МОТИВИ: към НОХД 2312/2016г. по описа на ПлРС.
Срещу подсъдимия
И.Г.Т. е повдигнато обвинение за това, че в периода месец февруари 2016 г. –
месец юли 2016 г. включително, в гр.Плевен, обл.Плевен, при условията на
повторност, като осъден с Решение № 13 от 04.01.2013 г. по гр.д. № 6279/2012 г.
по описа на Районен съд – гр.Плевен, влязло в сила на 19.01.2013 г., да издържа
свой низходящ – ***, с ЕГН **********,***, съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на 6 /шест/ месечни вноски по 100,00 /сто/ лева, или всичко 600,00
/шестстотин/ лева – престъпление по чл.183, ал.4, във вр. с ал.1, вр.чл.28, ал.1
от НК.
В съдебно
заседание подсъдимият, редовно призован, се явява лично и с адв.*** от ПлАК. Заявява, че разбира в какво е
обвинен, признава вината си, признава
изнесената фактическа обстановка в ОА и съжалява за извършеното.
Представителят на Районна прокуратура гр.Плевен поддържа изцяло повдигнатото
обвинение.
Съдът, като се
запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
и съобрази становището на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият
И.Г.Т. е роден на *** ***. ЕГН **********. Българин. Български гражданин. Със
средно образование. Разведен. Не работи. Адрес за призоваване в страната: ***. Осъждан. През 2009 година подсъдимият И.Г.Т.
и свидетелката Ц.М. *** заживели съвместно на съпружески начала, без сключен
помежду им граждански брак. По време на съвместното им съжителство, на
05.01.2010 година, се родило детето им ***, с ЕГН **********. Впоследствие отношенията между обвиняемия Т.
и свидетелката *** се влошили. През месец април 2012 година двамата се
разделили и прекратили съвместното си съжителство. Малолетното им дете ***
останала да живее с майка си свидетелката Ц. ***. Именно майката
свидетелката *** полагала грижи за
отглеждането и възпитанието на детето. С решение № 13 от 04.01.2013 година по
Гражданско дело № 6279/ 2012 година по описа на Районен съд град Плевен, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, подсъдимият И.Т. бил осъден да заплаща
ежемесечна издръжка за малолетното си дете *** в размер на 100 лева чрез
неговата майка и законен представител. Решението влязло в законна сила на
19.01.2013 година. С присъда по НОХД № 232/ 2015 година по описа на Районен съд
град Плевен подсъдимият И.Т. бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, като
му било наложено наказание пробация. Присъдата влязла в сила на 27.02.2015
година. С присъда по НОХД № 740/ 2016 година по описа на Районен съд град
Плевен подсъдимият И.Т. бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, като му било наложено
наказание пробация. Присъдата влязла в сила на 03.05.2016 година. Въпреки
горепосочените осъждания, през периода месец
февруари 2016 година - месец юли 2016 година включително, подсъдимият И.Г.Т.
отново съзнателно не заплатил дължимата издръжка за своята дъщеря ***, с ЕГН **********, в размер на 6 /шест/ месечни вноски по 100.00 /сто/ лева, или всичко
600.00 /шестстотин/ лева. По тази причина свидетелката Ц.М.Х. депозирала
жалба в Районна прокуратура град Плевен. По случая е образувано и проведено
досъдебно производство. С оглед изясняване на обстоятелствата по случая в
качеството на свидетел е разпитана Ц.М.Х.. Ц.Х., в качеството й на майка и
законен представител на малолетното си дете, е запозната с правата в качеството на пострадал по чл.75, ал.І от НПК. В хода на разследването подсъдимият се признава за виновен и дава
обяснения. Предвид изложените фактически констатации се налага правният извод,
че с действията си И.Г.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.183, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК. От
обективна страна подсъдимият в периода месец февруари 2016 г. – месец юли 2016
г. включително, в гр.Плевен, обл.Плевен, при условията на повторност, като
осъден с Решение № 13 от 04.01.2013 г. по гр.д. № 6279/2012 г. по описа на
Районен съд – гр.Плевен, влязло в сила на 19.01.2013 г., да издържа свой
низходящ – ***, с ЕГН **********,***, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на 6 /шест/ месечни вноски по 100,00 /сто/ лева, или всичко 600,00
/шестстотин/ лева.
От субективна
страна е извършил деянието при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2, пр.1 от НК. Съзнавал е обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици от него и пряко ги е
целял. Обвинението се доказва от събрания в хода на разследването
доказателствен материал - свидетелски показания и писмени документи. Смекчаващо
отговорността обстоятелство за Т. са доброто му процесуално поведение,
затрудненото финансово състояние и изразеното съжаление.
Съдът
счита, че следва да се осъди подсъдимият, като му се наложи наказание при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - към минимума, предвиден в
закона, на осн. чл.183, ал.4, във вр. с
ал.1, вр.чл.28, ал.1 вр. с чл.42”а” от НК на
ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни
мерки:
-
по чл.42а, ал.2, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес *** – за срок
от 16 месеца с периодичност 2/ДВА/ пъти седмично;
- по чл.42а, ал.2 т.2 от НК -
задължителни периодични срещи с пробационен
служител – за срок от 16 месеца,
както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да бъде
изпълнено чрез прочитане на присъдата по местния радиовъзел или поставянето й
на таблото за обяви в кметство с.Пелишат, обл.Плевен.
Следва на
основание чл.58а, ал.1 от НК да се
намали с 1/3 така наложеното наказание ПРОБАЦИЯ,
което става:
- по чл.42а,
ал.2, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес *** – за срок от 12 МЕСЕЦА с периодичност 2/ДВА/ пъти седмично.
-
по чл.42а, ал.2 т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител – за срок от 12 МЕСЕЦА.
Съдът счита,
че следва да осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия И.Г.Т., с ЕГН **********
да заплати направените деловодни разноски в размер на 48,30 лв. възнаграждение
за вещо лице по сметка на ОД на МВР-Плевен.
Съдът счита,
че следва да осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия И.Г.Т., с ЕГН **********
да заплати направените деловодни разноски в размер на 20,00 лв. възнаграждение
за вещо лице по сметка на РС-Плевен.
Съдът счита,
че това по вид и размер наказание ще изпълни целите на специалната и
генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Предвид
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: