Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, №1134  / 19.06.2019г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

  СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 2350 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.156 от ДОПК, вр. с чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл.4 от ЗМДТ.

Жалбоподателят „Сънрайз” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив – 4000, район „Северен”, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №8, ет.3, представлявано от Н.И.Б., е оспорил акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МДТ-661/24.04.2018г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” (МДТ) при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси” при същата община.

В жалбата се твърди, че в обжалвания акт липсват относими факти, които да обосноват дължимостта на определената такса битови отпадъци (ТБО) и начислената лихва за забава, не е индивидуализиран обекта, подлежащ на таксуване, съдържа общи формулировки, липсва яснота как е определен размера на дължимите суми. Не е обоснован фактът на реалното престиране на услугата. Жалбоподателят твърди, че имотът се намира в с.Емона с население 37 човека, а това е в несъответствие със значителната сума за дължими ТБО, определена на „Сънрайз” АД, тъй като с протокол № 34 от 31.01.2011г. общинският съвет Несебър приел размер на годишна такса за един кубически метър отпадък – 21 лв., а според заповед № 2189/31.10.2014г. с.Емона е включено в предоставяне на услугата с четири кубически метра контейнер един път седмично, което според жалбоподателя се равнява на 208 куб.м отпадък годишно с ценова ставка от 4 368 лв. за цялото населено място за година, а само на жалбоподателя е определена такса над този размер. Твърди, че административният орган, издал обжалвания АУЗД, не е оправомощен, което води до извода, че е некомпетентен. Иска обжалвания АУЗД да бъде прогласен за нищожен, а в условията на евентуалност - да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не изпраща представител. Депозира писмени становища с доказателствени искания и такива по съществото на спора.

Ответникът, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата, ангажира доказателства и пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

ФАКТИ:

Жалбоподателят е собственик на процесния имот от 11.09.2014г.(л.848 гръб, изявление на проц.представител на ответника) до 02.12.2015г.(л.22). Именно тази е причината, поради която определената ТБО за 2014г. е по-ниска (374,23 лв.) от таксата, определена като дължима за цялата 2015г. (554,42 лв.).

По делото са представени две обяснителни записки – съответно на л.155 и л.815. В първата (л.155) е посочено, че за 2014г. задължението общо е в размер на 1 496,93 лв., въпреки, че с процесния АУЗД за този период е определено задължение за ТБО общо 374,23 лв. главница. За 2015г. обяснителната записка на л.155 сочи задължение в размер на 554,47 лв., което е почти идентично с това определено в АУЗД - 554,42 лв. Според другата обяснителна записка (л.815) задълженията за двете години са еднакви – по 1 496,93 лв. Така посочените задължения съществено се различават от определените с АУЗД - за 2014г. 374,23 лв., за 2015г. 554,42 лв.

В съдебно заседание на 29.01.2019г., съдът, след като установи това противоречие, задължи ответника да изясни кои негови твърдения за дължимата сума за ТБО за двата процесни периода са меродавни. В отговор процесуалният представител заяви, че разликата между обяснителните записки е в наличието на декларация за освобождаване от ТБО по чл.28 за 2015г. посочена в обяснителната записка на л.155. Според проц.представител на ответника такава декларация действително е подадена, за това меродавна е обяснителната записка на л.155.

В съдебното заседание на 19.03.2019г. същия проц. представител уточни, че в обяснителната записка е допусната грешка, изразяваща се в това, че не е отчетена датата, на която е придобит имота - 11.09.2014г., а дължимата ТБО е определена за цялата 2014г. Според процесуалният представител на ответника обстоятелството, че имота е придобит по-късно е взето предвид от административният орган при определяне на дължимата ТБО в процесния АУЗД.

В двете обяснителни записки отчетната стойност е еднаква – 277 210,00 лв. Ставката за сметосъбиране и сметоизвозване е 3,4 промила, тази за поддържане на чистотата на населените места е 1,6 промила, а ставката за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депа е 0,4 промила. Посочените ставки са еднакви през двата процесни периода – 2014г. и 2015г.   

На 01.10.2014г. жалбоподателят е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх.№ 14028095 (л.17 и сл.), парт.№ 050, с която е декларирал за облагане с данък върху недвижимите имоти земя (ПИ 11538.4.42), находящ се според декларацията във гр.Свети Влас, община Несебър, област Бургас. В декларацията е посочена отчетна стойност в размер на 277 210 лв.(л.20). В попълнената служебно информация (л.19 гръб) е посочено, че имотът е УПИ в строителните граници на населеното място.

Със заявление за закриване на партида вх.№293/27.01.2016г. е заявено желание от жалбоподателя да бъде закрита партида №050, относно имот – декларация вх.№ 14028095/01.10.2014г., поради апортирането на имота в „Холидей Вилидж“ АД на 02.12.2015г.(л.22).

На 10.11.2014г.(вх.№1721) и на 25.11.2015г. (вх.№2542) жалбоподателят е подал декларации по образец до отдел МДТ при Община Несебър за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване съответно за 2015 и 2016г. поради това, че имота няма да се ползва целогодишно. (л.23 и 24).

С решение № 667 отразено в протокол № 20/18.12.2013г. общински съвет Несебър е одобрил план-сметка за дейност „Чистота” за 2014г. (л.45) и е приел размера на ТБО за жилищни, вилни имоти на граждани и фирми върху данъчната оценка, а за нежилищни имоти върху отчетната стойност в размер на 3,4 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 1,6 промила за поддръжка на чистотата на обществените места и 0,4 промила за обезвреждане на отпадъци. Посочените ставки се отнасят до нежилищни имоти.

С решение № 1003 отразено в протокол № 28/19.12.2014г. общински съвет Несебър е одобрил план-сметка за дейност „Чистота” за 2015г. (л.47), като в периода от решение № 667 отразено в протокол № 20/18.12.2013г. до решение №407/23.12.2016г., където е одобрена план-сметка за 2017г., общинският съвет не е вземал решения, с които да е изменял ставките на ТБО за нежилищни имоти по трите компонента.

Със заповед № 1216/30.10.2013г. кметът на община Несебър(л.25), на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ е определил районите включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през 2014г. ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битови отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

С друга заповед № 2189/31.10.2014г.(л.35), но с идентично съдържание, кметът на община Несебър е определил районите, включени в системата за организирано поддържане на чистотата за 2015г.

В тези заповеди под №3 е посочен гр.Свети Влас, като местността Юрта, където според декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх.№ 14028095 се намира имотът, е включена под т.3.5 съгласно приложение към всяка от заповедите изготвено от кмета на общината.

От представените по делото доказателства се установява още, че дейността по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на отпадъци и почистване на обществените територии се извършва от Общинско предприятие „БКС Свети Влас”. Представени са доказателства, които удостоверяват, че общинското предприятие притежава трудов потенциал да осъществява дейностите по организирано поддържане на чистотата. Представени са доказателства за сключени трудови договори с работник – чистота и работник – озеленяване, както и множество списъци, отразяващи лицата, които са работили през съответния ден от седмицата, както и лицата, които са били в този момент в почивка. В тези списъци се съдържат само дни от седмицата, но не и дати. (л.171-204 вкл.). Списъците не съдържат данни и за автора – лицето, което ги е съставило. Представен е и списък на личния състав на ОП БКСО съставен от счетоводител, в който са посочени дейности сметопочистване, сметоизвозване и озеленяване, длъжности, три имена и срещу всяко име – дата. Датите са най-различни и обхващат периода от 2009 до 2018г.(л.216-219).

Представени са множество пътни листи, издадени от кметство Свети Влас, в които е отразена марката на автомобила, регистрационния номер, водача, показателите на километража и изминатите километри, както и маршрута, който по всички пътни листи е Свети Влас – Елените – района на сметището – сметище – Свети Влас. (л. 221-813). В пътните листи не е отразено какъв е предмета на превоз.

Представени са доказателства за наличие на депо за битови отпадъци и справки за платени такси на РИОСВ Бургас за депониране на отпадъци от община Несебър за 2014г. и 2015г. – Акт за публична общинска собственост № 5799/11.07.2014г., Акт за поправка на публична общинска собственост № 6429/11.08.2016г., скица, издадена от СГКК Бургас за имот с идентификатор 61056.20.108 с начин на трайно ползване „Депо за битови отпадъци”, Акт за публична общинска собственост № 5798/11.07.2014г., скица, издадена от СГКК Бургас за имот с идентификатор 61056.20.109, Акт за поправка на акт за публична общинска собственост № 6430/11.08.2016г., Акт за публична общинска собственост № 5800/11.07.2014г. и скица на имот с идентификатор 61056.86.21 (л.64-л.79).

Представени са справки за закупени сметосъбиращи товарни автомобили и съдове за смет за периода 2013-2016г.(л.81- 84).

В процесният АУЗД е посочен вида на задължението – ТБО, периодът за който се дължи – 2014 и 2015 година, входящият номер на декларацията по чл.14 от ЗМДТ, главницата на задължението, лихвата и общата сума, която се дължи. В мотивите на акта декларацията, в която е описан имота е индивидуализирана чрез входящия си номер. Освен по номера на декларацията имотът е индивидуализиран чрез площта си 4211 кв.м, колкото е посочено и в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, като и чрез обстоятелството, че се касае за УПИ в строителните граници на град Свети Влас. Посочени са и правните норми, от които произтича задължението на собственика на имота да заплати ТБО за претендирания период.

АУЗД е съобщен на жалбоподателя на 30.04.2018г. (л.15). Жалбоподателят е оспорил акта пред началника на отдел „МДТ” с жалба депозирана пред органа на 15.05.2018г. (л.8-11), но изпратена по пощата на 14.05.2018г. (л.4). В законоустановения срок решаващият орган не се е произнесъл, поради което жалбоподателят на 03.08.2018г. е депозирал пред органа жалба, с която е сезирал Административен съд Бургас.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на акта.

Спазен е и срока за обжалване. АУЗД подлежи на задължително административно обжалване. Жалбата срещу АУЗД до началника на отдел МДТ е изпратена на 14.05.2018 година по пощата и е постъпила в Община Несебър на 15.05.2018 година. В съответствие с чл. 146 от ДОПК, издателят на акта е следвало до окомплектова преписката в срок до 22.05.2018 година вкл. От своя страна, решаващият орган в административното производство е следвало до се произнесе до 23.07.2018 година, по аргумент от чл. 155 ал.1 във връзка с чл. 146 от ДОПК, но не го е сторил. Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство, е подадена на 03.08.2017 година - в срока по чл. 156 ал.5 от ДОПК

В разпоредбата на чл.156, ал.4 от ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155, ал.1 е квалифицирано като потвърждение на ревизионния акт (в случая АУЗД) в обжалваната част.

В конкретния случай, решаващият орган – началник отдел МДТ при община Несебър не се е произнесъл по депозираната жалба..

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна, след оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, съобразно нормата на чл. 4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и правомощията, предоставени със заповед № 394/26.04.2012г. на кмета на община Несебър (л.49) и заповед №164/01.02.2018г. на кмета на община Несебър (л.50).

Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ.

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Според разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

При издаване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до отмяна на акта на това основание. АУЗД е издаден въз основа на декларация с вх. № 14028095 от 01.10.2014г. и партиден № 1158491310050, на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК. В него дължимият размер на ТБО е посочен общо без да е изложено разпределението му по трите вида услуги, които се включват в таксата.

Това процесуално нарушение не е съществено, тъй като разяснения за начина, по който е формирана дължимата сума се съдържат в административната преписка под формата на обяснителна записка, където е посочена основата, послужила за определяне на таксата, решение на Общинския съвет, в което са определени всяка от ставките съобразно трите вида услуги. След като механизмът на образуване на определената с АУЗД ТБО се съдържа в административната преписка, обстоятелството, че той не е изложен надлежно и в самия акт, не обосновава неговата порочност поради допуснато съществено нарушение на процедурата, тъй като не е нарушено правото на защита на лицето, на което се вменява задължението да плати съответното ТБО. В този смисъл Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК

Съгласно разпоредбата на чл.62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл.71 ЗМДТ, като по отношение на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо тези услуги да не се предоставят от общината, а по отношение на  обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

Предвид посочените разпоредби, за да бъде дължима таксата за всяка от услугите е необходимо ответникът да докаже наличието на три кумулативно предвидени предпоставки – принадлежност на имота към територията на съответното населено място; обстоятелството, че именно задълженото лице е собственик или ползвател на този имот и реалното предоставяне на услугите – по отношение сметосъбиране и сметоизвозване, както и наличието на депо – по отношение обезвреждането на битови отпадъци.

По делото няма спор, че жалбоподателят е бил собственик на имота, предмет на декларация с вх. № 14028095 от 01.10.2014г. от 11.09.2014г. Представени са доказателства, че същият имот е прехвърлен под формата на апортна вноска на „Холидей Вилидж” АД на 02.12.2015г., за което жалбоподателят е заявил закриване на партидата на недвижимия имот на 27.01.2016г. (л.22).

По отношение на предпоставката принадлежност към съответното населено място, няма спор между страните, че имота се намира в границите на населеното място гр.Свети Влас и представлява УПИ с площ 4 211 кв.м.

По отношение реалното предоставяне на услугата следва да се разгледат поотделно всеки един от компонентите на тази услуга.

Без съмнение дължимостта на таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депа е налице, тъй като за това законът изисква само да се докаже, че на територията или в землището на съответното населено място има сметище. Такива доказателства по делото са представени, не са оспорени. Ответникът е доказал, че три поземлени имота са обособени като депо за отпадъци и до тях се извозват за обезвреждане отпадъците, които се сметосъбират.

Според съда правилно на жалбоподателя са определени задължения и за сметосъбиране и сметоизвозване. В заповедите на кмета на общината, с които са определени районите на територията на Община Несебър е включен както общо гр.Свети Влас, така и в частност местността Юрта, където се намира имота. По делото са представени стотици пътни листи, които удостоверяват, че в периода 2014 – 2015г. регулярно, според одобрения график от кмета на общината, са осъществявани пътни курсове по маршрута Свети Влас – Елените – сметище – Свети Влас. Посочените в пътните листи автомобили са част от автомобилния парк на общинското предприятие, за наличието на който по делото са представени извадки от счетоводните записвания, които не са оспорени. Лицата, посочени в пътните листи като водачи, също са лица, които работят в общинското предприятие „БКС – Свети Влас”. Според съда тези доказателства са достатъчни за да се направи извод, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване е предоставена реално и за нея се дължи съответната такса според ставките, определени в Наредба, приета от общинския съвет.

По отношение ползването на процесния имот жалбоподателят е подал декларация за 2015г., че имота няма да се ползва през цялата година и по твърдение на процесуалния представител на ответника за този период не е определяна такса за сметосъбиране и сметоизвозване.

Съгласно чл.67 ал.1–2 от ЗМДТ (в редакцията му към 2014 – 2015 г.), размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

В настоящия случай, Общински съвет Несебър е приемал ежегодни решения, с които, на основание чл.66 ал.1 от ЗМДТ, е определял размера на дължимата ТБО. За 2014 и 2015 година ТБО е една и съща - 5,4 ‰, от които за сметосъбиране и сметоизвозване – 3,4 ‰, за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – 1,6 ‰, за обезвреждане на отпадъците и поддържане на депо – 0,4‰. В решенията е посочено, че основата, върху която се определя таксата, е „данъчната оценка“ на имота, а за нежилищни имоти (какъвто е имота на „Сънрайз“ АД) – „върху отчетната стойност на обекта“. Съгласно чл.24 ал.1 от Наредба №11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Несебър (Наредба № 11), когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година. Доколкото за 2015 година размер на ТБО не е бил определян изрично, приложими са останали промилите за предходната календарна година.

Отчетната стойност на имота на „Сънрайз“ АД през 2014 – 2015 година е била 277 210 лева.

Въз основа на събраните доказателства се установява, че за 2014г. са определени задължения за ТБО за периода м.10-м.12, поради това, че имотът е придобит през септември същата година. Общо определеното задължение е 374,23 лв. главница. Беспорната установеност на ставките за съответните услуги и размера на отчетната стойност на имота води до извода, че за сметосъбиране и сметоизвозване е определена дължима такса в размер на 235,63 лв., за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – 110,88 лв. и за обезвреждане на отпадъците и поддържане на депо – 27,72 лв.

За 2015г. задълженията са определени за дванадесет месечен период, тъй като имотът е апортиран през декември, но не е начислена такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Определени са такси за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – 443,54 лв. и за обезвреждане на отпадъците и поддържане на депо – 110,88 лв. или общо 554,42 лв.

Съдът счита, че по делото не са налице достатъчно доказателства, от които да се установява, че административният орган е предоставил услугата „поддържане на обществени територии”. По делото са представени доказателства само за наличието на трудов потенциал в общинското предприятие „БКС Свети Влас”. Липсват доказателства услугата действително да е извършвана и тези наети лица да са осъществявали дейностите, предвидени в техните трудови характеристики. Липсват документи, с които работата е отчетена на община Несебър като извършена, а в представените списъци има данни кои лица са били на работа и кои са почивали, но няма данни за кои дати от годината се отнася тази информация, тъй като разпределението в таблиците е само според деня от седмицата (понеделник, вторник, сряда и т.н.). Не са представени протоколи за отчитане на извършената работа (напр. за метене, миене на улици или пространства около контейнери, озеленяване и отстраняване на изсъхнала растителност и др.), доклади от проверяващи служители, с които да се констатира факта на поддържането на чистотата в съответните площи и обема на извършената работа, наблюдавана при проверката и т.н. За това съдът счита, че от събраните доказателства следва да се направи извод за липса на предоставена услуга, изразяваща се в поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За това такса за нея не следва да се събира на основание чл.71 от ЗМДТ и в тази част обжалвания акт следва да бъде изменен.

По изложените съображения обжалваният АУЗД следва да се измени за 2014г. от 374,23 лв. на 263,35 лв., разликата в размер на 110,88 лв. е определената от органа стойност на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, предоставянето на която не е доказано. АУЗД следва да се измени и за 2015г. от 554,42 лв. на 110,88 лв., където разликата от 443,54 лв. представлява стойността на непредоставената услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Мотивиран от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ИЗМЕНЯ акт за установяване на задължения по декларация № МДТ - 699/25.04.2018г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Несебър, като ВМЕСТО ТБО за 2014г. в размер на 374,23 лв. главница и 132,43 лв. лихва, и ТБО за 2015г. в размер на 554,42 лв. главница и 149,07 лв. лихва, ОПРЕДЕЛЯ ТБО за 2014г. в размер на 263,35 лв. главница и 96,70 лв. лихва, и ТБО за 2015г. в размер на 110,88 лв. главница и 29,81 лв. лихва.

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сънрайз“ АД – Пловдив с ЕИК ********* и адрес – гр.Пловдив, район „Северен“, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 8, ет. 3 против акт за установяване на задължения по декларация № МДТ - 699/25.04.2018г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Несебър в останалата ѝ част.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: