№ 211
гр. Ямбол, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
при участието на секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20222330200771 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК във връзка със ЗМВР.
Образувано е по жалба на С. С. С., ЕГН **********, с адрес: ..., подадена чрез
редовно упълномощен защитник – адв. Г.Н.Г. от АК-Ямбол против издадената от П. Н.
П. – ПИ в група „ОП“ при РУ гр.Стралджа заповед за задържане на лице с рег. №
814зз-39 от 29.08.2022 г.
С жалбата се иска отмяна на заповедта, като се счита, че същата е
незаконосъобразна и необоснована, тъй като не съдържа никакви фактически
основания за издаването й. Развиват се и доводи за допуснати при издаването й
съществени нарушения на процесуалните правила, за противоречието й с материалния
закон и за несъответствие с целта на закона.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат,
който пледира за отмяна на заповедта по изложените в жалбата съображения, както и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, участва в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител, като последният пледира жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е задържан на 29.08.2022 г. в 10.02 ч. за срок от 24 часа в
1
помещение за временно задържане на РУ-Стралджа, видно от процесната заповед за
задържане на лице, с рег. № ... издадена от полицейски орган П. Н. П. – ПИ в група
„ОП“ при РУ гр.Стралджа. От отразеното в заповедта се установява, че С. е освободен
на 29.08.2022 г. в 12.11 ч.
На 29.08.2022 г. в 10.10 ч. на жалбоподателят С. е извършен личен обиск от
инсп. П. Н. П. на длъжност ПИ в група „ОП“ при РУ гр.Стралджа в присъствието на
свидетеля Д.Р.Р., като при обиска е намерена следната вещ: 1 бр. мобилен телефон
марка Samsung модел „Note 10+“ със син панел и плосък екран, като за произхода на
намерената вещ жалбоподателят е дал обяснения, че е негова.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от лице,
което има право да обжалва.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да се приеме от съда, че оспорената заповед е законосъобразна, е необходимо
да са установени в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на
административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата
форма, при спазване на административно-производствените правила, да не
противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона.
Наличието на някое от основанията, посочени в чл.146 от АПК, води до
недействителност на административния акт.
Съгласно чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице,
което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба.
Съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при
неспазване на установената форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби – отменителни основания по чл.146, т.2-4 от АПК.
Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл.74,
ал.2 от ЗМВР. Съобразно т.2 на същата разпоредба, заповедта трябва да съдържа както
фактически, така и правни основания за издаването й, т.е. актът трябва да бъде
мотивиран. По делото не се установи инсп. П. Н. П., в качеството на административен
орган, издал процесната заповед, да е изложил каквито и да са фактически основания
по издаването на акта, нито в самата заповед, нито в съпроводителното писмо към
изпратената в съда преписка. Съдът приема, че фактическите основания следва не
просто да бъдат изложени от органа, а и да кореспондират с правните основания по
издаването на заповедта. В заповедта, а и в изпратените доказателства по
2
административната преписка, липсва описание на фактическите основания за
издаването й, които да са относими към жалбоподателя С. С. С.. Цитирането в
заповедта на приложимата правна норма – чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР не достатъчно, за да
се приеме, че са спазени изискванията на закона. За да е възможно извършването на
обективна преценка за законосъобразността на заповедта следва да има изложени
фактически основания за нейното издаване, а органът е направил описание на
фактическата обстановка единствено с посочване: „лице което след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си
по служба във връзка с чл.264, ал.1 от ЗМВР“. Съдът счита, че така посоченото
основание не представлява фактически основания за издаване на административен акт.
От този начин на посочване на фактическите основания за издаване на оспорваната
заповед за задържане не става ясно въз основа на какви факти и обстоятелства
административният орган е направил обосновано предположение, че лицето след
надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба във връзка с чл.264, ал.1 от ЗМВР. От съвкупната преценка
на доказателствата по делото не се установява, че жалбоподателят е пречел на
полицейския орган да изпълнява задълженията си, по-конкретно с непредставянето на
документ за самоличност на полицейския орган или с позвъняването на телефон 112.
Причината за непредставяне на документ за самоличност е обстоятелството, че същият
се е намирал в лекия му автомобил, до който жалбоподателя не е бил допуснат от
издателя на заповедта. Този факт се потвърждава от показанията на разпитаните
свидетели С. Т., С. Л. и частично от показанията на свидетелите Р. Ж. и Д.Р.. Дори и да
се приеме, че причина за издаване на заповедта за задържане е непредставянето на
документ за самоличност от жалбоподателя, поради причина че не се е намирал в него,
а в намиращия се на няколко метра от него лек автомобил или пък че жалбоподателят
се е обадил на телефон 112 да съобщи за случващото си, това поведение не може да се
приеме, че е налице съзнателно пречене на полицейски орган да изпълни задължението
си по служба и в случая не е била необходимост от прилагане на принудителна
административна мярка – задържане на лицето за срок от 24 часа. Непосочването на
фактическите и правни основания за издаването на заповедта за задържане, изискуеми
от разпоредбата на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР е нарушение на изискването и за форма на
акта, което във всички случаи ограничава правото на защита на засегнатото лице.
Съдът прие, че заповедта е издадена и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Неизлагането на фактически основания, препятства съдебната проверка на
акта по същество, но в случая съдът извърши такава на основание чл.168 от АПК с
оглед посочването в заповедта на правното основание за издаването й.
По реда на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат само
лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба.
3
За да се приеме съответствие със закона при задържането на жалбоподателя за
срок от 24 часа, следва да са били налице данни, че С. С. С. съзнателно е пречел на
полицейския орган да изпълни задължението си по служба. В заповедта не е
индивидуализирано какви са били действията, които жалбоподателят е бил извършил и
които са били основание административен орган, издал процесната заповед за
задържане да приеме, че жалбоподателят е пречел на полицейския орган да изпълни
задължението си по служба.
С оглед изложените съображения, съдът приема, че заповед за задържане на лице
с рег. № ... издадена от П. Н. П. – ПИ в група „ОП“ при РУ гр.Стралджа, не е
съобразена с изискванията по чл.146, т.2-4 от АПК, поради което следва да се отмени,
като незаконосъобразна.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, на основание
чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените
разноски. Доказаните от жалбоподателя разноски са за платена държавна такса в
размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на С. С. С., ЕГН **********, с адрес: ... заповед за
задържане на лице с рег. № ... издадена от П. Н. П. – ПИ в група „ОП“ при РУ
гр.Стралджа.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ямбол да заплати на С. С. С., ЕГН **********, с адрес:
... направените по делото разноски в размер на 410 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4