Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260066
гр. ВРАЦА,04.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,ГРАЖДАНСКО
отделение, в
публичното заседание на 22.01.2021г., в състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
Ана Ангелова
в присъствието на: прокурора секретар Г.Емилова,като разгледа докладваното от съдия П.Петрова в.гр. дело N` 565 по
описа за 2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба,подадена от ЕТ"Луиза-С. Т." гр.София,срещу решение на
РС гр.Б.Слатина от 04.08.2020г.,постановено по гр.д.№ 822/2019г.,с което са
отхвърлени предявените от въззивника обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.108 ЗС,чл.59 ЗЗД,чл.64 ЗС и чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД.
Поддържа се във
въззивната жалба,че решението е
неправилно,необосновано и незаконосъобразно – постановено при неправилно
приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати
процесуални нарушения.Излагат се подробни доводи и съображения.Иска се отмяна
на обжалваното решение,и постановяване на ново от въззивната инстанция,с което
предявените искове се уважат.Претендират се разноски за двете инстанции.С
въззивната жалба се иска събиране на нови доказателства.Такива са представени с
допълнителна молба от 05.10.2020г.,приети в с.з.,предвид разп.на чл.266 ал.3 ГПК.
Противните
страни чрез процесуалните си представители оспорват въззивната жалба.Молят
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.Нямат нови доказателствени
искания.
Настоящият
състав намира въззивната жалба за
редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок
по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и
против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана
по същество същата са явява неоснователна.
Пред
първоинстанционния съд въззивницата е предявила в качеството й на ЕТ , срещу въззиваемите искове с правно основание чл. 108 от ЗС,
чл.59 от ЗЗД, чл.64 от ЗС и чл.26,
ал.1, предл. 1 от ЗЗД с искане за приемане за установено, че
въззивницата/ищца в първата инстанция/ е собственик на находящите се
в землището на с.***, обл.Враца 1/ сграда „Краварник" с площ 791
кв.м., намираща се в ПИ с идентификатор 00401.109.9.1 по КККР на
неурбанизираната територия на селото, 2/сграда „Кантар за коли 20 тона" с
площ 174 кв.м., намираща се в ПИ с идентификатор 00401.109.6 по
КККР на неурбанизираната територия на селото и 3/сграда „Маслен трансформатор",
намираща се в ПИ с идентификатор 00401.89.13.1 по КККР на
неурбанизираната територия на селото и осъждане на ответниците да й
предадат владението на тези сгради. Иска се още, на основание чл.26 ал.1 предл. 1
от ЗЗД, прогласяване на нищожността на договор, обективиран в
нотариален акт № 113, том II, рег. №
2405, нот.дело № 231/29.03.2006 г. по описа на Нотариус Г.Х.,
гр.Б.Слатина, вписан в Служба по вписванията гр.Б.Слатина, с
който ответниците по исковете са придобили чрез покупко-продажба
сграда „Краварник" с площ 791 кв.м., прогласяване на нищожността
на договор, обективиран в нотариален акт № 76, том VII, рег. №
3612, нот.дело № 261/02.07.2004 г. по описа на същия Нотариус, вписан
в Служба по вписванията гр.Б.Слатина, с който ответниците по
исковете са придобили чрез покупко-продажба сграда „Кантар за коли 20 тона" с площ
174 кв.м. и сграда „Маслен трансформатор", както и Договор за замяна
на недвижими имоти № 32/19.12.2007 г., вписан в Служба по вписванията гр.Б.Слатина, по силата на
който ответниците по исковете са придобили в собственост прилежащите терени към описаните
по-горе три сгради. Ответник по
иска за нищожност на последния договор е и Министерство на земеделието, храните
и горите.Иска се още съдът да определи на ищцата каква площ от прилежащите към
сградите терени са й необходими
за достъп и ползване на собствените й сгради, като ответниците бъдат осъдени да й предадат ползването на тези
части от тях и да й заплатят
обезщетение за ползването без основание на посочените по-горе три сгради,
които, твърди, че са нейна собственост, за периода от 14.06.2014 г. до
14.06.2019 г. в размери: за сграда „Краварник" -5 000 лв.,увеличена в хода на делото на 5400 лв.,
за сграда „Кантар за коли 20 тона" - 1 100 лв.,увеличена на 4500 лв. и за
сграда „Маслен
трансформатор" - 50 лв., със законни лихви от завеждане на делото до окончателното им изплащане. Иска се и
присъждане на направените по делото разноски.
Поддържа се
в исковата молба,че ищцата, е придобила в собственост процесиите по делото
три сгради
на основание три Постановления за възлагане на недвижим имот от 17.06.2009
г. по изп.дело № 2006***0400385 по описа на ЧСИ Г.Б., с район на
действие Окръжен съд гр.Враца, рег.№ ***, влезли в сила на 19.03.2010 г.,вписани
в СВ на 15.12.2010г. Придобитото по този начин право на собственост обуславя
правния й интерес от предявяване на иска с основание чл.108 от ЗС,както и на
останалите искове .
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците,
в който исковете се оспорват. Твърди се, че вписаната през 2003 г.
възбрана, на която ищцата се позовава, е по изп. дело № 358/2003 г. по описа на
Съдия изпълнител при Районен съд гр.Б.Слатина и е неотносима към
към изп.дело,по което са издадени постановленията за възлагане, тъй като в нея
не е упомената никоя от процесиите три сгради, от една страна и от
друга поради факта, че липсва доказана връзка между изп. дело № 2006***0400385 по описа на ЧСИ Г.Б., с район на действие Окръжен съд гр.Враца, рег.№ ***
и изп. дело № 358/2003 г.
по описа на Съдия изпълнител при Районен съд гр.Б.Слатива, а вписването на възбрана по едно изпълнително
дело не може да породи действие
по друго такова. Ответниците правят и възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност.Оспорват
правото на собственост на ищцата и с доводи,че изп.д.№ 358/2003г.по описа на
СИС /ДСИ/ към РС Б.Слатина е било
прекратено по силата на закона на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК,поради
неизвършване на изп.действия от страна на взискателя в продължение на 2
години,при което всички изп.действия по него,вкл.и възбраната са изгубили
своето правно действие. Претендират заплащане на направените по
делото разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба и от ответника
Министерство на земеделието, храните и горите, в който се оспорва иска по който
е ответник. Претендира заплащане на направените по делото разноски.Поддържа,че
договорът за замяна е сключен в предвидената от закона форма ,и е надлежно
вписан в СВ.
Установено
е,че с договори, обективирани в нотариален акт № 113, том II, рег. № 2405, нот.дело № 231/29.03.2006
г. по описа на Нотариус Г.Х., гр.Б.Слатина,
вписан в Служба по вписванията гр.Б.Слатина и в нотариален акт № 76, том VII, рег. №
3612, нот.дело № 261/02.07.2004 г. по описа на същия Нотариус, вписан в Служба по
вписванията гр.Б.Слатина, ответниците по
делото са придобили чрез покупко-продажба съответно сграда „Краварник" с площ 791 кв.м., сграда
„Кантар за коли 20 тона" с площ
174 кв.м. и сграда „Маслен трансформатор".Продавачите по първия договор са
се легитимирали като собственици с договор за покупко-продажба на първия
имот,закупен от ТПЗТК „***” с.***,обл.Враца,обективиран в нот.акт № 51,н.д.№
174/2006г.на същия нотариус.Останалитге два имота,предмет на делото са закупени
директно от ответниците от ТПЗТК"***-93" с.*** с нот.акт №
76,р.3612,н.д.№ 261/2004г.но нотариус Г. Х.. С Договор за замяна на недвижими имоти № 32/19.12.2007 г., вписан в
Служба по вписванията гр.Б.Слатина,
въззиваемите са придобили в собственост и прилежащите терени към
описаните по-горе три сгради.
Установено
е,че по искане на ищцата е образувано изп.дело № 358/2003 г. по описа
на Съдия
изпълнител при Районен съд гр.Б.Слатина с длъжник ТПЗК „***-93" с***, обл.Враца.
По искане на ДСИ след молба на взискателя по изпълнителното дело е вписана в
Служба по вписванита гр.Б.Слатина под дв.вх. рег.№ 3443, том I, №
43/05.11.2003 г., партида 3132, 10893, възбрана върху недвижимости на
длъжника по делото, като под т. 8 от същата е описано :„Кравеферма,състояща
се от девет сгради и кантар с обща площ 2 620 кв.м. находящи се
в имот № 089009 в землището на с ***."
С три
Постановления за възлагане на недвижим имот от 17.06.2009 г.,влезли в сила на
19.03.2010г.,вписани в СВ на 15.12.2010г. по образуваното по молба на
ищцата изп.дело № 2006***0400385 по описа на ЧСИ Г.Б., с район на действие
Окръжен съд гр.В., рег.№ ***, на ищцата са възложени процесиите три сгради-сграда
„Краварник" с площ 791 кв.м., намираща се в ПИ № 109009 по КВС на
землището на селото, сграда „Кантар за коли 20 тона" с площ 174 кв.м.,
намираща се в ПИ № 109006 по КВС на землището на селото и сграда „Маслен
трансформатор", намираща се в ПИ № 089013 по КВС на землището на селото.
По делото е
назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, според заключението
на която поземлените имоти, упоменати като местонахождение на процесиите
сгради в нотариалните актове за покупко-продажба на ответниците са идентични с поземлените
имоти, упоменати като местонахождение на същите сгради в трите постановления за
възлагане на
недвижим имот. В същото заключение е уточнено, че поземлен имот № 089009 по КВС
на землището на с.***, който съгласно посочените постановления
за възлагане е бил с площ 75,645 дка, в процеса на оцифряване на парцеларните планове
е разделен на нови 19 броя самостоятелни поземлени имоти.
По делото е
разпитан един свидетел, воден
от ищцата, който в показанията си установява, че към момента на издаване на постановленията
за възлагане от ЧСИ Г.Б. процесиите три сгради са били във владение на ответниците-въззиваеми.Разпитани са и трима свидетели, водени от ответниците, които в показанията си установяват,
че ответниците, като съпрузи, владеят процесните сгради от закупуването им
до сега,винаги явно и непрекъснато, като собствени. Направили са в тях много подобрения и в тях
развиват дейността си като
земеделски производители-животновъди.Сградите били полуразрушени и ответниците
ги възстановили Според свидетелите
през цялото това време никой не е оспорвал правата им със самостоятелни
претенции за тези имоти.Изложеното от свидетелите се признава и от въззивницата
в исковата молба.Настоящата инстанция дава вяра на показанията на
свидетелите,които добросъвестно са депозирали такива и показанията им се подкрепят
и от останалите доказателства по делото.
При така изяснената фактическа
обстановка първоинстанционният съд приел предявените искове за неоснователни и
недоказани и ги отхвърлил.Изложил е,че ответниците първи са придобили правото
на собственост върху процесните имоти/преди ищцата/,при което правата
им,придобити по рано са и противопоставими.Според изложеното липсвала и връзка
между наложената възбрана по изп.д.№ 358/2003г.по описа на СИС при РС Б.Слатина
и делото на ЧСИ Г.Б. № 385/2006г.
Въззивната инстанция споделя
правните изводи на първоинстанционния съд като краен резултат при допълнителни
съображения и мотиви,предвид събраните пред въззивната инстанция нови писмени
доказателства на осн.чл.266 ал.3 ГПК.
По предявеният главен иск с правно основание
чл.108 от ЗС: За основателността му е необходимо ищцата да докаже
кумулативното наличие на три предпоставки - че е собственик на процесиите
имоти, че ответниците ги владеят и ,че това владение е без правно основание.
Първата от изискваните предпоставки се установява и
доказва от представените от ищцата три бр.Постановления за възлагане на недвижим
имот от
17.06.2009 г. по изп.дело № 2006***0400385 по описа на ЧСИ Г.Б., с район на
действие Окръжен съд гр.Враца, рег.№ ***, влезли в сила на 19.03.2010 г.,вписани на
15.12.2010г.
Безспорна е и втората от
предпоставките – процесните имоти се владеят от въззиваемите от 2006г. и до
настоящия момент – това е видно както от
изявленията на страните,така и от показанията на всички изслушани свидетели.
Спорна е третата
предпоставка за основателност на иска,която изисква да се докаже, че това
владение на ответниците е без правно основание.Изложи се,че
въззиваемите
са придобили твърдяното от тях право на собственост върху сградите и
терена чрез покупко-продажби и замяна на недвижими
имоти, осъществни през 2004 г., 2006 г. и 2007 г.Първоинстанционният
съд е изложил,че правото на собственост на ищцата върху същите имоти, респ.
постановленията за възлагането им, издадени от ЧСИ, биха
били противопоставими на въззиваемите само при наличие на редовно
вписана възбрана в рамките на изпълнителното дело, завършило с възлагане на
имотите. Според съда ищцовата страна-въззивница не е представила
доказателства за връзката между двете изп.дела,при което се налагал изводът
за неотносимост на възбраната към делото на ЧСИ , на първо място,
от самия неин текст, от който не можело да се направи обоснован извод, че тя касае
някоя от трите процесии сгради и на второ място от липсата на доказана връзка между изпълнителното
дело, по което е тя е вписана и изпълнителното дело по което са
издадени от ЧСИ Постановленията за възлагане на недвижими имоти.
При наличието
на тези факти съдът е приел, че ответниците по делото
владеят процесиите имоти на правно основание, произтичащо от двете сделки
на покупко-продажба по които те са купувачи.При липса на третата от изискваните предпоставки предявеният
иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява неоснователен.
С оглед
представените пред въззивната инстанция нови писмени доказателства последната
приема различна фактическа обстановка,която обаче води до същите правни изводи
като краен резултат.От представеното удостоверение,издадено от ЧСИ Г.Б. по
изп.д.№ 385/2006г.се установява,че същото е образувано със страни – взискател:
въззивницата и длъжник: „ТПЗТК *** 93” въз основа на заверено копие от
заявление за пристъпване към изпълнение и заверено копие от потвърждение за
вписване в ЦРОЗ от дата 14.12.2001г.Според отразеното в същото удостоверение
към изп.д.№ 385/2006г. е присъединено изп.д.№ 484/2008г. на същия ЧСИ,което пък
е било образувано след прехвърляне на изп.д.№ 358/2003г.по описа на ДСИ при СИС
при РС Б.Слатина по молба на взискателя.Страните са едни и същи.Приложена е
молбата на въззивницата за прехвърляне на изп.д.№ 358/2003г. от СИС при РС
Б.Слатина на ЧСИ Г.Б.,справка за наложената възбрана върху имоти на
длъжника,между които и процесните по изпълнителното дело на ДСИ,молба от
24.11.2008г.От представените пред въззивната инстанция писмени доказателства се
установява връзката между двете изп.дела,респ.връзката между наложената
възбрана върху процесното имущество и имуществото,възложено на въззивницата с
трите постановления за възлагане.
Липсват
данни кога е образувано изп.д.№ 385/2006г.на ЧСИ,но според отразеното в
представеното удостоверение може да се изведе извод,че това е станало след
07.08.2006г.Изп.д.№ 484/2008г./старото дело на ДСИ № 358/2003г./ е приложено
към изп.д.№ 385/2006г. на 10.12.2008г.
При тази
фактическа обстановка е видно,че е налице конкуренция на права-ищцата се
легитимира като собственик с трите постановления за възлагане,влезли в законна
сила от 2009г.,а въззиваемите се легитимират като собственици с договори за
покупко-продажба,обективирани в цитираните по-горе нот.актове от 2004г. и
2006г.,по силата на които са закупили процесните имоти от продавачи след
налагане на възбрана от ДСИ при СИС при РС Б.Слатина.
Настоящият
състав приема ,че разп.на чл.452 ал.2 ГПК/чл.347 ал.1 б.”а” ГПК отм./брани
единствено правото на кредитора ,вписал възбрана върху имот да иска изнасянето
му на публична продажба.Извън изпълнителния процес обаче,кредиторът следва да
зачита правото на собственост на третото лице.При конкуренция на придобити
права върху недвижими имоти по силата на актове,подлежащи на вписване,следва да
бъдат зачетени правата,придобити на основанието,вписано първо по време – в
случая на въззиваемите.Към момента на придобиване на процесните имоти –
29.03.2006г. и 02.07.2004г.,изп.д.№ 385/2006г. на ЧСИ не е било образувано.Т.е.не
може да се приеме,че по същото към тези моменти е имало вписана възбрана по
силата на присъединяване на изп.дело на ДСИ в по късен момент –
10.12.2008г.Договорите на въззиваемите са произвели своето вещно-правно
действие и са противопоставими на ищцата,присъединила се по делото в по-късен
момент с изп.дело,по което има вписана възбрана.Вписаната възбрана по
присъединеното дело на ДСИ не би могла да породи своето действие по делото на
ЧСИ за минал период от преди присъединяването.При така създалата се ситуация тя
би могла да породи действието си и постановленията за възлагане да бъдат
противопоставими на кредиторите-взискатели,респ.купувачите при публична
продажба единствено ако договорите на въззиваемите биха били сключени след
датата на присъединяването. Купувачът по
постановление за възлагане не може да придобие нещо,което длъжникът не е
притежавал към момента на влизане в сила на възлагателното постановление.Ако
длъжникът не е бил собственик на имота,то постановлението за възлагане ,макар и
годно правно основание съгл.чл.77 ЗС няма вещно-транслативен ефект.При
констатираната конкуренция на права,настоящият състав приема,че приоритет имат
правата на въззиваемите,чийто актове са вписани по рано от присъединяването на
изп.дело на ДСИ и вписването на
постановленията за възлагане.От друга страна настоящият състав приема,че
въззиваемите са придобили процесните имоти и на основание давностно
владение,продължило спокойно и необезпокоявано в продължение на повече от 10
години.Дори да се приеме,че към момента на придобиване на процесните имоти е
била налице вписана възбрана върху процесните имоти по изп.дело на ЧСИ,по което
са издадени възлагателните постановления,според настоящия състав няма пречка процесните
имоти да се придобият по давност,доколкото се касае до оригинерен начин на
придобиване.Забраната за придобиване на възбранен имот по ГПК,вкл.и в
отменената му редакция има предвид придобиване по деривативен начин.При
оригинерните способи за придобиване правото на собственост това право се придобива самостоятелно и
свободно от всякакви ограничения.
Налага се
извода,че въззиваемите владеят процесните имоти на правно основание – като
собственици.
При така
изяснета фактическа обстановка предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Неоснователността на иска по
чл.108 от ЗС води до неоснователност и на останалите, предявени искове .
Предвид
изложеното въззивната жалба е неоснователна.Като такава следва да се остави без
уважение,а първоинстанционното решение – да се потвърди.
При този
изход на делото въззивницата следва да заплати на въззиваемите сторените от тях
разноски по водене на делото пред въззивна инстанция в размер на 2000
лв.-адвокатско възнаграждение.Направеното възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар настоящата инстанция с оглед цената на предявените
искове,фактическата и правна сложност на делото и минималните размери на
адвокатските възнаграждения намира за
неоснователно.
Водим от
горното,ВрОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Б.Слатина от 04.08.2020г.,постановено по
гр.д.№ 822/2019г.
ОСЪЖДА С. Т. С. от гр.София., в качеството й на Едноличен търговец с
фирма ЕТ „Луиза – С. Т.", със седалище и адрес на управление гр.***, ЕИК ***, да
заплати на В.И.Т. и Д.В.Т. общо сумата от 2 000,представляваща разноски пред въззивна
инстанция – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Т. С. от гр.София., в качеството й на Едноличен търговец с
фирма ЕТ „Луиза – С. Т.", със седалище и адрес на управление
гр.***, ЕИК ***, да заплати на Министерство на земеделието, храните и горите
гр.София, БУЛСТАТ *** сумата 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от уведомяване
на страните.
Председател:........... Членове: 1..........
2..........