Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 543
Богдан Велев – съдия-докладчик по НЧХД №00392/2020
г. по описа на Районен съд – гр. Перник, в хода на подготвителни действия за
разглеждане на делото в съдебно
заседание, извършени на 06.03.2020 г., и след проверка по реда на чл. 247 а,
ал.2, т. 2, вр.чл.във връзка с чл.81 ,ал.1
и ал.3 от НПК, намерих, че не са налице условията за разглеждане на делото в
съдебно заседание, поради което и наказателното производство следва да бъде
прекратено.
Производството е образувано по частна тъжба ,подадена от М.Б.М., ЕГН ********** срещу Л.А.Б.,ЕГН ********** ,и макар и да няма такова задължениеу частният
тъжител е квалифицирал деяния по чл.
290а, чл. 291, ал.1 от НК , чл.308, ал.1
и ал.2 от ЗЗД/може би това е техническа
грешка и се сочи чл.308,ал.1 и ал.2 от НК.
Настоящият състав счита, че така изложените в обстоятелствената част на
тъжбата факти се отнасят за евентуално извършени престъпления от общ
характер, които не могат да се преследва по тъжба на пострадалия.
Това е така, тъй като частният
тъжител формално твърди извършени престъпления от частен характер, но описаните
в тъжбата обстоятелства сочат следното:
Сочи,че с Л.А.Б. имат две деца,едното непълнолетно ,другото малолетно,които
живеят при частния тъжител на посочен адрес,като от около 12 години частният
тъжител отглежда сам децата,и на него са присъдени родителските права.
Позовава се на част от диспозитива
на Решение№ 1253 от 02.08.2019г.по гр.д.№ 00423/2019г.по описа на
Районен съд гр.Перник, според което се
разрешава издаване на паспорти на
малолетното и непълнолетно деца по искане на майката Л.А.Б. , като последната
да замества съгласието на бащата,в случая частният тъжител,замества съгласието
на бащата за пътуване на двете деца извън пределите на Република България до
посочена държава ,придружени от майката за срок от пет години от влизане на
решението в сила,като е постановено и предварително изпълнение.
След това въведение вече в тъжбата се твърди,че Л. Б. се е възползвала от горепосочените
обстоятелства и са пътували до Република Чехия но“ безцеремонно не е върнала децата и е
пуснала дело за родителски права“
Освен това, е подала декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН/Закона за
защита от домашно насилие“, т.е. Декларация
от молителя за извършеното насилие, молба по чл.8 ,ал.1 вр. вр.чл.10
,ал.3/този текст е отменен през 2009г./ и чл.18,ал.1 от ЗЗДН , като в горепосочената
декларация е посочила като актове на домашно насилие съобщения по
приложението Вайбър, регистрирано със чуждестранен номер ,регистрирала е неистински
профил във Вайбър на частния тъжител, като го е ползвала за да си изпрати
съобщения на своя, които да и послужат да се издаде заповед за незабавна защита
номер 9 от 24.01.2020г. ,като също умишлено била затаила факта, че родителските права са
присъдени частния тъжител в исковата си
молба за домашно насилие , което е
подвело районният съдя по гр. Дело 321/2020г., като всичките тези умишлени
престъпления била направила с мотив да
не върне детето Василена Мартинова Бориславова в дома
на частния тъжител, като това нещо и причинило травма, което било видно от психологическата експертиза ,резултатите
са посочени в решение № 1253 по гр. Дело№
425/2019г.по описа на Районен съд гр.Перник.
Обективирано е окончателното
обвинение от страна на частния тъжител,а именно:“ умишлено е преправила
доказателства и умишлено е затаила факти от съдебни решения само и само да не
върне детето което е с голяма възможност да причини психически вреди на детето
ни Василена Бориславова но и на мен и големият ми син Борислав Б.“.
От анализа на обстоятелствата
част на процесната тъжба,която всъщност рамкира процеса ,съдът намира отправна
страна следното:
В НПК видовете наказателни дела се подразделят на
такива от общ характер, и на дела от частен характер.
Обвинението по делата от общ характер се повдига и поддържа от прокурора ,а
по дела от частен характер се повдига и поддържа от пострадало лице.
Престъпленията ,което се преследват
по частен пъти са изрично посочени,определени в Наказателния кодекс,а
наказателното производство се провежда по реда,регламентиран в наказателно
процесуалния кодекс.
Тъжбата има задължителни реквизити и съдържание,определени в разпоредбата
на чл.81 от НПК:тъжбата следва да е писмена и да съдържа данни за подателя, за
лицето,срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението.
В настоящия случай,тъжбата не съдържа обстоятелства за престъпление от
частен характер,или за престъпления,преследвани по частен път.
Тъжителят не е длъжен да посочва правната квалификация на деянията,за които
повдига обвинение,а квалификацията се определя от съда въз основа на
твърдяните, изложените в тъжбата
фактически обстоятелства,или престъпните посегателства,от които е пострадал
тъжителят.
Нещо повече,съдията докладчик не може да открие в обстоятелствената част на
тъжбата престъпление, посочено в Особените части на Наказателния кодекс ,което
се преследва чрез образуване на дело от
частен характер пред съответен първоинстанционен съд.
