Р
Е Ш Е
Н И Е
№……..
гр. Ловеч, 28.07.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в публично заседание
на двадесет и пети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ Х.
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Радева к.а.н.д. № 89/2023г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по повод подадена касационна жалба
от Д.Х.Д. ***, срещу Решение № 55 от 21.03.2023г.,
постановено по АНД № 1002/2022г. по описа на Районен съд гр. Ловеч. С
посоченото решение е потвърден като законосъобразен Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система – Серия К № 3583841 на ОДМВР гр. Ловеч, с който на Д.Х.Д., в качеството му законен
представител на Първокласна Правна грижа, ЕИК ********* е наложена на основание
чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, глоба в размер на 100,00
лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. С подадената касационна
жалба Д.Х.Д. прави искане за отмяна на
обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, като е отразил, че Електронният
фиш не му е връчван, не са му известни обстоятелствата, нарушението и
основанието за налагане на глобата, МПС, с което се твърди, че е извършено
нарушението не е негова лична собственост и давността е изтекла.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът по касационната жалба – ОДМВР гр. Ловеч, не се
представлява и не ангажира становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Ловеч -
прокурор Светла Иванова дава заключение, че касационната жалба е неоснователна,
а решението на Районен съд гр. Ловеч е правилно и законосъобразно и моли същото
да бъде оставено в сила, като излага подробни аргументи в този смисъл.
Настоящият
касационен състав като прецени събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
С
обжалваното решение на Районен съд гр. Ловеч е потвърден Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система – Серия К № 3583841 на ОДМВР гр. Ловеч, с който на Д.Х.Д. е наложена на основание
чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, глоба в размер на 100,00
лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 17.03.2020г.,
в 14:48 часа, в обл. Ловеч, в с. Сопот, на ПП I-4, км. 24+500, при движение в
посока гр. Варна, при максимално разрешена за населено място скорост 50 км/час,
с АТСС АRH CAM S1 и отчетен толеранс от 3%, е установено, че с МПС – лек
автомобил „Пежо 207 СВ“ с peг. № ******,
е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство 11743с0, като при разрешена скорост от 50 км/час е
установена скорост от 76 км/час, като е налице превишаване на разрешената
скорост с 26 км/час.
По
същество основните оплаквания в касационната жалба повтарят дословно тези,
релевирани пред Районен съд гр. Ловеч, по които оплаквания решаващият състав е
изложил подробни мотиви, които се споделят от касационния състав и не е
необходимо да се повтарят, като следва
да се препрати към мотивите на районния съд, съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Първоинстанционният
съд е изложил подробни аргументи по отношение връчването на обжалваният
електронен фиш, които напълно се споделят от настоящият касационен състав. Именно
предвид установеното от съда, че ЕФ не е връчен редовно /по разписан в закона
ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателят, съдът е приел,
че жалбата не е просрочена и я е разгледал
по същество. Правилно Районен съд гр. Ловеч е приел, че начинът на
връчване на ЕФ не обуславя сам по себе си незаконосъобразност на атакувания
акт, тъй като разпоредбите, свързани с връчването касаят възможността за
упражняване на правото на защита на наказаното лице, а такава е била налице и
жалбата е разгледана по същество. Правилно съдът е приел, че осигурявайки на
жалбоподателя възможност да обжалва процесния ЕФ и разглеждайки спора по
същество е спазил правото на съдебна защита на наказаното лице.
Електронният
фиш съдържа всички изискуеми от закона реквизити, като в същият е посочено, че
процесното МПС се е движило със скорост от 76 км/час при ограничение на
скоростта за населено място - 50 км/час, с превишение от 26 км/час. Посочено е
и мястото на извършване на нарушението – в обл. Ловеч, ПП І-4, км 24+500, с.
Сопот, което е населено място. Нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство - система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение АTС ARH CAM S1. На техническото средство, видно от
събраните по делото доказателства е извършена метрологична проверка /Протокол
от проверка № 28-С-ИСИС/14.06.2019г./ със срок на валидност 1 година. Приложена
е и фото снимка по делото, надлежно заверена, за установяване и онагледяване
мястото на проверката. При преминаване покрай процесното техническо средство,
насочено в посока от гр. София към гр. Варна, снимащо и в двете посоки, същото е
фиксирало скорост на движение на автомобилът - 79 км/час, при разрешени 50 км/час
за населено място, като било засечено превишение на разрешената скорост на
движение от 26 км/час, след приспадане на процента грешка, с който работи
уредът, в полза на жалбоподателят. При обработка на заснетите данни, служител
при ОДМВР гр. Ловеч установил извършеното нарушение, с оглед на което бил
издаден процесният електронен фиш, с който на жалбоподателят Д.Х.Д., в качеството му на законен
представител на Първокласна Правна грижа, ЕИК *********, което е собственик на
процесното МПС било наложено цитираното по-горе наказание. По делото е
приложена справка относно собствеността на лекият автомобил, с който е
извършено нарушението /л. 17/, от която е видно, че лек автомобил „Пежо 207 СВ“
с peг. № ******е собственост на Първокласна Правна грижа, ЕИК *********,
законен представител на което е именно жалбоподателят Д.Х.Д.. Предвид това съдът намира за неоснователно
възражението на Д., отразено в касационната жалба, че МПС-то, с което е
извършено нарушението не е негова собственост. Лекият автомобил „Пежо
207 СВ“ с peг. № ******не е лична собственост на Д.Х.Д., а е собственост на Първокласна Правна грижа, ЕИК
*********, чиито законен представител е Д.Х.Д.. В този смисъл съдът приема, че правилно и в съответствие с
разпоредбите на закона, с ЕФ е наложена глоба на Д.Х.Д., като
първоинстанционният съд е изложил достатъчно ясни и подробни мотиви по този
повод. В
обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде и кога е
извършено нарушението, от кого е извършено, с какво МПС и как е установена
забраната, която жалбоподателят е нарушил – изрично АНО е записал, че процесният
участък е населено място, за който максимално разрешената скорост е 50 км/час.
В хода на съдебното производство пред Районен съд гр. Ловеч не са били събрани
доказателства, установяващи различни от посочените факти.
В
обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви защо
счита, че е доказано по категоричен начин, че измерената скорост е именно от лек
автомобил „Пежо 207 СВ“ с peг. № Е 6975 МР, които мотиви се споделят и от настоящият касационен състав.
Съдът
счита, че процесният ЕФ съдържа всички реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. При
издаването на обжалвания пред Районен съд гр. Ловеч електронен фиш са спазени
изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., като е
съобразен Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система, удостоверяващ използването на споменатото мобилно
техническо средство, от който е видно къде е било разположено автоматизираното
техническо средство „ARH CAM S1“, в какъв режим е работело същото,
посока на задействане.
Относно
възражението за изтекла давност: И по
това възражение първоинстанционният съд е изложил подробни и правилни
аргументи, като е приел, че са спазени преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН
за издаване на процесния ЕФ, доколкото нарушението е извършено на 17.03.2020г.,
а ЕФ е бил издаден на 11.05.2020г., към която дата не е бил изтекъл предвиденият
в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок от извършване на нарушението. Съдът е
приел също, че предвид обстоятелството, че нарушението е извършено на
17.03.2020г., не е налице изтекла давност и по чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81,
ал. 3 от НК. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта и
обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите от общата
част на НК. Обстоятелство изключващо отговорността е давността. Разпоредбите на
чл. 80 и 81 от НК уреждат института на абсолютната давност за извършено престъпление. Извършителят на
административно нарушение не може да бъде поставян в по-неблагоприятно
положение от извършителят на престъпление, поради което и законодателят е
създал специален административен ред за налагане на административно наказание,
а именно ЗАНН. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК, деяния за
които се предвижда административно наказание глоба/имуществена санкция се
погасяват с абсолютна давност четири години и половина. Първоинстанционният съд
е приел, че в конкретният случай нарушението е извършено на 17.03.2020г. и абсолютната
давност за административно наказателно производство ще изтече на 17.09.2024год.
и едва от този момент нататък административно наказателното производство ще се
яви незаконосъобразно, като е без значение дали административно наказателното
производство е започнало и приключило в сроковете по ЗАНН. Предвид това
правилно е приел, че не е изтекъл предвиденият в закона давностен срок и направеното
в тази връзка възражение се явява неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.
82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН “Административното наказание не се изпълнява, ако са
изтекли: две години, когато наложеното наказание е глоба.“ Според разпоредбата
на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН „Давността започва да тече от влизане в сила на акта,
с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След
завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова
давност.“ Видно от горното давността по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН започва
да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. В случая
наказанието се налага с издаден на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронен
фиш. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 10 от ЗДвП „Влизат в сила
електронните фишове, които: 1. не подлежат на обжалване; 2. не са обжалвани в
срока по ал. 8 и 3. са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда.“ В конкретният
случай електроният фиш, с който е наложена глоба на жалбоподателя не е влязъл в
сила именно поради факта, че е обжалван пред Районен съд гр. Ловеч. Предвид
това наложената с електронния фиш глоба не е влязла в сила, съответно не
подлежи на изпълнение, за да се претендира изтекла давност по смисъла на чл. 82
от ЗАНН.
Предвид
изложеното настоящият касационен състав намира изводите на първоинстанционният
съд за законосъобразност на Електронен фиш серия К № 3583841 за правилни и
споделя изложените мотиви в обжалваното решение.
С
оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за
пълнота следва да се отбележи, че
решението на Районен съд гр. Ловеч е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
Предвид
горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 55 от 21.03.2023г., постановено по АНД № 1002/2022г. по описа
на Районен съд гр. Ловеч.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.