Р Е Ш Е Н И Е
№............./…..…...2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 30.01.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 13857/2018 г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ищеца "Р***к
(България)" ЕАД, ЕИК ***, срещу ответницата М.К.С., ЕГН: **********,
искове за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 10000
лв. – главница, 2241,02 лв. – договорна лихва за периода от 15.04.2014 г. до
15.07.2015 г. вкл., 511,77 лв. - наказателна лихва за периода от 15.04.2014 г.
до 15.07.2015 г. вкл., 28,20 лв. – месечна такса за обслужване на картата,
съгласно Раздел XIV- Тарифа, за периода от 07.05.2014 г. до 07.07.2014 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата
за периода от подаване на заявлението - 31.08.2017 г. до изплащане на
вземането, произтичащи от Договор за кредитна карта № 0711***/09.01.2014 г., с
който е подновен Договор за кредитна карта № 0711***/28.11.2007 г., съгласно
издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 13026/2017 г. по описа на ВРС. Предявен е и осъдителен иск за осъждане
на ответницата да заплати сумата от 60 лв., претендирана като такса за
надвишаване на кредитния лимит, съгл. Раздел XIV- Тарифа, начислена за периода
от 15.05.2014г до 15.07.2014 г. вкл.
В исковата молба се твърди, че в ползва на ищеца е издадена заповед за
изпълнение № 7233/01.09.2017 г. и изпълнителен лист от 10.05.2018 г. по ч.г.д.
№ 13026/2017 г. по описа на ВРС, по силата на които длъжникът М.К.С. е осъдена
да заплати на "Р***к (България)" ЕАЛ дължимите суми по Договор за
кредитна карта № 0711***/28.11.2007 г., подновен с Рамков Договор № 0711*** за
издаване и ползване на международна кредитна карта от 09.01.2014 г. Срещу
издадената заповед за изпълнение ответникът депозирал възражение. С Договор за
кредитна карта № 0711***/28.11.2007 г. "Р***к (България)" ЕАД
отпуснало на М.К.С. кредитен лимит в размер на 10000 лв. На 09.01.2014 г.
договорът бил подновен, като бил подписан Рамков договор № 0711*** за издаване
и ползване на международна кредитна карта MasterCard Gold. В договора били
уговорени начина на усвояване на отпуснатия кредитен лимит, размера на
дължимите минимални погасителни месечни вноски, размера на възнаградителната
лихва, както и този на наказателната лихва, в случай на просрочие на дължимите
вноски по Договора. В р. Ш от Договора били посочени лихвените условия по
договора. Било уговорено в т. 34, че лихвата се начислява върху усвоената част
от кредитния лимит към края на отчетния период за периода от края на отчетния
период до пълното погашение. В т. 42 било установено, че отчетния период за
ползване на картата приключва на 15-то число всеки месец, като в случай, че е
неработен ден, крайната дата на отчетния период се считала следващия работен
ден. Съгласно т. 44 от Договора картодържателят - ответник, дължал месечна
погасителна вноска, която била в размер не по-малък от минимална погасителна
вноска и следвало да се внесе от картодържателя или трето лице по сметката.
Минимална погасителна вноска била в размер на 5% от общата дължима сума плюс
непогасени вноски от предходен период, плюс сумата на надвишението на кредитния
лимит, но не по-малко от 10 лева/5 евро. Срокът за плащане на минималната
погасителна вноска бил първият ден на месеца, следващ месеца, в който изтичал
отчетния период. Съгласно т. 48 от Договора, в случай на неплащане на изцяло
или частично на минималната погасителна вноска в посочения срок, ищецът
начислявал обезщетение за забава, съгласно тарифата върху забавената дължима от
картодържателя сума. Срокът на действие на договора бил три години, като договорът се подновявал автоматично, в
случай че картодържателят не е в просрочие към момента на изтичане на
валидността на картата. Кредитополучателят изпаднал в забава по отношение на
заплащането на погасителните вноски, считано от 07.04.2014 г. Не били заплатени
минималните погасителни вноски с падежни дати: 15-04-2016; 15-05-2014;
15-06-2014; 15-07-2014; 15-08-2014; 15-09-2014; 15-10-2014; 15-11-2014;
15-12-2014; 15-01-2015; 15-02-2015; 15-03-2015; 15-04-2015; 15-05-2015;
15-06-2015 и 15-07-2015. С договарянето на неустойката страните отнапред
определили размера на обезщетението и вредите не следвало да бъдат доказвани.
На 09.01.2017 г. изтекъл срокът на действие на договора. На 13.06.2018 г.
ищецът образувал и. д. № 554/2018 г. по описа на ЧСИ Петя Иванова, peг. № 883 в
КЧСИ.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва иска по основание и размер.
Действително бил сключен договор за издаване на кредитна карта от 28.11.2007
г., който договор бил подновен с Рамков договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта MasterCard Gold. Оспорва обаче факта, ищецът да е
предоставил, а ответницата да е усвоила сумата от 10000 лв. Оспорва
твърдението, че е изпаднала в забава по отношение на заплащането на погасителни
вноски с изброените от ищеца падежни дати, както и твърдението за предсрочна
изискуемост. Твърди, че е налице погасяване по давност, както на главното
вземане, така и на акцесорно претендираните редовна и наказателна лихва. В чл.
64а от договора било уговорено, че усвоеният и непогасен кредитен лимит, ведно
с дължимите такси, разноски, лихви и наказателна лихва стават автоматично
незабавно изискуем и платим, без да се уведомява за това картодържателя в
изрично посочените случаи, един от които бил, картодържателят да не е платил
четири поредни МПВ в пълен размер и в дължимия срок. Била налице изискуемост в
много по - ранен момент, което водило и до погасяване по давност на всички
вземания. Счита за недопустимо едновременното претендиране на наказателна и
редовна лихва за едно и също вземане. За
същите не се посочвало на какво правно основание са претендирани и за каква
главница или как е сформиран техния размер. По отношение на претендираните суми
от 28,20 лв. – такса, и 60 лв. - такса за надвишаване на кредитния лимит,
липсвало правно основание на което се претендира заплащането им, нямало и
доказателства за наличието на надвишен лимит или начисляване на претендираната
такса. От извлечението от счетоводната книга на „Р***к България" ЕАД било
видно, че посочено постъпило плащане на 13.03.2014 г., но погасяване и на какво
е реализирано не било видно, в счетоводното извлечение било посочено ежемесечно
начисляване на такса за обслужване на карта, но претендираната сума не
фигурирала, като отделно перо, а е калкулирана в задълженията за лихви. Налице
било неправомерно увеличаване на лихвения процент по договора за което
ответникът не бил уведомен. Налице са редица неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 147 от Закона за защита на потребителя. Съгласно чл. 39 от Договора за
кредит, бил предвиден трети начин за усвояване на кредитния лимит, а именно
като банката усвоява кредита вместо кредитополучателя за сметка на главницата,
след което начислява в своя полза възнаградителна лихва, такси и комисионни
върху усвоената главница. Тази клауза била нищожна. Всяко усвояване на
кредитния лимит не следвало да се счита за дължимо, тъй като това не е ползване
на кредит от кредитополучател, а представлявало пряк и директен ред за
увреждане на потребител по смисъла на чл. 59 от ЗЗД. Договорът за кредитна
карта от 28.11.2007 г. бил подновен с Рамков договор от 09.01.2014 г. От текста
на договора не се налагал извода, че същите обективират воля да погасят старото
задължение и да го заместят с ново, за да са налице правните характеристики на
обективна новация. За да има новация било необходимо наличието на стар дълг по
договор за кредитна карта, който да породи ново задължение на мястото на
старото, различие между стар и нов дълг по предмет или по основание, и изрично
изразено намерение на страните за прекратяване на старото задължение и
възникване на ново задължение. Не са уговаряни изрично и подробно условията и
начините за плащане на новото задължение, за да бъде налице погасяване на старо
задължение и възникване на негово място ново. Прави възражение за нищожност на
разпоредбите на чл. 39 от договора, в които ищецът декларира собственото си
право да събира такси и лихви от кредитния лимит, т.е. да усвоява кредита
вместо кредитополучателя. Същият текст бил нищожен на основание чл. 26, ал. 2
предл. 4 от ЗЗД поради липса на основание, тъй като липсвала типичната и
непосредствена цел, която се преследва с договора.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване
на заповед за изпълнение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК по
образуваното ч. гр. д. № 13026/2017 г. по описа на Районен съд - Варна, с която е разпоредено длъжникът да заплати на "Р***к (България)"
ЕАД сумата от 10000 лв.,
представляваща изискуема главница, дължима на основание връщане на парична сума
по Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта VisaMasterCard № 0711***/28.11.02.2007 г., сключен между „Р./.“ ЕАД и М.К.С., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда - 31.08.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 2241,02 лева, представляваща редовна лихва, начислена
за периода от 15.04.2014 г. до 15.07.2015 г. включително, сумата от 511,77 лева, представляваща наказателна лихва върху
вноски с настъпил падеж, начислена за периода от 15.04.2014 г. до
15.07.2015 г. вкл.; сумата от 28,20 лева, представляваща наказателна лихва върху
предсрочно изискуема главница, начислена за периода от 07.05.2014 г. до 07.07.2014 г. вкл. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на
длъжника на 09.07.2018 г., който на 18.07.2018 г. /в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК/ подал писмено възражение срещу същата. За възражението заявителят е
уведомен на 13.08.2018 г. Настоящият
иск за установяване съществуването на вземането е предявен на 13.09.2018 г., тоест в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК.
От представения по делото рамков договор за издаване и
използване на международна кредитна карта се установява, че на 09.01.2014 г., между "Р***к (България)" ЕАД и М.К.С. е сключен договор, по силата на
който банката е открила сметка и издала международна кредитна карта с чип Visa Classic/MasterCard Standart, Visa Gold/MasterCard Gold или
Billa-Visa Classic на името на картодържателя, с одобрен кредитен лимит,
съгласно вътрешните правила на банката, на основание подписано искане за
издаване на карта. Посочено е, че картодържателят не дължи на банката разходи
за откриване и обслужване на сметката (чл. 1 от Договора). Съгласно чл. 23 от
Договора банката събира месечна или годишна такса за обслужване на картата
съгласно Тарифата. Банката събира таксата служебно от кредитния лимит или за
сметка на неговото надвишаване. При прекратяване на договора картодържателят
заплаща начисляваните периодично по договора такси пропорционално на изтеклия
период на действие на договора, а ако такива такси са платени авансово, те се
възстановяват пропорционално на срока на прекратяване. Кредитния лимит е в
размер на 10000 лв. За ползвания кредитен лимит се заплаща годишна лихва в
размер на 17.8% за стандартна карта, 16.8% за златна карта, 13.8% за покупки
или плащания на стоки и услуги, извършени с Billa-Visa
Classic на ПОС терминал, в магазин била в страната, 17.8% за
теглене на пари в брой, както и за покупки или плащания, извършени с Billa-Visa
Classic на ПОС терминал, в обект, различен от магазин Била в
страната. Лихвата се начислява върху усвоената част от кредитния лимит към края
на отчетния период за периода от края на отчетния период до пълното погашение и
се събира служебно от банката от кредитния лимит или за сметка на неговото
надвишение (чл. 34 от Договора). Съгласно чл. 35 от Договора банката има право
едностранно да променя лихвата по предоставения кредитен лимит, посочена в чл.
33 от Договора. Към датата на сключване на договора ГПР при покупка на стоки и
услуги на стойност 3000 лв. със средства от кредитния лимит е 19.33 за
стандартна карта, 18.16 за златна карта, 14.71/19.33 за Billa-Visa Classic. Съгласно чл. 39 от Договора всички дължими лихви, такси и комисионни се
събират служебно от банката от кредитния лимит или за сметка на неговото
надвишение. Съгласно чл. 28 от Договора в края на отчетния период банката
изготвя и предоставя безплатно месечно извлечение. Картодържателят дължи месечна
погасителна вноска, която е в размер не по-малък от минималната погасителна вноска
(МПВ) и следва да се внесе по сметката, а МПВ е в размер на 5 % от общата
дължима сума (усвоен кредитен лимит с лихвите, такси и комисионни) плюс непогасени
вноски от предходен период, плюс сумата на надвишението на кредитния лимит по
чл. 116 и чл. 172, изр. 2, но не по малко от 10 лева/5 евро. При изцяло или частично
неплащане на МПВ в срок, банката начислява обезщетение за забава съгласно
Тарифата. Срокът на договора е 3 години. Съгласно чл. 158 от Договора банката
има право да променя едностранно условията на договора.
По делото е представено извлечение от счетоводните книги, от което се
установява, че задължението на М.С. е по Договор № 0711***/28.11.2007 г. за издаване
и ползване на международна кредитна карта Mastercard
Gold, изменен и допълнен с Договор от 09.01.2014 г.; кредитен
лимит от 10000 лв., датата на първо усвояване 28.11.2007 г., датата на последно
плащане 13.03.2014 г., изтичане на срока на договора 09.01.2017 г., договорна
лихва в размер на 2241.02 лв. ,за периода от 15.04.2014 г. до 15.07.2015 г.
вкл., 511,77 лв. - наказателна лихва за периода от 15.04.2014 г. до 15.07.2015
г. вкл., 28,20 лв. – месечна такса за обслужване на картата, съгласно Раздел
XIV- Тарифа, за периода от 07.05.2014 г. до 07.07.2014
г. вкл., 60 лв., претендирана като такса за надвишаване на кредитния лимит, съгл.
Раздел XIV- Тарифа, начислена за периода от 15.05.2014 г. до 15.07.2014 г. вкл.
От представената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че всички задължения, падежирали
на 15.04.2014 г. и след тази дата, са просрочени: надвишен кредитен лимит в
следствие на последното усвояване - 10.64 лв., наказателна лихва - 501.13лв.,
договорна лихва - 2 241.02 лв., такси - 88.20лв. Общо 2 840.99 лв. Кредиторът е
претендирал задължения, начислени до 15.07.2015 г., поради което и в ССЕ
начисляването на лихви е ограничено до тази дата. Срокът на договора изтекъл на
09.01.2017 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, както и с осъдителен иск за
осъждане на ответницата да заплати сумата от 60 лв. - такса за надвишаване на
кредитния лимит.
От приетите писмени доказателства се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение за
претендираните суми, срещу която е
подадено възражение,
както и че искът по чл. 415,
ал. 1 ГПК е предявен
в законоустановения срок, което обуславя
допустимостта на производството
и правния интерес от воденето
му за ищеца.
От представените по делото доказателства безспорно се установи, че е налице
облигационна връзка между ответника, в качеството му на кредитополучател по
процесния договор за издаване и ползване на кредитна карта, и кредитодателя "Р***к (България)" ЕАД. Рамковият
договор е сключен от момента на неговото подписване и от този момент възникват
договорните отношения между страните. По силата на така създадената
облигационна връзка, банката е предоставила на ответника кредитен лимит в
размер на 10000 лева. Установи се, че ответникът е усвоявал различни суми от кредитния
лимит, извършвайки различни операции - теглене на пари в брой от АТМ, плащане и
теглене чрез ПОС и др. По делото обаче не се установи по категоричен начин, че
сключвайки на 09.01.2014 г. рамковия договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта, банката и ответникът са подновили действието на
договор за кредитна карта от 28.11.2007 г. за нов тригодишен срок, който срок е
изтекъл на 09.01.2017 г. С подписването на рамковия договор от 09.01.2014 г.
страните са постигнали уговорка, банката да открие сметка и да издаде
международна кредитна карта с чип Visa
Classic/MasterCard Standart, Visa Gold/MasterCard Gold или
Billa-Visa Classic на името на картодържателя, с одобрен кредитен лимит от
10000 лв., със срок на договора от 3 г. Установи се по делото, че рамковият
договор не е подписан от ответника на всяка една страница, както и не са
представени доказателства ответникът да се е запознал с пълното съдържание на тарифата
на банката. Поради това не е ясно коя тарифа е действала по време на договора и
дали клаузите са приети от ответника. Не се установи преди
предявяване на иска банката да е предоставяла и месечни извлечения на ответника,
които съгласно чл. 28 и 43 от Договора следва да съдържат информация за
извършените операции, начислените лихви и такси, налични отстъпки, дължимата
МПВ, срок за внасяне на МПВ, неизползваната част от кредитния лимит. По делото
не се установи каква международна кредитна карта е издадена и предадена на
ответника - Visa Classic/MasterCard Standart, Visa
Gold/MasterCard Gold или Billa-Visa Classic, респ. не
се установи какви месечни/годишни такси за обслужване на картата съгласно
Тарифата е събирала от ответника банката. Не се установи и съобразно вида на
картата какъв е видът на минималния размер на кредитния лимит, съгласно чл. 31
от Договора, както и дължимата годишна лихва съгласно чл. 33, 34 и 35 от
Договора. Не се установи при прекратяване на договора какви такси е дължал
ответника, съгласно чл. 25, 26 и 27 от Договора. Установи се съгласно чл. 23 от
Договора, че банката е събирала таксата служебно от кредитния лимит (или за
сметка на неговото надвишаване). Всичко това води до извода, че в рамковия
договор не са индивидуално уговорени съществените му условия – минимален размер
на кредитния му лимит, размер на дължимите лихви и такси по време и след
прекратяване на договора, а се допуска и банката
едностранно да променя лихвата по предоставения кредитен лимит (чл. 35 от
Договора), като съгласно чл. 39 от Договора всички дължими лихви, такси и
комисионни се събират служебно от банката от кредитния лимит или за сметка на
неговото надвишение. Не се установи и при неплащане на МПВ какъв е размерът на
обезщетението за забава, като за това чл. 48 от Договора само препраща към
Тарифата. Тези клаузи не са индивидуално определени и на основание чл. 146, ал.
1 от ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 2 от ЗЗП са неравноправни и нищожни, поради
което не пораждат правни последици в отношенията между страните. Не се установи
и дали при неплащане от страна на ответника банката е изпълнила задължението по
чл. 49 от Договора да блокира издадената карта, респ. да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Нищожни са и клаузите на рамковия договор, с които се
уговоря банката да променя едностранно условията на договора, включително и в
частта за таксите, комисионните, операционните лимити.
Освен гореизложеното, исковете се явяват и недоказани. От представеното по
делото банково извлечение се установява, че неплатените погасителни вноски са с
падежни дати: 15-04-2014, 15-05-2014, 15-06-2014, 15-07-2014, 15-08-2014,
15-09-2014, 15-10-2014, 15-11-2014, 15-12-2014, 15-01-2015, 15-02-2015,
15-03-2015, 15-04-2015, 15-05-2015, 15-06-2015 и 15-07-2015, а от заключението
на вещото лице се установя, че има съществено разминаване, доколкото за периода
след 15.04.2014 г. ответникът не е усвоявал суми от разрешения лимит. Ищецът не успя да установи и как е формирана базата
на главниците върху които е начислявана договорната и наказателната лихва, респективно как
са формирани и на какво основание се претендират таксите. В тази връзка заключението на изслушаната и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза не доказва дължимостта на претендираните суми.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявените от
ищеца срещу ответника искове (установителни и осъдителен) са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Предвид изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на адвокат К*** Т*** от ВАК, като ищецът
следва да бъде осъден да заплати общата сума от 1570 лв. (650 лв. – адвокатско
възнаграждение за заповедното производство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и
ал. 2 от ЗА във връзка с чл. 7, ал. 7 във вр. с ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и 920 лв. –
адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 и ал. 2 от ЗА във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ищеца Р***к (България)" ЕАД, ЕИК ***, срещу
ответника М.К.С., ЕГН: **********, искове
за приемане за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: 10000 лв. – главница,
2241,02 лв. – договорна
лихва за периода от 15.04.2014 г. до 15.07.2015 г. вкл.,
511,77 лв. - наказателна
лихва за периода от 15.04.2014 г. до 15.07.2015 г. вкл.,
28,20 лв. – месечна такса
за обслужване на картата, съгласно Раздел XIV - Тарифа, за периода от 07.05.2014 г. до
07.07.2014 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението - 31.08.2017 г. до изплащане на вземането, произтичащи от Договор за кредитна карта № 0711***/09.01.2014
г., с който е подновен Договор за кредитна карта № 0711***/28.11.2007 г., съгласно
издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. №
13026/2017 г. по описа на ВРС,
както и за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 60 лв., такса за надвишаване
на кредитния лимит, съгл. Раздел XIV- Тарифа, начислена
за периода от 15.05.2014 г. до 15.07.2014 г. вкл.
ОСЪЖДА
Р***к (България)"
ЕАД, ЕИК ***, да заплати на адвокат
К*** Т*** от ВАК, сумата от 1570 лв., представляваща направени разноски в настоящото и в заповедното производство, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т.
2 и ал. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: