РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. П., 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230101249 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена искова молба от М. К. Т., ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр. П., ул. „С.“ № 18, чрез адвокат В. П. от АК-Благоевград,
със съдебен адрес гр. П., ул. „А.“ № 14а, ет. 1, срещу М. К. С., ЕГН: **********, с постоянен
адрес гр. П., ж.к. “Ц.“ бл. ***.
Сочи се в исковата молба, че страните са съсобственици на следния недвижим имот:
Жилищен апартамент № 5 /номер пет/, находящ се в жилищна сграда – блок № 29 /номер
двадесет и девет/, на трети етаж, в комплекс „С.“ в гр. П., състоящ се от една стая и кухня,
със застроена площ от 39,70 /тридесет и девет цяло и седемдесет стотни/ квадратни метра,
ведно с избено помещение № 5 /номер пет/ и 3.2065 % /три цяло две хиляди шестдесет и пет
десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и 3.2065 % /три цяло
две хиляди шестдесет и пет десетохилядни процента/ идеални части от правото на строеж
върху мястото, при съседи на жилището: изток – улица, запад – стълбищна клетка, север –
ап. 4, юг – ап. 6, отгоре – ап. 8 и отдолу – ап. 2, съседи на избеното помещение: изток –
улица, запад – мазе 6, север и юг – коридор и отгоре – магазин. Съгласно КККР на гр. П.
описаният недвижим имот представлява: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56126.600.524.10.5 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка,
петстотин двадесет и четири, точка, десет, точка, пет/ по КККР на гр.П., общ.П., обл.Б.,
одобрена със Заповед РД-18-70/14.12.2010 г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение
на ККРР, засягащо самостоятелния обект – няма данни, адрес на имота: гр. П., ж.к. “Ц.“
блок 29 /двадесет и девет/, етаж 3 /три/, апартамент 5 /пет/, който самостоятелен обект са
намира на етаж 2 /втори/, в сграда с идентификатор 56126.600.524.10 /петдесет и шест
хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири, точка,
десет/, с предназначение – жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 56126.600.524 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест,
точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири/, предназначение на самостоятелния
обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, застроена площ от 39,70 /тридесет и
девет цяло и седемдесет стотни/ квадратни метра, прилежащи части – няма данни, ниво 1
/едно/, съседи: на същия етаж – 56126.600.524.10.6 и 56126.600.524.10.4; под обекта –
56126.600.524.10.2; над обекта – 56126.600.524.10.8.
Излага се, че съсобствеността на страните по отношение на описания недвижим имот
1
е възникнала по силата на наследствено правоприемство, като страните са наследници по
закон на К. С. С., б.ж. на гр. П., баща на съделителите, който приживе – на 18.04.1988 г.
закупил делбения апартамент. Твърди се, че след смъртта на общия наследодател на
страните, имота се ползва единствено от ответника, като ищцата не се противопоставя на
това ползване, но претендира изплащане на обезщетение за ползването.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да допусне делбата на
следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56126.600.524.10.5 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка,
петстотин двадесет и четири, точка, десет, точка, пет/ по КККР на гр.П., общ.П., обл.Б.,
одобрена със Заповед РД-18-70/14.12.2010 г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение
на ККРР, засягащо самостоятелния обект – няма данни, адрес на имота: гр. П., ж.к. “Ц.“
блок 29 /двадесет и девет/, етаж 3 /три/, апартамент 5 /пет/, който самостоятелен обект са
намира на етаж 2 /втори/, в сграда с идентификатор 56126.600.524.10 /петдесет и шест
хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири, точка,
десет/, с предназначение – жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 56126.600.524 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест,
точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири/, предназначение на самостоятелния
обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, застроена площ от 39,70 /тридесет и
девет цяло и седемдесет стотни/ квадратни метра, прилежащи части – няма данни, ниво 1
/едно/, съседи: на същия етаж – 56126.600.524.10.6 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и
шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири, точка, десет, точка, шест/ и
56126.600.524.10.4 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка,
петстотин двадесет и четири, точка, десет, точка, четири/; под обекта – 56126.600.524.10.2
/петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и
четири, точка, десет, точка, две/; над обекта – 56126.600.524.10.8 /петдесет и шест хиляди
сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири, точка, десет,
точка, осем/, като делбата бъде извършена при следните квоти: 1/2 ид.ч. за М. К. Т. и 1/2
ид.ч. за М. К. С..
На основание чл. 344, ал. 2 от ГПК се иска от съда да осъди съделителя М. К. С.,
който сам ползва имота към настоящия момент, да заплаща на М. Т. ежемесечно
обезщетение за ползването на съсобствената й 1/2 ид. част от имота /предмет на делбата/,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното приключване на делбата в
размер на 150 /сто и петдесет/ лева месечно.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
След проведената процедура по чл. 131 ГПК, в законоустановения срок ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Оспорва наличието на съсобственост по отношение на
имота, който се иска да бъде допуснат до делба, като твърди, че същият е изключителна
собственост на ответника, в следствие на изтекла в негова полза придобивна давност,
продължила десет и повече години.
Последователно излага, че от 1975 г. до 1991 г. със семейството му живеели в
собствена къща в гр. П., на ул. С. 18, като обитавали втория етаж от къщата, заедно с баща
му, за който се грижел само ответникът и съпругата му. През 1988 г. къщата била отчуждена
и за ответника и семейството му, като обезщетение бил определен четиристаен апартамент в
ж.к. „С.“, но ответникът предпочел възможността вместо този апартамент, да му се
предостави един тристаен апартамент и една гарсониера /процесният обект/. Тристайният
апартамент купил на свое име, а тъй като към онзи момент не се разрешавало на едно лице
да има два жилищни имота, в договора за покупко – продажба на гарсониерата като купувач
фигурирал бащата на страните, макар, че ответникът заплатил продажната цена за имота и
всички знаели, включително и сестра му, че той е собственикът. След като ответникът се
съгласил сестра му и съпругът й да строят в наследствен имот на същата улица – С. 16, за
което се подписал, страните уточнили, че ищцата и съпругът й ще построят къща в
наследствения недвижим имот, а гарсониерата, закупена със средства на ответника, но на
името на бащата на страните, ще бъде собственост на ответника.
Възразява, че от 1992 г. започнал да упражнява фактическа власт върху процесния
имот с намерение за своене на претендираната от ищцата идеална част, манифестирал
собственическо отношение към целия имот, а ищцата не се противопоставяла по никакъв
начин и не предприела каквото и да е действие по оспорване или противопоставяне на
осъществяваното от ответника владение на целия имот и своене на претендираната от
2
ищцата идеална част. Тъй като ответникът живеел в жилището, поддържал го и плащал
всички сметки и вследствие продължилата 10 години фактическа власт, съчетана със
субективния елемент – държейки вещта като своя, през 2002 г. ответникът придобил
правото на собственост и на претендираната от ищцата половина от жилището. В тази
връзка прави възражение за съществуване в патримониума му на правото на собственост на
цялото жилище, по отношение на което се иска допускане на делба, въз основа на личната
собственост на ответника на 1/2 ид. част, придобита по наследство и изтеклата в негова
полза придобивна давност, упражнявана спрямо другата 1/2 идеална част.
В проведените съдебни заседания ищцовата страна се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа предявения иск. В депозирано
писмено становище прави анализ на събрания по делото доказателствен материал и излага
допълнителни съображения за основателността на ищцовата претенция.
Ответната страна се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа твърдението, че не е налице съсобственост по отношение на
процесния недвижим имот, тъй като в полза на съсобственика - ответник е изтекла
придобивна давност и последният се легитимира като единствен собственик на имота. В
депозирана писмена защита навежда допълнителни основания, подкрепящи ответната
позиция, въз основа на анализ на събрания по делото доказателствен материал.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушани са и приети
заключенията на вещите лица по назначените съдебно-графологична и съдебно-техническа
експертизи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна
следното:
Посредством алеаторен договор, обективиран в нот. акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане № 127, том I, дело № 198/1979 г. на П.ки районен съдия,
К. С. С., със съгласието на съсобственика си А. Г. Н., прехвърля на сина си М. К. С.
(ответник по делото) собствената си 1/2 (една втора) идеална част от дворно място,
съставляващо парцела XI-единадесета, в кв. 83 (квартал осемдесет и трети), пл. № 674 на гр.
П., цялата парцела с площ от 680 - шестстотин и осемдесет кв. метра, ведно със собствената
си 1/2 (една втора) идеална част от едноетажната жилищна сграда - с приземен етаж, срещу
грижите които купувачът е проявявал до деня на изповядване на сделката за продавача и
срещу поемане на задължение да осигури на продавача цялостната му издръжка, като му
осигури право на обитаване на една стая в същата къща, отопление, осветление, грижи при
болест и немощ.
С нот. акт за дарение на недвижим имот № 162, том I, дело № 234/1982 г. на П.ки
районен съдия, А. Г. Н. дарява на дъщеря си М. К. Т. (ищец по делото) 1/2 (една втора)
идеална част от собствената си 1/2 (една втора) идеална част или 1/4 (една четвърт) идеална
част от дворното място представляващо имот пл. № 674 (шестстотин седемдесет и четвърти)
в квартал 83 (осемдесет и трети) по плана на гр. П., ведно с 1/2 (една втора) идеална част от
собствената си 1/2 (една втора) идеална част или 1/4 (една четвърт) идеална част от
жилищната сграда построена в същия имот с обща площ на имота от 748 (седемстотин
четиридесет и осем) кв. метра, за който имот ведно с имот пл. № 670 (шестстотин и
седемдесети) е отредена парцела XI (единадесета) в квартал 83 (осемдесет и трети) по плана
на гр. П., при съседи на имота: улица, парцели десети, седми, шестнадесети и имот пл. №
670.
Със Заповед № 62/02.10.1985 г. на Общински народен съвет гр. П., на основание чл.
95 и чл. 98 във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗТСУ и чл. 263, ал. 3 от ППЗТСУ, е отчужден имот
пл. № 674 от квартал 83 по плана на гр. П., собственост на М. К. С. - 1/2 ид.ч., М. К. Т. и А.
Г. Н. по 1/4 ид.ч., в полза на държавата за индивидуално комплексно жилищно строителство
и придаваеми към парц. VI и XVI 673 кв. 83. С цитираната заповед е предвидено
обезщетение за собствениците на отчуждения имот, както следва: с парична сума в общ
размер на 3813,00 лв. и с отстъпване право на строеж да построи едно жилище в кв. 83 на гр.
П. за А. Г. Н., с парична сума в общ размер на 3719,00 лв. и с отстъпване право на строеж да
построи едно жилище в кв. 83 на гр. П. за М. К. С., с парична сума в общ размер на 3743,00
лв. и с едно тристайно жилище в бл. 17 на ж.к. „С.“ в гр. П. за М. К. С.. Въз основа на
влязлата в сила заповед по чл. 98 ЗТСУ № 62 от 02.10.1985 г. на Общински Народен съвет –
гр. П., с която е определен начина на обезщетението на собственика М. К. С. на имот пл. №
674 гр. П., отчужден за индивидуално жилищно строителство, на основание чл. 100 ЗТСУ и
3
протокола на комисията по чл. 265 ППЗТСУ от 25.03.1987 г., е издадена Заповед № 58 от
07.12.1987 г. на Общински народен съвет – гр. П.. С последната в обезщетение на М. К. С. е
определено Жилище № 4 на III етаж от ЖБ № 29 в ж.к. „С.“ гр. П., състоящ се от три стаи и
кухня с 83,83 кв.м. застроена площ, Мазе № 4 със 7,08 кв.м. застроена площ, с 6,6043 %
идеална част от общи части и право на строеж, при граници на Жилище № 4: от горе - ап.7,
отдолу - 1, изток - двор, запад - двор, север - двор, юг - ап.5; и при граници на Мазе № 4:
отгоре - ап. № 2, север - ст. клетка, юг - мазе 3, запад - коридор, изток - коридор. Влязлата в
сила Заповед № 58 от 07.12.1987 г. на Общински народен съвет – гр. П. е регистрирана в
книгите за договорите при СД „ИСС“ - гр. Благоевград под рег. № 83 и подшита в том I от
1988 г.
По делото е приложено заверено копие на Отказ № I-С-212/30.06.1998 г. на Кмета на
Община П., с който не е уважено искането на М. К. Т. за възстановяване на собствеността
върху част от имот пл. № 674, кв. 83 по плана на гр. П. от 1971 г., отчужден със Заповед №
62 от 02.10.1985 г. на ОБНС гр. П. за индивидуално комплексно жилищно строителство и
придаваеми към парцел VI и XVI, кв. 83. Така постановеният отказ е обжалван от М. К. Т., в
резултат на което е постановено Решение № 394/07.12.1999г. по адм.д. № 435 по описа за
1998 г. на Благоевградския окръжен съд, вписано в дв.вх.рег. № 824/03.04.2007 г., № в
оригинала I - 86, парт. ном. - 19512 в Служба по вписванията гр. П. към Агенция по
вписванията. С цитираното решение е отменено отчуждаването на 3/8 идеална част от имот
с пл. № 674 в кв. 83 по плана на гр. П. от 1971 г. с площ от 576 кв.м., ведно с 3/8 идеална
част от построената върху него жилищна сграда, извършено със Заповед № 62/02.10.1985 г.
на Председателя на ИК на ОНС – гр. П. и е възстановена собствеността върху него на М. К.
Т..
По силата на Договор за покупко - продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117
ЗТСУ от 18.04.1988 г., регистриран в книгите за договорите при Стопанска дирекция
„Изграждане на селищните системи“ - гр. Б. с рег. № 114 от 30.01.1989 г., том I, К.л С. С. е
придобил правото на собственост върху новопостроено жилище № 5 (пет), находящо се в
жилищната сграда – блок № 29, на III етаж, построена върху държавна земя, местност
(комплекс) „С.“ в гр. П., състоящо се от една стая и кухня, на 39,70 кв.м. застроена площ
заедно с припадащите се избено помещение № 5 и 3,2065 % идеални части от общите части
на сградата и 3,2065 % идеална част от правото на строеж върху мястото, при съседи: за
жилището: изток – улица, запад – стълбищна клетка и ап. № 6, север – ап. № 4 юг – ап. № 6,
горе – ап. № 8, долу – ап. № 2; за избеното помещение № 5: изток – улица, запад – мазе № 6,
север – коридор, юг – коридор, горе – магазин. Съгласно КККР на гр. П. описаният
недвижим имот представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56126.600.524.10.5 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка,
петстотин двадесет и четири, точка, десет, точка, пет/ по КККР на гр. П., общ. П., обл.
Благоевград, одобрени със Заповед РД-18-70/14.12.2010 г. на Изп. директор на АГКК,
последно изменение на ККРР, засягащо самостоятелния обект – няма данни, с адрес на
имота: гр. П., блок 29 /двадесет и девет/, етаж 3 /три/, апартамент 5 /пет/, който
самостоятелен обект са намира на етаж 3 /трети/, в сграда с идентификатор 56126.600.524.10
/петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и
четири, точка, десет/, с предназначение – жилищна сграда – многофамилна, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 56126.600.524 /петдесет и шест хиляди сто
двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири/, с предназначение
на самостоятелния обект – Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или сграда
със смесено предназначение, брой нива на обекта – 1 /едно/, с посочена в документа площ от
39,70 /тридесет и девет цяло и седемдесет стотни/ квадратни метра, прилежащи части – няма
данни, ниво 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
56126.600.524.10.6 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка,
петстотин двадесет и четири, точка, десет, точка, шест/ и 56126.600.524.10.4 /петдесет и
шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири,
точка, десет, точка, четири/; под обекта – 56126.600.524.10.2 /петдесет и шест хиляди сто
двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири, точка, десет, точка,
две/; над обекта – 56126.600.524.10.8 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка,
шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири, точка, десет, точка, осем/, съгласно
представената по делото Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-984117-29.08.2022 г.,
издадена от СГКК – гр. Благоевград.
Съгласно Удостоверение за наследници с Изх. № 957 от 28.03.2022 г., издадено от
Община П., К. С. С. е починал на *** г. и е оставил за свои наследници по закон дъщеря М.
4
К. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „С.“ № 18 (ищец по делото), и син М.
К. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., ж.к. “Ц.“ бл. *** (ответник по настоящото
производство).
Касателно жилищен апартамент № 5, находящ се в жилищна сграда – блок 29, на
трети етаж в жилищен комплекс „Ц.“ гр. П., с Писмо № 94-00-1321/28.02.2023 г. Директорът
на Дирекция „МДТ“ към Община П. предоставя информация, съгласно която имотът е
деклариран с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 24601 от 31.03.1998 с партиден №
**********002, която не се съхранява в архива на Д „МДТ“. С цитираното писмо са
предоставени данни, извлечени от ИС на Д „МДТ“ за процесната декларация, отразяващи
декларирането на собствениците на имот с адрес гр. П., ж.к. „Ц.“ № 29, ет. 3, ап. 5, а именно
- М. К. С., ЕГН: ********** и М. К. Т., ЕГН: **********, всеки от собствениците с
деклариран дял 0.5000 от имота.
Към доказателствения материал по делото са приобщени платежни документи,
удостоверяващи заплащането на дължимия от задълженото лице М. К. Т. за 2017 г., за 2018
г., за 2019 г. (приходна квитанция № 69006/02.07.2019 г. на Община П.), за 2020 г. (приходна
квитанция № 16148/09.03.2020 г. на Община П.), за 2021 г. (разписка № 0400012662566026
от 09.03.2021 г. на Изипей) и за 2022 г. (разписка № 0400015170895191 от 11.03.2022 г. на
Изипей), данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци по партида **********002,
по отношение на имот с адрес гр. П., ж.к. Ц. № 29, ет. 3, ап. 5 (вх. номер 24601/31.03.1998
г.).
Съгласно представено Удостоверение с Изх. № 21/10.03.2023 г. на Община П.,
съгласно което Служба „Общинска собственост“ при Общинска администрация гр. П.
разполага с Таблица за цената на жилищата в жилищни блокове № 8, 12, 19, 26, 33, 37, 38,
43, 44, находящи се в ж.к. „Ц.“ гр. П., изготвена в годината на тяхното построяване от СД
„Изграждане на селищни системи“ гр. Благоевград, и от която таблица са ползвани данни
касателно описанието и характеристиката на жилищата за извършените през периода 1987 –
1989 г. продажби на жилища и предоставяни такива за обезщетение. Посочено е, че в графа
„характеристика на жилището“ съществува наименованието 3 стаи и кухня, 2 стаи и кухня,
1 стая и кухня, но не и наименованието четиристаен апартамент, тристаен апартамент и т.н.
По делото е представено заверено копие на документ, написан на пишеща машина,
наименован Разписка, със съдържание, поместено в долната половина на листа, както
следва: „Подписаната М. К. С., по съпруг Т., жителка на гр. П., с настоящата потвърждавам,
че получих от брат си М. К. С. от гр. П., срещу бъдещия ми наследствен дял от наследството
което ще се открие след смъртта на родителите ни сумата 1500 - хиляда и петстотин лева и с
това съм напълно удовлетворена за прътенцийти по отношение наследството и няма да
предявявам каквито и да са повече изисквания по отношение на брат ми. Гр. П., 1.VI.1979
година.“, след съдържанието на документа следва саморъчен подпис.
Съгласно назначената и приета по делото съдебно-графологична експертиза,
неоспорена от страните, подписът в цитираната Разписка от 1.VI.1979 г. е положен от М. К.
Т., ЕГН: **********.
По делото е назначена и приета и съдебно-техническа експертиза касаеща същия
документ – Разписка от 01.06.1979 г. В Протокол за извършена експертиза № 2023/ДОК-414
от 10.10.2023 г. по описа на НИК – МВР, вещото лице е обективирало заключението си, че
не може да отговори на поставените въпроси дали е типичен листа хартия на разписка от
01.06.1979 г. с използваната хартия през 1979 г. и каква е технологията на изготвяне на
листа хартия, както и каква е поредността на полагане на печатния текст и текста с химикал.
За изясняване на фактическата обстановка по делото, в качество на свидетели, са
разпитани лицата Т.Г.К., Т.Т.Л. (син на ищцата и племенник на ответника), С.А.Т. и Н.Г.С..
Свид. К. изнася, че през 2016 г. бил в дома на приятеля си Т. (свид. Л.), когато
случайно присъствал на разговор, воден между неговите родители – баща му Т. и майка му
М. (ищцата), на който разговор присъствал и Т.. В продължение на разговора свидетелят
установил, че се касае за имот, представляващ апартамент, който е съсобствен на майката на
неговия приятел и нейния брат (ответника), както и обстоятелството, че сестрата приела
предложението на брат си последният да й заплати полагащата й се наследствена част от
апартамента. К. преразказва, че М. казала, че когато брат й е готов ще им се обади, а
съпругът й се възмутил, че от дълго време чакали брат й да благоволи да уредят нещата и да
им даде парите за апартамента.
Съгласно свидетелските показания на Т. Л. майка му притежава наследствен имот в
5
ж.к. „С.“, представляващ гарсониера. По отношение на имота свидетелят установява, че
имало уговорка между майка му и вуйчо му, съгласно която процесната гарсониера е
предоставена за живеене на семейството на дъщерята на вуйчо му, в замяна на което вуйчо
му трябвало да изплати на майката на свидетеля паричната равностойност на дела й от
имота. Тъй като уговорката била от доста дълго време, няколко пъти свидетелят
придружавал майка си при посещенията й при вуйчо му с цел уреждане на въпросите,
касателно гарсониерата, но вуйчо му непрекъснато отлагал. Свидетелят е категоричен, че
след раждането на детето на братовчедка му А., последната заедно със съпруга й заживели в
процесната гарсониера, като преди това вуйчо му поискал позволение от майка му и тя се
съгласила имотът да се ползва от племенничката й.
Свид. Т., съседка на ответника, установява, че М. С. е собственик на тристаен
апартамент, находящ се в блок 29 в ж.к. „С.“, който му бил предоставен като обезщетение от
общината, както и на гарсониера, която съседът й закупил заради баща си, тъй като
последният бил болен и синът му искал да е близо до него, за да полага необходимите грижи
за баща си. Свидетелката изнася, че гарсониерата е купена на името на бащата на ответника,
тъй като законодателството по време на изповядване на сделката не позволявало едно лице
да притежава повече от един жилищен имот. Т. твърди, че гарсониерата била обзаведена от
съседа й - ответника С., като през 1992 г., след раждането на детето й, в гарсониерата
заживяла дъщеря му А. заедно със семейството си, където живеят и към настоящия момент.
Съгласно показанията на свид. С. семейството на ответника притежава два
апартамента, като в гарсониерата живее приятелката й В., а в другия апартамент - баба й и
дядо й (ответника С.). Свидетелката установява, че си спомня за разговор между
приятелката й В. и дядо й, проведен в нейно присъствие, при който дядо й се обърнал към
нея (В.) и й казал, че ще „остави“ гарсониерата на нея, макар, че по документи имотът не
бил само негов, но сестра му нямала претенции към гарсониерата и двамата се били
уговорили много отдавна. Свидетелката допълва, че в разговора дядото не е споменавал за
изплащане на парична сума, както и че не знае да има спорове или противоречия по
отношение на процесната гарсониера.
В обясненията си, събрани по реда на чл. 176 ГПК, ответникът М. С. сочи, че не си
спомня кога е съставен документът „Разписка“, дали на датата на неговото съставяне или в
един по-късен момент. Уточнява, че посочените в документа пари са дадени на ръка на
сестра му. Твърди, че никога не е имало уговорки ищцата да получи дял от апартамента,
като последния ответникът счита за свой, тъй като единствено той е изплатил цената му.
Навежда, че претенциите на ищцата по отношение на жилището възникнали от скоро, след
смъртта на съпруга й.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 34 от ЗС – за делба на съсобствен имот и е
във фазата по допускането й.
Искът е допустим. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС, всеки от съсобствениците може да
иска делба на общата вещ. Установено е в казуса, че исковата претенция е предявена от
лице, което към момента на образуване на делото се легитимира като съсобственик на вещ,
срещу друго лице, което също се явява съсобственик на част от делбения имот. Изложеното,
както и обстоятелството, че е предявен пред надлежния съд, обуславят допустимостта на
иска.
По същество на иска за делба, съдът намира следното:
Основателността на претенцията по чл. 34, ал. 1 от ЗС, предполага безспорна
установеност по делото на следните кумулативни предпоставки: наличие на съсобственост
върху имота, делба на който се претендира; имота да съществува към момента на
предявяване на иска и делбата на същия да е съвместима с естеството и предназначението
му, както и съсобствеността да не е прекратена.
Съгласно чл. 344 ГПК с решението си по допускане на делбата съдът следва да се
произнесе между кои лица, по отношение на кои имоти и при какви квоти следва да бъде
допусната делбата. За основателността на претенцията следва да се установи наличие на
съсобственост, респективно при липсата на съсобственост, искът следва да се отхвърли като
неоснователен. В тази връзка следва да се установи, че страните са съсобственици на
6
процесния имот, който искат да поделят, но не могат да направят това доброволно /чл. 34,
ал. 1 ЗС/.
Според константната съдебна практика решението за допускане на делбата се ползва
със сила на присъдено нещо относно имотите, допуснати до делба, относно лицата, между
които тя е допусната, както и относно размера на дяловете им. Със сила на присъдено нещо
се ползва и решението за извършване на делбата, тъй като с иска за делба на съсобствен
имот не просто се осъществява самото потестативно право на отделен съсобственик,
насочено към ликвидиране на имуществената общност, а също така се цели установяване
наличието на съсобственост между определени лица, както и размерът на тяхното участие в
съсобствеността. Предвид това решението за допускане на делба има преди всичко една
установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и
размерът на притежаваните от тях части.
В конкретния казус не е спорно и се установява от приложените доказателства, че
страните са единствените наследници по закон на К. С. С., б.ж. на гр. П., починал на *** г.,
който приживе е бил собственик на процесния делбен имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56126.600.524.10.5 по КККР на гр. П., съгласно Договор за
покупко - продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 18.04.1988 г.,
регистриран в книгите за договорите при Стопанска дирекция „Изграждане на селищните
системи“ - гр. Б. с рег. № 114 от 30.01.1989 г., том I. Въз основа на посоченото обстоятелство
ищцовата страна претендира, че страните са съсобственици на имота и иска неговата
подялба при равни квоти на собственост за всеки от съделителите – по 1/2 (една втора)
идеална част.
Спорният момент по делото е ищцовото твърдение, че по силата на предварителна
уговорка между страните, ищцата е следвало да получи паричния еквивалент на
наследствената й част от процесния имот и след като не го е получила претендира подялба
на наследственото имущество, срещу което ответникът възразява, че липсва такава
договореност и твърди, че ищцата не е имала претенции по отношение на имота до
образуване на настоящото производство, както и възражението на ответника, че в негова
полза е изтекла придобивна давност, която го легитимира като единствен собственик на
имота, като срещу продължилото около тридесет години владение от негова страна върху
спорния обект ищцата не се е противопоставяла.
На първо място, съдът намира за необхоД. да разгледа възражението на ответната
страна за твърдяното оригинерно основание за придобиване правото на собственост върху
претендираната от ищцата 1/2 (една втора) идеална част от делбения имот.
Придобиването на един недвижим имот при условията на общата давност (чл. 79, ал.
1 ЗС) е юридическа последица на фактически състав, включващ: 1/ упражняване на
фактическа власт върху имота с намерение за своене; 2/ осъществяваното владение да бъде
явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и 3/ то да е продължило за срок от 10
години.
Фактическият състав на придобивната давност, изисква на първо място
упражняването на владение върху вещ. Съгласно съдебната практика и доктрина – първият
признак на владението /т.нар. обективен критерий или „corpus”/ е упражняването на
фактическа власт върху вещта, което представлява възможност за владелеца да въздейства
непосредствено върху нея, като я държи по изключителен начин, изключвайки действията
на други лица. За да е налице този признак на владение, необхоД. е фактическата власт да е
установена трайно по начин, който позволява на владелеца да извърши желаните от него
действия върху имота.
Вторият признак на владението се свежда до това, владелецът да държи вещта като
своя /анимус/, т.е. като че ли той е собственик. Като съгласно разпоредбата на чл. 69 ЗС – се
предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
7
другиго.
Макар, че в сега действащия ЗС не е възпроизведен текста на чл. 302 ЗИСС /отм./,
според който владението е законно – освен когато съдържа посочените по-горе признаци – и
когато е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително, то няма съмнение, че и
тези признаци намират отражение в чл. 68 и сл. от ЗС.
А владението е постоянно, когато фактическата власт върху вещта и държането й
като своя нямат случаен характер, а изразяват воля трайно да се държи вещта. Следва да се
приеме, че владението е непрекъснато, ако не е било прекъсвано за повече от 6 месеца.
Владението, пък е несъмнено, когато намерението да се държи вещта като своя е изразено по
начин, от който е видно, че владелецът отрича чуждата власт върху вещта и не допуска
чужди действия върху нея. То /владението/ е явно, когато не е установено по скрит начин,
тайно от предишния владелец, както и когато се упражнява по начин, който ясно разкрива
намерението на владелеца да държи вещта като своя, т.е. волята на владелеца да е
манифестирана по начин, че да достигне до знанието на всеки заинтересован. И владението
е спокойно, когато фактическата власт върху вещта не е установена, чрез насилие от
предишния владелец.
В настоящия казус не е спорно, а и от събраните гласни доказателствени средства се
установява, че от закупуването на гарсониерата до настоящия момент, в процесния имот е
живяла единствено дъщерята на ответника и нейното семейство. Владението на имота от
страна на ответника, чрез семейството на дъщеря му, категорично се потвърждава от
показанията на свидетеля Л. - син на ищцата, свидетелката Т. - съсед на делбения имот,
както и свидетелката С. - многократно посещавала процесния имот. Коментираното
обстоятелство не се отрича и от ищцата, която поддържа, че ползването на жилището от
семейството на племенничката й е с нейно знание. Все в коментирания аспект, свид. Т., като
съсед на процесния имот и имаща възможността да възприеме лични впечатления в
продължителен период от време, последователно изнася, че след закупуването на имота
ответникът предприел действия насочени към пригаждане на жилището за живеене,
неговото обзавеждане, както и поддръжката на същото впоследствие. Свидетелката
установява и началния момент на осъщественото владение – през 1992 г.
Преценявайки доказателствената тежест на показанията на различните свидетели,
решаващият състав приема за безспорно установено, че освен семейството на дъщерята на
ответника, никой друг не е живял в процесния имот, като началният момент на
осъщественото владение е през 1992 г.
Според оборимата презумпция, въведена в чл. 69 ЗС, владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съгласно ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.
д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между
съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което
първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. В случаите, при които
един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална
част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се
предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия
имот в сроковете по чл. 79 ЗС.
По особено релевантния въпрос за „своенето“ на вещта, предмет на настоящето
делбено производство, съдът намира, че е приложима презумпцията на чл. 69 от ЗС, още
повече и вземайки предвид обстоятелството, че страните по делото са знаели и са били
наясно, че в спорното жилище се е настанило и живее постоянно семейството на дъщерята
на ответника.
Своенето по отношение на делбения имот от страна на ответника е манифестирано
по начин, по който категорично последният е заявил, че е собственик на имота. Именно
ответникът е обзавел гарсониерата, като освен парични средства е вложил и необхоД.то
8
време и труд за това, той е пригодил жилището да бъде годно за живеене, пак той е
осъществявал и поддръжката на същото.
Същевременно, срещу тези действия на ответника, както и срещу така осъщественото
владение в продължение на около почти тридесет години, ищцата не се е противопоставила
по надлежен начин.
Не е оспорила владението, не е претендирала заплащане на обезщетение за
ползването на твърдяната идеална част от имота, не е претендирала заплащане паричната
равностойност на твърдяната наследствена част от имота.
Освен това, при извършването на преценка дали един от наследниците е установил
самостоятелна фактическа власт върху притежаван от общия наследодател недвижим имот,
съдът следва да вземе предвид и наличието на предварителна уговорка приживе на
наследодателя за предаване на владението. Ако наследодателят приживе е изразил воля да
предаде владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството
негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на
владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на
собствеността.
Ако приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот другиму, следва
да се приеме, че е последният установява самостоятелна фактическа власт върху имота с
намерението да придобие собствеността от този момент.
В този смисъл са и разясненията, дадени в ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС, според
които, в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му
за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху
целия имот в срока по чл.79 ЗС.
Предвид изложеното, съдът намира, че непрекъснатото сомостоятелно обитаване на
жилището, извършването на ремонти още през 1991г. , е достатъчно по обем манифестиране
на намерението за своене и придобиване частта на другия съсобственик.
владението реализирано от ответника, чрез семейството на дъщеря му, е било
постоянно (в продължение на около тридесет години), спокойно и явно, същото не е
установено по скрит начин, а напротив, всички са били наясно, че процесното жилище се
владее от ответника, включително и ищцата.
Съобразявайки изложеното, първостепенната инстанция приема, че от момента на
установяване на владението - през 1992 г. до момента на предявяване на иска за делба -
09.09.2022 г., са изминали много повече от десет години, т.е. е изтекъл определеният от
закона период от време, през който упражняването на фактическо господство е продължило
и правото на собственост чрез давностно владение е придобито от ответника М. К. С..
По силата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът
следва да се произнесе по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както
и каква е частта на всеки сънаследник (съделител).
Според константната съдебна практика решението за допускане на делбата се ползва
със сила на присъдено нещо относно имотите, допуснати до делба; относно лицата, между
които тя е допусната, както и относно размера на дяловете им. Със сила на присъдено нещо
се ползва и решението за извършване на делбата /вж.Р 352 –80 –І г. о. ; Р15–97–ІV г.о.; Р
174–04– І г.о./.
Ако не бъде обаче установено наличието на съсобственост, то не би следвало и да се
допуска съдебна делба. Т.е. без доказване на собствеността на делбения имот този ефект не
би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускането й /в тази насока: Р 996–95– І
г. о./.
9
В случая, доказаното оригинерно придобиване на правото на собственост досежно
делбената вещ от страна на един от съделителите – М. К. С., предпоставя изводи за това, че
настоящата делбена претенция по чл. 34 ЗС - се явява неоснователна, т.к. не е налице
посочената в исковата молба съсобственост.
Съдът приема, че в настоящия казус не се доказаха по категоричен и несъмнен начин
твърденията на ищцовата страна за наличието на уговорки между страните, по силата на
които ответникът е следвало да заплати на ищцата левовата равностойност на
претендираната от нея наследствена част от процесния имот.
В подкрепа на тази теза са ангажирани единствено показанията на доведените от
страна на ищцата свидетели – нейният син свид. Л. и приятелят на последния свид. К..
Същите обаче, съдът не кредитира в частта, касателно коментираните договорености между
страните, като цени показанията им на плоскостта на разпоредбата на чл. 172 ГПК и намира,
че по отношение на свид. Л., поради роднинската връзка, в която се намира с ищцата (син и
майка) е много голяма вероятността да е заинтересован от изхода на делото, а свид. К. не
изнася лични впечатления, а преразказва факти, които са му станали известни от
семейството на ищцата /т.е. заинтересовани лица/ и които не се потвърждават от останалия
доказателствен материал по делото.
В конкретния казус е ирелевантно обстоятелството, че ищцата е заплащала
дължимите се за имота местни данъци и такси, тъй като от представените квитанции и
разписки се установява заплащането на данъци с начален период 2017 г., когато в полза на
ответника отдавна е изтекъл срокът по чл. 79 ЗС и последният е придобил имота на
оригинерно основание.
По отношение представената по делото Разписка от 01.06.1979 г., подписана от
ищцата, съгласно приетото експертно заключение на вещото лице по назначената съдебно-
графологична експертиза, с която се твърди от ответната страна, че ищцата се е отказала от
наследството, което ще се открие след смъртта на родителите на страните, съдът не
кредитира като отказ от правото на собственост по смисъла на чл. 100, ал. 1 ЗС. Цитираната
разпоредба, в редакцията й към датата на създаване на разписката (01.06.1979 г.) и към
настоящия момент, изисква отказът от правото на собственост върху недвижим имот да е
извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и да е вписан в имотния регистър,
за да има действие. Явно е, че коментираната разписка не отговаря на законовите
изисквания, поради което същата не носи белезите на отказ от право на собственост,
респективно ищцата не се е отказала от правото си на собственост върху бъдещи
наследствени имоти, част от които и процесният, по реда на чл. 100, ал. 1 ЗС.
Разписката от 01.06.1979 г. съдът не кредитира и като своеобразен договор между
страните за неформална делба на наследствени недвижими имоти, който съдържа
постигнати договорки между съсобствениците по отношение на имущество, част от което е
и процесният недвижим имот. От една страна, съгласно чл. 18 ЗЗД договорите за
прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими
имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт, а коментираната разписка по своето
същество не представлява такъв, нито е в предвидената форма за доброволна делба на
недвижими имоти. От друга страна, към датата отбелязана на разписката, един от
родителите на страните – бащата К. С. (починал на *** г.), който приживе е бил едноличен
собственик на процесния недвижим имот, все още е бил жив. Следователно твърдените
договорки между страните следва да се разглеждат като договор върху неоткрито
наследство, макар и не в предписаната от закона форма за договор, като разпоредбата на чл.
26, ал. 1, предл. 4 ЗЗД е категорична, че договорите върху неоткрити наследства са
нищожни. Следователно не пораждат правно действие.
Относно претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК:
10
Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК, в случай че всички наследници не използват
наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява
кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата
или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. С посочената
разпоредба се урежда привременна мярка, с постановяването на която се цели уреждане на
отношенията между съделителите по повод ползването на имотите, допуснати до делба, през
време на висящността на делбеното производство. Фактическото основание за допускане на
мярката в една от двете й форми е някой от съделителите да ползва имота в обем,
надхвърлящ квотата му в съсобствеността.
В конкретния случай не се установява такова ползване касателно процесния имот и
след като съдът приема, че същият не е съсобствен между страните, то и при това
положение липсва основание за постановяване на привременната мярка по чл. 344, ал. 2
ГПК, като молбата на ищецът-съделител за това следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата дължи на
ответника направените по делото разноски за адвокатски хонорар, който съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК е в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева.
На страните /съделители/ следва да бъде съобщено, че на основание чл. 115, ал. 1 вр.
чл. 114, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 112, б. „з”, вр. б. „а” от ЗС, настоящото решение, постановено по
вписана искова молба, следва да бъде отбелязано в Служба по вписванията - гр. П..
Водим от гореизложеното и на основание чл. 34 ЗС, Петричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 34 ЗС, предявен от М. К. Т., ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр. П., ул. „С.“ № 18, срещу М. К. С., ЕГН: **********, с
постоянен адрес гр. П., ж.к. “Ц.“ бл. ***, за допускането на делба на недвижим имот,
представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.600.524.10.5 /петдесет
и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири,
точка, десет, точка, пет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П.,
обл. Благоевград, одобрени със Заповед РД-18-70/14.12.2010 г. на Изпълнителен директор на
АГКК, последно изменение на ККРР, засягащо самостоятелния обект: няма данни за
изменение, адрес на имота: гр. П., ж.к. “Ц.“ блок 29 /двадесет и девет/, етаж 3 /три/,
апартамент 5 /пет/, който самостоятелен обект са намира на етаж 3 /трети/, в сграда с
идентификатор 56126.600.524.10 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка,
шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири, точка, десет/, с предназначение – жилищна
сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
56126.600.524 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка,
петстотин двадесет и четири/, предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент - в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой
нива на обекта – 1 /едно/, застроена площ от 39,70 /тридесет и девет цяло и седемдесет
стотни/ квадратни метра, прилежащи части – няма данни, ниво 1 /едно/, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 56126.600.524.10.6 /петдесет и шест
хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири, точка,
десет, точка, шест/ и 56126.600.524.10.4 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка,
шестстотин, точка, петстотин двадесет и четири, точка, десет, точка, четири/; под обекта –
56126.600.524.10.2 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка,
петстотин двадесет и четири, точка, десет, точка, две/; над обекта – 56126.600.524.10.8
/петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин, точка, петстотин двадесет и
четири, точка, десет, точка, осем/, при равни квоти на собственост за всеки от съделителите
– 1/2 (една втора) идеална част за М. К. Т. и 1/2 (една втора) идеална част за М. К. С., като
11
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК на М. К. Т., ЕГН: **********, с
постоянен адрес гр. П., ул. „С.“ № 18, за осъждане на съделителя М. К. С., ЕГН: **********,
с постоянен адрес гр. П., ж.к. “Ц.“ бл. ***, който сам ползва имота към настоящия момент,
да заплаща на М. К. Т. ежемесечно обезщетение за ползването на съсобствената й 1/2 (една
втора) идеална част от имота /предмет на делбата/, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното приключване на делбата в размер на 150 (сто и петдесет) лева месечно,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА М. К. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „С.“ № 18, да
заплати на М. К. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., ж.к. “Ц.“ бл. ***, сумата от
1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща сторени разноски в делбеното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12