Р
Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр.Варна, 17.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд,
гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на първи юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното
от съдия М.Маринова в.гр.д.№132/20г. по
описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Н.А.Х.
чрез процесуалния й представител адв. Х.К. против решение №66/18.10.2019г.,
постановено по т.д.№120/18г. по описа на РОС/с допуснати поправки на очевидни
фактически грешки в диспозитива на същото с решение №4/22.01.2020г.,
постановено по т.д.№120/18г. по описа на РОС/, в частите му, с които: 1/
е отхвърлен предявеният от Н.А.Х. *** иск в частта му за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата, представляваща разликата над 30 000лв. до
70 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди поради претърпяно пътно-транспортно произшествие на 04.07.2018г.
в с.Самуил, обл. Разград, причинено от И.Х.А., водач на лек автомобил, марка „Фолксваген Голф" с рег.№ РР 6744 ВК, за което има валидна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника ЗД„Бул Инс“АД
със застрахователна полица BG/02/11 **********, ведно със
законната лихва върху тази главницата, считано от 05.09. 2018г. до датата на
окончателното изплащане на задължението; 2/
е отхвърлено предявеното от Н.А.Х. *** искане в частта му за осъждане на
ответника да заплати на ищцата законна лихва върху главницата от
30 000лв./неимуществени вреди/ и главницата от 432лв./имуществени вреди/,
считано от 05.09.2018г. до 27.11.2018г./датата на исковата молба/; 3/ Н.А.Х. е осъдена да заплати на ЗД„Бул
Инс“АД сумата, представляваща разликата над 886лв. до 2 658лв,
представляваща разноски по делото.В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което предявеният от ищцата иск за присъждане обезщетение за неимуществени
вреди бъде уважен и в частта му за разликата над 30 000лв. до
70 000лв., ведно с присъждане на законна лихва върху тази главница,
считано от 05.09.2018г. до окончателното изплащане, както и да се уважи
искането за присъждане на законна лихва върху главницата от
30 000лв./неимуществени вреди/ и главницата от 432лв./имуществени вреди/,
считано от 05.09.2018г. до 27. 11.2018г./датата на подаване на исковата молба/,
като се присъдят и сторените от страната съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата
страна ЗД „Бул Инс“АД в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1
от ГПК чрез процесуалния представител адв. В.А. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението на РОС в обжалваните му от Н.Х. части да бъде
потвърдено.Претендират се разноски.
За да се
произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си
молба ищцата Н.А.Х. излага, че на 04.07.2018г. около 11, 30ч. в с.Самуил
водачът на л.а. „Фолксваген Голф”, рег.№РР 6744 ВК, собственост и управляван от
правоспособната И.Х.А. движейки се в посока към ЖП
прелеза на с.Самуил, нарушил правилата за движение по пътищата като навлязъл в
лентата за насрещно движение и ударил правомерно движещия се л.а. „Фолксваген
Голф”, рег.№РР 9008 АМ, собственост на Е.Д.С. и управляван от
правоспособния водач Г.
Н.С.От реализираното ПТП
пострадала ищцата, возеща се в л.а. „Фолксваген Голф”, рег.№РР 6744 ВК. Същата
постъпила за лечение и наблюдение в МБАЛ гр.Разград - ОАИЛ за периода
04.07.2018г.-06.07.2018г. и в ортопедичното отделение на същата болница за периода
06.07.2018г.-12.07.2018г.В резултат от ПТП са й причинени следните травматични
увреждания: 1/ травматичен шок - довел до разстройство на здравето, временно
опасно за живота; 2/ фрактура на черепа фронтално в ляво - довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота; 3/ фрактура на 3-то, 4-то
и 5-то ребро в ляво - довела до трайно затрудняване движенията на снагата; 4/
фрактура на коляното на ляв крак с оперативна намеса и поставяне на имплант
-довела до трайно затрудняване движението на долен ляв крайник; 5/ контузия на
бял дроб - довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота; 6/
контузия на корем, контузия на гръден кош, контузия на главата и мозъчно сътресение
- довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; 7/
постоперативен белег с размер около 21 см. на ляв долен крайник в областта на
коляното и двете стави, представляващ по същността си траен загрозяващ белег.
Извън физическите болки и страдания и понастоящем търпи посттравматичен стрес,
изразяващ се в нарушения на съня, нарушения на апетита, главоболие, фобиен
страх и тревожност, както и рецидивиращо депресивно разстройство.Същата е
нетрудоспособна от датата на ПТП и към датата на подаване на исковата молба,
продължава лечение при амбулаторни условия.Претърпяла е и имуществени вреди в
размер на 432, 90лв. - стойността на закупен на имплант.Предявила е
застрахователната си претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ пред ответника
ЗД„Бул Инс”АД, с когото към момента на настъпване на ПТП за л.а. „Фолксваген
Голф”, рег.№РР 6744 ВК е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с полица №BG/02/118001087136
със срок от 10. 04.2018г. до 09.04.2019г.Ответникът образувал щета №**********,
но не изплатил обезщетение.
Предвид
гореизложеното претендира ответникът ЗД„Бул Инс“АД да бъде осъден да й заплати
сумата от 80 000лв., предявена като частичен иск, целият в размер на
120 000лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат от ПТП
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2018г. /датата
на ПТП/ до окончателното изплащане, както и сумата от 432, 90лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от 04.07.2018г./датата на ПТП/ до окончателното изплащане.
Ответникът ЗД
„Бул Инс“АД гр.София в депозирания писмен отговор в срока по чл.367, ал.1 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Не оспорва наличието
на застрахователно правоотношение, възникнало от договор по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за л.а. „Фолксваген
Голф”, рег.№РР 6744 ВК, както и обстоятелството, че ищцата на 21.08. 2018г. е
отправила до него писмената си извънсъдебна застрахователна претенция, но
поддържа, че сред представените от нея документи са липсвали такива, от които
да се установяват наличието на деяние, неговата противоправност, виновността на
дееца, причинната връзка и настъпилите вреди, за да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя.Поради горното и дружеството е изискало с
писмо, получено от същата на 05.09.2018г., допълнително документи по реда на
чл. 106, ал.3 от КЗ, каквито не са му били представени, с оглед което и законна
лихва върху евентуално определено обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди би се дължала най-рано от датата на предявяване на исковата претенция.
Оспорва твърденията за причинен деликт от водача на л.а. И.А.Твърди, че ПТП е настъпило
поради възникнало внезапно, непредвидимо и непредотвратимо препятствие
/изкочило на пътното платно животно-куче/, което е наложило с цел избягването
му отклонение на автомобила, като същевременно на мястото на инцидента не е
имало пътни знаци, сигнализиращи за възможна опасна поява на животни на пътното
платно.Л.а. не е имал техническата възможност да избегне сблъсъка, като се
касае за т.нар. спасителна маневра, което е довело до сблъсък с другия
автомобил, който също е бил непредотвратим.Твърди, че вина за ПТП има водачът на
другия автомобил Г.Н.С., който се е движил с
превишена скорост, а дори и да е била разрешена, то същата не е била съобразена
с пътните условия и пътната обстановка, като при възприемане на опасността на
пътя -появило се животно, не е предприел действия за намаляване на скоростта и
спиране на автомобила.Дори и да е налице противоправно поведение от страна на
И.А., налице е т.нар. независимо
съизвършителство от водача на другия л.а. Г.С., поради което следва да бъде
съобразен процентът съпричиняване на всеки от водачите и отчетен при определяне
размера на евентуално дължимото обезще -тение.Оспорва твърдения в исковата
молба механизъм на ПТП, твърдяната при -чинно-следствена връзка между ПТП и
твърдените, че са търпени от ищцата вреди. Ако и да се приеме, че вредите са в
резултат от ПТП, то поддържа, че същите не са резултат от деликт, а в резултат
от случайно деяние по см. на чл.15 от НК.Под -държа, че претендираният от
ищцата размер на обезщетение е необосновано и прекомерно завишен и не съответства
на действително търпените /ако такива са търпени/ вреди, както и на съдебната и
застрахователна практика по аналогични случай за процесния период.Твърди, че с
поведението си ищцата е имала изклю -чителен принос за настъпване на
вредоносния за нея резултат, т.к., бидейки пътник в МПС, намиращо се в
движение, не е използвала обезопасителен колан или налице е самоувреждане от
лицето, евент. е допринесла за резултата, като вредите биха били в значително
по-малък обем.
С протоколно
определение от 30.09.2019г. от първоинстанционния съд по реда на чл.214, ал.1
от ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск за присъждане
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а именно от
80 000лв./частичен от 120 000лв./ на 90 000лв., предявен в
цялост.
Решението на
първоинстанционния съд в частите му, с които предявеният иск за присъждане
обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера от 30 000лв., ведно
със законна лихва от 27.11.2018г. и отхвърлен за разликата над 70 000лв.
до 90 000лв., както и е уважен предявеният иск за присъждане обезще -тение
за имуществени вреди в размер на 432лв., ведно със законна лихва от 27.11.
2018г., и е отхвърлен за разликата над 432лв. до 432, 90лв. е влязло в
сила.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени са
искове с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Между страните
не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че към 04.07.2018г. за л.а. „Фолксваген Голф”, рег.№РР 6744 ВК е
имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите с полица №BG/02/118001087136
с начална дата на покритие 10.04.2018г. и крайна дата на покритие 09.04.2019г.
с ответника ЗД „Бул Инс“АД.На осн. чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахователят е отгово -рен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване
изискванията на чл.380 от КЗ.Въззивницата е отправила писмено към въззиваемото
дружество своята застрахователна претен- ция/за заплащане обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди/ на
21.08.2018г./вх.№ОК-596407/21.08.2018г./, заведена от дружеството като щета №**********,
като обезщетение последното не е заплащало.
Съгласно
разпоредбите на чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определе -ната в договора застрахователна сума отговорността на застрахования
за при -чинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като
застра -хователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които
пред -ставляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за
лихви за забава/при определени условия/, когато застрахованият отговаря за
тяхното пла -щане пред увреденото лице.Обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно
чл.493 от КЗ е граждан -ската отговорност на застрахованите лица за причинените
от тях на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пъти -щата, вреди вследствие на притежаването или използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой, вкл. неимуществените
и имуществе - ните вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.
С протоколно определение от 04.07.2019г. по
НОХД №162/19г. по описа на РС-Исперих на осн. чл.382 от НПК е одобрено
споразумение, съгласно което И.Х.А. се е признала за виновна в това, че
на 04.07.2018г. в с.Самуил обл. Разградска по ул.“Л.Каравелов“, пред дом №1, при
управление на МПС - л.а. марка „Фолксфаген Голф” с рег.№ РР 67 44 ВК, е
нарушила правилата за движение: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „С поведението си водачът
на ППС не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди; чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
ППС, които управляват“; чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на ППС са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост е
причинила средна телесна повреда на повече от едно лице/посочени в
споразумението/, вкл. и на Н.А.Х., изразяваща се в трайно затрудняване
движението на левия долен крайник на пострадалата, поради счупване на капачката
на лявата коленна става, като деянието представлява особено тежък случай, с
което от субективна и обективна страна е осъществила признаците на престъпление
по чл.343, ал.3, пр.3, б.“а“, пр.2 и пр.3, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с
чл.129, ал.2 от НК, като деянието е извършено виновно, при форма на вината -
непредпазливост.Подсъдимата се признава за виновна по така повдигнатото й
обвинение.За
извършеното деяние, страните се съгласяват на подсъдимата да й
бъде наложено наказание, на осн. чл.343, ал.3, пр.3, б.“а“,
пр.2 и пр.3, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.129, ал.2 от НК,
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, по вид и размер, както следва:
„Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което наказание на основание чл.66
ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.
Така одобреното споразумение, имащо
съгласно чл.383 от НПК последици на влязла в сила присъда на наказателния съд, на осн. чл.300 от ГПК е
задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца.С оглед това и тези горепосочени факти се приемат за установени от
съда така, както са посочени в споразумението по НОХД №162/19г. по описа на
ИРС.
Съгласно заключението на САвТЕ от
14.06.2019г. на в.л.Г.М., изслушано пред
първоинстанционния съд, кредитирано от настоящата инстанция като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, механизмът на процесното ПТП е следният: след навлизането си в с.Самуил водачът
на л.а. „Фолксфаген Голф” с рег.№ РР 67 44 ВК И.А. се е
движила със скорост от около 70 км/ч.От портала на маслобойната излязло куче,
което се е движило в посока към пътното платно, отстояло на около 2-3 метра от
колата, когато стъпило на пътното платно. За да не го прегази, И.А. решила да
го заобиколи, като рязко завърта волана на ляво, задейства спирачната система и
навлиза в лентата за насрещно движение. В този момент усеща, че автомобилът
става неуправляем, т.е. е изгубила контрол върху него.Прави опити да възстанови
праволинейната му траектория и да навлезе отново в дясната пътна лента, но
неуспешно.В този момент движещият се в нас -рещното платно с л.а. „Фолксваген Голф”,
рег.№РР 9008 АМ водач Г.С. възприел
лъкатушещия и движещ се срещу него л.а.
„Фолксфаген Голф” с рег.№ РР 67 44 ВК, преценил опасността от челен
сблъсък, поради което отклонил автомобила в дясно, извън пътното платно, в
затревената площ, с едновременно прилагане на аварийно спиране.След около 2
сек. последвал удар от л.а., управляван от И.А.,
който за двата автомобила е челно ляво страничен.Предвид така установения
механизъм на ПТП съдът приема, че не е налице виновно деяние, извършено от
водача на другия автомобил Г.С., което да
е допринесло за ПТП, но теоретично, дори и такова да е налице съгласно формираната трайна съдебна практика -
напр. Решение №121/18.09.2014г. по т.д. №2859/13г., ВКС, І т.о., Решение №192/ 02.11.2017г. по
т.д.№416/17г., ВКС, I т. о. и Решение №32/30.03.2020г. по т.д.№289/ 19г., I т.
о. при съпричиняване на вредоносния резултат от неколцина, застрахова -телят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
отговаря до размера на застрахователната сума, но за обезщетяване пълния размер
на вредата, а не пропорционално на приноса на застрахования от него делинквент.
Съгласно
заключението на СМЕ от 20.06.2019г. на в.л.Д.В., изслушано пред първоинстанционния
съд, обясненията на в.л. в о.с.з. на 30.09.2019г. и приложената по делото
медицинска документация в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП Н.Х.
е получила: 1/ счупване на ІІІ, ІV и V ребро в ляво/установени с
рентгенологично изследване на 04.07.2018г. при приема в болнично заведение след
ПТП/, обусловило трайно затруднение в движението на снагата за срок от около
1-2 месеца; 2/ контузия на белия дроб, обусловило разстройство на здравето,
временно опасно за живота; 3/ счупване на челна кост в ляво, също установено с
рентгенологично изследване на 04.07.2018г. /без установена отпадна неврологична
симптоматика, съгласно образната диагностика и консулт с невролог/, обусловило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; 4/ леко изразено по тежест мозъчно
сътресение/без данни за изпадане в травматична кома/, обусловило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота; 5/ счупване на лява колянна
става, обусловило трайно затруднение в движението на крайника за срок от около
2 месеца.Предвид получените травми ищцата е пролежала в болнично заведение в
периода 04.07.2018г.-12.07.2018г.По повод счупването на лявата колянна става е
извършена оперативна интервенция на 10.07.2018г. за открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация - напрегната остеосинтеза по Вебер.Всички
медицински мероприятия в МБАЛ Разград са били наложителни, правилни и извършени
в пълен обем.Възстановяването е продължило до м.04.2019г., когато на
09.04.2019г. е екстрахирана металната остеосинтеза на счупената лява
капачка.Към този момент и към деня на извършения от в.л. преглед-18.06.2019г. е
налице хипотрофия на бедрената мускулатура на левия крак, както и ограничаване
обема на движение на лявата колянна става/по данни на ищцата същата е била
обучена от кинезитерапевт да прави лечебна физкултура в домашни условия/. По
отношение на двигателния дефицит и мускулната сила не се очаква пълно
възстановяване, като не се изключват соматични и физически болки за напред.Не
може да се прогнозира тяхната проява, интензитет и продължителност, предполага
се зачестяване при особено студено и влажно време, физически динамични или
статични натоварвания.При прегледа е установен постоперативен белег от
извършените две оперативни интервенции през средата на лява колянна област,
леко дъговиден, дължина 17, 5 см., следи от наложени 15 оперативни шева,
надигнат и неравен на мястото на оперативния срез, розовочервеникав на
цвят.
Съгласно
показанията на св.А.Х./съпруг
на ищцата/, ценени при условията на чл.172 от ГПК, но и като непротиворечащи на
останалия събран по делото доказателствен материал, след като изписали
съпругата му от болницата се наложило да си вземе болнични, за да се грижи за
нея, защото не можела да се обслужва сама/тоалет, ползвали подлога,
хранене/.При всяко мърдане я болели счупените ребра.Лежала на легло над един
месец.След втория месец започнала по малко да се движи, бавно се придвижвала до
тоалета.След още два месеца започнала по-добре да се движи.Имплантът й пречил
да си сгъва крака, след като го махнали е малко по-добре, лека полека си сгъва
крака.Почнала да си върши домашната работа, но със забавено темпо.Уплахата й
останала, страх я да се вози в кола със сина им, понеже бил млад, понякога се
сещала за инцидента.Съпругата му е безработна.
Съгласно
показанията на св.И.А.племенница на ищцата/ леля й Н.
се е возила на задната седалка зад нея.Не си спомня дали е била с колан.След
операцията на крака леля й лежала на легло, чичо й я гледал и тогава не ходил
на работа.Сега леля й е по-добре, движи се.Леля й не е работила.
Предвид
заключението на СМЕ и цитираните показания съдът прима, че търпе -ните от
въззивницата неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
страдания, установени с тези доказателства, са в пряка причинно-следствена връзка
с осъщественото от застрахованото по см. на чл.477, ал.2 от КЗ лице виновно
противоправно деяние, за които вреди има право на обезщетение.
Съгласно чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на
размера на обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г.При определяне на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки
конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането, израз на което е и минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди в следствие увреждане или
смърт.Като паричен еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите
обезщетения за неимуществени вреди изискват съобразяване на конкретните
икономически условия, чийто обективен белег са и посочените лимити, макар да
нямат самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост.От своя
страна икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие се влияят от множество фактори, като минимална работна
заплата/към момента на деликта 510лв./, инфлационни процеси/2, 7% за 2018г./,
нарастване на цените и др.
На първо място съдът съобразява броя и вида на травматичните увреждания, изразяващи се в
счупвания на кости - счупени три ребра, счупена челна кост и счупена колянна
става.Какви затруднения в движенията на ищцата същите са обусловили-първите за
около 1-2 месеца, третото за около 2 месеца.Тези два месеца ищцата е била и на
легло, обездвижена, обгрижвана в ежедневието си /тоалет, храна/ от съпруга си
поради нуждата от чужда помощ, както поради счупените три ребра, така и поради
счупената колянна става.Тогава и болките и страданията й /извън вече изпитаните
силни болки и страдания в момента на получаване на уврежданията при ПТП/ са
били особено интензивни.Счупването на челната кост не е наложило обездвижване,
нито от него е настъпила отпадна неврологична симптоматика, т.е. болките и
страданията са до зарастване на челната кост и понастоящем не се търпят негативни
последици.Така и относно контузията на белия дроб и мозъчното сътресение, леко
изразено по тежест, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.Търпени са обаче за по-продължителен период от време негативни последици
от счупването на лявата колянна става.Поставена е остеосинтеза - наложителна и правилно извършена медицинска
интервенция, за да може да зарасне добре костта, предвид която ищцата до
отстраняване й не е могла да сгъва крака си и това допълнително е водило до
затруднения в ежедневието й.След отстраняването е продължило възстановяването
й, неприключило напълно към датата на прегледа от в.л.-18.06. 2019г. с видима
хипотрофия в мускулатурата на лявото бедро и все още ограни -чени движения в
ставата.Не могат да се споделят възраженията на въззиваемото дружество, че с
поведението си - непровеждане на физиотерапия, неспазване на лекарски
предписания и дезинтересиране на ищцата от нейното здраве, същата е допринесла
за настъпване на този вредоносен резултат, т.к. подобни възражения за
съпричиняване не са направени в срок с отговора на исковата молба, а се
направени за първи път в отговора на въззивната жалба, но теоретично дори и да
можеше, то в тежест на дружеството би било да установи, че при проведена
физиотерапия не в домашни условия/каквато е извършвала ищцата/, а в медицинско
заведение не би настъпила подобна хипотрофия в мускулатурата на счупения
крайник.Установява се от кредитираната СМЕ и, че поради счупването на лявата
колянна става не се изключват соматични и физически болки и за напред, т.е.
негативните физически последици, вкл. появяващ се болков синдром, ще продължават.Съобразява
се възрастта на ищцата/на 42 години при настъпване на ПТП/ и обстоятелството,
че белегът от оперативната интервенция, който е с немалък размер, ще остане,
както и начинът, по който изживените физически травми са се отразили на
психичното й състояние - продължаваща уплаха от возене в л.а., управляван от
млад шофьор, вкл. сина й.Другите твърдени в исковата молба психо-соматични
прояви не са доказани в производството, а именно нарушения на съня, апетита,
главоболие, рецидивиращо депресивно разстройство.Не се установява и твърдяната
нетрудоспособност, доколкото, съгласно събраните по делото доказателства,
ищцата не е работила нито преди, нито след ПТП.Съобразявайки всички горепосочени
обстоятелства, както и обществено-икономическите условия в страната и лимита на
застрахователно обезщетение към датата на ПТП, съдът приема, че обезщетение в
размер на 40 000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от въззивницата
неимуществени вреди.Недоказано, поради това неоснователно, е възражението за
съпричиняване, т.к. пострадалата не е носила предпазен колан.Съпричиняването е обективен факт, който се определя
единствено от наличието на пряка причинно-следствена връзка между поведението
на пострадалия с вредоносния резултат, а не и от наличието на вина в действието
или бездействието на пострадалия.Нормата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП изисква водачите и пътниците в моторни превозни
средства от посочените категории/между които и л.а./, когато са в движение, да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.Л.а.,
в който е пътувала ищцата, е бил технически изправен/съгласно САвтЕ от
28.06.2019г./, преминал преглед на 04.05.2018г., оборудван с колани.Съгласно
цитираното неоспорено заключение на СМЕ травмите на ищцата, предвид тяхната
механогенеза, вкл. предвид лявостраничния удар в другия автомобил /ищцата е
стояла отзад в лявата част зад шофьора и всички нейни счупвания са в лявата
част на тялото/, и обстоятелството, че триточковият предпазен колан е
най-ефективен при челни удари и съответно по-малко ограничава движението на
тялото настрани биха могли да бъдат получени както без поставен предпазен
колан, така и с правилно поставен предпазен колан.
Претендира се
пред настоящата инстанция присъждане на законна лихва върху обезщетенията,
считано от 05.09.2018г.Съгласно формираната съдебна практика - решение
№167/30.01.2020г. по т.д.№ 2273/18г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и решение №
128/04.02.2020г. по т.д.№2466/18г., ВКС, І т.о. /по последното допуснато
касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса включват ли се
в застрахова -телната сума по застраховка „ГО” на осн. чл.429 от КЗ лихвите за
забава за периода от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването
на застра- хователя, респект. до предявяване на прекия иск от увреденото лице/
по отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е. при
ограниченията на чл.429, ал.3 от КЗ - само в рамките на застрахователната сума
и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице.В
чл.494, т.10 от КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички
разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 от КЗ при спазване на
условията по чл.429, ал.3 от КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата
на деликта до датата на уведомяване на застрахователя.Разликата в периодите по
отношение на дължи -мото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от
делинквента на осн. чл.86, вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД и от застрахователя по
застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на
чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо
застрахователя на делинквента по застраховка „ГО” на автомобилистите на осн.
чл.498, ал.3, вр. чл.432, ал.1 от КЗ - отправянето на писмена застрахователна
претенция спрямо застрахователя по реда на чл.380 от КЗ.След предявяване на
претенцията по чл.498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден
срок за произнасяне по чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в
срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя
в забава - чл.497, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената
си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу
застрахователя в съда на осн.чл.498, ал.3, вр. чл.432, ал.1 от КЗ.
В настоящия
случай уведомяването на застрахователя е на 21.08.2018г.По отношение забавата
на застрахователя е приложим тримесечният срок по чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, т.к.
по реда на чл.106, ал.3 от КЗ не са искани доказателства, които увреденото лице
да е било в обективна възможност да представи към този момент- 05.09.2018г., когато е получено уведомлението
от представителя на ищцата, изпратено от дружеството на 04.09.2018г.От нея е
изискано да се представят и влязла в сила присъда/решение, споразумение/ срещу
водача, причинил ПТП, евент. постановление за прекратяване на наказателното
производство, автотех -ническа и съдебно медицински експертизи по следственото
дело, каквито доказа -телства не са съществували към посочената
дата.Следователно срокът изтича на 21.11.2018г., т.е. забавата на
застрахователя е от 22.11.2018г.Независимо от обсто- ятелството, че за периода
от датата на уведомяване-21.08.2018г. до 21.11.2018г. застрахователят не е в
забава на осн. чл.497, ал.1 от КЗ, за този период той дължи законна лихва за
забава върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, но
на основание чл.429, ал.3 от КЗ, вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ,
доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят
застрахователната сума.Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си
забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на
делинквента.Съгласно чл.429, ал.3, изр. 2-ро от КЗ, вр. чл.493, ал.1, т.5 и
чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”, считано от
по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите
да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера
на застрахователната сума.В случая, поради липса на други данни по делото съдът
приема, че застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 21.08.2018г.
с предявяване на застрахователната претенция поради което за периода от 21.08.2018г.
до 21.11.2018г., а и до датата на исковата молба-27.11.2018г. дружеството дължи
законна лихва за забава върху застрахователните обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди.В настоящия случай ищцата пред въззивна инстанция претендира
присъждането на такава само от 05.09.2018г., поради което и от тази дата следва
да бъде присъдена.
Предвид
частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, решението на РОС в частите му, с които исковата претен- ция за
неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над 30 000лв. до
40 000лв. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
в тази част се уважи.За частта над 40 000лв. до 70 000лв. решението
следва да бъде потвърдено. Досежно законната лихва следва да бъде отменено в
обжалваната част за периода от 05.09.2018г. до датата на подаване на исковата
молба и в тази част претенцията бъде уважена.Решението следва да бъде отменено
и в частта му, с която ищцата на осн. чл.78, ал.3 от ГПК е осъдена да заплати
разноски на дружеството за разликата над 2 215, 25лв. до 2 658лв.На
осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
държавна такса за уважената от настоящата инстанция част от претенцията, а
именно 6%/4% за първа и 2% за втора/ върху 10 000лв. или това сумата от
600лв.
Страните
претендират присъждането на разноски, строени пред настоящата инстанция.Въззивницата
присъждане на адв.възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 ЗА.Съобразно
материалния интерес пред настоящата инстанция от 40 000 лв./съответно
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС от 1 730лв./
и уважената част от 10 000лв. на адв.Х.К. следва да се присъди сумата от
432, 50лв.За първа инстанция не следва да се присъжда сума, т.к. при основателна
претенция от 40 432лв./съответно неоснователна до пълния предявен размер,
както е разгледана от РОС/ съразмерното възнаграждение е 773, 48лв.РОС при
уважена от него претенция от 30 432лв. вече му е присъдил 1 443лв.
Въззиваемото
дружество претендира разноски, представляващи адв.възнаграждение в размер на
3 600лв. с ДДС.Съгласно представения договор за правна защита и съдействие
от 26.06.2020г. са заплатени/в брой/ само 3000лв., поради което и същите могат
да се претендират.Доказателствата за сторените разноски са били изпратени по
пощата на 30.06.2020г.Последното по делото о.с.з. е проведено на 01.07.2020г.,
приключило в 9, 10ч., пощенската пратка е пристигнала в съда на 01.07.2020г. в
11, 33ч.На осн. чл.62, ал.2 от ГПК и формираната изрична съдебна практика -
напр.определение №11/09.01.2020г. по ч.гр.д.№4131/19г. по описа на ВКС, ІV
гр.о. срокът не следва да се счита за пропуснат, след като молбата с
приложените към нея доказателства за сторени разноски са били изпратени по
пощата преди последното по делото о.с.з.В депозираното преди о.с.з. становище
от насрещната страна е направено възражение за прекомерност на претендираните
от дружеството разноски за адв.възнаграждение в случай, че същото надвишава
минималния установен размер.Съобразно материалния интерес пред настоящата
инстанция /разликата над 30 000лв до 70 000 лв./ и предвидения
минимален размер на възнаграждението при този интерес в чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/04г. на ВАдвС от 1 730лв. и с ДДС/адвокатът е регистриран по
ЗДДС/ от 2 076лв. претендираното възнаграждение от 3 000лв. съобразно
фактическата и правна сложност на делото се явява прекомерно, поради което
съдът го редуцира до 2 200 лв. Съразмерно на приетата за неоснователна
част от претенцията, разглеждана пред настоящата инстанция/разликата над 40
000лв. до 70 000 лв./, и пълния й размер /разликата над 30 000лв. до
70 000лв./, следва на дружеството да се присъди сумата от 1 650лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №66/18.10.2019г., постановено по т.д.№120/18г. по описа на РОС/с
допуснати поправки на очевидни фактически грешки в диспозитива на същото с
решение №4/22.01.2020г., постановено по т.д.№120/18г. по описа на РОС/, в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от Н.А.Х. ***
иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата,
представляваща разликата над 30 000лв. до 40 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди поради претърпяно
пътно-транспортно произшествие на 04.07.2018г. в с.Самуил, обл. Разград,
причинено от Ипек Х. Адем, водач на лек автомобил,
марка „Фолксваген Голф" с рег.№ РР 6744 ВК, за което има валидна
застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника ЗД„Бул Инс“АД със застрахователна полица BG/02/11 **********, ведно със законната лихва върху тази
главницата, считано от 05.09. 2018г. до датата на окончателното изплащане на
задължението; 2/ е отхвърлено
предявеното от Н.А.Х. *** искане в частта му за осъждане на ответника да
заплати на ищцата законна лихва върху главницата от
30 000лв./неимуществени вреди/ и главницата от 432лв./имуществе -ни
вреди/, считано от 05.09.2018г. до 27.11.2018г./датата на исковата молба/; 3/ Н.А.Х. е осъдена да заплати на
ЗД„Бул инс“АД сумата, представля -ваща разликата над 2 215, 25лв. до
2 658лв, представляваща разноски по делото, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД
„Бул Инс”АД, ЕИК ********* да заплати на Н.А.Х., ЕГН **********: 1/
сумата, представляваща разликата над 30 000лв. до 40 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени
от нея неимуществени вреди поради претърпяно пътно-транспортно произшествие на 04.07.2018г.
в с.Самуил, обл. Разград, причинено от И.Х.А., водач на лек автомобил, марка „Фолксваген Голф" с рег.№ РР 6744 ВК, за което има валидна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника ЗД„Бул Инс“АД
със застрахователна полица BG/02/11 **********, ведно със
законната лихва върху тази главницата/разликата над 30 000лв. до
40 000лв./, считано от 05.09.2018г. до датата на окончателното изплащане
на задължението; 2/ законна лихва
върху главницата от 30 000лв. /неимуществени вреди/ и законна лихва върху
главницата от 432лв./имуществени вреди/, считано от 05.09.2018г. до
27.11.2018г. /датата на исковата молба/.
ПОТВЪРЖДАВА решение №66/18.10.2019г., постановено по т.д.№120/18г.
по описа на РОС/с допуснати поправки на очевидни фактически грешки в
диспозитива на същото с решение №4/22.01.2020г., постановено по т.д.№120/18г.
по описа на РОС/, в частите му, с
които: 1/ е отхвърлен предявеният от
Н.А.Х. *** иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата, представляваща разликата над 40 000лв. до 70 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди поради
претърпяно пътно-транспортно произшествие на 04.07.2018г.
в с.Самуил, обл. Разград, причинено от И.Х.А., водач на лек автомобил, марка „Фолксваген Голф" с рег.№ РР 6744 ВК, за което има валидна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника ЗД„Бул Инс“АД
със застрахователна полица BG/02/11 **********, ведно със
законната лихва върху тази главницата, считано от 05.09. 2018г. до датата на
окончателното изплащане на задължението; 2/
Н.А.Х. е осъдена да заплати на ЗД„Бул Инс“АД сумата, представляваща разликата
над 886лв. до 2 215, 25лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА
ЗД „Бул Инс”АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Апелативен съд-Варна
сумата от 600лв., представляваща държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА
ЗД „Бул Инс”АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Х.Р.К. ***, сумата от 432,
50лв. за оказаната на Н.А.Х. пред въззивна инстанция безплатна адвокатска
защита на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА
Н.А.Х., ЕГН ********** ***” АД, ЕИК ********* сумата от 1 650лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция,
съразмерно с неоснователната част от претенцията, на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.5
от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: