Решение по дело №1383/2020 на Районен съд - Бяла Слатина

Р   Е  Ш  Е  Н  И   E

 

гр.Б.С., 03.06.2021 г.

 

В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 25 май, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:    

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:  КАТЯ  ГЕРДОВА

 

 При секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 1383/2020 г. по описа на РС – Б.С., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявена е искова молба от „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и  адрес на управление ***-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Д.И.И., с ЕГН **********,***, за сумата от 160,88 лв. - главница, дължима по сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № 1656989007022017-39715808 от 07.02.2017г., с клиентски номер 16569890001, с „БТК„ ЕАД, 49,94 лв. представляваща неустойка за периода от 15.07.2017г. до 14.08.2017г., което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадени съответни фактури, мораторна лихва за забава в размер на  43,56 лв. за периода от 03.08.2017г. до 01.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-06.08.2020г./виж куриерското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.

С определение постановено в з.з. на 23.04.2021г. по реда на чл.140 от ГПК съдът прекратил производството по гр.д. № 1383/2020 г. по описа на Районен съд – Б.С., образувано по искова молба от „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и  адрес на управление ***-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Д.И.И., с ЕГН **********,***, в частта за сумата 43,56 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 03.08.2017г. до 01.04.2020г., поради надлежно заявен отказ на иска от ищеца при условията и по реда на чл.233 ГПК.

 Обезсилил Заповед № 384/10.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 725/2020 г. по описа на Районен съд гр. Б.С. в частта за сумата 43,56 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 03.08.2017г. до 01.04.2020г.

Определението за прекратяване на делото в тази част не е обжалвано и е влязло в законна сила.

  ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, чл.124,ал.1 от ГПК, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в цялост, че ответника Д.И.И., не пребивава на посочения  адрес в с.Т., обл.В., ул.“Петър Тъмнишки“ № 2 и по сведение на Т.Б.-собственик на имота, лицето е в чужбина.

Изпратено е съобщение по чл.131 от ГПК на ответницата на настоящият адрес с.Т., обл.В., ул.“Райко Даскалов“ № 39, което съобщение е върнато в цялост, като е отразено, че по сведение на Т.Б.-собственик на имота, лицето е в чужбина.

От приложена служебна справка от ЕСГРАОН за постоянен и настоящ адрес на ответника в заповедното производство е видно, че Д.И.И., с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес ***

Видно от изискана справка за регистрирани трудови договори на ответника Д.И.И. същата няма към настоящият момент регистрирани нови трудови договори на територията на Р.България.

Съдът е процедирал със залепване на уведомление по чл.47 от ГПК на постоянния адрес и настоящият адрес, който съвпада с адреса посочен в исковата молба, като  уведомленията и на двата адреса в с.Т., обл.В., ул.“Петър Тъмнишки“ № 2 и в с.Т., обл.В., ул.“Райко Даскалов“ № 39 са залепени на входната врата на посочените адреси, като съдебните книжа, които се намирали в канцеларията на Кметство с.Т. не са потърсени от лицето Д.И.И. в законоустановеният срок. 

С разпореждане постановено в з.з. на 02.04.2021г. съдът е допуснал правна помощ на ответника Д.И.И., с ЕГН **********,***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1383/2020г. по описа на РС гр.Б.С..

С определение от 09.04.2021г. на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП съдът назначил адв.Г.С.Х. от ВрАК за особен представител на ответника Д.И.И., с ЕГН **********,***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1383/2020г. по описа на РС гр.Б.С. с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.С..

Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на адв.Г.С.Х. от ВрАК за сведение и писмен отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от  определението за назначаването му.

Същият в законоустановеният срок е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер по изложените в него съображения.

Прави възражение за прекомерност на адвокатският хонорар на ищцовата страна.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 725/2020г. на РС-Б.С..     

 Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 725/2020г. на РС-Б.С. срещу длъжника Д.И.И., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 384/10.08.2020г. за сумата от  160,88 лв. - главница, дължима по сключен Договор за далекосъобщителни услуги от 07.02.2017г. с „БТК„ ЕАД, 49,94 лв.обезщетение за неизпълнение(неустойка) за периода от 15.07.2017г. до 14.08.2017г., което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадени съответни фактури за периода от 22.04.2017г. до 21.06.2017г., мораторна лихва за забава в размер на  43,56 лв. за периода от 03.08.2017г. до 01.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –06.08.2020г./виж куриерското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата, както и  направените деловодни разноски за това производство, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.

Впоследствие на заявителя е изпратено съобщение, че издадената заповед по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по чл.47,ал.5 от ГПК, въз основа на което кредиторът „Ю.“ ЕООД *** срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор за далекосъобщителна услуга.

Особеният представител на ответника оспорва иска по основание и размер по изложените в него съображения.

В исковата молба ищеца навежда доводи, че между длъжника/ответник в настоящето производство/ Д.И.И. с ЕГН ********** и „БТК“ ЕАД -София е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № 1656989007022017-39715808 от 07.02.2017г., с клиентски номер 16569890001, с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер 0893/673714 по избран тарифен план  VIVACOM Smart L, с месечна абонаментна такса в размер на 29,99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца до 07.02.2019г.

Въз основа на процесният договор за далекосъобщителни услуги сключен между И. и „БТК“ ЕАД са издадени фактури, обективиращи вида и размера на неплатената електронна съобщителна услуга, а именно: фактура №**********/15.04.2017г., фактура № **********/15.05.2017г., фактура № **********/15.06.2017г. и фактура № **********/15.07.2017г., за периода от 15.03.2017г. до 14.07.2017г.

Абонатът е потребил, но не е заплатил мобилни услуги на стойност 160,88 лв. фактурирани за няколко  последователни отчетни месеца: м.04/2017г., м.05/2017г., м.06/2017г. и м.07/2017г. Към всяка от фактурите има детайлизирано приложение-извлечение за размера на сумите. 

В раздел VІІІ „Права и задължения на абоната“ от ОУ на „БТК“ЕАД,  в чл.43.1. от ОУ на „БТК“ ЕАД е посочено, че абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги, а чл.44.1 от същите ОУ визира, че абонатът отговаря за забава в плащането на дължими суми за предоставените телефонни услуги по тези Общи условия. „БТК“ЕАД има право да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия(чл.45.1).

При неспазване на кое и да е задължение визирано в т.43 от ОУ, мобилният оператор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, да прекрати едностранно индивидуалният договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него.

В случая поради неплащане на ползваните мобилни услуги за няколко месеца, за които са издадени горепосочените фактури, кредитора „БТК“ЕАД е прекратил едностранно индивидуалният договор с И. и е издал крайна фактура № **********/15.08.2017г. с начислена обща сума за плащане. В тази фактура ищцовото дружество твърди, че е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, редуцирана до размер 49,94 лв., тъй като останалата фактурирана цена е дължима за потребените мобилни услуги от предходни отчетни периоди в размер на 160,88 лв.  

Датата на деактивация на процесния абонамент е 18.07.2017г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

В процесният договор № 1656989007022017-39715808 от 07.02.2017г./стр.12 находящ се в заповедното производство и л.23 в исковото производство/ е записано, че с прекратяването на споразумението се прекратяват всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнители услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичане на уговореният срок (в случая той е за 24 месеца, от 07.02.2017г. до 07.02.2019г.) по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси до изтичане срока за ползване, като за физическите лица това е ограничено до размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси.

Впоследствие е сключен договор за цесия от 16.10.2018г. между„БТК“ ЕАД  и „С.Г.Груп“ ООД.

По силата на чл.5 от договора, цесионерът е задължен и упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на вземането. Приложено е и изрично пълномощно в тази насока изготвено от „БТК“ ЕАД (л.12 от делото), както и потвърждение за прехвърляне на вземането на Д.И.И. по чл.99,ал.3 от ЗЗД(л.10 от делото).

Видно от Договор за цесия от 01.10.2019г. сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „Ю.“ ЕООД се установява, че цедентът „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило на цесионера „Ю.“ ЕООД следните свои вземания, а именно: вземане в размер на 101,94 лв., придобито по силата на Договор за цесия, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД от 16.10.2018г., подробно индивидуализирано в Приложение № 1 към този договор.(л.9 от делото).

По делото е представено Уведомление за цесия изходящо от„БТК” АД, чрез  “С.Г.Груп” ООД и от “Ю.” ЕООД  до ответника, за извършените цесии, като липсват доказателства за връчването му.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД .

Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.

В съдебната практика се приема, че е налице валидно съобщаване, както в случаите, когато това е направено лично от цедента, така и в случаите, когато по пълномощие на цедента такова съобщаване извърши цесионерът, както е и в настоящия случай. Дори да се приеме хипотетично, че липсват категорични доказателства за уведомление, което да е връчено на длъжника преди образуване на настоящото дело с получаване на препис от исковата молба, чрез особения представител, назначен на ответника, ведно с приложенията към нея, съдържащи процесния договор за цесия и упълномощаване на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът /като длъжник/ е узнал за цедирането на вземането. Особеният представител е процесуален представител на ответника, който при спазване предпоставките на чл. 47, ал. 5 от ГПК се назначава с оглед охрана на интересите му. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в този смисъл е Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о./ Затова особеният представител има правото да извърши всички процесуални действия по спора от името и за сметка на представлявания ответник /с изключение на действията по чл. 29, ал. 5 от ГПК/ в. т. ч. и получава адресираните до страната книжа. По делото не е спорно, че уведомлението до длъжника за цедиране на процесното вземане е връчено с препис от исковата молба на назначения му особен представителна основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, поради което следва да се приеме, че е изпълнено изискването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, което обстоятелство е настъпило в хода на делото и следва да бъде съобразено при решаване на спора.

Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за установяване съществуването на цедираното вземане, не може да бъде игнорирано и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено. Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното материално право. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II т.о.

С оглед изложеното съдът намира, че договорът за цесия е произвел действие по отношение на ответника, което обосновава извод за доказаност на активната и пасивната материална легитимация по предявения иск.

Предвид обстоятелството, че договорите и на двете цесии и Уведомлението за цесия изходящо от„БТК” АД, чрез  “С. Г. Груп” ООД  и от “Ю.” ЕООД  до ответника са били приложени към исковата молба, които са получени от назначеният му особен представител на 14.04.2021г./л.79 от делото/, следва да се приеме, че той е надлежно уведомен за тях.

При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД е допустим- предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47,ал. 5 от ГПК.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск  следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В случая, предмет на предявеният иск е вземане, произтичащо от договор за далекосъобщителни услуги № 1656989007022017-39715808 от 07.02.2017г., сключен между длъжника Д.И.И., с ЕГН ********** и „БТК“ ЕАД-София(VIVACOM) от който е видно, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонен номер,  при съответна месечна такса и условия и срок  на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и цени на услуги извън включените в съответния тарифен план. В договора се съдържа описание на тарифният план, ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорът откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната в самият договор, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях(л.5 от договора).

Ищцовото дружество претендира вземане в размер на 160,88 лв. представляваща главница по неизплатени електронни съобщителни услуги по договор № 1656989007022017-39715808 от 07.02.2017г. с клиентски № 16569890001 сключен между ответницата и „БТК„ ЕАД-София(VIVACOM), което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г.      

Съществуването на паричното задължение на ответника, е въз основа сключен договор за далекосъобщителни услуги с от дата 02.07.2017 г., сключен с мобилния оператор „БТК„ ЕАД-София(VIVACOM), ответницата Д.И.И. е абонат на дружеството-доставчик на далекосъобщителни услуги с клиентски номер № № 16569890001 и титуляр по услугата VIVАСОМ Smart L с уговорен срок на ползване до 07.02.2019г.

Видно от представените доказателства е, че ответницата, чрез назначеният й особен представител е била уведомена за настъпилата цесия от дата 14.04.2021г., с получаване на съдебните книжа, видно от върната  разписка на съобщението.

Следва да се приеме, че договорът и фактурите към него са редовни и установяващи записаните в тях обстоятелства, защото договорът носи подписа на ответницата, а за фактурите, с оглед чл. 229 от Директива 2006 (112) ЕО на Съвета от 28.11.2006г. държавите членки на ЕС страните нямат право да изискват фактурите да бъдат подписани. В настоящия случай ответницата не е оспорила в срок дължимите суми (чл.41 от ОУ на „БТК“ ЕАД), с оглед на което следва да се приеме, че това преклудира възможността й да оспори същите в по-късен срок.

Наличието на всички конститутивни елементи от фактическия състав, обуславящ основателността на претенцията на ищеца, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – наличие на валидно правоотношение, елемент от което е задължение за заплащане на стойността на месечни абонаментни такси и потребени от ответника чрез далекосъобщителната мрежа на ищеца услуги и неизпълнение на последното, са налице, което обуславя извод за доказаност на исковете по основание.

Ищцовото дружество претендира вземане и в размер на 49,94 лв. представляваща неустойка за периода от 15.07.2017г. до 14.08.2017г. за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга № 1656989007022017-39715808 от 07.02.2017г., сключен между длъжника и „БТК“ ЕАД-София(VIVACOM), което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г.      

Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.

Основателността на предявените, при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове за установяване задължението на Д.И.И. да заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 49,94 лв. се обуславя от предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от допълнителното съдържание на което е задължението на ответника да заплати определена парична сума (валидна уговорка за неустойка) при предсрочно прекратяване на договора, както и размера на това задължение.

В приложение №1 към договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № 1656989007022017-39715808 от 07.02.2017г., с клиентски номер 16569890001 е уговорено при прекратяването на споразумението се прекратяват всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичане на уговореният срок (в случая той е за 24 месеца, от 07.02.2017г. до 07.02.2019г.) по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси до изтичане срока за ползване, като за физическите лица това е ограничено до размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси.

 В рамките на настоящия спор се претендира именно компенсаторната неустойка - за частта от договора, която се прекратява в размер на 49,94 лв.

Предвид гореизложеното, депозираната претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

По разноските:

Особеният представител на ответницата в писменият си отговор е направил  възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

От представения на л.8 по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че договореното между ищеца и адвоката му и платено от ищеца адвокатско възнаграждение в брой е в размер 180,00 лв., а съгласно чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при заведен иск за сумата 210,82 лв. (при интерес до 1000 лева), същото би следвало да бъде 300,00 лв. Следователно платеният от ищеца адвокатски хонорар е по-малко от горепосочения минимум, поради което възражението на особеният представител на ответницата е неоснователно.

Претенцията за разноски, включително и тази по чл. 78, ал. 5 ГПК не е отделен иск, а е акцесорно вземане/искане, което подлежи на присъждане като законна последица от уважаване (отхвърляне) на иска, но не и на отхвърляне, за разлика от исковете, поради което съдът не постановява нарочен отхвърлителен диспозитив по искането на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответницата Д.И.И. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 725/2020г. по описа на РС-Б.С. в  размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар или общо 205,00 лв.

При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответницата Д.И.И. ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в размер на 75,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар и 300,00 лв. адвокатско възнаграждение за назначения й особен представител или общо 555,00 лв., въз основа на представеният списък и представените платежни документи.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

           

 

Р     Е    Ш     И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Д.И.И., с ЕГН **********,***, че СЪЩАТА ДЪЛЖИ на „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и  адрес на управление ***-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, на основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, чл.124,ал.1 от ГПК, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, сумата от 160,88 лв. - главница, дължима по сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № 1656989007022017-39715808 от 07.02.2017г., с клиентски номер 16569890001 с „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадени съответни фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –06.08.2020г./виж куриерското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, сумата от 49,94 лв. обезщетение за неизпълнение(неустойка) за периода от 15.07.2017г. до 14.08.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 384/10.08.2020г. по ч.гр.д.№ 725/2020г. по описа на РС-Б.С..

ОСЪЖДА Д.И.И., с ЕГН **********,***, да заплати на „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и  адрес на управление ***-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***,  направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 1383/2020г. по описа на БСлРС, в общ размер от 555,00 лв., както и сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 725/2020г. по описа на РС-Б.С. разноски в общ размер от 205,00 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.

 На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № 725/2020г.по описа на РС-Б.С..

                                   

 

                                                           РАЙОНЕН   СЪДИЯ: