Решение по дело №204/2020 на Административен съд - Кюстендил

                                  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                              № 243 от 12.11.2020 г., гр. Кюстендил

 

          В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕМИРЕВСКИ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

                                                                                             АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 204 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от И.Д.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат А.Р., срещу Решение № 236/17.07.2020 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 435/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 19-0348-000219/03.04.2019 г., издадено от Радослав Стоилков – началник на група „Пътен контрол” към Районно управление (РУ) – Дупница при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил. С посоченото наказателно постановление на И.Т. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.

И.Т. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.

РУ – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил не изпраща процесуален представител в съдебното заседание по делото и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

         Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 19-0348-000219/03.04.2019 г., издадено от началника на група „Пътен контрол” към РУ – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 20.02.2019 г. около 11:30 часа в гр. Дупница, по ул. „Орлинска” при № 32, в посока към кв. „Спартак”, Т. управлявал лек автомобил марка и модел „Ф.Г.”, с рег. № РК****В. Бил спрян за проверка от полицейските служители И.Н.З.и И.Л.М., които при извършената справка с работна станция за отдалечен достъп установили, че автомобилът е с прекратена регистрация. Срещу Т. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 219/20.02.2019 г. Иззети са табелите с регистрационен номер на автомобила. С постановление за отказ за образуване на досъдебно производство, постановено на 02.04.2019 г., прокурор при Районна прокуратура – Дупница е приел, че не са налице данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от Наказателния кодекс и е постановил отказ да образува досъдебно производство, като е изпратил препис от постановлението на началника на РУ – Дупница за преценка относно търсене на административнонаказателна отговорност по ЗДвП. В постановлението е посочено, че от материалите по преписката се установява, че след придобиване на автомобила И.Т. не е изпълнил задължението си за пререгистрация на същия, поради което служебно е прекратена регистрацията му. Въз основа на горепосочения АУАН е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. В производството пред районния съд са разпитани актосъставителят и свидетелят по акта, които потвърждават изложените фактически обстоятелства, относими към процесното деяние.

Районният съд е приел от правна страна компетентност на административнонаказващия орган, липса на допуснати нарушения в процедурата по съставяне на процесния АУАН и издаване на наказателното постановление, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съответно в акта и в наказателното постановление, доказано административно нарушение, законосъобразно наложени санкции и липса на маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил наказателното постановление.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.

Правилен е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната отговорност на И.Т. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, са посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Правилен е и изводът на районния съд за доказано нарушение. С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер от 200,00 до 500,00 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „водач” е лице, което управлява пътно превозно средство. По делото е безспорно установено, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място Т. е управлявал процесния лек автомобил, поради което е имал качеството „водач” на МПС. Автомобилът е управляван по път, отворен за обществено ползване.

Съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.) приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Аналогична задължение предвижда и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (редакция ДВ, бр. 20 от 2018 г.), а именно – моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Посочената разпоредба не предвижда задължение за уведомяване на собственика за прекратяването на регистрацията. Съдът намира за необходимо да отбележи, че дори и да бе предвидено такова задължение, би било без значение за административнонаказателната отговорност на водача дали е същото е изпълнено,  доколкото в административнонаказателното производство по оспорване на наказателното постановление е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за законосъобразността на служебното прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство. В настоящия случай И.Т. не оспорва, а и се установява от доказателствата по делото, че на 17.11.2018 г. е придобил собствеността по отношение на описания в наказателното постановление лек автомобил, като в законоустановения срок не е изпълнил задължението си да го регистрира в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния си адрес. На 18.01.2019 г. регистрацията на автомобила е прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, чрез отбелязване в автоматизираната информационна система. Следователно към посочената в наказателното постановление дата на извършване на нарушението – 20.02.2019 г., автомобилът вече е бил със служебно прекратена регистрация и И.Т. е управлявал нерегистрирано МПС по смисъла на закона, поради което е осъществил виновно състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. По изложените съображения посоченото в наказателното постановление деяние е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Наложените наказания глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца са в съответния минимум, предвиден в санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. С оглед характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Процесното наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил, районният съд е постановил правилно решение.

 

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН съдът

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 236/17.07.2020 г., постановено по АНД №435/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Решението е окончателно.

 

 

                       

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                   2.