В съответните горепосочени Глави и раздели
липсват особени разпоредби –примерно чл.161 ал.1 ,ал.2 от НК,или
Допълнителна разпоредба –примерно чл.218 в от НК.,а едно от условията за
допустимост на тъжбата е,освен преклузивния шестмесечен срок престъплението /престъпленията/да се
преследват по тъжба на пострадал.
В НПК съществува хипотеза,при която когато наказателното производство е
образувано по тъжба на пострадал,и на съдебното следствие се установи,че
престъплението е от общ характер,то тогава съдът прекратява съдебното
производство,и изпраща делото на прокурора.
Тази законова възможност се отнася
до случаи,когато е образувано производство от частен характер,но в тази тъжба
са изложени данни,обстоятелства за престъпление именно от частен
характер-т.е.такова,което се образува по тъжба на пострадал,но настоящият случай не е от такъв вид-липсват
данни за престъпление/престъпления/ които се преследват по тъжба на пострадал/чл.80
от НК/.
Тъй като се сочат определени текстове от Закона за защита от домашното
насилие,както и определени производства от този нормативен акт, съдът
отбелязва, че декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН е доказателствено средство в производството,
наред с други доказателствени средства
по ГПК/чл.13,ал.2,т.3 от ЗЗДН/.
Когато липсват други доказателства/чл.13 ,ал.3 от ЗЗДН/,
съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по
чл.9, ал.3 от Закона за защита от домашното насилие ,от
което следва,че е задължително подаване
от молителя на процесната декларация.
Следователно, ЗЗДН предвижда задължително подаване от молителя на
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,с във връзка с възможността изобщо да се развие
производството пред съда.
Също така,посоченият нормативен акт придава значение на тази декларация
като доказателствено средство за посочените в нея обстоятелства на извършеното
домашно насилие, а при липса на други доказателства и съответствие на тази
декларация на значението и целта й, визирани в закона, да послужи и за издаване
на заповед за защита само въз основа на посочените в нея обстоятелства за
домашно насилие.
При което , независимо че в
декларацията се съдържат твърдения, които поначало подлежат на доказване и с
други допустими от ГПК доказателствени средства, съдържащите се в нея
обстоятелства са доказателства в производството, а при тяхно оспорване от
страна на ответника, в негова тежест е да проведе доказване, като обори
доказателствената сила на декларацията и изложеното в нея и докаже своите
възражения.
Всичко това сочи, че в случая законът предвижда истинността на вписаните в
декларацията обстоятелства да се удостоверява по такъв начин, а това е от
съществено значение при преценка на съставомерността на неистинното
деклариране.
Престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК е налице, когато е потвърдена
неистина или е затаена истина в писмена декларация (или съобщение, изпратено по
електронен път), която по силата на закон, указ или постановление на
Министерския съвет, се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства.
Престъплението е формално и съставът е осъществен, ако законът предвижда
истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверяват по
такъв начин, макар те и да не отговарят на истината.
За съставомерността на деянието е
правно ирелевантно дали декларацията се изготвя върху бланка, по образец и пр.
и дали те съдържат предупреждение за носене на наказателна отговорност при
невярно деклариране.
Като краен извод съдът счита,че съставомерността
на евентуално неистинското деклариране следва да се квалифицира по чл. 313, ал.1 от НК, като е правно
ирелевантно дали декларацията се изготвя върху бланка, по образец и пр. и дали
тя съдържа предупреждение за носене на наказателна отговорност при невярно
деклариране.
За това и при наличие в частната тъжба на твърдения, очертаващи
престъпление от общ характер , същото е
от компетентност на Районна прокуратаура Перник, поради което и е налице
хипотезата на чл. 247а, ал.2, т.2, вр. чл.250, ал.1, т.1, пр.2-ро, вр. чл. 24,
ал.5, т.2, вр. чл. 81, ал.1 от НПК за прекратяване на настоящето производство .
Предвид изложеното настоящият състав намира, че частна тъжба на М.Б.М. по
отношение на Л.А.Б. не отговаря на
императивните изисквания, за да бъде допусната до разглеждане, тъй като не
съдържа изложени обстоятелства за престъпление от частен характер, изискуеми
съгласно чл. 81, ал.1 от НПК, а оттук
следва,че е нередовна.
След влизане в сила на настоящето разпореждане преписи от
материалите по делото да се изпратят на Районна прокуратура Перник по
компетентност, с оглед данни за евентуално извършени престъпления от общ
характер.
Водим от горното и на основание чл. 247а, ал.2, т.2, вр.
чл.250, ал.1, т.1, пр.2-ро, вр. чл. 24, ал.5, т.2, вр. чл. 81, ал.1 от
НПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ПРЕКРАТЯВА производството НЧХД № 00392/2020 г. по описа на Районен съд
Перник, образувано по тъжба от М.Б.М., ЕГН **********,срещу Л.А.Б.,ЕГН
**********.
Препис от
настоящото разпореждане да се връчи на частния тъжител М.Б.М..
Разпореждането в частта за прекратяване на
наказателното производство подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник, по
реда на глава ХХІ от НПК, в 15-дневен срок от връчването му на частния тъжител
След влизане в сила на разпореждането, преписи от
материалите по делото да се изпратят на Районна прокуратура Перник по
компетентност.
Съдия-докладчик: