№ 457
гр. П. , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20205220103223 по описа за 2020 година
Производството е образувано по постъпила искова молба депозирана от Г. Д. М., ЕГН
**********, с адрес: П., ул. „Т. В.” № 5, чрез пълномощник И.Н. Ц., адвокат от АК - П.,
съдебен адрес: П., ул. „Х. О.” № 2, ет. 2, срещу Л. Б. Б. и К. Б. Б. и двете с адрес: П., ул. „О.
м.” № 12, вх. Б, ет. 1, ап. 25, с искане за осъждане ответниците да му заплатят солидарно
сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, необходими за възстановяването на стената и покрива и извършването на
необходимите ремонти в другите части на сградата причинени от наети от ответниците лица
или от самите ответници, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба.
В исковата молба и уточнителните молби се твърди, че ищцата е собственик заедно
със сестрите си Линка Димитрова Амдямова и Иванка Димитрова Попова на поземлен имот,
находящ се в гр. П., с идентификатор 55155.506.37 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., ведно с намиращата се в този имот сграда с идентификатор
55155.506.37.1. Сочи се, че ответниците са собственици на съседния имот с идентификатор
55155.506.24. Сградата, собственост на ищцата, се намирала на имотната граница с имот
55155.506.24 и поради това, че стрехата на сградата е надвесена над имота на ответниците,
дъждовните води от покрива се стичали в имота им. Посочено е, че не по установения от
закона ред ответниците или наети от тях лица своеволно разрушили стрехата като при това
нанесли сериозни щети на сградата, а именно премахната е стрехата към имота на
ответниците. Част от покрива с площ около 10 кв. м. е с премахнати или счупени керемиди и
в момента е без покрив /посочено е, че са премахнати част от керемидите, а друга част са
захвърлени върху покрива, с което са счупили тях и други керемиди, върху които са
паднали./. Северният външен носещ зид, намиращ се на имотната граница е съборен.
1
Падането на тази стена е довело до цялостно нарушение на конструкцията на сградата -
останалата част от това помещение се е отлепила от основната част на сградата и е силно
наклонена към имота на ответниците. Във всички помещения имало вертикални пукнатини
в ъглите по цялата височина и в зоните около отворите, както и коси и хоризонтални
пукнатини в зидовете непосредствено под тавана. В едно от помещенията таванът бил
провиснал. Твърди се, че щетите на покрива са причинени през 2017 г., а стената е съборена
през 2020 г.. Горното се установявало от жалбата на ищцата с вх. № 44-1218/11.05.2020 г.,
приложена към исковата молба. Размерът на причинените щети се определя от ищцовата
страна, както следва - щетата по покрива е на стойност 2475,52 лева, а по стената 3 923
лева. Щетите поради компрометираната конструкция (направено е уточнение, че покривът и
съборената стена са неразривна част от тази конструкция и техният ремонт би трябвало да е
част от укрепителните действия) са на стойност 2 244,48 лева. Пукнатините в другите
помещения представлявали щети на стойност 1 357 лева.
На следващо място се излагат твърдения, че ответниците вместо да изпълнят
междуимотната ограда на мястото, на което им е дадена строителна линия съгласно
разрешение за строеж № 262/11.09.2017 г. на Главния архитект на Община - П., те (или наети
от тях лица) са я отместили на известно разстояние от къщата на ищцата, оковали са я
отгоре с ламарина, която отвежда водите в основите на къщата и по този начин са
компрометирали стената, вследствие на което в момента тя е паднала. Счита, че стената
умишлено е разрушена от ответниците.
Излагат се твърдения, че ищцата не е присъствала при извършването на тези
действия и събития, поради което не може да уточни дали ответниците с лични действия са
причинили щетите.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците, чрез пълномощник – адвокат Ф.И. Ф., със
служебен адрес: гр. П., ул. „Тодор Христович” № 8, са депозирали отговор на исковата
молба, в който се изразява становище за допустимост и неоснователност на исковата
претенция. Оспорват изцяло исковете и молят съда да ги отхвърли.
Оспорват като неоснователни твърденията на ищцата, че са премахнали стрехата и
керемиди от покрива на ищцата. Във връзка със стрехата посочват, че същата не е била
премахната, а е била надвесена /и към момента на депозиране на ОИМ/ в нарушение над
собствения им имот и всичките води, стичащи се по покрива на ищцата се изливали в
техния двор, нанасяйки им материални щети. Във връзка с горното сочат, че са депозирани
жалби до общ. П..
Оспорват като неоснователни твърденията на ищцата досежно разрушаването на
стената, индивидуализирана в исковата молба като северен външен зид. Посочват, че когато
са закупили имота – 25.06.2016 г., тази стена била разрушена/саморазрушила. По отношение
на твърдението за изградена ограда в двора на ответниците, която от своя страна е довела да
увреждането и разрушаването на стената, собственост на ищцата сочат, че само по себе си
изключвало твърденията за умишлено разрушаване на въпросния зид, тъй като циментовата
ограда, изпълнена изцяло в имота им е построена след издаване на необходимите
строителни книжа и след получаване на строително разрешение, т. е. без да е налице каквото
и да е противоправно деяние от тяхна страна. Твърдят, че поради противоправните действия
2
на ищцата и останалите съсобственици - съществуващата стреха от къщата на ищцата, която
навлизала в техния имот и незаконно построена тоалетна, били принудени да изградят
оградата в отклонение от дадената строителна линия, но смятат, че това отклонение не
следва да се има предвид, тъй като самата ограда била изградена в техния имот.
На следващо място сочат, че ако ищцата е била изпълнили предписанията на общ. П.,
да изреже стрехата си и да отведе дъждовната вода от покрива си в нейния имот, то
дъждовните води, стичащите се от нейния покрив по оградата на ответниците нямало да се
изливат в основата на нейната сграда.
Противопоставят се на искането ответниците да бъдат осъдени солидарно. Изложени
са аргументи в тази насока.
В хода по същество ищцовата страна, редовно призована, изпраща процесуален
представител, който моли за уважаване на исковете.
В открито съдебно заседание ответниците чрез процесуалния си представител, молят
за постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Представят
писмени бележки.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства -
Нотариален акт №153, том 7, дело №3719/95 г.; Нотариален акт № 197, том I, рег. № 313,
дело № 168/2016 г. на нотариус Христо Панчев; скица №15-116656-05.02.2020 г. на
Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. П., се установява, че ищцата Г.М. е
съсобственик на поземлен имот, находящ се в гр. П., с идентификатор 55155.506.37 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., ведно с намиращата се в този имот
сграда с идентификатор 55155.506.37.1, както и че ответниците Л.Б. и К.Б. са съсобственици
на съседния имот с идентификатор 55155.506.24, както и че сградата, собственост на
ищцата, се намира на имотната граница с имота на ответниците.
По делото са представени писмени доказателства- жалба вх. № 44-1218/11.05.20 г. на
Община П.; опровержение вх. № 44-1218-003/30.07.2020 г. на Община П.; писмо изх. № 44-
Л-184/08.10.2018 г. на Община П.; писмо изх. № 44-1218-002/10.07.2020 г. на Община П.;
писмо изх. 44-Г-362/26.10.2017 г. на Община П.; писмо изх. № 44-1760-001/28.03.2019 г. на
Община П., писмо изх. № 44-Л-179/02.10.2017 г. на Община П., от които се установява, че
по повод изграждането на оградата между съседните имоти страните са отправяли
множество сигнали, вследствие на което са извършвани съответните проверки.
Видно от писмо изх. № 44-Л-179/02.10.2017 г. на ищцата е указано в срок до
20.10.2017 г. да премахне външната тоалетна като в същия срок ищцата и останалите
съсобственици е следвало да изрежат стрехата на жилищната сграда и да отведат
дъждовните води в собствения си имот, за да не нанасят щети на съседния имот.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът
цени като компетентно изготвено, обективно и отговарящо в пълна степен на поставените
въпроси се установява, че външната ограждаща стена от сградата на ищцата, изпълнени от
непечени тухли /керпич/, в обхвата до изградената плътна ограда е срутена с размери
3,50/2,22 м. л. и са се появили вертикални и хоризонтални пукнатини на площ от 2,00 кв. м.
Керемидите, покриващи стрехата над срутената стена са разместени и част от дървената
конструкция на стрехата с дължина 4,80 м. л. е отрязана и скъсена. Дървената конструкция е
3
прогнила и компроментирана, а сградата е опасна за ползване и застрашена от самосрутване.
В помещение на сградата на ищцата вещото лице е констатирало проникване на вода между
долепените плътна ограда и прогнилата стреха. Срутената стена е попаднала в помещението
на сградата и се е превърнала в купчина пръст. Границата между двата имота не е изпълнена
съобразно разрешението за строеж- разрешението е за плътна ограда с дължина от 13,51 м.
л., състояща се от две чупки с дължини от 6,21 и 7,30 м. л. и височина от 2,20 м. л.,
разположена изцяло в имота на ответниците, а на място е изпълнена плътна ограда с
височина от 2,00 м.л., което не преминава през определените по плана две чупки, а е
изпълнена в права линия с дължина от 13,43 м. л., разположена изцяло в имота на
ответниците и отстои средно на 0,29 м. л. от северната ограждаща стена на сградата на
ищцата. Оградата не е завършена, като не е изпълнен в горния край ж. б. пояс с височина от
0,20 м. л. и ширина от 0,30 м. л., където се допита със стрехата на сградата. Общата стойност
на ремонтните работи, необходими за възстановяване на нормалното състояние на сградата,
възлиза на 3169,58 лв.
Към момента на извършване на оглед от вещото лице в имота съществува стреха, част
от жилището на ищцата, която навлиза в имота на ответниците и отстои средно над него с
0,29 м. л. При наличието на тази стреха, изградената от ответниците ограда не е възможно
да бъде изпълнена с височина 2,20 м., съгласно разрешението за строеж и съгласно
конструктивното становище да се изгради горния край от ж. б. пояс с височина от 0,20 м.л. и
ширина от 0,30 м.л. При огледа вещото лице не е установило съществуването на изградени
от страна на ищцата съоръжения за отвеждане на дъждовната вода от нейния покрив в
нейния имот, включващо поставяне на висящи или седящи хоризонтални улуци и
вертикални водосточни тръби. В имота на ищцата на разстояние от 0,85 м. л. посока запад
от северозападния ъгъл на сградата е изградена едноетажна постройка с размери в план
3,27/2,05 м. л. и височина до 2,30 м. л. от нивото на прилежащия терен. Същата със
застроена площ от 6,70 м. кв. е изградена от плътни тухли и покривна ж. б. плоча и
представлява външна тоалетна със склад в едно помещение. При измерване на място и
съпоставяне на получените резултати с данните от цифровия модел на кадастралната карта
вещото лице е констатирало, че външната тоалетна със склад със северната си ограждаща
стена навлиза в имота на ответниците с 0,35 м. л. и застъпва имотната граница между двата
имота. При строежа на междуимотната ограда изцяло по регулационната граница ще бъде
засегната външната тоалетна със склада.
От разпита на свидетеля Михаил Михайлов, съпруг на ищцата, се установява, че през
миналата година свидетелят забелязал, че прозорче в едно от помещенията в сградата,
собственост на ищцата, било зазидано с камъни и тухли. Няколко дни по-късно установил,
че стената в помещението на сградата откъм съседния с ответниците имот е паднала.
Заявява, че къщата е кирпичена и е на 100 г., както и че върху оградата между двата имота
„господинът“ е поставил ламарини и дъждовната вода от ламарините отива в основите на
стената на сградата, вследствие на което същата се е подкопала и е паднала. Сочи, че част от
керемидите липсвали, както и че не е видял някой да изразява стрехата или някой да мести
керемидите. Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, възприема показанията
на свидетеля за обективни и непротиворечиви, поради което ги кредитира с изключение в
частта, в която заявява, че стената от сградата на ищцата е паднала през миналата година,
тъй като в тази част показанията противоречат на показанията на свидетеля Бързаков и
Моллов.
От показанията на свидетеля Борис Бързаков, баща на ответниците, които съдът цени
като обективни, добросъвестно изложени и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото, се установява, че оградата между имотите на ищцата и ответниците не е възможно
да бъде изградена съобразно издаденото разрешително, тъй като част от стрехата на къщата
4
на ищцата и външната тоалетна попадат в имота на ответниците. Това наложило и
изграждането на оградата на около 30 см навътре в имота на ответниците, а по проект е
трябвало оградата да бъде залепена до съседния имот. Свидетелят заявява, че стената от
сградата, собственост на ищцата, била паднала още когато ответниците закупили своя имот
през 2016 г. Сочи, че при строежа на оградата не е изрязвано нищо, нито са сваляни
керемиди. За да бъде изпълнена оградата съобразно строителните книжа е трябвало стрехата
на съседната къща да бъде отрязана, а тоалетната бутната, в какъвто смисъл били давани
многократния предписания на ищцата от Община П., но същите останали неизпълнени.
Установява се също от показанията на свидетеля Бързаков, че оградата не е завършена
поради разположението на стрехата и тоалетната на ищцата.
От разпита на свидетеля Спас Моллов, съсед на ищцата и ответниците, се
установява, че стената от имота на ищцата в частта, в която е направена оградата между
двата имота, е била паднала още преди изграждането на оградата. Свидетелят не е виждал
някой да изрязва част от стрехата на имота на ищцата или някой да сваля керемиди от него.
Ищцата има тоалетна, която навлиза в имота на ответниците. Тоалетната, както и стрехата
на ищцата, която пречи на цялостното изграждане на оградата, наложили изграждането на
ограда навътре в имота на ответниците. Съдът кредитира показанията на свидетеля Моллов
като обективни, логични и непротиворечиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По отношение на предявения иск по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сума
в размер на 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, необходими за възстановяването на стената и покрива и извършването на
необходимите ремонти в другите части на сградата причинени от наети от ответниците
лица, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба:
Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД гласи, че този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. За да възникне деликтната отговорност по чл. 49 от ЗЗД следва да са налице в
условията на кумулативност следните предпоставки: възлагане на работа; вреда, причинена
при или по повод изпълнение на възложената работа; противоправно поведение, което може
да бъде действие или бездействие; причинна връзка между вредата и противоправното
поведение на изпълнителя; вина у изпълнителя. Участници в правоотношението, което
възниква при този фактически състав са най- малко три лица- този, който е възложил
някаква работа /възложител/, лицето, което при или повод изпълнение на работата
причинява вреди /изпълнител/ и пострадалият. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има
гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, а
от виновното и противоправно поведение на изпълнителя на тази работа. Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на изпълнителя се предполага до доказване на
противното, т.е. действа оборима презумпция за вина. От събраните по делото доказателства
се установи, че граничната с имота на ответниците стена от сградата на ищцата е срутена и
са се появили вертикални и хоризонтални пукнатини. Керемидите, покриващи стрехата над
срутената стена са разместени и част от дървената конструкция на стрехата е отрязана и
5
скъсена. От разпитаните, както в полза на ищцата, така и в полза на ответниците свидетели
не се установи по безспорен и категоричен начин някакво противоправно поведение от
страна на изпълнители на възложена от ответниците работа, вследствие на което да е
разрушена стрехата и повреден покрива на сградата на ищцата, както и да е разрушена
стената на сградата на ищцата. Разпитаните свидетели, както по искане на ищцата, така и по
искане на ответниците сочат, че не са виждали някой да изразява стрехата или да премахва
керемиди, а други доказателства в тази насока не са ангажирани. По отношение на
разрушената стена от сградата на ищцата и появилите се пукнатини: Според въведените в
исковата молба твърдения стената е срутена поради отчитане на дъждовните води от
междуимотната ограда в основите на къщата, а оградата не е изпълнена от ответниците
съгласно издаденото разрешително. Тези твърдения останаха недоказани от ищцовата
страна. Напротив същите се опровергават от показанията на разпитаните свидетели Бързаков
и Моллов, от които се установи, че стената е била паднала още преди построяването на
оградата – при закупуването на имота от страна на ответниците през 2016 г.. Това
обстоятелство прави безпредметно изследването на въпроса дали оградата между двата
имота е изградена съобразно издаденото разрешително. Но за пълнота следва да се посочи,
че от доказателствата по делото се установи, че част от стрехата на къщата на ищцата и
външната тоалетна, по отношение на които е било указано да се премахнат, са
възпрепятствали изграждането на междуимотната ограда съобразно строителните книжа.
При това положение би могло да се направи извод и за наличието на действие от страна на
ищцата, което би допринесло за настъпване на щети на собствения й имот. От приложените
по делото писмени доказателства- жалба вх. № 44-1218/11.05.20 г. на Община П.;
опровержение вх. № 44-1218-003/30.07.2020 г. на Община П.; писмо изх. № 44-Л-
184/08.10.2018 г. на Община П.; писмо изх. № 44-1218-002/10.07.2020 г. на Община П.;
писмо изх. 44-Г-362/26.10.2017 г. на Община П.; писмо изх. № 44-1760-001/28.03.2019 г. на
Община П. и писмо изх. № 44-Л-179/02.10.2017 г. на Община П., отново не се доказва, че
именно наети от ответниците лица са причинили твърдените в исковата молба щети по
процесната къща. Напротив, от тях се установява, отново бездействие от страна на ищцата и
другите съсобственици на къщата, да предприемат действия, с които да преустановят
неконтролираното изтичане на дъждовни води от покрива на къщата, както и премахване на
стрехата и външната тоалетна, което да обезпечи изграждането на междоимотната ограда на
ответниците, съобразно даденото строително разрешение.
Ето защо съдът стига до извода, че в случая ищцата не проведе главно и пълно
доказване на фактическия състав на тази деликтна отговорност на ответниците. Не се
установи, че именно в следствие на твърдените от ищцата действия са настъпили
процесните повреди, които пък са станали причина за имуществените щети в имота на
ищцата. Поради изложеното съдът заключава, че този иск е недоказан и следва да се
отхвърли като неоснователен.
По отношение на евентуалния иск по чл.45 ЗЗД:
6
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск е неоснователен и недоказан. Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо. Фактическият състав на
непозволеното увреждане /деликта/ по чл. 45 от ЗЗД, включва пет предпоставки: деяние,
противоправност на деянието, вина на дееца, вреда, причинна връзка между вредата и
виновното, противоправно деяние. Липсата на която и да е от тези предпоставки води до
недоказаност на предявения иск и отхвърлянето му. В тежест на ищеца е да докаже
противоправното действие на ответниците, вредата и причинната връзка между тях, а вината
се предполага – до доказване на противното. Съдът приема, че тези предпоставки не са
безспорно и категорично доказани в хода на съдебното производство. Преди всичко
деликтната отговорност е лична и предполага лично участие на ответниците в твърдяното
вредоносно действие спрямо претендиращия ищец, в случая – че са разрушили стрехата на
къщата, като при това нанесли щети по нея, че са премахнали част от керемидите, а друга
част са захвърлили върху покрива, с което са счупили тях и други керемиди, върху които са
паднали, че стената на къщата е паднала в резултат на отместването на известно разстояние
от къщата на ищцата на междуимотната ограда. Събраните по делото доказателства не
установиха такова лично участие на ответниците Лазарина и Катя Бързакови в
причиняването на твърдените имуществени вреди от ищеца /не се установи и по безспорен и
категоричен начин някакво противоправно поведение от страна на изпълнители на
възложена от ответниците работа/. Не се доказа и противоправно поведение от страна на
ответниците. На следващо място останаха недоказани и твърденията на ищцата, че стената е
срутена поради отчитане на дъждовните води от междуимотната ограда в основите на
къщата. Същите се опровергават от показанията на разпитаните свидетели Бързаков и
Моллов, от които се установи, че стената е била паднала още преди построяването на
оградата – при закупуването на имота от страна на ответниците през 2016 г.. От показанията
на свидетеля Михайлов не се доказва, че именно ответниците със своите действия са
причинили твърдените вреди в исковата молба. Дори от неговите показания се стига до
извода, че разместването на керемидите, хвърлянето им върху други и тяхното счупване е
станало не както се твърди в исковата молба през 2017 г., а през 2020 г.. На следващо място
посочва, че не е видял някой да изрязва стрехата, както и някой конкретно да мести
керемидите. Последното само потвърждава извода на съда, че исковата претенция остава
недоказана от ищцовата страна. В подкрепа на горния извод са й мотивите изложени от съда
досежно главния иск и представените от страните писмени доказателства- жалба вх. № 44-
1218/11.05.20 г. на Община П.; опровержение вх. № 44-1218-003/30.07.2020 г. на Община П.;
писмо изх. № 44-Л-184/08.10.2018 г. на Община П.; писмо изх. № 44-1218-002/10.07.2020 г.
на Община П.; писмо изх. 44-Г-362/26.10.2017 г. на Община П.; писмо изх. № 44-1760-
001/28.03.2019 г. на Община П. и писмо изх. № 44-Л-179/02.10.2017 г. на Община П.
По изложените съображения, предвид липсата на безспорно доказано лично и
противоправно участие на ответниците в твърдяното вредоносно деяние спрямо ищцата,
съдът счита за безпредметно да обсъжда и останалите елементи от фактическия състав на
7
деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД. Поради неговата недоказаност съдът прецени, че
евентуалният иск на Г. Д. М. се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
ответници следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски в размер на 550 лв., от
които 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение и 150 лв. възнаграждение на вещото
лице
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. М., ЕГН **********, с адрес: П., ул. „Т. В.” № 5,
чрез пълномощник И.Н. Ц., адвокат от АК - П., съдебен адрес: П., ул. „Х. О.” № 2, ет. 2,
срещу Л. Б. Б., ЕГН **** и К. Б. Б., ЕГН **** и двете с адрес: П., ул. „О. м.” № 12, вх. Б, ет.
1, ап. 25, иск с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД за осъждане ответниците да му
заплатят солидарно сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, необходими за възстановяването на стената и покрива и
извършването на необходимите ремонти в другите части на сградата причинени от наети от
ответниците лица, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. М., ЕГН **********, с адрес: П., ул. „Т. В.” № 5,
чрез пълномощник И.Н. Ц., адвокат от АК - П., съдебен адрес: П., ул. „Х. О.” № 2, ет. 2,
срещу Л. Б. Б., ЕГН **** и К. Б. Б., ЕГН **** и двете с адрес: П., ул. „О. м.” № 12, вх. Б, ет.
1, ап. 25, иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане ответниците да му заплатят
солидарно сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, необходими за възстановяването на стената и покрива и извършването
на необходимите ремонти в другите части на сградата причинени от ответниците, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА Г. Д. М., ЕГН **********, с адрес: П., ул. „Т. В.” № 5, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Б. Б., ЕГН **** и К. Б. Б., ЕГН **** и двете с адрес: П., ул.
„О. м.” № 12, вх. Б, ет. 1, ап. 25 сумата в размер на 550 лева, представляващи сторените по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8