Определение по дело №398/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Срещу Решение №3133/11.04.2012г., постановено по гр.д. №4045/2010г. по описа на РС Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от адв. Г. С., пълномощник на Б. Г С., И. Т. С. и И. С. К., с адрес на призоваване: град Б., У. “Д. Б.” №.

Недоволни от първоинстанционното решение, жалбоподателите молят съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно. Наведени са оплаквания в жалбата срещу изводите на първоинстанционния съд, доколкото се твърди, че решението на съда не е съобразено със събраните доказателства в тяхната съвкупност, като първоинстанционният съд не е стигнал до верни правни изводи. Така възразява се във въззивната жалба, че обжалваното решение е базирано на сключения между страните предварителен договор, след като между същите страни е бил сключен и окончателен договор за продажба, материализиран в представения по делото нотариален акт. Наведени са доводи, че действащите нормативни актове и ЗУТ е въведено изискването да бъдат осигурени, но е и прехвърлени за всяка нова сграда определен брой паркоместа, отговарящ на броя на апартаментите в нея. Изложени са в жалбата съображения, че съгласно чл. 38 ал.1 от ЗС, общи на всички съсобствениците в режим на етажна собственост са земята върху която е изградена жилищната кооперация и дворът. Всяко застрояване и други действия с които се ограничават правата на ползване на съсобствениците на общите части са незаконни, а по делото се установява че такива действия в съсобствения имот, процесен по делото са били извършени от трето, неучастващо по делото лице. Акцентира се в жалбата, че законодателят не е дал легално определение на понятието “паркомясто”, но това обичайно е едно очертано на място пространство от дворното място, предназначено за паркиране. Тъй като същото нито е сграда, нито е постройка, а само част от един общ терен, според § 5 т. 39 от ЗУТ, паркомястото не може да бъде по никакъв начин самостоятелен обект, годен да бъде предмет на прехвърлителни сделки, обект на владение или на отказ от право по смисъла на чл. 100 от ЗС. Поради изложените съображения, такова паркомясто не би могло да бъде обект и на прехвърлителна сделка. Не на последно място се сочи във въззивната жалба от жалбоподателя, че от събраните доказателства по делото не се установява В. И. М. да е извършил плащане на паркомясто, нито че жалбоподателите са му прехвърлили такова с окончателен акт – представения по делото нотариален акт за собственост.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, пред въззивната инстанция, такъв по делото не е депозиран.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС - относно приложимия материален закон и неговото тълкуване, поради което съда не дава указания по въпросите, визирани в чл.146 ГПК, тъй като по тези възражения ще се произнесе по съществото на делото с решението си.

С оглед горното и липсата на доказателствени искания съдът насрочва открито съдебно заседание по делото.

Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 12.07.2012г. от 09.00 часа, за която дата да се призоват страните и техните пълномощници.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: