Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I -
5 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Н.Първанова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6873 по описа за 2019 год.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от В.Я.С.
против "З.К.„Л.И.“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Ищецът твърди, че пострадал на 15.01.2018 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а „Шкода Фабия“ с рег. №********. Твърди, че
по силата на договор за
застраховка "Гражданска
отговорност" ответникът
„З.К.„Л.И.“
АД отговарял за вредите,
причинени при управлението на гореописания автомобил. Поддържа, че от деликта получил телесни повреди, от които претърпял
неимуществени вреди. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 26 000 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в посочения размер от 26 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 21.09.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва предявения иск, като прави
следните възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие; оспорва твърденията, че поведението на сочения от ищеца деликвент
е било противоправно и виновно; оспорва да е налице причинно-следствена връзка
между ПТП и твърдяните вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите
от пострадалия, който пътувал без поставен обезопасителен колан; твърди, че
евентуални болки и страдания се дължали на неправилния начин, по който бил
лекуван – лечението не било извършено съобразно добрите медицински практики;
описаните от ищеца световъртеж и гадене не били възникнали от процесния инцидент,
а от неправилно лечение и медицинска интервенция, несъобразена с добрите
медицински практики, както и от неправилно проведено домашно лечение; оспорва
размера на иска; оспорва претенцията за законна лихва.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По предявения иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди:
За да бъде уважен предявеният иск, ищцата трябва да ангажира
доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже
размера на дължимото обезщетение. Страните
не спорят, че към датата на настъпване на произшествието за процесния л.а „Шкода Фабия“ с рег. №******** е имало сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” с
ответното дружество, което се потвърждава и от извършена от съда справка на
публичния електронен сайт на Гаранционния фонд.
От
заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява
следният механизъм на настъпване на произшествието: На 15.01.2018 г., около
01.00 часа, л.а „Шкода Фабия“ с рег. №******** се е движел по ул.“Д-р Атанас
Москов“ с посока към бул.“Александър Малинов“. По същото време в права посока
по бул. “Александър Малинов“ отдясно наляво спрямо посоката на движение на л.а “Шкода“
се е движел л.а “Мерцедес С 220“ с рег. № СА 8879 ВС. За двата автомобила е
светела жълта мигаща светлина на светофарната уредба. Водачът на л.а „Шкода
Фабия“ не е пропуснал движещия се в
права посока по главен път л.а „Мерцедес“, в резултат на което е настъпил удар
между двете моторни превозни средства - челен за л.а „Мерцедес“ и страничен
отдясно за л.а „Шкода Фабия“. При този удар е пострадал пътник в л.а „Шкода
Фабия“. Според вещото лице, основна причина за настъпване на катастрофата е
поведението на водача на л.а „Шкода Фабия“, който не е пропуснал движещия се по път с
предимство л.а „Мерцедес“. Процесният л.а
„Шкода Фабия“ е бил оборудван с триточкови инерционни колани за всички места за
пътници. Триточковият колан, поставен в нормален режим на аварийно заключване,
не изисква специално нагласяне по дължината и позволява свобода на движението,
когато автомобилът се движи с постоянна скорост и не се налага рязко
придвижване на тялото напред - при аварийно спиране. Коланите са конструирани и
изработени така, че да издържат човешката маса при моментно ускорение на тялото
напред, за да се предотврати нараняване на главата, лицето, гръдния кош, таза и
долните крайници в предното стъкло, арматурното табло, волана, облегалките на
задните седалки или други разположени пред водача и пътниците части от
автомобилния салон. Обезопасителните колани, монтирани в автомобилите задържат
тялото на шофьора и пътниците към облегалката при наличие на отрицателно ускорение по
направлението на движение - при челни сблъсъци. В настоящия случай л.а „Шкода
Фабия“ е бил ударен странично. При такъв
удар триточковият инерционен колан е неефективен. Максималното разстояние, на което се
придвижва тялото на водач и пътник до задействане на инерционния механизъм е
максимум 8 – 10 см. напред при челен удар. При страничен удар няма не се задейства
инерционният механизъм на колана и тялото на водача и пътника не се задържат от
него.
Видно от представеното по делото Наказателно
постановление от 07.03.2018г. на В.К.П. е наложено административно наказание „глоба“ за това, че на 15.01.2018 г., около 01.00 часа,
в гр.София, на ул.“Д-р Атанас Москов“, като водач на л.а „Шкода Фабия“ с рег. №********
с посока на движение от ул.“Свето Преображение“ към ул. “Проф. Александър Теодоров
Балан“, на кръстовището с бул.“Александър Малинов“, е навлязъл срещу знак Б 1 и
не е пропуснал движещия се по
бул.“Александър Малинов“ л.а „Мерцедес“ с
посока от ул.“Ф.Аврамов“ към Околовръстен път, при което е настъпила катастрофа
между двете моторни превозни средства - нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е влязло в сила на 19.06.2018 г.
За
установяване механизма на настъпване на произшествието по делото са
разпитани св. В.П./водач на л.а „Шкода
Фабия“ с рег. №********/ и М.Т./ водач на л.а “Мерцедес С 220“ с рег. № СА 8879
ВС/. Св.
П. заявява, че не си спомня механизма на катастрофата. Неговите показания не
допринасят за изясняване на делото. От тях се установява единствено, че е бил
водач на л.а „Шкода Фабия“ и на предната седалка до него е седяло момче, чието
име не си спомня.
В своите показания св.Т. потвърждава
механизма на катастрофата, установен от автотехническата експертиза – на бул. “Александър
Малинов“ му било отнето предимството, докато се движел в посока Околовръстен
път. Катастрофата настъпила около 2 или 3 часа сутринта. Светофарите мигали в
жълта светлина. Пътят бил трилентов, с две или три платна в едната посока.
Нямало голямо движение. Другата кола първоначално била спряла, но в последния
момент водачът подал газ и потеглил. Тогава автомобилът, управляван от
свидетеля, ударил другия автомобил отзад вдясно във вратите. Свидетелят предприел
действие за спиране, но това се случило в последния момент. В другата кола
имало повече хода. Св. Т. не си спомня дали пътниците са били с предпазни
колани. Не помни колко е било ограничението на пътя, но със сигурност се движел
в рамките на разрешената скорост.
С оглед заключението на
автотехническата експертиза, представеното по делото влязло в сила наказателно
постановление и показанията на св.Т., съдът приема, че поведението на водача на
„Шкода Фабия“ с рег. №******** е било противоправно и
виновно, тъй като е отнел предимството на движещия се в права посока по главен
път л.а “Мерцедес С 220“ с рег. № *******С поведението си водачът на автомобила
– В.К.П. е допуснала нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. От заключението
на медицинската експертиза, което съдът приема, се
установява, че при произшествието ищецът е получил:
открита
черепно-мозъчна травма, която в медицинската епикриза е отразена като като
мозъчно сътресение с разкъсно-контузна скалпова рана на главата двустранно
теменно. Според медицинската документация, травмата е съпроводена от „краткотрайно безсъзнателно състояние”, последвано
от изразена общомозъчна симптоматика - главоболие и гадене, без данни за
огнищна неврологична симптоматика. В представената по делото епикриза за проведеното болнично
лечение в УМБАЛ „Света Анна” - София, Клиника по неврохирургия, не са
описани образни изследвания на черепните кости и главния мозък
/рентгенови снимки, компютърна томография/. Черепно-мозъчната травма е довела
до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Контузията на главата с
разкъсно-контузна скалпова рана в теменната област е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травматичното
увреждане е получено при пряк
челно-страничен удар на главата в твърди детайли от автомобилното купе. Възможно
е това увреждане да е получено от ищеца като пътник на предна дясна седалка на
автомобила. След инцидента е проведено 3-дневно болнично лечение в УМБАЛ „Света
Анна” - София, Клиника по неврохирургия. Извършени са лабораторни и образни
изследвания. В спешен порядък е осъществена хирургична ревизия и шев на раната
с микрохирургична техника под оптично увеличение. Предписано е следното
лечение: постелен режим, наблюдение, аналгетици, интравенозни инфузии на
водно-солеви разтвори. В епикризата е проследен ходът на заболяването, отразено
е, че пациентът е без двигателен дефицит, афебрилен, оперативната рана зараства,
персистира церебрастения. Ищецът е изписан в ясно съзнание, оценка по ГКС - 15
точки (норма), без двигателен дефицит. Дадени са били указания за спазване на
лечебно-охранителен двигателен режим за 3 седмици, диетичен режим, предписани
са били медикаменти - аналгин и парацетамол при нужда, ноотропил 2 x 1200 мг.,
вестибо 2 x 1 таблетки на ден. За периода април-май 2018 г. на пострадалия са
извършени два прегледа от невролог, поради оплаквания от главоболие,
световъртеж, замаяност, гадене. Поставена е основна диагноза: Световъртеж от
централен произход. Обективно е установено: Лек нистагъм двустранно.
Церебрастенен синдром и координационен синдром. Ромберг /+-/ без маркиране на
страна. Посочено е, че следва да се извърши отоневрологично изследване. Според
вещото лице, периодът на възстановяване на мекотъканните травми на главата е
продължил около 15-20 дни и е приключил без усложнения. Придружен
е бил от умерени болки и страдания. Възстановителният период на
черепно-мозъчната травма е продължил 30 дни, но настъпилите впоследствие
усложнения, изразяващи се в световъртеж от централен произход, церебрастенен
синдром и координационен синдром, са удължили този период значително. Към
датата на изготвяне на заключението ищецът се намира в добро общо състояние,
ясно съзнание, адекватен, критичен и ориентиран. При прегледа е уведомил вещото лице, че изпитва моментни
пристъпи на световъртеж и залитане. Според експерта, неврологичният статус на
пострадалия е без груби отклонения от нормата. Установяват се функционални нарушения
- лек хоризонтален нистагъм при поглед наляво, тремор на клепачите, оживени
сухожилно-надкостни рефлекси двустранно, нестабилност в позата на Ромберг, без
маркиране на страна. В предно-теменната област на главата, срединно, е
останал белег от зараснала рана с дъговидна форма и изпъкналост напред, с
дължина 10 см. Белегът е разположен в окосмената част на главата. По делото не е представена медицинска
документация за настъпили усложнения и невъзстановени увреди в резултат
на претърпените травми. Оплакванията
на ищеца имат характер на централен отоневролгичен синдром и постконтузионен
синдром, но не са потвърдени с обективни изследвания - отоневрологично,
неврофизиологично /ЕЕГ/, невроизобразително /КТ, МРТ/. От травмата са
изминали две години и десет месеца. В
медико-статистически аспект получените от ищеца травми би трябвало отдавна да
са напълно възстановени, без остатъчни явления, но и към момента са налични оплаквания с характер
на централен отоневролгичен синдром и постконтузионен синдром, причината за които все още не е
установена, респ. перспективата за в бъдеще засега е неясна. Ищецът
продължава да търпи болки и страдания с умерен интензитет, изразяващи се в „на
моменти съм добре, на моменти ми се завива свят и залитам”. В представената
медицинска документация не са описани травми по тялото на ищеца, от които да може
да се направи извод, че пострадалият е бил с коректно поставен предпазен колан.
Спрямо него е проведено адекватно и своевременно лечение. Единственото, което
буди неодоумение, според вещото лице, е обстоятелство, че в епикризата не са
описани образни изследвания, нито са извършени преглед при очен лекар и специалист
- УНГ. До изготвянето на заключението не е извършено и ЕЕГ изследване. Ищецът е
пътувал на предна дясна седалка, а ударът е дясно-страничен. Видимите щети по
МПС са в заден панел и задна врата. При този механизъм на пътно-транспортно
произшествие основната травма е настъпила при удар на главата на пострадалия в
разположени в предно-странична близост детайли от автомобила. Дори и пътникът
да бе пътувал с поставен обезопасителен колан, това не би предотвратило страничното
отклонение на тялото и главата на ищеца и получаване на черепно-мозъчната
травма.
В съдебно заседание
вещото лице заявява, че възстановителният период на черепно-мозъчната травма е
продължил 30 дни, но след това са настъпили усложнения, лекувани от невролог, за
които няма данни да са възникнали от други заболявания. Експертът заявява,
че централен отоневрологичен синдром може да се дължи на много причини – може и
да има връзка с травмата, но може и да няма връзка с нея. Често при травматично
увреждане се получава такова усложнение в периода на възстановяване. Не е
задължително да има заболяване на вътрешното ухо, за да се прояви такъв синдром.
Ако отоневрологичният синдром бе периферен, тогава би могло да се приеме, че се
касае за заболяване на ухото.
Съдът не кредитира заключението на медицинската експертиза в частта,
в която вещото лице е посочило, че периодът на възстановянае на ищеца е
продължил повече от 30 дни. Експертът сам заявява, че при медицинските
прегледи не е установена причината за последвалите оплаквания от световъртеж от
централен произход, церебрастенен синдром и координационен синдром, тъй като не
са проведени необходимите изследвания. При прегледа от невролог на ищеца е
поставена диагноза „Световъртеж от централен произход“, като е посочено, че
следва да се извърши отоневрологично изследване. Експертът в открито заседание заявява,
че световъртежът от централен произход може да се дължи на много причини, но
няма данни пострадалият да е имал други заболявания, които да са предизвикали
това състояние. При това изявление на вещото лице съдът приема, че изводът му за
наличие на причинно-следствена връзка между катастрофата и настъпилите
усложнения в състоянието на ищеца през м.април – май 2018 г., е необоснован,
тъй като почива на предположение, а не на обективни данни от медицински
изследвания, поради което съдът не кредитира заключението в тази част.
Съдът приема
заключението на медицинската експертиза в останалата част относно получените от ищеца травматични
увреждания, начина на лечение и претърпените от него болки и страдания, тъй
като е обективно в тази част и се подкрепя от писмените доказателства. То
установява, че ищецът е получил телесни повреди при катастрофата, от които е
претърпял неимуществени вреди.
Осъществени са всички факти от състава на
чл.432, ал.1 от КЗ, поради което искът е
доказан по основание.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства –
възрастта на ищеца към датата на пътно-транспортното произшествие – 28 г., вида
на травматичните увреждания – мозъчно
сътресение с разкъсно-контузна скалпова рана на главата двустранно теменно,
с краткротрайна загуба на съзнание/епикриза
от 18.01.2018 г. и медицинска експертиза/. Съдът съобрази вида на проведеното
лечение – болнично лечение от три дни в УМБАЛ “Света Анна“, където е
извършена хирургична ревизия на скалповата рана под локална анестезия, поставен
е дренаж и раната е зашита. В болничното заведение ищецът е спазвал постелен
режим, вливани са му били аналгетици и
интравенозни инфузии на водно-солеви разтвори. След изписването от болницата пострадалият
е следвало да спазва лечебно-охранителен двигателен режим за 3 седмици,
диетичен режим, предписани са били и медикаменти. Съдът отчете продължителността
на периода на лечение и възстановяване – 30 дни, през които ищецът е изпитвал
умерени болки и страдания. Съдът
отчете преживеният от пострадалия стрес и типичните за катастрофата негативни
емоционални преживявания. От друга страна съобрази обстоятелството, че ищецът е
възстановен от телесните повреди, не е
представена медицинска документация за наличие на усложнения от получените
травми. Макар пострадалият да заявява, че продължава да има оплаквания с характер на централен отоневрологичен
синдром и постконтузионен синдром, според вещото лице от медицинската
експертиза, в медико-статистически
аспект получените от него травми би трябвало да са напълно възстановени.
Причината за продължаващите оплаквания на пострадалия не е установена. От скалповата рана на главата е
останал белег в предно-теменната област на главата, срединно, с дъговидна форма
и изпъкналост напред, с дължина 10 см. Този белег е разположен в окосмената
част на главата, поради което няма загрозяващ характер.
Като съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната
през 2018 г., съдът определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост,
на основание чл.52 от ЗЗД, на 13 000 лв. По възражението за съпричиняване: Ответникът
направи възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който пътувал без
поставен обезопасителен колан.
Възражението е неоснователно. От
автотехническата и медицинската експертизи, които съдът приема, се установи, че
ударът за л.а „Шкода Фабия“, в която е пътувал ищецът, е бил дясно-страничен, а при този удар
коланите са неефективни. С. е пътувал
на предна дясна седалка. При този механизъм на пътно-транспортно произшествие
основната травма е настъпила при удар на главата на пострадалия в разположени в
предно-странична близост детайли от автомобила. Дори и пътникът да бе пътувал с
поставен обезопасителен колан, това не би предотвратило страничното отклонение
на тялото и главата, респ. получаването на травматичното увреждане в областта
на главата.
По законната лихва:
Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 21.09.2018 г. до окончателното изплащане.
Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава
върху застрахователното обезщетение
след изтичане срока по чл.
405, освен
в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496,
ал.1 от КЗ, срокът за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от
три месеца. В конкретния случай ищецът е отправил застрахователна претенция до
отетника на 21.09.2018 г./л.15/, а тримесечният срок за произнасяне на
застрахователя е изтекъл на 21.12.2018 г., поради което законна лихва се дължи,
считано от 22.12.2018 г. до окончателното изплащане.
По разноските: Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски за държавна такса и вещи лица в размер на 400 лв., съразмерно на
уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за свидетел,
автотехническа експертиза и юрисконсултско възнаграждение в размер на 255 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адвокат В.В.О. ***, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на
786 лв. с ДДС, съразмерно на уважената част на иска.
Ответникът следва
да бъде осъден
да заплати на държавата, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в
размер на 520 лв. Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.Я.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл.432,
ал.1 от КЗ, сумата от 13 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от
следните телесни повреди: открита черепно мозъчна травма, която се е изразила в мозъчно
сътресение с разкъсно-контузна скалпова рана на главата двустранно теменно,
причинена при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 15.01.2018 г. по
вина на водача на л.а „Шкода Фабия“ с рег. №******** – В.К.П., по време на
действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/,
ведно със законната лихва от 22.12.2018 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 26 000 лв. и в частта, в която се претендира законна лихва
за периода 21.09.2018 г. - 21.12.2018 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„З.К.“Л.И.“
АД, ЕИК ******* да заплати на В.Я.С., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 400 лв., съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА В.Я.С. да заплати на „З.К.“Л.И.“
АД, ЕИК
*******, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените
по делото разноски в размер на 255 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.К.“Л.И.“ АД, ЕИК
*******, да заплати на адвокат В.В.О.,***,
адрес за призоваване: гр.София, ж.к. „*******, ап. 56, на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 786 лв. с
ДДС, съразмерно на уважената част на иска.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“ АД да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС,
ДТ върху уважените искове в размер на 520 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :