в сумарния
регистър 1.8.0. Допълнително начисляване на
ел.енергия би било допустимо само при установяване виновно поведение на
конкретно лице и периода на неотчитане и реално потребеното
количество ел.енергия, което в настоящия случай не се доказа. Този извод не се
разколебава и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съобразно
която натрупването на ел.енергия в сумарния регистър 1.8.0 означава
неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ. При тези данни не може да се
изведе категоричен извод за виновно поведение от страна на абоната през точно
определен период от време. Следва да се отчете и факта, че отчетът по скрит и недостъпен за
потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 от ПИКЕЕ, която
задължава дружеството-доставчик да осигурява на страната, която купува
електроенергия, възможност да контролира показанията на СТИ. В случая тази
възможност за абоната е възпрепятствана.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира, че ответното дружество не е
провело пълно доказване на факта, че абонатът е потребил
реално процесната електроенергия в процесния период, следователно предявеният отрицателен установителен иск се преценява като основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските сторени от ищеца в общ размер на
350 лева, от които заплатена държавна такса в размер на 50лв. и адвокатско възнаграждение от 300 лв., съобразно
представените доказателства. Претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение е в предвидения в
Наредба № 1/2004 г. минимален размер, поради което възражението за
прекомерност, заявено от процесуалния представител на ответника е неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, не дължи на „*, със седалище и адрес на управление
***, сумата от 418,94 лева (четиристотин и осемнадесет лева и деветдесет и четири стотинки),
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ
се в адрес гр. Варна, *, за периода от 09.11.2017г. до 05.07.2018г., с аб.
№* и кл. № *, за която е издадена фактура от 24.07.2019
г., на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „*, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.С.К., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 350
лева (триста и петдесет лева), представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: