№ 6670
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ваня Н. Иванова
Членове:Полина Люб. Амбарева
Стоян Ст. Петров
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско
дело № 20251100508092 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 8737/15.05.2025год. постановено по гр.дело № 56550/2024год. по
описа на СРС,119 състав , Столична община, с адрес гр. София, ул.„Московска“ № 33, е
осъдена да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 494,71 лева, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за нанесени щети на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „325“, с рег. № ****, настъпили в резултат на ПТП на
28.05.2023 г. в гр. София, по ул. „Бойчо Бойчев“ в посока от ул. „Суходолска“ към бул.
„Президент Линкълн“, срещу № 88, ведно със законната лихва от 24.09.2024 г. до
погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 573 лева разноски по делото.
Производството е образувано по подадена въззивна жалба,вх.
№184277/28.05.2025год. депозирана от ответника Столична община ,чрез юрк.Ц.З.,с която се
обжалва изцяло първоинстанционното решение.
Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие
с материалния закон.Поддържа, че по делото не е установено наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Каско" между ищеца в качеството на
застраховател и собственика на увредения автомобил в качеството на застрахован, както и
не е установено, че такъв риск се покрива от застрахователния договор.Не било установено
1
наличието на дупка с посочените размери на пътното платно и разположението на
процесния автомобил съответната част в такава дупка ,съответно да били посочени
индивидуализирани щети.Оспорва и извода на първоинстанционния съд ,че било
неоснователно възражението му като ответник относно протокол за ПТП.Навежда доводи
,че в случая нямало изготвен протокол за ПТП от надлежните полицейски органи и не били
налице категорични свидетелски показания. Моли съда да постанови решение ,с което да
отмени първоинстанционното решение изцяло и да постанови ново ,с което да отхвърли
предявените искове.Претендира деловодни разноски и в двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца „ДЗИ-Общо Застраховане“ЕАД чрез адв.Е. З.. В писмения отговор въззиваемата
страна оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага съображения, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно,поради което моли съда да го потвърди
изцяло.Претендира деловодни разноски в настоящото производство.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните.
В процесния случай предмет на въззивна проверка е решението ,с което изцяло е
уважена претенцията на ищеца.При извършена проверка съдът намира, че атакуваното
решението е валидно и допустимо , поради което следва да разгледа наведените оплаквания
във въззивната жалба относно неговата неправилност.
От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:
Производството по делото е образувано въз основа предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД .
ВъззиваЕ.ят – ищец „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********
претендира заплащане на сума в размер 494,71 лева, с включени 15 лева ликвидационни
разноски, представляваща регресно вземане за платено, въз основа на договор за застраховка
„Каско на МПС“ по застрахователна полица № 440122213088280, застрахователно
обезщетение по щета № 44012132314425 за настъпили имуществени вреди на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „325“, с рег. № ****, изразяващи се в увреда на предна и задна десни
гуми и джанти и преден десен носач, вследствие на прЕ.наване на 28.05.2023 г. през
несигнализирано и необезопасено препятствие – дупка, на пътното платно в гр. София по
време на движение по ул. „Бойчо Бойчев“ в посока от ул. „Суходолска“ към бул. „Президент
Линкълн“, срещу № 88, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 24.09.2024 г., до окончателното плащане.
2
Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право, предмет
на главния иск, включва следните елементи: 1) надлежно възлагане на определена работа; 2)
наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на изпълнителя на
възложената работа, което е осъществено при или по повод изпълнение на възложеното; 3) и
което е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени
вреди; 4) действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца; 5)
по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение
за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, т.е. не е необходимо
наличието на вина на възложителя, но следва да е налице спрямо извършителя на деянието,
доколкото правопораждащия фактически състав на процесното притезание по чл. 49 ЗЗД
включва в себе си елементи на деликта, очертани в нормата на чл. 45 ЗЗД. Отговорността по
чл. 49 ЗЗД, макар и относително самостоятелна, е във функционална връзка с отговорността
по чл. 45 ЗЗД, т.е. преди всичко следва да се установи наличието на общите предпоставки на
деликта, като при недоказването им отпада и отговорността на възложителя. В този смисъл
е и т. 3 от ППВС № 7 от 1959 г.
Съгласно приобщената по делото комбинирана застрахователна полица №
440122213088280 от 26.07.2022 г. и останалите писмени доказателства се установява, че
процесната вещ, лек автомобил марка „БМВ“, модел „325“, с рег. № **** е била валидно
застрахована при ищеца по имуществена застраховка „Каско на МПС“. Причинените вреди
на вещта са оценени от застрахователя на стойност 419,71 лева, която сума е изплатена като
обезщетение на увредено лице на 04.07.2023 г., съгласно приложеното платежно
нареждане.За репатриране на автомобила са заплатени 60лв.,с платежно нареждане от
23.06.2023год.
Разпоредбата на чл. 30, ал. 4 и чл. 31 от Закона за пътищата задължава лицата,
които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Наличието на
необезопасен участък, независимо дали се намира на тротоара или на пътното платно,
представлява неосигуряване на условия за безопасно движение по пътищата, респективно
неизпълнение на предвиденото в обективното право задължение на общината. От гледна
точка на деликтната отговорност, посоченото деяние представлява противоправно
бездействие и ангажира отговорността на общината по реда на чл. 49 ЗЗД. Доколкото в
хипотезата на иск по чл. 49 ЗЗД не е необходимо да се установи пълно и главно виновните
действия на кое конкретно физическо лице, натоварено да поддържа в изправност и
безопасност пътния участък, са в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане,
съдът при съобразяване с така даденото разрешение в трайната практика на ВКС правилно е
счел, че в конкретния случай са налице всички предпоставки, ангажиращи отговорността на
Столична община при условията на чл. 49 ЗЗД. Общинските пътища, в т. ч. всички
общински паркове съставляват публична общинска собственост - чл. 8, ал. 3 вр. чл. 5, ал. 1,
т. 2 ЗП. Съгласно чл. 11 ЗОС, имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес
3
на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона, и с грижата на добър
стопанин, а съгласно чл. 31 ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините. Поддържането на пътното платно и тротоарната настилка е
задължение на Столична община, без оглед на това на кого конкретно е възложена тази
дейност, а настъпилите вреди в резултат на бездействието на Общината да контролира
надлежното изпълнение на възложената работа обуславя отговорността й по чл. 49 ЗЗД.
От представения доказателствен материал се установя в условията на пълно и
главно доказване фактите, включени в правопораждащия фактически състав на деликта.
Описаните факти в Протокол за ПТП съответстват на събрания писмен доказателствен
материал, включително показанията на свидетеля Р.Л.М.-Т., както и на изготвеното в хода на
съдебното дирене пред първа инстанция заключение по допусната СТЕ.
Неоснователно е и възражението че приложеният протокол за ПТП не е годно
доказателствено средство. Действително протоколът за ПТП , съставен от органите на КАТ,
след посещение на място, в частта му относно механизма на настъпване на процесното ПТП
не се ползва с материална доказателствена сила по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като не
удостоверява извършени от и пред длъжностното лице действия и изявления, а изявление на
участник в ПТП. Следва да се отчете обаче, че така описаният механизъм на настъпване на
процесното ПТП и видимите щети по процесния лек автомобил кореспондира с показанията
на свидетеля Р.М.-Т., водач на увредения автомобил, поради което протоколът за ПТП следва
да се кредитира изцяло.
На следващо място, от приетото по делото и неоспорено от страните заключение
на съдебната автотехническа експертиза се установява, че вредите, които е получил
процесният лек автомобил, отговарят на механизма на настъпване на ПТП, и че щетите по
него са в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото на 28.05.2023 г. ПТП.
Размерът на причинените вреди, както и причинно-следствената връзка се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства, кореспондиращи с приетото от
първа инстанция заключение на СТЕ, което съдът кредитира като обективно и правилно.
Съгласно същото стойността за необходима за възстановяване на процесния лек автомобил е
448,62 лева,а предвид установеното увреждане на два броя десни гуми и джанти
,придвижването на МПС на собствен ход е било невъзможно ,поради което сумата от 60лв.
,заплатена за извършената услуга е била необходима,като тя съответства на средните
пазарни стойности за страната за този вид услуги.
Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Нормата
на чл. 386, ал. 2 КЗ определя обема на дължимото застрахователно обезщетение, което
следва да покрива действително претърпените вреди към момента на настъпването им.
Следователно при определянето на размера на претенцията се изхожда от средната пазарна
стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното
събитие При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
4
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН като се дължи обезщетение за действителните
вреди без да се отчита овехтяване, поради което при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта.
Поддържаните в жалбата доводи за липса на доказване на фактическия състав за
възникване на претендираното регресно право са неоснователни.
Впрочем, възраженията за липсата на валидно сключен договор за застраховка
,липсата на покрит риск и плащане на застрахователя са и преклудирани,тъй като не са били
своевременно въведени от ответника в писмения отговор пред първата инстанция.
Други релевантни доводи не са релевирани в жалбата.
По изложените съображения, жалбата е неоснователна и недоказана и
обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваЕ.я – ищец
следва да се присъдят претендираните доказани разноски за настоящата инстанция, които
възлизат на сумата 168 лв. – адвокатско възнаграждение.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8737 от 15.05.2025год. постановено по гр.дело №
56550/2024год. по описа на СРС,119 състав.
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ЕИК *********, ул. „Московска“ № 33 да
заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* , на основание чл.78, ал.
1 ГПК, сумата 168 лева – разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5