МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 16/02.06.2020 ГОД. ПО НОХД № 279/2019 ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Наказателното производството е
образувано по внесен от Районна прокуратура – Кубрат (понастоящем РП–Разград,
ТО–Кубрат) обвинителен акт срещу подсъдимия Й.Д. ***, за това, че в
периода от 06.05.2018 г. до 23.01.2019 г. в гр. Кубрат, обл.
Разград, действайки в съучастие с Н.М.К. и И.П.В., като извършител е улеснил
непълнолетния си син Д.Й.Д. – 17-годишен и П.Д.Х. – 15-годишна, ненавършила 16-годишна възраст
да заживеят съпружески, без да са сключили граждански брак – престъпление по чл. 191,
ал. 2,
във вр. чл. 20,
с ал. 2
от НК.
Със същия обвинителен акт е
повдигнато обвинение и срещу Н.М.К. ***, за това, че в
периода от 06.05.2018 г. до 23.01.2019 г. в гр. Кубрат, обл.
Разград, действайки в съучастие с Й.Д.Г. и И.П.В., като извършител е улеснила
непълнолетния си син Д.Й.Д. – 17-годишен и П.Д.Х. – 15-годишна, ненавършила
16-годишна възраст да заживеят съпружески, без да са сключили граждански брак –
престъпление по чл. 191, ал. 2, във вр. чл. 20,
с ал. 2
от НК.
С
внесения обвинителен акт е повдигнато обвинение и срещу И.П.В. ***, за това, че
в периода от 06.05.2018 г. до 23.01.2019 г. в гр. Кубрат, обл.
Разград, действайки в съучастие с Й.Д.Г. и Н.М.К., като извършител е склонила и
улеснила непълнолетната си дъщеря П.Д.Х. – 15-годишна, ненавършила 16-годишна
възраст и Д.Й.Д. – 17-годишен да заживеят съпружески, без да са сключили
граждански брак – престъпление по чл. 191, ал. 2, във вр. чл. 20,
с ал. 2 от НК
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Разград, ТО–Кубрат
поддържа обвинението като счита същото безспорно доказано от събраните на
досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства. С оглед на
това пледира на първите двама подсъдими да бъде наложено предвиденото за
извършеното престъпление наказание „пробация” с двете
задължителни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, за срок от три години за
първия и за срок от шест месеца за втория подсъдим, като на подс.Г.
се наложи и пробационната мярка по чл. 42а, ал.2, т.5 НК – безвъзмезден труд в полза на обществото 300 часа за срок от три години, по
100 часа годишно. По отношение подсъдимата И.П.В., която е неосъждана и няма
наложени наказания по чл. 78а от НК, заявява, че са налице предпоставките за
приложение на чл. 78а от НК и същата следва да бъде освободена от наказателна
отговорност като й се наложи административно наказание глоба в минимален
размер.
Подсъдимите
Й.Д.Г. и Н.М.К., както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание не
се признават виновни в извършване на деянието, за което са обвинени, тъй като и
синът им и дъщерята на подс.И.П.В. се искали много, а
те не можели да направят нищо. Подсъдимата В. не се признава виновна, като
заявява, че не е била съгласна дъщеря й да заживее със сина на другите двама
подсъдими, но тъй като тя била непреклонна и я заплашила, че ще посегне на
живота си, тя се съгласила да заживеят заедно. Защитникът им пледира за
постановяване на оправдателна присъда, тъй като подзащитните
му макар формално да са осъществили признаците на състава на престъпление по
чл.191, ал.2 от НК, то като родители не са могли да се противопоставят на решението
на децата им да заживеят на семейни начала. Пледира за прилагане на чл. 9, ал.
2 от НК и за постановяване на оправдателна присъда.
Съдът,
след преценка на основание чл.14 от НПК на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Й.Д.Г. е 38-годишен, с
българско гражданство, неженен, осъждан, с начално образование, безработен.
Подс. Н.М.К. е 37-годишна, с
българско гражданство, неомъжена, неосъждана, с начално образование, безработна.
Подс.И.П.В. е 37-годишна, с българско гражданство,
неомъжена, неосъждана, с основно образование, безработна.
Подсъдимите
Й.Д.Г. и Н.М.К. са родители на св.Д.Й.Д., роден на *** год. И тримата живеят в
гр. Кубрат, като до месец март 2018 г. Д. имал връзка с друго непълнолетно
момиче, за което родителите му са осъдени за извършено престъпление по чл. 191,
ал. 2 от НК (присъда по НОХД № 137/2018 г. по описа на РС–Кубрат, видно от справките
за съдимост приложени по ДП).
Подсъдимата
И.П.В. и свидетелят Д.Х.Д. са родители на св.П.Д.Х., която е родена на *** год.
От съвместното си съжителство имали родено още едно дете – Х.. През 2007 год. В.
напуснала св.Д. и заживяла на семейни начала със св.В.Т.Н. ***.
През
месец април 2018 год. свидетелите Д. и Х. се запознали първоначално чрез фейсбук, а впоследствие продължили да комуникират и като се
срещат лично.
На
06.05.2018 год. синът и дъщерята на подсъдимите взели решение да заживеят на
семейни начала. За целта Г. и К. осигурили стая в жилището си, която
ремонтирали и обзавели и предоставили на младежите. След това продължили да се
грижат и за издръжката им, плащали разходите за ток и вода, осигурявали им
храна и подслон. Св.Д. също намирал работа почасово на надник.
Подс.В. не била съгласна дъщеря й
да заживее съпружески със св.Д., но след като св.Х. й заявила, че може да
посегне на живота си, посочвайки такъв инцидент със съседско момиче, не се
противопоставила. Впоследствие, след като дъщеря й навършила 16 години – на
25.02.2019 г., В. предприела действия да издири биологичния баща на П., за да
даде съгласие дъщеря им да сключи граждански брак, тъй като междувременно
момичето забременяло.
На
19.03.2019 г. в гр. Разград П. родила момченце – Й. П. Х., за което
обстоятелство на 25.03.2019 г. са били уведомени и социалните работници от отдел „Закрила на детето“ при Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Кубрат, видно от показанията на св. М. и преписката,
приложена по ДП.
На
12.11.2019 г. св.Х. и св.Д. сключили граждански брак, видно от представеното в
съдебно заседание удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на Акт
за граждански брак № 0102/12.11.2019 г. съставен от длъжностно лице при Община
Кубрат.
По
доказателствата:
Възприетата
от съда фактическа обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните
по делото доказателства: обяснения на подсъдимите и показанията на свидетелите Д.,
Х., М., Д., Н., преписка на отдел „Закрила на детето“ при ДСП–Кубрат, писмо от
Община Кубрат ведно с приложени удостоверения за раждане на свидетелите Х., Д.
и на малолетния Й., удостоверения за родствени връзки, справки за съдимост.
Съдът
кредитира изцяло както обясненията на подсъдимите, така и показанията на разпитаните свидетели, които
единно и безпротиворечиво сочат, че след като
свидетелите Д. и Х. решили да заживеят заедно на семейни начала, подсъдимите Г.
и К., въпреки, че знаели възрастта на П., а именно, че няма навършени 16
години, предоставили стая в жилището си, която ремонтирали, обзавели. Не е
спорно, че от тогава Г. и К. подпомагат младежите, като са осигурявали и
средства за издръжката им, а понастоящем се грижат и за детето им.
Съдът
кредитира изцяло и останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите
кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото
фактическа обстановка.
От
правна страна:
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимите Й.Д.Г. и Н.М.К. с действията си са
осъществили състава на престъпление по чл.191, ал.2, предл.2, във вр. чл.20, с ал.2 от НК, тъй като в периода от
06.05.2018 г. до 25.02.2019 г. в
гр. Кубрат, обл. Разград, действайки в съучастие като
извършители, са улеснили непълнолетния си син Д.Й.Д. – 17-годишен и П.Д.Х. – 15-годишна, ненавършила 16-годишна възраст
да заживеят съпружески, без да са сключили граждански брак.
Престъплението
е насочено срещу обществените отношения, охраняващи правата на децата и
непълнолетните. От обективна страна е извършено с личните действия на двамата
подсъдими Г. и К., които са създали условия на непълнолетния си син Д.Й.Д. да
заживее на съпружески начала с П.Д.Х., която не е навършила 16 годишна възраст,
като предоставили на непълнолетните на стая от жилището си в гр. Кубрат, на ул.
„Владая“ № 30 и им осигурили на средства за живеене. Двамата са знаели, че
синът им и Х. са непълнолетни, като Х. не е навършила 16 години, разбирали са,
че с осигуряване на условия улесняват Д. да заживее на съпружески начала с Х.
като установят фактическо съжителство наподобяващо отношенията, които възникват
при сключването на граждански брак, включващи и полово общуване и макар да са
били наясно с произтичащите от това общественоопасни
последици и рискове за физическото и психическото развитие на непълнолетните,
са се съгласявали с тези последици. Двамата са действали в съучастие, тъй като
съвместно са създали условия на непълнолетните лица да съжителстват в дома им
Тук
следва да се посочи, че периодът, в който Г. и К. са осъществили инкриминираното
деяние е от 06.05.2018 г. до 25.02.2019 г., когато св.Х. е навършила 16 години,
а не както е посочено в обвинителния акт до 23.01.2019 г.
От субективна страна Г. и К.
осъществили деянието при пряк умисъл, тъй като съзнавали, че пострадалата не е
навършила 16-годишна възраст, предвиждали са, че те ще заживеят съпружески и са
искали между тях да се установят тези отношения. Съзнавали са противоправността на деянието, че същото представлява
състав на престъпление, тъй като и двамата са били наказвани за такова
престъпление по НОХД № 137/2018 г. по описа на РС–Кубрат.
Не се установи подсъдимите Г. и К.
да са осъществили другата форма на изпълнителното деяние, а именно да са
склонили сина си и св.Х. да заживеят съпружески. Склоняването представлява
дейност по мотивиране на лицата, която може да се осъществи по най-различни
начини. В случая се установи, че решението да заживеят на семейни начала е било
на непълнолетните, а подсъдимите Г. и К. само са ги улеснили.
Не се установи от събраните доказателства
подсъдимата В. да е осъществила някоя от формите на изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 191, ал.2 от НК. За разлика от другите двама подсъдими тя
не е улеснявала дъщеря си и св.Д. да заживеят съпружески, тъй като не е
осигурила нито подслон, нито е осигурявала издръжката на семейството. Не се
установява и да ги е склонила да заживеят съвместно, тъй като няма
доказателства същата да ги е мотивирала по някакъв начин да сторят това.
Съдът намира, че деянието
осъществено от подсъдимите Г. и К. не е маловажно по смисъла на чл. 9,
ал. 2 от НК, тъй като ранното брачно съжителство между ненавършилата 16-годишна
възраст П.Д.Х. и непълнолетния Д.Й.Д. е поставило в риск двете непълнолетни
лица - те са прекратили обучението си преди завършване на средния училищен курс,
двамата на много ранна възраст са се заели с несвойствени за тях дейности по
осигуряване на препитание на семейството и вземане на решения за съвместния
живот, които поради младостта и липсата на житейски опит са непосилни за
непълнолетните, а ранната бременност е създала риск за здравето на
непълнолетната Х. и нейното дете.
По наказанията:
Предвид изложеното съдът призна подсъдимия Й.Д.Г. за виновен в извършване
на престъплението по чл.191, ал.2, предл.2, във вр. чл.20, с ал.2 от НК. При индивидуализацията на
наказанието съдът отчете смекчаващите отговорността обстоятелства – ниска обществена опасност на деянието, дадените
обяснения относно извършеното деяние по време и място, съдействие за разкриване
на обективната истина, последвалото сключване на граждански брак, а отегчаващи отговорността обстоятелства – предишно осъждане. Предвид изложеното,
съдът констатира наличието на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, с оглед на които и най-лекото, предвидено
в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Ето защо определи наказанието
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” от НК, като замени предвиденото за
това престъпление наказание лишаване от свобода до две години или пробация, с наказание глоба в размер на 200 лева.
На основание чл.304 от НПК съдът
оправда Г. да е извършил деянието като е склонил сина си и св.Х. да заживеят
съпружески.
Предвид изложеното съдът призна подсъдимата Н.М.К. за виновна в извършване на престъплението
по чл.191, ал.2, предл.2, във
вр. чл.20, с ал.2 от НК. При индивидуализацията на
наказанието съдът отчете смекчаващите отговорността обстоятелства – ниска обществена опасност на деянието, дадените
обяснения относно извършеното деяние по време и място, съдействие за разкриване
на обективната истина, последвалото сключване на граждански брак, а отегчаващи отговорността обстоятелства – няма. Предвид изложеното,
съдът констатира наличието на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства, с оглед на които и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Ето защо определи наказанието
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” от НК, като замени предвиденото за
това престъпление наказание лишаване от свобода до две години или пробация, с наказание глоба в размер на 200 лева.
На основание чл.304 от НПК съдът
оправда К. да е извършила деянието като е склонила сина си и св.Х. да заживеят
съпружески.
На
основание чл. 304 от НПК съдът призна подсъдимата И.П.В. за невиновна в това в
периода от 06.05.2018 г. до 25.02.2019 г. в гр. Кубрат, обл.
Разград, действайки в съучастие с Й.Д.Г. и Н.М.К., като извършител да е
склонила и улеснила непълнолетната си дъщеря П.Д.Х. – 15-годишна, ненавършила
16-годишна възраст и Д.Й.Д. – 17-годишен да заживеят съпружески, без да са
сключили граждански брак и я
оправдава по повдигнатото обвинение по чл. 191, ал. 2, във вр. чл. 20,
с ал. 2 от НК
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател: /П/ Ал. Великова