Решение по дело №139/2022 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 82
Дата: 11 октомври 2022 г.
Съдия: Биляна Спасова Панталеева Кайзерова
Дело: 20227070700139
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ82

Гр. Видин, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в публично заседание на

петнадесети септември

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова Иванова

и в присъствието

на прокурора

 

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

 

Административно дело №

139

по описа за

2022 К.

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Ц.К.Н. *** против Решение № 1040-05-13/27.06.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № 051-00-491-1/20.05.2022г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин.

Твърди се от жалбоподателя, че решението е неправилно, тъй като има точно 12 месеца осигурителен стаж, който е изискуемият за обезщетението за безработица.Иска се от съда да отмени оспореното решение и да му се признае правото на обезщетение за безработица.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата и моли да се потвърди оспореното решение като законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Ц.Н. е подал заявление с вх. № 18/17.05.2022г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а КСО поради прекратяване на трудовото му правоотношение с „КЕЙ ПРО КОНСУЛТ“ЕООД на основание чл.71 от КТ, считано от 01.05.2022г. Към заявлението си е приложил Заповед №01-2022/27.04.2022г. за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.71 от КТ, считано от 01.05.2022г.

Видно от Удостоверение № 01-2021/18.08.2021г. жалбоподателят е работил по трудово правоотношение в РПА Архиви – Кюстендил в периода 02.09.2019г. – 30.07.2021г., от където има общ осигурителен стаж 1г. 10м. 28 дни. Видно от Удостоверение № 01/09.05.2022г., при осигурителя „КЕЙ ПРО КОНСУЛТ“ ЕООД е придобил осигурителен стаж от 3 м. в периода 01.02.2022г.-01.05.2022г. Съгласно Удостоверение № 108/22.02.2022г., издадено от Община Ружинци, жалбоподателят е придобил и 1 ден стаж в осигуряване като член на ОИК /20.12.2021г.-21.12.2021г./ Или за периода 01.11.2020г.-01.05.2022г. същият има общ осигурителен стаж от 12 месеца.

Тези обстоятелства се установяват и от Регистъра на осигурените лица въз основа на подадените данни от осигурителите. По отношение на осигурителя „КЕЙ ПРО КОНСУЛТ“ от РОЛ се установяват единствено данни за осигуряване за м.02.2022г. и м.03.2022г., като по делото не е предоставена информация за подадените данни в РОЛ за м.04.2022г., но за същите е налице удостоверение от работодателя, от което е видно, че при посочения работодател лицето има 3 месеца осигурителен стаж, които следва да бъдат зачетени като дни с осигурителен доход . Не са налице данни и от осигурителя Община Ружинци, но за наличие на 1 осигурителен стаж са налице представени доказателства от жалбоподателя. Видно обаче от същия регистър е и че : за м.05.2021г. от 17 дни зачетен осигурителен стаж 2 дни са дни в неплатен отпуск, зачетен за осигурителен стаж; за м.06.2021г. 22 дни са дни в неплатен отпуск, зачетен за осигурителен стаж; за м.07.2021г. 21 дни са дни в неплатен отпуск, зачетен за осигурителен стаж. Общо дните неплатен отпуск, зачетени за осигурителен стаж, са 45, всички през 2021г. За 2022г. отразените в регистъра данни са като дни с осигурителен доход, не са налице данни за неплатен отпуск.

След извършената справка в РОЛ, извлечение от който е приложено по делото, с Разпореждане № 051-00-491-1/20.05.2022г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин на лицето е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО по подаденото от него заявление по съображения, че няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

С обжалваното решение директорът на ТП на НОИ-Видин е потвърдил горното разпореждане. Приел е, че за периода м.05.2021г.-м.07.2021г. осигурителят „КЕЙ ПРО КОНСУТ“ЕООД е подал данни за осигуряване в РЛ на НАП като е отразил 45 работни дни неплатен отпуск, а съобразно чл.45а,ал.2,т.3 от КСО за придобиване на право на парично обезщетение за безработица се зачита и времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година. Приел е, че при така подадените данни лицето има 11 месеца и 8 дни при двамата осигурители, като дори и при зачитане на 1 ден в осигуряване от Община Ружинци, от която не са подадени данни, не е изпълнено условието на чл.54а от КСО за осигуряване най-малко 12 месеца през последните 18 месеца от прекратяване на осигуряването. При тези обстоятелства е отхвърлил жалбата на жалбоподателя и е потвърдил разпореждането на Ръководителя на осигуряването за безработица .

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва подлежащия на оспорване административен акт-решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ/чл.118,ал.1 КСО/-директора на ТП на НОИ-Видин.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е издадено от компетентен по материя, място и степен орган и в предписаната от закона форма-Ръководителя на ТП на НОИ. Актът съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми се по чл.59,ал.1 и 2 от АПК. В него са изложени правните и фактически основания за издаването му. В разпоредителната му част са съобразени разпоредбите на чл.97,ал.1 и 2 от АПК, съответно и разпоредбата на чл.117,ал.3 от КСО. В производството по издаването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на обжалваният акт или да накърняват правото на защита на жалбоподателя.

Потвърденото с решението разпореждане също е издадено от компетентен орган. Съобразно разпоредбата на чл.54ж,ал.1 от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. От Устройствения правилник на НОИ се установява, че ръководството на осигуряването за безработица се осъществява от началника на отдел „КАК“, която длъжност изпълнява именно издалото разпореждането лице. Предвид горното разпореждането е издадено от лице, на което е възложено ръководството по осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин.

Съгласно разпоредбата на чл.54а,ал.1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168, не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Чл.54а,ал.2 от КСО изрично определя времето, което следва да бъде зачетено за придобиване на право на парично обезщетение за безработица без да се правят осигурителни вноски, а именно : 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст; 3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година; 4. зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

В случая спорно по делото е дали следва да бъдат зачетени за признаване правото на обезщетение за безработица всички дни в неплатен отпуск за 2021г. на жалбоподателя, общо 45, а не само 30, което е сторил административният орган .

Съгласно §.4а,ал.1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда до 90 работни дни, ползван през 2021 г., се признава за трудов стаж, а съобразно ал.2 през 2021 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване се зачита времето на неплатения отпуск до 90 работни дни. Видно от посочената разпоредба на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, изрично е предвидено зачитането на неплатения отпуск за 2021 г. в размер до 90 дни за осигурителен стаж, но не и зачитане на същия за придобиване на право на парично обезщетение за безработица. Разпоредбата на чл.54а,ал.2,т.3 от КСО е изрична и не препраща към общата разпоредба на чл.9,ал.2,т.3 от КСО. Посочената разпоредба на преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, която увеличава дните на неплатения отпуск, който да се зачита за трудов и осигурителен стаж, касае само чл.160, ал. 1 от КТ и чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО, но не засяга относимата в случая разпоредба на чл. 54а, ал. 2, т. 3 от КСО. Съобразно относимата по делото разпоредба на чл.54а,ал.2,т.3 от КСО за придобиване на право на парично обезщетение за безработица без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. Ето защо, като е зачел само 30 дни от общо 45-те дни неплатен отпуск през 2021г. при преценка на правото на обезщетение за безработица на жалбоподателя, административният орган е приложил правилно закона. При това законодателно разрешение жалбоподателят има 8 месеца и 8 дни/календарни/,вкл. 30-те дни неплатен отпуск/м.05.21г.-2 дни, м. 6.21г.-22 дни, м.7.21г.-6 дни/ при работодателя РПА „Архиви“, 3 пълни месеца при осигурителя „КЕЙ ПРО КОНСУЛТ“ЕООД и 1 ден осигурителен стаж от осигурителя Община Ружинци, или общо 11м. и 9 дни за периода 01.11.2020-01.05.2022г., поради което не са налице предпоставките на чл.54а от КСО, а именно същият няма 12 месеца, зачитано за осигуряване за безработица по смисъла на чл.54а от КСО през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването .

Само за прецизност следва да бъде посочено, че визираният период в решението на административния орган – м.05.2021г.-м.07.2021г. е при осигурителя РПА „Архиви“, а не при осигурителя „КЕЙ ПРО КОНСУЛТ“ЕООД, както е посочено в обстоятелствената част на решението, но посочената неточност не се отразява на направените от органа констатации и правни изводи.

Предвид горното жалбата е неоснователна. Административният орган е направил правилна преценка на събраните доказателства, въз основа на което е достигнал и до законосъобразни правни изводи. Решението и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни като липсват основания за тяхната отмяна съгласно чл.146 от АПК.

С оглед изхода на спора на основание чл.143,ал.3 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноските по делото, за което е направено искане от страната, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК Съдът

                                     РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.К.Н. *** против Решение № 1040-05-13/27.06.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № 051-00-491-1/20.05.2022г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин.

ОСЪЖДА Ц.К.Н. *** да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт-Видин, разноски по делото в размер на 100 /сто/ лв за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.119 във вр. с чл.117,ал.1,т.2,б.“б“ от КСО.

 

                                                               Съдия: