Протокол по дело №1343/2023 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1047
Дата: 29 юни 2023 г. (в сила от 29 юни 2023 г.)
Съдия: Цветанка Вълчева
Дело: 20235220101343
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 1047
гр. Пазарджик, 27.06.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20235220101343 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Ищцата З. Б. Н. се явява лично, редовно уведомена по реда на чл. 56, ал.
2 от ГПК и с адв. Т., редовно упълномощена да я представлява с пълномощно
приложено по делото.
Ответникът Л. К. Г. се явява лично, редовно уведомен от предходното
съдебно заседание и с адв. П., редовно упълномощена да го представлява
отпреди.
От Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Пазарджик се явява социален
работник Й. Д..
Явява се детето Б. Л. Г..
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическа страна.
АДВ. Т.: Поддържам подадената искова молба, както и направените
доказателствени искания за допускане на един свидетел, както сме поискали с
1
исковата молба и един свидетел, във връзка с подадения отговор, от
ответника. Двамата свидетели, които водим днес са: Р. Б. Н. и В. В. А.. Водим
и детето, така както сте се разпоредили.
АДВ. П.: Поддържам подадения писмен отговор. Оспорвам исковата
молба в частта за заплащане на издръжката за една година назад, както и
размера на издръжката. Водим двама свидетели – В. В. и К. Г..
СЪДЪТ приканва страните към спогодба.
АДВ. Т.: След разговор с доверителката ми тя е склонна да се спогодят
за издръжка от 230 лв., считано от момента от подаване на исковата молба.
Можем да се откажем от издръжката за минал период.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Аз не съм съгласен за 230 лв. Предлагам 220 лв.
Не се постигна спогодба.
С Разпореждане под № 3660/12.05.2023 г. съдът е изготвил проекто
доклад по делото. Дава възможност на страните да вземат становище по
същия.
АДВ. Т.: Поддържам подаденото становище по проекто доклада. Да се
приеме проекто доклада за окончателен.
АДВ. П.: Нямам възражение по проекто доклада. Да се приеме за
окончателен.
Предвид липсата на възражения по изготвения проекто доклад, съдът
счита, че следва да бъде обявен за окончателен доклад по делото, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА, изготвения с Разпореждане № 3660/12.05.2023 г., проекто
доклад за окончателен доклад по делото.
По доказателствата съдът счита, че ще следва да се приемат
представените от страните писмени доказателства, както и ще следва да се
допуснат до разпит посочените от страните свидетели, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните и съответно приложени към
исковата молба на ищцата и към писмения отговор на ответника писмени
доказателства.
ДОПУСКА до разпит като свидетели на ищцовата страна лицата Р. Б. Н.
2
и В. В. А. и като свидетели на ответната страна лицата В. В. и К. Г..
С разпореждането от 12.05.2023 г. ищцата е задължена, на основание чл.
176, ал. 1 от ГПК да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на
поставените от ответника в писмения отговор на исковата молба въпроси,
поради което съдът пристъпва към изпълнение разпоредбата на чл. 176, ал. 1
от ГПК.
ИЩЦАТА ПО РЕДА НА ЧЛ. 176, АЛ. 1 ОТ ГПК: По-големият ни син
К. Г. повечето време живееше при баща си. Той живееше в общежитие. В
петък, събота и неделя се прибираше при баща си, но приятелката на баща му
го изгони и той си идваше при нас – при мен, баба му и дядо му. Повечето там
си беше. Пари на детето К. Г. съм му давала, когато ми е искал. Винаги съм
му давала. Не сме имали уговорка с ответника всеки да издържа детето, което
живее при него. Когато детето започна да учи, започна да живее на
общежитие. Учеше в ПГМЕТ - Пазарджик. Общежитието струваше на месец
по 10 лв. Той искаше повече от мен пари „мамо, трябва да ми дадеш 10 лв., за
да си платя общежитието“. В повечето случаи ми искаше пари за ядене. В
седмицата около един път, два пъти ми искаше пари. В събота и неделя
ходеше при баба си на село. К. идваше и при мен. При мен е живял също и
тази година и миналата. Винаги е седял при мен, колкото си реши – седмици,
месеци.
АДВ. П.: Предлагам да изслушате детето в отсъствие на родителите.
АДВ. Т.: Не се противопоставям.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на малолетното дете на страните Б.
Л. Г.. Изслушването на детето се извършва в присъствието на социален
работник Й. Д., в присъствието на пълномощниците на страните – адв. Т. и
адв. П., съдебният състав и секретаря. Родителите на детето З. Н. и Л. Г.
напуснаха съдебната зала и не присъстват при неговото изслушване.
МАЛОЛЕТНИЯ Б. Г.. Казвам се Б. Л. Г.. На 13 години съм. Уча в с.
Церово. Сега завърших VІ клас. Живея с мама. С баща ми се виждам рядко,
два пъти в седмицата, даже по един път. Като се видим, се виждаме за малко
време. Не ходя при него с преспиване. Храната, дрехите и обувките ми ги
осигурява майка ми. Баща ми не ми купува нищо от тези неща. Докато ходех
на училище не съм ходил на допълнителни занимания, освен в училище.
Нямам други разходи освен за храна, дрехи, обувки и учебни помагала. Моят
3
брат живее в момента при баща ми. С него се виждам често. Чуваме се и по
телефона. Като се виждам с баща ми, той рядко ми дава по 10 лв. Аз не съм
искал от него пари. Ходил съм с татко на почивка на море, но не помня кога.
Не си спомням кога последно сме ходили на почивка. Май миналото лято
беше. В Церово живея при баба, а майка живее в Пазарджик. У тате, с
преспиване, съм ходил рядко. Само един път когато баба беше на болницата
седях при него една седмица. Моят брат има квартира тук, но преди
постоянно живееше при татко. Не си спомням кога сме живели заедно с брат
ми.
Изслушването на детето Б. Г. приключи и той напусна съдебната зала.
СЪДЪТ освободи социалния работник Й. Д. и същата напусна
съдебната зала.
В залата влязоха ищцата и ответника.
СЪДЪТ докладва постъпилия социален доклад, с вх. №
12680/25.05.2023 г. от ДСП - Пазарджик.
АДВ. Т.: Запознати сме със социалния докла. Да се приеме.
АДВ. П.: Запознати сме със социалния доклад и не възразяваме да се
приеме по делото.
По доказателствата, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА социален доклад на ДСП - Пазарджик, с вх. №
12680/25.05.2023 г.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Р. Б. Н. – родена на 20.01.1977 г. в гр. Пазарджик, живуща в с. Церово,
българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, З. ми е сестра, с
основно образование, безработна. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Н.: След като сестра ми се раздели със съжителя си малкото дете
остана при нея, а голямото дете при баща си. Големият син е ходил при майка
си и е стоял доста време при нея. Определен период не мога да кажа, защото
4
не съм била там, но е оставал при нея. Последния път беше при нея и стоя при
нея доста време, около 1-2 месеца. Той ходеше и на училище и на работа.
Говоря за голямото дете. Това беше тази година. Малкият Б. не иска до ходи
при баща си. Ходеше, но вече не иска. Питала съм го защо, но не казва
причината. Явно не се чувства добре там. Бащата на Б. знам, че не е давал
пари за него. Основно за нуждите на Б. се грижеше майка му. Моята сестра е
давала пари за голямото дете когато се е налагало. Б. в момента учи в Церово.
Стои при баба си. Моята сестра живее тук в Пазарджик. Налага се, защото
работи тук. Тя се прибира в Церово при детето в съботите и неделите. Не
знам за уговорка между двамата родители единият родител да се грижи за
едното дете, а другият за другото. Единия е идвал при майка си и другия при
баща си и обратно. Последните месеци или година бащата не знам дали е
давал издръжка за детето Б.. Не знам дали бащата е водил Б. на почивка. Не
съм чувала. Големият син тази година завърши. Имаше абитуриентски бал.
Имаше събиране. Моята сестра З. ни се беше обадила, че сме поканени на
бала на големия, в ресторанта на селото на 27.05.2023 г., но една седмица
преди бала ни се обади, че няма да има бал, защото баща му решил да прави
той бал, а тя ако иска да си прави отделно. Тя ми каза, че лично тя ще му
поеме екскурзията в Турция. Аз не съм видяла детето като абитуриент. Когато
сестра ми се раздели с ответника малкото дете беше при майка си, а големият
- при баща си. Ние не живеем в една къща с Б.. Аз живея отделно. Не знам по
колко пари е давала сестра ми на голямото дете. Знам само, че му е давала,
когато поиска. Б. ползва баня и при баба си и при майка си и при баща си
когато отива.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
В. В. А. – родена на 20.06.1978 г. в гр. Пазарджик, живуща в гр.
Пазарджик, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без
родство със страните, със средно образование, работи във фирма за части за
коли „*****“.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. А.: Приятелки сме със З.. Познавам бегло ответника. Със З. сме
по-близки може би от 3-4 години, може и повече. Не знам кога З. и ответника
са се разделили. След раздялата малкото беше при нея, големия идваше за
5
моменти при нея, в смисъл за една седмица – после пак при баща си. Не знам
дали бащата е давал средства за отглеждането на Б.. Не мога да кажа дали е
давал. Знам, че З. е давала пари на големия си син. Аз съм присъствала как тя
дава на детето си пари. Присъствала съм три, четири пъти, може и повече.
Давала му е по 20 лв., 30 лв. и по 10 лв. му е давала за момента когато му е
трябвало. З. не ми се е оплаквала пред мен, че й е трудно да издържа детето.
Знам, че големият й син е бил абитуриент тази година. Тя беше подготвила
тържество в селото, заедно с бащата на детето. Тя покани от нейна страна –
мен и нейни приятелки. Бяхме се подготвили за тържеството с подаръци и
една седмица преди тържеството разбирам, че ние няма да присъстваме.
Разбрах само, че бащата е искал сам да направи бала си на детето. З. даже
приготви пари – 200 лв., за да ги даде на детето за бала, за да си купи нещо.
Не знам дали ги е дала. Не съм присъствала. Не знам за уговорка между
страните да си разделят грижите за двете деца. Когато децата са били при
баща си голямото и малкото, пред мен децата не са се оплаквали от някакво
поведение от баща си или от неговата съжителка. Знам, че малкия не желае
да бъде при баща си. Не зная каква е причината. Чула съм детето да казва, че
предпочита да е при баба си и майка си, отколкото при баща си. В последно
време не знам дали бащата е давал някакви пари за детето Б.. Знам от Злати,
че пари за издръжка изобщо не е давана от бащата за детето Б.. Не знам дали
бащата е водил Б. на почивка. Детето Б. живее при майка си. Майката живее
при майка си. Детето когато е на училище е при баба си – на Злати майката.
Родителите на З. помагат в отглеждането на детето. Ходила съм два, три пъти
у тях и те гледат детето добре – бабата го приготвя за училище, гледа как се
учи, готви му, гледа да е чистичък. З. пътува през ден или през два дни когато
детето е на училище, за да го види.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
К. Л. Г. – роден на 04.01.2005 г. в гр. Пазарджик, живущ в гр.
Пазарджик, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, страните по
делото са ми майка и баща, със средно специално образование, работи като
крупие. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Г.: Докато завърших училище ме издържаше татко. Живях при
6
майка ми зимата два три месеца при нея след което ме изгони, не знам
поради каква причина. Говоря за тази – последната зима. Понеже аз си
работих в Еконт на четири часа и ходих на училище и с едни приятели си
взехме квартира заедно и в момента живея там. Продължавам да работя. По-
малкия ми брат живее при баба ми в с. Церово, вече цяла учебна година е там.
Знам, че баща ми му е давал пари за джобни, даже го е водил по ресторанти,
на екскурзии. На почивка го е водил. Когато родителите ми се разделиха аз
останах при татко, брат ми – при мама. Когато мама ни напусна имаше
период когато двамата с брат ми живеехме при баща ми. Аз останах по-дълго,
брат ми беше за по-кратко. После и двамата бяхме при нея, но аз бях за по-
кратко, а той си остана при нея. Това беше поне преди пет шест години. Аз
бях за три месеца при нея. След това се върнах при баща ми. Завърших в село
училище. Записах училище в Пазарджик и отидох на общежитие. Баща ми
продължи да ме издържа. Учих в Механото. Татко ми плащаше общежитието.
Майка ми ми е давала пари, но бяха от детските предимно. Не съм искал пари
за общежитие. Давала ми е по 20-30 лв. веднъж в седмицата някой път когато
съм искал. Това бяха парите от детските, те се събираха. Баща ми му е взимал
на брат ми дрехи от Турция, давал му е също джобни. Парите, които ми
даваше майка ми мисля, че бяха от детските. Когато ми е давала не е
уточнявала, че са от детските, но аз се сещах и беше пределно ясно, че са
оттам. Лично аз, след като останах да живея при баща ми, съм ходел при
майка ми по-рядко. Не съм имал желание да се виждам с нея, защото постъпи
много гадно с това с квартирата. Каза ми да се махам и да живея при баща ми.
Нормално е да ти се скарат и да те навикат за нещо, което не си свършил,
тогава съм бил по-малък и не съм разсъждавал, но съжителката на баща ми не
точно ме е гонела. Карахме се, но чак пък да ме изгони директно от вкъщи -
не. Когато отидох да се прибирам в квартирата вечерта и майка ми беше
сменила ключалката. Ако са ме докарали приятели аз оставам на улицата цяла
нощ. И какво правя? Татко е на работа. Когато ми смениха ключалката ми се
наложи да си потърся друга квартира. С по-малкия ми брат контактувам.
Баща ми му дава джобни, но брат ми не търси баща ми, не си вдига телефона,
защото не ходи на училище и знае, че баща ми ще му се скара. Брат ми, в
учебно време не ходи на училище и знае, че баща ми ще му се скара. Брат ми
когато е на училище живее при баба ми. Брат ми ходи в Церово на училище.
Майка ми идва в Церово много рядко. Всяка събота и неделя брат ми идва в
7
Пазарджик, някой път пропуска. Бях абитуриент тази година. Имаше
тържество. На тържеството беше баба ми по майчина линия. Майка ми не
дойде. Аз я поканих, но тя каза, че твърде късно съм й казал. Понеже
финансово не съм добре ще изчакам една година и след това имам намерение
да продължа да уча.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
В. Д. В. – родена на 05.09.1978 г. в гр. Пазарджик, живуща в гр.
Пазарджик, българка, българска гражданка, неомъжена, живея на съпружески
начала със Л. Г., неосъждана, със средно образование.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. В.: Живея с Л. на съпружески начала от пет, шест години.
Познавам ищцата по делото. В момента малкото дете живее в Церово,
големият - в Пазарджик. Майката живее в Пазарджик. Бащата издържаше и
двете деца почти. Аз съм била свидетел, че е давал винаги пари и на малкия и
на големия и т.н. Общежитието се заплащаше от баща му. Купувал е и дрехи
и на малкия. Преди два, три дни бяхме в Церово и баща му пак даде пари на
Б.. Много пъти сме водили Б. на почивка и извън България. Майка му никъде
не го е завела през тези години, откакто съм с бащата. Не знам майката да е
идвала и не е казвала, че иска издръжка за детето Б.. Б. идва постоянно вкъщи.
Къпе се там, преоблича се. Не мога да кажа точно колко време, но три, четири
пъти идва. Даже спи понякога. Говорим за през месеца – два, три пъти идва,
но и преспива. Аз живея в Пазарджик. Знам, че Б. учи в Церово. Не знам къде
работи майка му. Не знам защо тя е в Пазарджик. Доколкото знам тя не се
прибира в Церово при детето. Нея не я интересува, че има деца. Това е мое
мнение. Бащата живее предимно в Церово.
АДВ. Т.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
АДВ. П.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
8
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Т.: Уважаема госпожо Председател, моля със съдебният си акт да
уважите исковете на доверителката ми като основателни. Безспорно е, че от
съвместното съжителство на двете страни има родени две деца - К. и Б., като
едното от двете деца вече е пълнолетно. В случая беше и свидетел по
настоящото дело. Установи се, че от доста години двете страни живеят
разделени, като преимуществено малкото дете е отглеждано и издържано от
неговата майката. Както чухме и самото дете, то няма нагласата да посещава
баща си, по негови си причини. Оттам нататък детето живее в Церово, както
видяхме от разпита на свидетелите на ответника, се иска да се покаже, че
ищцата не се грижи за детето и го е хвърлила на майка си, но детето учи в
Церово и за по-голямо удобство не остава на улицата, а се грижат родителите
на ищцата, които й помагат. По същия начин се установи, че ищцата през
почивните дни се прибира и оставя пари за детето. Детето идва при майка си
в Пазарджик. Тя не случайно живее в Пазарджик. Тя е дошла да работи тук,
затова живее в Пазарджик. Чухме от свидетелите на ответника, това са все
заинтересовани лица, че голямото дете живее при бащата и от поведението
му, което видяхме, то явно е повлияно. На него му е говорено и естествено да
защитава баща си. Но все пак се установи, че доверителката ми, въпреки
поведението на ответника е помагала и за издръжката на голямото дете. Все
пак са имали някаква уговорка, въпреки, че децата са живели и при бащата и
при майката. Не доказа, че майката е незаинтересована и не се грижи за
големия си син. Твърденията, че тя го е изгонила не бяха доказани по никакъв
начин. Б. по категоричен начин се доказа, че живее при майката, тя се грижи,
тя полага грижи, както за училището, така и за облеклото и за храната. Това,
дали е водено на почивка, това си го знае тя, а не по мнение на съжителката на
бащата, която живее в Пазарджик, а той в Церово. Затова, моля да приемете
за основателни исковете на доверителката ми. Претендираме разноски. Те са
под формата на адвокатски хонорар, за което представям списък по чл. 80 от
ГПК.
АДВ. П.: Уважаема госпожо Председател, моля с Вашето решение да
отхвърлите исковите претенции на ищцата, в частта за заплащане на
издръжка една година назад, както и да не уважавате искането за заплащането
на издръжка в размер на 260 лв. От събраните по делото доказателства се
установи, както и от разпита на свидетелите и на ищцовата страна и тези
9
доведени от нас, че големият син на страните е бил издържан до завършване
на училище от баща си. Смятам неоснователно наведеното твърдение от
колегата, че е бил повлиян. Той си каза, че е пълнолетен, работи и живее на
квартира и от кой да е бил повлиян? Това са твърдения, които не почиват на
никакви доказателства. Освен това, от изслушването на детето се установи, че
баща му го е водил на почивка. Ходило е детето при него, давал му е пари. Не
се уточниха какви суми, но му е давал пари за джобни – по 10 лв. Отделно от
разпита на свидетелите стана ясно, че детето Б. често посещава баща си,
понякога преспива при него. Самото дете уточни, че когато баба му е била в
болница, е преспивало при баща си. Стана ясно, че никой не искаше да си
признае от ищцовата страна и свидетелите, че е имало договорка всеки да се
грижи и да издържа детето, което е при него. И в отговора на исковата молба
съм поставила въпроса – защо, все пак, към настоящия момент, след като
ищцата е издържала и двете деца, защо сега реши да предяви претенция за
издръжка, а не преди, а сега когато големият син е навършил пълнолетие?
Защото щеше да има насрещен иск. От свидетелката В. В. се установи, че тя
не знае и пред нея не се е случвало, нито е разбрала от ответника, ищцата да е
искала издръжка за по-малкото дете. Моля да постановите Вашият съдебен
акт в смисъла, в който сме поискали в отговора на исковата молба. Моля за
присъждане на разноски при условията на чл. 78, ал 2 от ГПК. Моят
доверител не е дал повод за настоящото дело. Признава иска, че се дължи
издръжка на детето, което не е навършило пълнолетие. Оспорваме иска за
издръжка за минал период и също нейният размер. Представям списък по чл.
80 от ГПК.
СЪДЪТ обявява на страните, че ще постанови решението си в
законоустановения двуседмичен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 316 от
ГПК, но не по-късно от 11.07.2023 г., от която дата тече и двуседмичния срок
за въззивно обжалване на съдебното решение пред Окръжен съд - Пазарджик.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 16:00 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10