РЕШЕНИЕ
№ 662
гр. Ямбол, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330101967 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от И. Т. О. срещу „Практикер
Ритейл“ ЕООД. С исковата молба се сочи, че видно от справка № ***/14.09.2022 г.
„Практикер Ритейл“ на 26.08.2015 г. е закупил и е станал собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. Я., с идентификатор 87374.32.957., представляващ празно място с площ по
документи 2000 кв.м. в местността „***“ в гр. Я. ***. Твърди се, че ответникът е получил
разрешение и извършил промени в застроителния план на града както и строителство на
„Практикер“ в гр. Я., на ***. В пространството около магазина ответникът оформил
тротоарни зони и паркинги. Тротоарните зони били отделени от зоните за движение на МПС
с кубчета. Същите били сравнително ниски, не високи и големи, изработени от тъмна
материя, които на фона на самите тротоари и паркинги не е с много добра видимост. Тези
характеристики ги правили трудни за виждане, в резултат на което някои хора при
определени метрологични условия не били в състояние да ги видят своевременно и им се
случвало да се блъскат в тях. На 16.08.2020 г. ищецът посетил процесния хипермаркет в гр.
Я., където извършвал покупки съгласно представеният по делото фиксален бон. След
няколко часа се върнал на паркинга с намерение да направи рекламация на някои от
закупените стоки. На паркинга и тротоара било мокро, защото междувременно било валяло,
било облачно, с намалена видимост и ищецът се отправил към входа на хипермаркета
носейки закупените преди това вещи. Като приближил входа, поради характеристиките на
кубчетата се блъснал в левия си крак в едно от тях и падайки си ударил лявото рамо.
Получил счупване на горния край на раменната кост и получил костни крепитации. При
падането си на земята ищецът се измокрил от водата, която била паднала от дъжда.
Получените травми принудили ищеца за посети медицинско заведение, където му направили
1
рентгенови снимки и установили посочените травми. При посещение на рентгеновият
кабинет ищецът установил липсата на пари, което го принудило да подаде сигнал в
прокуратурата за евентуално престъпно посегателство против него. Твърди, че в хода на
проверката било установено, че ищецът се е спънал, паднал на земята и ударил лявото си
рамо. Твърди се, че получените увреждания довели до трайно затруднение движението на
горен ляв крайник, което продължило повече от 3 месеца. През този период изпитвал болка
при най-малкото движение на крайника, като в значителен период от време не можел да
осъществява никакъв обем от функциите на крайника, като това ограничило възможностите
му за социален контакт за самообслужване и осъществяване на каквито и да са дейности от
ежедневието му дейности като миене, къпане, обличане, излизане от дома му. Наложило се
да търси непрекъснато помощта и съдействието на съпругата си и дъщеря си. Не бил в
състояние да комуникира и общува нормално с дъщеря си и внук си, които били дошли за 2
месеца на гости от чужбина. Не можел да упражнява любимата си професионална дейност
на управляващ охранителна фирма. Непрекъснатите болки, трудностите при обличането и
невъзможността да шофира го ограничили от възможността да контактува с други хора, да
посещава и проверява обектите на фирмата за да установи служителите изпълняват ли
задълженията си. Въпреки продължителната рехабилитация крайникът не бил възстановен
в пълен обем. Като цяло ищеца трябвало да ползва 100 дни болнични. Поддържа се, че
всички тези болки и страдания са му причинили неимуществени вреди, които оценява на 40
000 лв. С настоящата молба се сочи, че ищецът претендира сумата от 500 лв.
представляваща част от цялата претенция от 40 000 лв., както и лихва за забава от деня на
увреждането - 16.08.2020 г. Твърди се, че отговорен за увреждането е ответникът. Сочи се,
че видно от приложените преписи от не влезли в сила възз. решение № ***/20.06.2020 г.,
постановено по възз. гр.д. № ***/2022 г. по описа на ЯОС и решение № ***/14.12.2021 г.
постановено по гр.д. № ***/2021 г. по описа на ЯРС на ищеца е признато обезщетение в
размер на 5 500 лв., представляващ частичен иск от 40 000 лв. Сочи се, че настоящата
претенция от 500 лв. е извън, над присъдените 5 500 лв. по горепосочените решения.
Претендира се от съда на гореизложените съображения да осъди ответникът да
заплати на ищеца сумата от 500 лв. представляваща част от дължимото му обезщетение за
претърпени неимуществени вреди цялата в размер на 40 000 лв. ведно със законната лихва
от 16.08.2020 г., както и направените по делото разноски.
С нарочна молба преди съдебно заседание ответникът сочи, че няма възражения да
бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Признава се иска в размер на 500 лв.
доколкото посочената сума се явява разлика между 5 500 лв. вече заплатени от ответника по
изп. д. № *** по описа на ЧСИ О.М., и пълният размер на обезщетението от 6 000 лв.
присъдени в полза на ищеца въз основа на решение № ***/14.12.2021 г. и решение №
***/16.02.2022 г., постановени по гр.д. №***/2021 г. по описа на ЯРС, потвърдени с
решение № ***/20.06.2022 г. по възз. гр.д. № ***по описа на ЯОС за 2022 г. Сумата била
платена по банкова сметка, посочена в исковата молба, като документа за извършеното
плащането се прилага към настоящата молба. Заявяват изрично, че не признават иска в
2
пълен претендиран от ищеца размер от 40 000 лв. Сочат, че видно от приложеното към
молбата платежно нареждане плащане по горецитираното изп. дело е извършено на
20.07.2022 в отговор на отправена покана за доброволно изпълнение. Сочи се, че на
28.07.2022 г. дружеството ответник без да е било поканено е заплатило и разноските в
размер на 1 770 лв. въпреки факта, че решенията по него все още не са влезли в сила, което
било ясна индикация, че дружеството е искало да уреди отношенията си с ищеца във
връзка с предмета на спора по гр. д. № ***/2021 г. по описа на ЯРС. Сочи се, че на
26.07.2022 г. ищецът е подал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото
дело без да направи опит да се свърже с дружеството ответник и да поиска заплащане на
претендираната сума от 500 лв. Въз основа на това и на осн. чл. чл.78, ал.2 от ГПК се моли
съда да възложи разноските по настоящото дело върху ищеца.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител по
пълномощие адв. Д.Д. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че с
оглед направеното признание на иска и направеното преводно нареждане, следва ответника
да бъде осъден за лихвите считано от 16.08.2020 година. Твърди се че не са успели да влязат
в контакт с ответника поради което следва да бъдат присъдени разноските на ищеца.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото решение № ***2/14.12.2021 год. постановено по
гр.дело № ***/2021 год. по описа на ЯРС, същото е образувано по искова молба от ищеца и
в настоящото производство – И. Т. О. срещу настоящия ответник – „Практикер Ритейл“
ЕООД за сумата от 5 500 лева, като иска е бил предявен като частичен от сумата от 40 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 16.08.2020 год. до окончателното изплащане. С
постановеното по делото решение съдът е определил обезщетение в размер на 8 000 лева и
намерил, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца в размер на 1/4, с
което фактически е намалил дължимото му обезщетение с 2 000 лева до размера на сумата
от 6 000 лева, поради което и след като е намерил исковата претенция за основателна в
претендирания размер е осъдил „Практикер Ритейл“ ЕООД да заплати на И. Т. О. сумата от
5 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произлезли от вещ,
собственост на „Практикер Ритейл“ ЕООД, в резултат на спъване в анти-паркинг табуретка,,
която е била поставена пред хипермаркет „Практикер“ гр.Я. и служеща за отделяне на
пешеходното движение от автомобилното движение, което е довело до неговото падане
върху терена със собствения си ръст на 16.08.2020 год., ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането – 16.08.2020 година до окончателното изплащане.
С решение № ***/20.06.2022 год. постановено по възз.гр.дело № ***/2022 год. по
описа на ЯОС е било потвърдено решение № ***/14.12.2021 год. постановено по гр.дело
№***/2021 год. по описа на ЯРС.
3
По делото е представено от ответника преводно нареждане от 14.11.2022 год. /т.е.
след датата на завеждане на исковата молба в съда – 26.07.2022 год./ с което е наредено
плащане в полза на ответника И. Т. О. по сметка ***, на сумата от 500 лева, като е посочено
основание – гр.дело № ***/2022. Посочената в платежното нареждане банкова сметка
съвпада с посочената такава в исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.50 ЗЗД за сумата от 500 лева,
предявен като частичен от сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца произлезли от вещ собственост на ответника и по чл. 86
ЗЗД законна лихва за забава от датата на увреждането, който съдът намира за процесуално
допустим, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, при липсата на
отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск.
Съгласно разпоредбата на чл.50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да е вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
За уважаване на иска следва да се установят следните кумулативни предпоставки:
вреда; същата да е причинена от вещ; тя е да е собственост или да се намира под надзора на
ответника; бездействие на последния за предотвратяване на вредата; причинна връзка между
това бездействие и вредата. Отговорността като на собственика, така и на лицето под чийто
надзор се намира вещта е безвиновна, поради което в случая не следва да се изследва
наличието на вина у деликвента като необходим елемент от субективната страна на
деянието, тъй като същата има гаранционно-обезпечителен характер.
В случая елементите от фактическия състав на чл.50 ЗЗД са били установени с
решение № ***/14.12.2021 год. постановено по гр.дело № ***/2021 год. по описа на ЯРС,
потвърдено с решение № ***/20.06.2022 год. постановено по възз.гр.дело № ***/2022 год.
по описа на ЯОС. Определен е бил размера на следващото се на ищеца обезщетение – 8 000
лева, намалено с ¼ до размера на сумата от 6 000 лева, от което ответника е бил осъден да
заплати на ищеца сумата от 5 500 лева. Действително липсват данни посочените съдебни
актове да са влезли в сила, но настоящият съдебен състав няма правомощия да ревизира
посочените съдебни актове, още по-малко постановените такива от въззивната инстанция.
Всъщност и претенцията на ищеца е в размер на 500 лева, която сума се явява разликата
между определеното вече от съда обезщетение в размер на 6 000 лева и сумата от 5 500 лева,
която ответника вече е осъден да заплати на ищеца.
Наред с горното е налице признание на иска за дължимост на сумата от 500 лева от
страна на ответника, което признание съдът не може да не вземе предвид при постановяване
на съдебния си акт, още повече, че това признание е подкрепено с доказателства за плащане
на ответника на претендираната сума, след завеждане на исковата молба.
На тия съображения съдът намери иска за основателен като на основание чл.235, ал.3
ГПК взе предвид и извършеното плащане от ответника след завеждане на исковата молба,
4
който факт предполага отхвърляне на исковата претенция като погасена чрез плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение, произтичащо от непозволено
увреждане, длъжникът изпада в забава от деня на увреждането, без да е необходимо да бъде
поканен да заплати дължимото. Поради това акцесорната претенция се явява основателна,
липсват данни претендираното обезщетение за забава да е заплатено в настоящото
производство, поради което исковата претенция следва да се уважи като бъде осъден
ответника да заплати на ищеца законната лихва върху сумата от 500 лева считано от
16.08.2020 год. до окончателното и изплащане, а именно 14.11.2022 год., която съдът с
помощта на електронен интернет калкулатор изчисли, че е в размер на сумата от 114,04
лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, ищеца има право на
разноски като не могат да бъдат споделени възраженията на ответника, че не е дал повод за
завеждане на иска, тъй като ответника не е направил опит да се свърже с него, което
всъщност се оспорва от ищеца. Действително се представят доказателства за заплатени суми
по гр.дело № ***/2021 год. по описа на ЯРС, но не и за сумата от 500 лева част от
определеното от съда обезщетение в размер на 6 000 лева, след приспадане на
съпричиняването от ищеца, която сума е по посоченото дело. Сумата от 500 лева е заплатена
едва след завеждане на иска, отделно от това не е заплатена претенцията на ищеца в
настоящото производство за заплащане на законната лихва от датата на увреждането, или
поне не са представени доказателства в тази насока. Ето защо съдът намери искането на
ищеца за присъждане на разноски по делото за основателно като с оглед представения
списък по чл.80 ГПК и доказателствата за направени разноски, следва ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски в размер на 350 лева, от които
50 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Т. О. с ЕГН **********, съд.адресат: гр.С., ***,
адв.С.К. АК Я. срещу „Практикер Ритейл“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.Околовръстен път № 265, ет.3, представлявано поотделно от
управителите Я. П. П. и Н. И. С., иск с правно основание чл.50 ЗЗД, за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 500 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, предявен като частичен за сумата от 40 000 лева, като
погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА „Практикер Ритейл“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.Околовръстен път № 265, ет.3, представлявано поотделно от
управителите Я.П.П. и Н.И.С. ДА ЗАПЛАТИ на И. Т. О. с ЕГН **********, съд.адресат:
гр.С.,***, адв.С.К. АК Я., сумата от 114,04 лева, представляваща законната лихва върху
5
сумата от 500 лева, от датата на увреждането - 16.08.2020 год. до датата на изплащането и –
14.11.2022 год.
ОСЪЖДА „Практикер Ритейл“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.Околовръстен път № 265, ет.3, представлявано поотделно от
управителите Я.П.П. и Н.И.С. ДА ЗАПЛАТИ на И. Т. О. с ЕГН **********, съд.адресат:
гр.С., *** адв.С.К. АК Я., сумата от 350,00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Я. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6